Учениците от клуб „Знаете ли български език?” към СУ „Св. Климент Охридски” продължават своите проучвания за будителите на Златна Добруджа. Тяхната цел е да извадят от забравата имената на хора, посветили сили, труд и енергия на своя роден край. Климентовци вече представиха очерци за Петър Габе, Христо Капитанов и Божидар Ханджиев. В днешния брой Ви представяме написаното от тях за писателите, общественици и журналисти Любен Бешков, Любен Станчев и Драгни Драгнев.
ДРАГНИ ДРАГНЕВ
Драгни Георгиев Драгнев е български писател, поет и журналист. Роден е на 5 януари 1939 г. в Добрич. Дипломира се по специалностите „Българска филология” и „История” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Служи в казармата като военен моряк и дълги години работи като журналист в Добрич и като кореспондент на БТА. Като писател, поет и публицист Драгни Драгнев е допринесъл изключително много с творчеството си за утвърждаването на родния край като неделима част от Отечеството ни. Автор е на 6 стихосбирки, 12 романа, както и на публицистични книги за Дора Габе, историческите му драми „Хан Аспарух“ и „Тервел“ са поставени в ДТ „Йордан Йовков“, както и пиеси за куклен театър, поставени в куклените театри на Добрич и Силистра. Стихове на Драгни Драгнев са превеждани на руски, украински и унгарски език.
Последното стихотворение, което е публикувал, е „Пролет”:
Навлиза пролет… Южни ветрове сега
обърнаха към слънцето земята
и на просторите зелената снага
отключва пак на птиците гърлата…
Запяха те … Издигнаха крила
и цялата природа залюляха…
А слънцето се спусна и постла
в гнездата им небесната си стряха.
Живеем с птиците, говорим с тях –
със вятъра, захапал здраво дните,
със песните за близост, за любов и грях,
със мъката и радостта в душите…
Виж, тържествува пролетта…
И изведнъж
поляга топъл облак връх тревата.
А тя, едва проходила след дъжд,
на рамото си взема и дъгата…
Лети земята – птицата във нас –
красива, нажалена, накърнима…
Покарва цвят… Капчук протяга глас.
Надежда за живот и здраве има…
Носител е на много награди от национални литературни конкурси. През 2018 г. Община град Добрич го удостои с високото Отличие за принос в изследването и популяризирането на творчеството на Дора Габе. За жалост, този прекрасен човек вече не е сред живите, но ние ще го помним и ще се радваме на неговото творчество.
Материалът е подготвен от Деа Георгиева, VІ А клас
ЛЮБЕН БЕШКОВ
(1925 – 2011 г.)
Любен Бешков е известен български юрист, краевед, общественик и почетен гражданин на гр. Добрич. Автор е на много статии и книги за съдбата на Добруджа и за известни личности, свързани с нея.
Първата му публикация е „Симфоничен оркестър в Добрич“, публикувана през 1949 година във вестник „Добруджанска трибуна“. Пет години по-късно той завършва „Правни и държавни науки“ в Софийския държавен университет. Участва в учредяването на Общобългарски съюз „Добруджа“ през 1990 г. в родния си град. Автор е на около 40 книги и сборника за миналото и настоящето на родния си край и има близо 630 статии в местния и централния печат. Особено ценен труд е четиритомният му справочник за Добруджа, който обхваща историята, географията, флората, фауната, бита, фолклора, културата и просветното дело на региона. През целия си живот той събира материали и снимки за родния си край, кореспондира с видни личности и анкетира много свои съвременници.
Можем да наречем Любен Бешков будител на Добруджа, защото събужда у нас желанието да опознаем, опазим и обичаме нашия роден край. Той е пример за всички журналисти, дейци и писатели поради това, че не изневерява на родното си място и отдава целия си живот да търси и събира факти и истории за него.
След смъртта му неговата внучка Мария дарява целия му архив, заедно с личната му библиотека, на Регионалния исторически музей в гр. Добрич.
Материалът е подготвен от Максим Парушев от VІ А клас
ЛЮБЕН СТАНЧЕВ
Роден е в село Сърнино на 30 януари 1904 г. Известен е с това, че е бил патриот, публицист, общественик и главно журналист. Произхожда от богата и многолюдна фамилия, като има девет братя и сестри. Завършва гимназия във Варна, а след това се записва в Букурещкия университет. Прекъсва висшето си образование, за да се отдаде на журналистическата професия.
Първия му вестник „Нов живот“ произлиза от интереса му към европейската и българската история и литература, както и към събитията, откъснали Добруджа от България, като негови партньори са Ганьо Янакиев и Константин Богоев. Стотици са публицистичните му материали, в които защитава поробеното добруджанско население. Автор е на книгата с къси разкази и импресии „Недомлъвки”, на множество разкази, есета, пътеписи от Добруджа, художествени очерци и други. През 1940 г. е провъзгласен за член в Задругата на българските писатели и носител на почетния знак „Златен клас на Добруджа”, изработен в Добрич. Станчев се обръща към вътрешнополитическите и икономическите проблеми на добруджанци. От страниците на своите вестници „Добруджанско ехо” и „Добруджански глас” изразява мнение за развитието на Добруджа и България, както и за забравеното от Царство България обещание за решаване социалните проблеми на добруджанци.
След 1944 г. обществената памет за заслугите на Любен Станчев към Добруджа и България избледнява. Скалъпен процес, воден от наказателен орган, наречен „Народен съд”, го осъжда на смърт. В името на българската и добруджанската кауза Станчев е помагал материално на журналисти и издания с всякакви убеждения. Приятел е и с Борис Колев – работил при него в „Куриер”, а след 9 септември 1944 г. е уредник на органа на ОФ „Добруджанска трибуна”. Преди делото Колев успява да се срещне със Станчев, който иска от него да свидетелства пред съда в името на истината. Малко преди полунощ на 7 февруари 1945 г. специализиран отряд извежда от следствения арест в Добрич арестанти, между които и Любен Станчев, за „разследване”. В първите часове на 8 март групата приключва акцията с разстрел и продължава за Варна.
Материалът е подготвен от Николета Керанова, VІ Г клас
