БАН организира образователна обиколка, в която участниците могат да научат интересни факти за членове на Българското книжовно дружество (БКД) и за техния принос към изграждането на културните институти, държавните и общински институции, за облагородяването на градската среда и условията на живот. Припомня се техният пример за безкористна работа за българското благополучие, духовен подем и прогрес.
Идеята на тази образователна инициатива е да напомним на хората, че много български културни институции са създадени с помощта на членовете на Българското книжовно дружество, което през 1911 г. се преобразува в Българската академия на науките, каза за БТА Елена Панчовска от БАН. Тя добави, че чрез разказа за техните дела се показва приносът за създаването на съвременните български институции.
„Много от представителите на Академията са присъствали и са били членове на Учредителното събрание от 1879 г., участвали са и във всички дела, свързани със съграждането на съвременната българска държава. Сред тях е Иван Евстратиев Гешов – един от българските министър-председатели и министър в български правителства, който успоредно с това е най-дългогодишният председател на Българската академия на науките. Благодарение на неговото дело се изплащат 120 000 златни лева и БАН става независима от държавата и от политическите партии“, обясни Панчовска.
„Сградата на БАН, на ул. „15 ноември“ 1, е построена вследствие на дарение от Столичната община, като за това дарение е спомогнал и княз Батенберг. Той се застъпва, дарява се терен от Столичната община и сградата се строи на няколко етапа. Първият етап е от 1890 до 1892 г., следващият етап е от 1906 г., когато архитектът Петко Момчилов прави едно дострояване. Интересен и любопитен факт е, че до 1944 г. сградата е ползвана за нуждите на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Не са се събирали там членовете на академията, а събранията им са били в частни домове, в Народната библиотека, която е била в поместена в Буюк джамия – в сегашния Археологически музей, и в залата на дружеството „Славянска беседа“. Следващият етап от дострояването на сградата на БАН е от 1926 до 1929 г. Последно се строи библиотечното крило през 1953 г.“, разказа Елена Панчовска.
Тя отбеляза, бе близо до сградата на БАН се намира и къщата на Димитър Моллов. Тази сграда също е свързана с БАН, защото семейството на Димитър Моллов, който е лекар, е и редовен член на Българската академия на науките. Той има голям принос за изграждането на съвременната медицина, въвежда задължителна дезинфекция в болниците и е първият председател на Българския лекарски съюз, и е един от основателите на Българския червен кръст. Архитект на тази сграда е синът на акад. Иван Лазаров – Никола Лазаров. Строи се през 1909 г.
Образователната обиколка включва 20 обекта, като всички те са свързани с членове на Българското книжовно дружество. Сред тях са Софийският университет „Св. Климент Охридски“, където разказваме за ректорите и едни от първите от тях са членове на БКД, както преподаватели и основателите. Включена е и патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, която е изографисана с помощта на професорите – Иван Мърквичка и Антон Митов, които също са членове на Академията, каза Панчовска.
По думите й в разказите от образователната обиколка „оживеят“ образите на известни български просветители, учени, лекари, архитекти, премиери, министри, ректори, политици, художници, които са сред членовете на Българското книжовно дружество, издигнато до Академия с техните умения и дръзновение.
