Поредно лято фермерският пазар на малки производители на екологично чиста храна e в Балчик, в началото на крайбрежната алея. Това е шестият летен сезон – всяка събота, в следобедните часове, в зависимост от температурните промени. Основното звено участници са малки земеделски стопани, производители и занаятчии от добруджански регион, затова и изложенията ни се наричат „Вкусът на Добруджа“.
Включват се производители от Североизточна и цяла България, като свързващата и задължителна нишка е личното производство и предлагане на чисти, натурални продукти“, припомня Пепа Рашева – председател на фондация „Добруджа – история, традиции, култура“, която е организатор на събитието в партньорството на Община Балчик и Кооперация Хранкооп.
Целогодишно Фермерският пазар на добруджанските производители на чиста храна е всеки четвъртък в Добрич, а във Варна – само през зимата. Доскоро такъв имаше и в Кранево, и в Албена, но по организационни причини засега не са продължени.
Грамотността на потребителите расте, но спада покупателната възможност на потребителите, ограничават се до основни храни като млечни, месни, зеленчуци. Не е това, което беше, но това се забелязва от пандемията насам навсякъде, коментира Рашева. Но въпреки това клиенти, които търсят регионална храна, която не е пропътувала километри, за да дойде до трапезата им, има. Кои са те ни разказва Пепа Рашева:
Какви са клиентите на качествена, чиста, местна храна?
Клиентите на чистата храна не са само хора с високи доходи, както понякога се смята. Това са хора с висока ценностна система. Сред тях има млади семейства, баби, които правят супа за внучето, хора с хронични заболявания, търсещи естествено решение. Общото между тях е не портфейлът, а съзнанието – осъзнават, че храната е здраве, не просто калории. В кръга на шегата мога да кажа, че имаме клиенти, които броят калории… и такива, които броят домати на вкус. И вторите стават постоянни.
Грамотността на потребителите расте, но как това влияе на покупателната способност?
Да, потребителската култура расте – все повече хора четат етикети, интересуват се откъде идва храната им, как е произведена,знаят какво означават думите ‘фермерско’, ‘без добавки’, „без ГМО“и т.н. По-добре 200 г. истинско сирене, отколкото килограм нещо с растителна мазнина. Тоест – знанието не само информира, а оптимизира покупките. А и подкрепя моралната икономика – да знаеш, че с покупката си не само храниш себе си, а и някой малък производител на село. И разбира се, с това растат и възможностите – вече почти във всеки магазин има щанд за био или натурални продукти, има все повече специализирани магазини.
Но има нещо, което липсва на рафта в супермаркета – срещата с човека, който е направил продукта. На фермерските пазари тази среща се случва – с усмивка, с лично разказана история, с полезен съвет, с възможност клиентът да даде обратна връзка. А това е безценно и за производителя – така той се учи, подобрява се, откликва по-добре на нуждите на пазара, без да жертва качеството.
Разбира се, трудно е. Но хубавите неща по принцип са трудни. Радостното е, че има все повече осъзнатост, повече търсещи хора и усещането, че вършим нещо стойностно, ни мотивира – точно в моментите, когато ни е най-трудно.
Увеличават ли се тези производители?
Радващо е, че има млади хора, които се връщат към земята – образовани, мотивирани, с желание да произвеждат чиста храна. Но реалността е, че нещата не са розови и еднопосочни – някои не издържат и се отказват. Срещат се административни трудности, липса на подкрепа, труден достъп до пазара и силна конкуренция с евтин внос. И точно затова фермерските пазари са толкова важни – те дават не просто място за продажба, а сцена, шанс и глътка въздух за тези производители. Те се чувстват видими, оценени, част от общност. А това им дава сили да продължат, дори когато е трудно. Не всички успяват, но вярвам, че колкото повече се говори и действа в тази посока – толкова по-жизнена ще бъде екосистемата на малкия производител у нас.
Какво е бъдещето на тези пазари у нас?
Бъдещето е многообещаващо, ако действаме заедно – потребители, производители и общини и по-малко спънки от страна на държавата. Все повече хора търсят не просто продукти, а преживяване, връзка, автентичност. Това ни показва, че посоката на регулярни местни фермерски пазари е правилната. Нужна еистинска подкрепа чрез реални проекти за утвърдените организации в България, а не имитиране на дейност чрез отпускане на огромни средства за еднократни събития на „точните хора“.
Хубаво е, че отдавна има места в България, където тази събития се случват целогодишно – например нашите фермерски пазари „Вкусът на Добруджа“ се провеждат всеки четвъртък на площад Свобода в Добрич, сезонно всяко лято на Дамбата в Балчик, а през зимата сме в Делта Планет мол Варна. Работим и с многообщини и организации и отдавна сме част от празнични събития не само в Добруджа, но и извън нея.
Използвам случая да благодаря от сърце на партньорите ни от Община Добрич и Община Балчик – за тяхната далновидност и разумност, за безценната подкрепа без която не бихме могли да се справим.
Обичам да казвам, че това са събития, които връщат времето назад и здравето напред. И съм щастлива, че все повече хора го усещат, подкрепят и стават част от нашата малка, но толкова ползотворна общност.
Автор: Албена Иванова – кореспондент на Радио Варна в Балчик
