С няколко събития Регионална библиотека „Дора Габе“ ще отбележи 80 години от възвръщането на Южна Добруджа към България. Едно от тях е откриването на фотодокументална изложба „Преселението”, което ще се състои на 16 септември, от 10.30 часа, в Централното фоайе на библиотек „Доро Габе“.
Изложбата съдържа библиотечни документи – книги, публикации в периодичния печат, фотографии, които са запечатали фрагменти от тези така съществени за Добруджа и България събития. Сред тях са книгите „Златна книга за златна Добруджа” (1940, под ред. на Хр. Цанков-Дерижан), „Преселението на севернодобруджанските българи през 1940 година” на Асен Кемилев (1941 г.), „Песнопойка Свободна Добруджа” на Димитър Иванов-Гагаузчето (1941 г.), „Добруджа: памет и песни” на Венцислав Димов (2012 г.), „Добруджа си остава завинаги неразделна част от нашето минало” на Иван Радев, „Преселението. Доксановият род от Добруджа” на Димитър Сребков (2009 г.), „От Ньой до Крайова” (1989) и „Румънските представи за българския характер на Добруджа през 1878-1940 година”(1992) на проф. Антонина Кузманова, „Северна Добруджа. Пътеписни бележки”(1993) на Жеко Попов и много други.
Любопитна част от експозицията са оригиналните фотографии – ценен документ от историята, запечатали лица и събития, свързани с преселените българи – севернодобруджанци. Много от снимките досега не са показвани и отбелязват важни моменти, както в частния живот на различни семейства, така и от присъединяването на Южна Добруджа към България. Акцент в изложбата е богат личен архив от снимки и документи на фамилията на Христо Минчев от с. Касъм /дн. гр. Генерал Тошево/, чифликчия – благодетел за местните българи, дарител и спомоществовател на много инициативи, свързани с развитието на селото преди периода на румънската окупация и след възвръщането на Южна Добруджа. Организатор на дарителска кампания през 1940 г. за посрещането на българите от Северна Добруджа. Най-щедрият благодетел в с. Касъм в трудните за преселените българи дни.
Посетителите ще съпреживеят едно пътешествие във времето, живота на северодобруджанци преди да бъдат преселени и след завръщането им в родината.
Фотографиите са любезно предоставени от Илия Кишишев – автор на книгата „Хроники за възвръщането на Южна Добруджа и преселените българи – севернодобруджанци”, която ще бъде представена, след откриването на изложбата.
Изложбата може да бъде разгледана в централното фоайе на библиотеката от 16 септември до 16 октомври 2020 г.
„Добруджа, която винаги е делила досега добрата или зла съдба на българския народ, се връща към майката-отечество. Всички наши мисли в тоя тържествен час са отправени към равните добруджански поля, където нашите братя българи, досега в робство, получават своята свобода. Тежък бе техният живот. Мъченически бяха техните дни. Неизброими бяха техните страдания. Но, въпреки всичко, здраво, като гранит, стояха те на своя пост, браниха с всички жертви българщината в тая изконна българска земя и я запазиха за общото българско отечество.”
Проф. Г. П. Генов
Из „Златна книга за златна Добруджа”
„Самите улици бяха опустели. Селяните се бяха събрали било край големите стада, които блееха жално, било се бяха разпръснали по домовете си да стягат денкове, да събират житото в чували и бъчви, да подтягат каруците и да ги товарят.
Беше 9 ноември 1940 г. Оловното небе като че ли бе затиснало селото, студен вятър пронизваше дрехите и облаци прах се вдигаха след животните, които тръгваха за България. Селяните стояха край дворовете и изпращаха с поглед стадата, около които кучетата тичаха тревожно и лаеха неспирно и зловещо. Топли сълзи се струяха по лицата на селяните и коравите длани инстинктивно се свиваха.”
Асен Кемилев Из „Преселението на северно-добруджанските българи през 1940 година”
Тези редове от две свидетелства за паметните събития през 1940 г. разкриват от една страна радостта на цялата страна от възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България, от друга – тежката орис на българите от Северна Добруджа, принудени да напуснат родните си места и да се преселят в българското царство.
На тези исторически моменти е посветена и настоящата изложба.
Галя МАРИНОВА
