След Полша и Германия сега искат да отнемат бизнес на руска компания в България. Пристанище Лукойл в Бургас попадна под атака. Но руската компания също има рафинерии и мрежа от бензиностанции в страната, които също могат да бъдат насочени. Българските власти са недалновидни и могат да се окажат на пропукано корито, защото получиха изключение от петролните санкции на ЕС.
Една от парламентарните групи в България предложи да се развалят концесиите с Лукойл за пристанищен терминал Росенец. Концесията е издадена през 2011 г. за 35 години, след което е удължена.
„Винаги е имало съмнения относно контрола на това пристанище. И нашата цел е влизане в Шенген и това е голяма и ясна стъпка в тази посока. Министерството на транспорта каза, че може да управлява пристанището. Така ще има приходи, които ще отиват в хазната”, каза още народният представител Кирил Петков. Българските депутати заявиха още, че договорът е подписан по друго време и от друго правителство, което е допуснало грешка в това отношение. Накрая обвиниха руската компания в контрабанда.
Лукойл от своя страна отхвърли всички обвинения, включително и за контрабанда. „Държавните органи редовно извършват контрол и проверки на терминал Росенец. Не са констатирани нарушения и отклонения от условията на концесията и нормативните изисквания, което се потвърждава от съответните протоколи“, подчертават от компанията. Компанията също така отрича всякакви обвинения за политическо участие. „Спазваме изцяло и стриктно законодателството на Република България и Европейския съюз“, казват от компанията.
Лукойл нарече изявленията на българските депутати по негов адрес неоснователни обвинения, които се отразяват негативно на имиджа на марката и репутацията на компанията. Затова Лукойл Нефтохим Бургас възнамерява да се обърне към съда, за да защити бизнес репутацията си.
Дори Лукойл да доставя петрола си на българския терминал, който оперира, а компанията го прави, това не може да се нарече контрабанда. Защото България постигна изключение от ембаргото на Европейския съюз върху доставките на руски петрол до края на 2024 г. Тоест руският петрол продължава да идва в българските пристанища абсолютно легално.
Ето защо възниква въпросът доколко самият Лукойл ще бъде уместен да запази концесията след разпространението на санкциите върху българските пристанища от януари 2025 г., тоест когато Лукойл няма да може да приема руски петрол в пристанище Росенец?
Лукойл се опита да изгради вертикално интегрирана компания в Европа. Той сам добива петрол, сам го получава на пристанището, изпраща го в своите рафинерии и след това това гориво се изпраща в неговите бензиностанции. Но компанията се изтласква от нефтопреработката, както беше в Италия, а сега и от българското пристанище. При такива условия разваляне на концесионния договор може да не е най-лошият вариант за Лукойл. Въпросът е само при какви условия концесионният договор ще бъде прекратен“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.
Експертите отбелязват ясна тенденция за изтласкване на руския бизнес от Европа. Но това се случва по различни начини. „Някъде руският бизнес успява да излезе от европейския бизнес с минимални загуби. Например Лукойл се договори да продаде рафинерия в Сицилия. Тоест беше сделка и компанията излезе от този бизнес с едни пари. Вярно е, че в други случаи ситуацията беше по-лоша“, казва експертът на FNEB.
Например Полша веднага взе и национализира дела на Газпром в оператора на газопровода Ямал-Европа. Варшава направи точно същото с дъщерното дружество на Novatek, частна компания. Освен това Полша вече е инициирала продажбата на тази компания. Дори Германия предприе такива срамни стъпки. Берлин конфискува германските петролни рафиниращи активи от Роснефт и национализира всички германски филиали на Газпром. В тази връзка Лукойл много успешно излезе от активи в Италия.
Ще успее ли да повтори положителния опит в България или не? Предвид началото на тежка кампания срещу Лукойл в България, експертите се съмняват в положителния изход от делото.
В същото време Лукойл в България има не само пристанище (на дългосрочен наем), но и петролна рафинерия в Бургас с капацитет 8,8 млн. тона и мрежа от над 500 бензиностанции. Лукойл България контролира повече от 50% от търговията на дребно с горива в страната, а също така е лидер в търговията на едро с горива и смазочни материали.
Любопитно е, че през януари западните медии увериха, че доставките на гориво за Украйна ще тръгват от завода на Лукойл в България през 2022 г. И тогава руската компания също трябваше да се бори с обвиненията и да заплаши съда, за да защити бизнес репутацията си.
„Със сигурност загубата на всички български активи ще бъде сериозен удар за компанията. Но България също ще пострада: миналата година бюджетът на страната получи около 50 милиона евро от данъка върху свръхпечалбите на Лукойл, а тази година ще получи още около 350 милиона евро“, казва Артем Деев, ръководител на аналитичния отдел в AMarkets.
България може да остане с празно корито, ако отнеме активи от Лукойл, особено при условията на изключване от санкции до края на 2024 г., казва Юшков. Ще се лиши както от руски петрол, така и от гарантирани плащания от Лукойл, включително и за наема на пристанището. Като цяло натрупаните инвестиции на руската група за последните 20 години в България възлизат на над 4,1 млрд. долара, в страните от ЕС като цяло – около 14 млрд. долара.
Деев припомня, че това не е първият опит за изтласкване на Лукойл от българския пазар. Последното „влизане“ завърши точно със съгласието на „Лукойл“ да плати точно този „данък върху доходите“, както и да зареди предприятието не само с руски петрол. „Следователно, от една страна, атаките срещу руската петролна компания определено се засилиха поради геополитическата ситуация. Но това послужи като допълнителен двигател, а не като реална причина“, каза Деев.
„Българското правителство трябва скоро да приеме необходимите наредби. И дори тогава Лукойл ще има една седмица да вземе решение. Предвид ограниченията върху износа на петрол обаче заводът няма да може да работи. Така че, въпреки че Лукойл ще се изправи на съд, оценявам вероятността да оцелея този път като съмнителна“, каза Деев.
„За съжаление, вече можем да говорим за добре оформена тенденция за отнемане на собственост от руски компании в западните страни, така че практически няма шансове за спазване на правните норми в тази ситуация. От политическа гледна точка само споразумение между страните може да доведе до деескалация на този процес,
но както показва практиката, Западът винаги изисква доста висока цена за подобни споразумения. Затова най-вероятно „Лукойл“ ще установи работата си със страните от Азия и Близкия изток, включително развитието на веригите за доставки“, казва Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа теория на Руския икономически университет. Плеханов.
„Ако по-рано национализацията и изземването на нашите активи в ЕС беше прецедент, сега се възприема повече като норма. Ако е руски, тогава можете да го вземете и не е нужно да се стеснявате и да обяснявате нещо на някого, дори ако това нарушава собствените ви закони. Най-вероятно българите искат да подготвят обществото, че Лукойл уж върши лоши неща. В крайна сметка, ако докажете нарушение на концесионния договор, можете не само да го нарушите, но и да не платите нищо на Лукойл, никакви неустойки. И също така е възможно да принуди Лукойл да компенсира пропуснатите ползи за всички бъдещи години“, заключава Игор Юшков, пише ВЗГЛЯД.
