Селото край Лъки и близкото Югово често са подминавани по пътя към Кръстова гора
Да свърнеш встрани от стандартния и популярен път – обикнато от нас занимание, често води до неочаквани, но приятни нови открития. Така, подминавайки разклона за село Борово и Кръстова гора след град Лъки, се озовахме в село Белица. Преди него минахме през красивия скален мост Ер Кюприя (Шапран дупка), прокаран от река Белишка през околните скали. До него е прокопан и пътен тунел, след който има заслон и място за почивка.
и място за почивка.
Белица е близо до ловното стопанство и резервата „Кормисош“, към който води тесен, но асфалтиран и поддържан път. На около два километра след селото е водопад Гюмбергията. От Белица тръгва приятна екопътека към пещерата. Една от изходните точки е за популярния Караджов камък. Има и екопътека към Кръстова гора и Белинташ, но за това се искат време и добра логистика. Но пък посещение на Кръстова гора с автомобил може да се съчетае и с отбивка към Белица в рамките на един ден. В селото има къща за гости, а в близкото Борово, последното село преди храмовия комплекс – и добри хотели.
Това е едно от най-магичните места в страната ни. Районът изобилства с природни феномени, древни светилища, свети места, параклиси. Така че един-два дни стигат само за част от него. След това връщането отново и отново е наложително.
По пътя
Но колко Белици има? Няколко села с това име са разпръснати из цялата страна. Да, и град Белица – между Разлог и Якоруда.
Нашата родопска Белица е на около 200 километра от София. До Пловдив са 55 километра. До град Лъки са едва десетина километра. Но на 4 километра преди селото е разклонът за Кръстова гора и потокът от автомобили се насочва предимно натам.
А до селото се стига лесно. Посоката е от Пловдив през Асеновград и пътя за Смолян. Малко след Бачковския манастир, при Юговското ханче, е разклонът наляво за Лъки. Пътят бе наскоро ремонтиран и е в добро състояние. Но както е обичайно за страната ни, и около неговото обновяване не се мина без скандали. Става въпрос за отсечката Югово – Лъки. Но този град не е основната цел. На няколко километра преди него е разклонът за Борово и Кръстова гора. Самото Югово е отделна приказка, но за него после.
Белица е поредното очарователно село в Родопа планина. Разположено е на сравнително широко място в долината на Белишка река. Както е характерно за подобни места, вече е силно обезлюдено, макар че има и немалко обновени и нови къщи. Но дори кратка разходка край реката и по околните ридове си струва отделеното време.
Защо пък Белица? Пак по традиция, типична за много краища у нас, легендите разказват за момата Бела Ица, Белиша, която дала живота си, за да опази вярата си, и се хвърлила от скалите в реката. Иначе в османските регистри селото го има още от 16-и век. Засега изглежда, че ще продължи да го има още.
Ако се минава набързо, екопътеката към пещерата е добър избор. Тръгва от началото на селото, не е екстремна. Направени са места за отдих, както и миниатюрни атракции за децата, къщички на популярни приказни герои. В края е естествена пещера, в която има подобия на пещерни рисунки. Маршрутът не отнема повече от час в посока и е приятен и ненатоварващ.
За другите пътеки са нужни и време, и подготовка, и здрави обувки, и екипировка. Да се помисли за планински водач, също е добър избор.
След Белица
След селото и водопада Гюмбергията са резерватът „Кормисош“ и ловното стопанство със същото име. Твърди се, че това е било любимото (поне едно от любимите) места на някогашните партийни величия. Имало е и развъдник за мечки, но сега те си бродят из ридовете наоколо. Площта му е 42 000 хектара (420 000 декара) и е сред най-добре съхранените места у нас.
Резерватът в пустоштта на Преспанския дял на Родопите е известен с най-големите популации на кафява мечка, вълци, благороден елен. Има още диви кози, муфлони, сърни, елени лопатари, диви свине… Ловното стопанство е добре организирано, с няколко основни сгради и вили на различни места. Не е нужно непременно да сте ловци, за да бъдете там. Предлага се и фотолов, а от стопанството осигуряват висококачествена техника и професионални водачи, с които да се влезе в планината. Има възможности и за риболов, и за екотуризъм.
Пътят продължава към село Загражден, нагоре е и Манастир, приемано за най-високото село у нас – над 1450 метра. И край двете има атрактивни екопътеки и водопади, може да се изкачи и връх Преспа (2001 м). Но трасето все пак не е препоръчително, особено след снеговалеж. А и посещението на тези две села изисква и подходящо време, и избор на места за настаняване.
Югово не е за минаване транзит
Село Югово е точно на пътя към Лъки и Кръстова гора и се минава буквално край центъра му. Разположено е по стръмни склонове над дефилето на Юговска река. Къщите са накацали една над друга по ската. Вероятно затова обикновено е подминавано транзитно, пък и местата за спиране, типично за родопските села, са кът. А не бива да е така.
Църквата „Света Троица“ е току над пътя.
Обявена е за паметник на културата от местно значение. Построена през 1840 година, тя е един от примерите за майсторството на местните зидари. Тяхно дело са части от Бачковския манастир, подпорни стени и мостове, много сгради в района. Твърди се, че точно заради майсторлъка им е било разрешено да вдигнат църква и да запазят вярата си.
Пак точно до пътя е и църквата „Света Богородица“. Оттам тръгва и пътеката към параклиса „Свети Георги“ който е в дъното на каньона на Юговска река. По друга пътека се стига и до Бачковския манастир.
Над селото е връх, наречен Боже име, с древно светилище и параклис. Всяка година на 27 юли – Свети Пантелеймон, там се организира събор и се раздава курбан, въпреки че изкачването е 2-3 часа. И тук започват още легенди. Всяка година преди празника там идвала сърна, която се оставяла да бъде принесена като курбан. Но трябвало преди това да почине, да пие вода.
Веднъж закъсняла, вероятно подгонена от диви зверове, местните не дочакали да почине. Сърната повече не дошла. Но пък се появил змей, който отвлякъл най-личната девойка от селото от хорото. По-късно тя измолила да види близките си, майка и я поучила на магия как да се отърве от змея и той изгорял.
Легендата за сърната курбан е буквално същата като в друго родопско село – Осеново, близо до Добринище. Трето място, на което сме се срещали с нея, е на диагонала на България – в Гушовския манастир над Чипровци. Там също всяка година се прави курбан край голям оброчен кръст (от манастира има само следи). Но Гушовеца, който се принася в жертва, е елен. След като закъснял и дошъл уморен, пак не го изчакали и повече не се появил.
В Югово още е жива легендата и за „здравичките“ – малки момичета, които имат свой „конак“, могат да помогнат в беда, да донесат здраве, но и проклятие. Но за тези легенди е добре да се научи повече на място.
И още много пътеки
Накъдето и да се поеме в тази част на Родопа планина, Бачковският манастир е място за преклонение, където не може да не се спре. Склоновете и върховете са осеяни с параклиси. Само край Югово са 11. От село Борово пък тръгват екопътеки, които също водят до параклисите наоколо. Пътеката от Белица до Кръстова гора е около 12 километра, изключително панорамна. Кръстова гора е място за посещение независимо от сезона. Все пак в по-люта зима последната част от пътя може да не е добра идея за кола. Има къде да се спре по-долу, а и малко ходене по стръмното по пътя към храма само зарежда с надежда. Може да се стигне и пеша от Борово.
По пътя към Лъки след първия тунел след Бачково е и началото на екопътеката към Сливодолското падало – един от най-високите и красиви водопади в Родопа. Да се стигне до него, отнема около час, не е екстремно, но повече внимание не е излишно. Има и друга посока – от Асеновград по пътя към Хасково. Там наблизо са Араповският манастир, Мулдавският манастир, отклонението за Белинташ и село Мостово. Преди тях е разклонът за Добростан и някогашната хижа „Марциганица“, превърната сега в добър хотел. От нея пък са пътеките към пещерата Добростански бисер, към резерват „Червената стена“. И към „Кралство Мумджидам“, но до него пеша са към 9 часа.
Всъщност в която и посока да поемете в тази магична част на Родопа, пътеки безброй. Има ли път или пътека, те винаги водят донякъде. И обикновено добрата изненада е на края им.
