Български и турски университети реализират съвместни научни проекти в области като чиста енергия, климат, околна среда и иновации. Това съобщи Радослава Кафеджийска, генерален консул на България в Одрин, по време на Трансграничната конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“. Форумът е част от поредица конференции, които БТА организира по проект, изпълняван с подкрепата на Европейската комисия.
Понастоящем от Турция в България се обучават малко над 20 докторанти от Турция, които традиционно специализират в областта на медицината и инженерните науки, каза консулът. По думите ѝ двете страни имат и активен обмен по „Еразъм+“. През последните 10 години по тази програма страната ни са посетили 6080 млади турски граждани и 3077 преподаватели, информира Кафеджийска.
През 2024 г. в България има 15 737 студенти, като почти 9 хиляди чуждестранни студенти идват от страни извън ЕС, а почти 7000 са студенти от ЕС. Най-много чуждестранни студенти идват у нас от Гърция, Великобритания и Украйна. Едва 3% от чуждестранните студенти през 2024 г. са от Турция или 524 през 2024 г., допълни генералният ни консул. Тя съобщи, че в последните години България и Турция са реализирали близо 80 проекта за обмен в училищното образование, в които са се включили над 800 участници от Турция. Специално в областта на професионалното образование са реализирани 15 проекта с 400 участници, където има голям потенциал за развитие. България и Турция имат значителна съвместна дейност в областта на науката, допълни Кафеджийска. Тя каза, че над 1700 са съвместните публикации на българските и турски научни организации.
Относно проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ генералният консул каза, че той е част от подкрепата, която предоставя ЕС с цел по-добро познаване на политиката на сближаване на ЕС. Над 50 години политиката на сближаване се превърна в една от водещите политики на съюза като един крайъгълен камък на европейската солидарност и допринесе за по-справедлив и равноправен ЕС, каза Кафеджийска. По думите ѝ е наложително ЕС да се възползва от историческите обстоятелства и да ускори общите ни усилия за насърчаване на интеграцията към ЕС на Западните Балкани, но и държавите на Изток, каквато е и Турция. Инструментите на тази политика на сближаване могат да спомогнат за повишаване на инициативите на ЕС за разширяване на самия съюз в Западните Балкани и Източна Европа, заяви генералният консул.
Тя каза, че разширяването на ЕС е определяно като един от най-мощните инструменти на външната политика на ЕС. Чрез вълните на разширяване, част от които беше и България през 2007 г. или Гърция през 1981 г., ЕС стана по-силен, по-мирен и по-справедлив. Разширяването е двигател на подобряване на икономическите и социални условия за европейските граждани, за намаляване на различията на отделните държави и трябва да насърчава ценности, върху които се основава ЕС, каза Кафеджийска. Четейки дословно основния акт на ЕС, Договора от Лисабон, става въпрос за ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитане на правата на човека, включително правата на децата принадлежащи към малцинствата. Тези ценности са общи за държавите-членки на съюза в общество, което се характеризира с плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между половете, допълни Кафеджийска.
Тя отбеляза, че Турция е важен партньор на България и ЕС в области като миграция, охрана на границата, борба с тероризма, енергетика, транспорт, търговия, икономика. Стабилното и устойчиво развитие на двустранните отношения с Турция, въз основа на принципите на добросъседство, взаимен интерес и прагматизъм, е приоритет на българската външна политика, каза консулът. По думите ѝ традиционните добросъседски и приятелски отношения между България и Турция създават благоприятна основа за последващото надграждане на двустранното партньорство.
Турция е един от водещите външноикономически и търговски партньори на България, както и стратегически инвеститор у нас, информира Кафеджийска. Тя съобщи, че турските инвестиции към 2024 г. надхвърлят 2 млрд. евро. Те осигуряват работни места за над 15 хиляди човека. Двустранният търговски обмен е нараснал само за миналата година с 15%. Съществува значителен потенциал за допълнително развитие на търговско-икономическите отношения между двете държави, каза още Радослава Кафеджийска.
