Не можем до безкрай да съкращаваме и преразпределяме, когато няма какво!
Създалата се и продължаваща вече няколко години политическа криза постави българските общини, тези ключови градивни структури на нашата държавност, да се борят за своето оцеляване. Оцеляване – не развитие!
Финансовата картина е мрачна и отчайваща. Забавянето на държавния бюджет ни поставя в неспособност да изпълняваме своите задължения. За да бъда ясен – аз не обвинявам никого персонално. Проблемът е комплексен и корените му са дълбоки. Но е факт, че сегашното положение е критично и то е до голяма степен следствие от грешни финансови политики, обслужващи популистки либерални идеи, които системно поставяха общините пред огромни затруднения и ни доведоха до безизходица.
Последните редовни правителства, които претендираха за “експертност”,
поставиха държавата и местното самоуправление
във финансов колапс
Каква експертиза е тази, която остави общините без средства? Как можем да говорим за развитие, когато трудно плащаме текущите сметки за ток и вода? Как да поддържаме инфраструктура, да създаваме социални услуги, да подобряваме здравеопазването и да извършваме реформи във всяка една сфера? Най-страшното е, че днес на изпитание са поставени плащанията към най-уязвимите групи – възрастните, хора с увреждания, многодетни семейства. Що за експертиза е тази, която ни принуждава да съкращаваме персонал, а останалите да работят в отчаяние и усложнения, които се множат всеки ден?
Положението е още по-тревожно, защото на риск са изложени и вече започнати капиталови ремонти. Говорим за проекти, които са от решаващо значение за развитието на общините ни – инфраструктура, подобряване на жизнената среда, създаване на работни места. Ние вече сме инвестирали време, усилия и пари в тези проекти, а сега може да се окаже, че всичко това е напразно. Как ще се борим с водната криза, като населените места, които са изправени пред безводие, стават все повече? Ние, кметовете, не спираме да алармираме държавните институции, че сами не можем да се справим с този сериозен проблем, изискващ мащабни капиталови вложения.
Този управленски хаос подкопава доверието на гражданите, руши перспективите за развитие и посява отчаяние. Защо допуснахме да се стигне дотук, след като вече имахме успешен модел на управление в правителството на ГЕРБ, когато приоритет бяха големите инфраструктурни проекти, енергийната инфраструктура и благоустрояването? Следването на подобна ясна и целенасочена политика гарантираше и създаваше дългосрочна устойчивост на икономиката на страната и стабилно финансово състояние на българските общини.
Сега обаче пред мен и моите колеги кметове всекидневно стои един много прост, но жизненоважен въпрос: как можем да функционираме без финансов ресурс? Как да решаваме реалните проблеми на хората, когато ръцете ни са вързани? Ние не се нуждаем от обещания или оправдания, не се нуждаем от дебати за икономически теории – нуждаем се от средства, за да свършим работата си, за да отговорим на нуждите, които имат жителите на нашите общини, гражданите на нашата страна.
Знам, че финансовата картина е мрачна, дупката в бюджета – огромна. Ние, общинските кметове, разбираме, че
трябва да “стегнем” управленските си политики.
И вече го правим
Ние работим да преструктурираме администрацията, да съкращаваме ненужни разходи, търсим резерви, но и това не е достатъчно. Не можем до безкрай да съкращаваме и преразпределяме, когато няма какво!
Разбирам, че решенията, които трябва да се вземат днес, са трудни. От новото правителство и парламентарното мнозинство очакваме ясни отговори: Защо трябва да спрем изпълнението на вече започнати проекти и кои да са те? Какви са приоритетите, които ние като български общини трябва да следваме? Как и кога ще се осигури финансиране за основните ни дейности?
Освен отговори очакваме ясни политики и решения. Нуждаем се и от повече яснота относно европейските програми и плана за възстановяване и устойчивост. Тези средства са от жизненоважно значение за развитието на общините ни. В момента обаче се чувстваме като в лабиринт – с много обещания, но без ясни насоки и конкретни резултати. Положението е на ръба на оцеляването. Ако в тази ситуация държавата не помогне, общините ще рухнат. Ако общините рухнат, ще рухне и държавата! Затова апелирам да се спре с политическите борби, да се спре с политическото обвиняване и да се предприемат спешни мерки за справяне с кризата. Нуждаем се от политическа воля и стабилност.
Вярвам, че гръбнакът на новото правителство, съставено от изпитани експертни кадри на ГЕРБ, ще гарантира успешното изпълнение на една управленска програма, от която българските общини само могат да спечелят.
Ние, кметовете и жителите на общините в България, разчитаме на политически разум, воля и решения, за да може отчаянието да отстъпи пред оптимизма за развитие.
