Алфредо Фиораванти бе сръчен шивач, когато едва 18-годишен се запозна с Рикардо Рикарди и братовчедите му Теодоро и Вирджилио. Тримата управляваха ателие за реставрация на антична керамика в Рим. Беше 1901 г. Алфредо изостави платовете и конците и бързо овладя работата с глина, нанасянето на пигменти от съответната епоха, имитирането на антична патина.
Вдъхновяваше се от автентични етруски бронзови фигурки и фрагменти от вази. Възстановяваше липсващи части с парченца, изпечени в пещ, слепваше ги виртуозно, оцветяваше ги с минерали и ги патинираше като истински. Скоро с Рикардо решиха, че е време за тяхно изкуство. Тяхно, но от епохата на етруските (VIII – I век пр.н.е.). Още първата им работа – Старият воин, бе изключителна. 202-сантиметров керамичен етруски боец. Разделиха тялото на 24 фрагмента, за да влезе в малката пещ. Яростно спориха с Рикардо как да позиционират дяснат ръка. И понеже не се разбраха, компромисно я отчупиха и изхвърлиха. Търговецът на антики Пиетро Стетинер обаче им плати няколкостотин долара за воина и двамата захванаха нова творба. Изваяха колосалната глава с шлем, висока 1,5 метра. Контрабандистът Пиетро отново бе щедър, но в този момент е наложи Алфредо и Рикардо да отбият военната си служба в армията.
Завръщайки се в Рим, се заеха с най-амбициозния си проект – колосална фигура на воин – 2,44 метра. Скулптурата обаче се оказа твърде голяма не само за малката пещ, но и за помещението, в което я изработваха. За да не пробие тавана, Алфредо пренебрегна класическите етруски пропорции.
Получиха се хармонични крака, но набит торс. Стетинер обаче отново плати няколкостотин долара. Алфредо не знаеше, че търговецът е във връзка с Джон Маршал от нюйоркския музей „Метрополитън“, който му даде за фигурата 40 000 долара (около 5 млн. днес). За радост на Гизела Рихтер, изтъкнат експерт по античност, етруските воини пресякоха Атлантика и бяха пищно изложени в „Метрополитън“ (не монтираха само гениталиите на колосалния воин).
Гизела написа научен труд за уникалните артефакти и те останаха в музея чак до 1960 г. Тогава Алфредо подписа самопризнания за измамата и предостави за доказателство липсващ палец на фигурата, който напълно пасна с „оригинала“. Фалшификаторът доживя до старост, без да влезе в затвора, а „Метрополитън“, който от десетилетия изкупуваше незаконно изнесени от целия свят антики, призна грешката си.
Тази афера ни кара днес да се питаме – как се реконструира миналото и къде свършва легендата и започва историята? „Одисея“ на Кристофър Нолън вече генерира над 1,3 милиарда долари приходи и върна Омир в масовата култура. Но съществувал ли е наистина Одисей или е само митологичен образ? Отговорите търсим точно в този „Космос“.
В брой 8 на списание „Космос“ четете още:
Съществувал ли е Одисей?
Тим Копра. Оцеляващият в Космоса
Машина на времето
Танцът на Европа
500 амфори на 2100 г. на дъното край Сицилия
Пясък, сол и вода поглъщат пирамидите на Судан
Тих бял Дунав… На ръба на смъртта
Недосегаемите от Монреал
Инспектор Стрезов
Пробив в битката с рака на панкреаса
Миграцията на червените раци
Монасите и вкусната храна
Кратки новини
Страховете на Хичкок
