Роденият в Чикаго на 8 април 1937 г. Сиймур Хърш е един от най-влиятелните разследващи журналисти в света вече повече от половин век. През 1970 г. той печели наградата „Пулицър“ за разкриването на военните престъпления на САЩ в село Ми Лай във Виетнам, което предизвиква голям международен отзвук. Играе ключова роля в разкриването на скандала „Уотъргейт“ за „Ню Йорк Таймс“. През 2004 г. прави репортаж за практиките на САЩ за изтезания в затвора „Абу Гариб“ в Ирак, за който получава престижната награда „Полк“.
Сиймур Хърш публикува разследване, в което твърди, че атаките срещу газопровода „Северен поток“ са били предизвикани от правителството на САЩ с подкрепата на Норвегия. При запитването от страна на Хърш правителството на САЩ и ЦРУ отричат неговите твърдения. Много медии обвиниха Хърш, че не е разкрил своя анонимен източник, което прави твърденията му непроверими. Бяха формулирани и критики, че изследването не е консистентно. Берлинският публицист Фабиан Шайдлер разговаря със Сиймур Хърш за „Берлинер Цайтунг“.
– Г-н Хърш, моля, опишете в детайли вашите открития. Какво точно се е случило според Вашия източник, кой е участвал в атентата срещу „Северен поток“ и какви са били мотивите?
– Това беше история, която напираше да бъде разказана. В края на септември 2022 г. в близост до остров Борнхолм в Балтийско море е трябвало да бъдат взривени осем бомби, шест от които са избухнали в район, в който е доста плитко. Те унищожиха три от четирите основни тръбопровода на „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Тръбопроводът „Северен поток 1“ в продължение на много години снабдяваше Германия и други части на Европа с много евтин природен газ. И тогава той беше взривен, както и „Северен поток 2“, а въпросът беше кой и защо го е направил. На 7 февруари 2022 г., малко повече от две седмици преди Русия да навлезе в Украйна, президентът на САЩ Джо Байдън заяви на пресконференция в Белия дом, която проведе с германския канцлер Олаф Шолц, че САЩ ще спрат „Северен поток“.
– Байдън заяви буквално: „В случай че Русия нахлуе, няма да има повече „Северен поток 2“, ще сложим край на проекта.“ А когато един репортер го попита как точно възнамерява да направи това, като се има предвид, че проектът е предимно под германски контрол, Байдън каза само: „Обещавам, че ще успеем да го направим“.
– Заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд, която бе сериозно замесена в събитията по време на революцията на Майдана през 2014 г., направи подобни коментари няколко седмици по-рано.
– Казвате, че решението за спиране на тръбопровода е било взето още по-рано от президента Байдън. В доклада си пишете, че през декември 2021 г. съветникът по националната сигурност Джейк Съливан е свикал заседание на новосформираната работна група на Обединения комитет на началник-щабовете, ЦРУ, Държавния департамент и Министерството на финансите. Пишете: „Съливан искаше групата да изработи план за унищожаване на двата газопровода „Северен поток“.
– Първоначално тази група беше свикана, за да проучи проблема. Те се срещаха в много таен офис. Точно до Белия дом има офис сграда – Executive Office Building, тя е свързана с Белия дом чрез подземен тунел. А най-отгоре има офис на тайна външна група от съветници, наречена „Президентски консултативен съвет по разузнаването“ („President’s Intelligence Advisory Board“). Споменавам това, за да подскажа на хората в Белия дом, че разполагам с вътрешна информация. И така, срещата беше свикана, за да се разгледа какво ще се прави, ако Русия започне война.
Това се случи три месеца преди войната, преди Коледа 2021 г. Става дума за група на високо равнище, която вероятно е имала друго наименование, аз просто я нарекох „Междуведомствена група“ („Interagency Group“), не знам официалното име, в случай че е имало такова. Това бяха ЦРУ и Агенцията за национална сигурност, която следи и прихваща комуникациите, Държавният департамент и Министерството на финансите, което осигурява парите. А вероятно и няколко други организации, които взеха участие. Обединеният комитет на началник-щабовете също беше представен. Идеята беше да се изготвят предложения за това как да се спре Русия – или с обратими мерки, като например допълнителни санкции и икономически натиск, или с необратими, „кинетични“ мерки, като например взривове.
Не искам да навлизам в повече подробности тук и не искам да говоря за конкретна среща, защото се налага да предпазя източника си. Не знам колко души са присъствали, нали разбирате какво имам предвид?
Тръби за изграждането на газопровода „Северен поток 2“
– В статията си пишете, че работната група на ЦРУ е представила доклад пред „Междуведомствената група“ на Съливан в началото на 2022 г. и е казала, цитирам: „Имаме начин да взривим тръбопроводите.“
– Те имаха начин. Там имаше хора, които познаваха това, което ние в Америка наричаме „минна война“. Във военноморските сили на САЩ има подразделения, които се занимават с подводници, също така има и ядрено командване. Има и минно командване. Направлението на подводните мини е много важно и ние имаме обучени специалисти в него. Централно място за тяхното обучение е малък курортен град, наречен Панама Сити, в средата на нищото във Флорида. Там обучаваме и назначаваме много качествени кадри. Специалистите по подводни мини са много важни, например за разчистване на блокирани входове към пристанища и за взривяване на неща, които пречат. Те могат също така да взривяват подводните петролопроводи на дадена държава. Не всякога правят добри неща, но винаги работят в условията на пълна секретност.
За групата в Белия дом беше ясно, че могат да взривят тръбопроводите. Съществува взривно вещество, наречено С4, което е изключително мощно, особено в количеството, което използват. То може да се контролира дистанционно с подводни сонарни устройства. Тези сонарни устройства изпращат сигнали на ниски честоти. Така че това е напълно възможно и това е съобщено на Белия дом в началото на януари, защото две или три седмици по-късно заместник-държавният секретар Виктория Нюланд каза, че можем да го направим. Мисля, че това беше на 20 януари. А после президентът, когато проведе пресконференцията с германския канцлер на 7 февруари 2022 г., също каза, че можем да го направим.
Тогава германският канцлер не каза нищо конкретно, изрази се много неопределено. Един от въпросите, които бих желал да задам на Шолц, ако ръководех парламентарно изслушване, е следният: Джо Байдън каза ли Ви за това? Каза ли Ви по това време защо е бил толкова уверен, че може да унищожи газопровода? Тогава ние, американците, нямахме изработен план, но знаехме, че имаме възможност да го направим.
– Пишете, че Норвегия е изиграла важна роля. До каква степен е участвала страната и защо им е трябвало на норвежците да правят такова нещо?
– Норвегия е голяма мореплавателна държава и разполага с енергийни ресурси в дълбините. Тя също така желае да увеличи доставките си на природен газ за Западна Европа и Германия. И вече го направиха – увеличиха износа си. Така че защо да не обединят усилията си със САЩ от икономически съображения? Освен това в Норвегия се наблюдава отявлена враждебност към Русия.
– В статията си пишете, че са замесени норвежкото разузнаване и военноморските сили. Казвате също, че Швеция и Дания са били до известна степен осведомени, но не са знаели всичко.
– Беше ми казано, че те са правили това, което са правили, и са знаели какво правят, и са разбирали какво се случва, но може би никой никога не е казвал „да“. Работих много по този въпрос с хората, с които разговарях. Така или иначе, за да се осъществи тази мисия, норвежците е трябвало да намерят подходящото място. Водолазите, които са обучени в Панама Сити, могат да се гмуркат на дълбочина до 100 метра без тежко оборудване. Норвежците откриха за нас място край остров Борнхолм в Балтийско море, което е дълбоко само 260 фута (около 80 метра), така че те са могли да оперират там.
Трябвало е водолазите да се връщат бавно до повърхността, имало е декомпресионна камера и сме използвали норвежки ловец на подводници (малък военен кораб за търсене на подводници – Б.пр.). За четирите тръбопровода са използвани само двама водолази. Един от проблемите е бил как да се справим с хората, които наблюдават Балтийско море. Балтийско море се наблюдава много обстойно, има много свободно достъпни данни, така че ние сме се погрижили за това, за целта е имало трима или четирима човека. И това, което се направи тогава, е много просто. В продължение на 21 години нашият Шести флот, който контролира Средиземно, а също и Балтийско море, всяко лято провежда учение за военноморските сили на НАТО в Балтийско море. На тези учения изпращаме самолетоносач и други големи кораби. И за първи път в историята операцията на НАТО в Балтийско море имаше нова програма. Тя предвиждаше дванадесетдневно учение за хвърляне и откриване на мини. Няколко държави изпратиха екипи за откриване на мини, една група пускаше мина, а друга група отиваше да я търси и взривява.
Така че е имало времеви промеждутък, когато нещата са се взривявали, през който дълбоководните водолази са можели да оперират, прикрепвайки мините към тръбопроводите. Двата тръбопровода се намират на около километър един от друг, те са малко под тинята на морското дъно, но не е трудно да се достигне до тях и водолазите са се упражнявали в това. Поставянето на бомбите е отнело само няколко часа.
– Значи това се е случило през юни 2022 г.?
– Да, направено е към края на военното обучение. Но в последната минута в Белия дом бяха изнервени. Президентът каза, че се страхува да го направи. Той промени решението си и даде нови заповеди, така че да се остави възможност за дистанционно взривяване на бомбите по всяко време. Прави се с обикновен сонар, между другото изделие на „Рейтиън“, прелита се над мястото и се пуска цилиндър. Той изпраща нискочестотен сигнал, можете да го опишете като тон на флейта, можете да настройвате различни честоти.
Опасенията обаче бяха, че бомбите няма да сработят, ако останат във водата твърде дълго, което в действителност се случи с две от бомбите. Така че в рамките на комисията имаше опасения относно намирането на подходящи средства и всъщност се наложи да се обърнем към други разузнавателни агенции, за които преднамерено не съм писал.
– И какво стана след това? Експлозивите са били заложени и е бил намерен начин да бъдат контролирани дистанционно.
– През юни Джо Байдън реши да не го взривява, това беше пет месеца след началото на войната. Но през септември той нареди това да се направи. Оперативният щаб, хората, които правят „кинетични“ неща за Съединените щати, правят това, което казва президентът, и първоначално смятаха, че това е полезно оръжие, което той може да използва по време на преговорите. Но в един момент, след като руснаците нападнаха и след това, когато операцията беше завършена, цялото нещо стана все по-отблъскващо за хората, които го изпълняваха. Това са хора, които работят на високи позиции в разузнавателните служби и са добре обучени. Те се обърнаха срещу проекта, сметнаха го за безумен.
Малко след нападението, след като са изпълнили заповедта си, участниците в операцията са се разгневили и са се отрекли. Това е една от причините да науча толкова много. И ще ви кажа още нещо. Хората в Америка и Европа, които строят тръбопроводи, знаят какво се е случило. Ще ви кажа нещо важно. Хората, които притежават компании, които строят тръбопроводи, знаят за случилото се. Аз не разбрах историята от тях, но бързо разбрах, че те я знаят.
– Нека се върнем към ситуацията от юни миналата година. Президентът Джо Байдън решил да не го прави директно и го отложил.
– Няколко дни след взривяването на тръбопроводите външният министър Антъни Блинкен заяви на пресконференция, че Путин е лишен от важен властови фактор. Той заяви, че разрушаването на тръбопроводите е огромен шанс – шанс да се отнеме възможността на Русия да използва тръбопроводите като оръжие. Ставаше дума за това, че Русия вече не може да оказва натиск върху Западна Европа да спре да подкрепя САЩ във войната в Украйна. Опасенията бяха, че Западна Европа ще престане да участва.
Мисля, че причината за това решение беше, че войната не вървеше добре за Запада и те се страхуваха от наближаващата зима. Проектът „Северен поток 2“ беше спрян от самата Германия, а не от международни санкции, и САЩ се страхуваха, че Германия ще отмени санкциите заради студената зима.
– Какви според вас са мотивите за нападението? Правителството на САЩ беше против газопровода по много причини. Някои казват, че беше против него, защото искаше да отслаби Русия или да влоши отношенията между Русия и Западна Европа, особено Германия. Но може би и за да отслаби германската икономика, която е конкурент на американската. Високите цени на газа накараха компаниите да се преместят в САЩ. Какво е вашето мнение за мотивите на американското правителство?
– Не мисля, че са го обмислили задълбочено. Знам, че звучи странно. Не мисля, че държавният секретар Блинкен и някои други в правителството са дълбокомислени хора. В американската бизнес общност със сигурност има лица, които харесват идеята да станем по-конкурентоспособни. Ние продаваме втечнен природен газ (LNG) на изключително високи печалби, печелим много пари от това.
Сигурен съм, че е имало хора, които са си помислили: Леле, това ще даде дългосрочен тласък на американската икономика. Но мисля, че в Белия дом постоянно са обсебени от идеята за преизбиране и искат да спечелят войната, искат да постигнат победа, искат по някакъв магически начин Украйна да спечели. Може би има хора, които смятат, че може би е по-добре за нашата икономика, ако германската е слаба, но това е налудничаво. Мисля, че се забъркахме в нещо, което няма да се получи, войната няма да завърши добре за това правителство.
– Как смятате, че може да приключи тази война?
– Няма значение какво мисля аз. Това, което знам, е, че тази война няма как да приключи по начина, по който искаме, и не знам какво ще правим, докато гледаме напред в бъдещето. Плаши ме фактът, че президентът беше готов да направи нещо подобно. А хората, които изпълняваха тази мисия, вярваха, че президентът е наясно какво прави с хората в Германия, че ги наказва за войната, която не върви добре. И в дългосрочен план това не само ще навреди на репутацията му като президент, но и ще бъде много пагубно в политически план. Това ще бъде стигма за САЩ.
Белият дом се притесняваше, че може да се окаже в губеща позиция, че Германия и Западна Европа вече няма да доставят оръжията, които искахме, и че германският канцлер може да възобнови тръбопровода – това беше голямо притеснение във Вашингтон. Бих задал на канцлера Шолц много въпроси. Бих го попитал какво е научил през февруари, когато е бил при президента. Операцията беше строго секретна и президентът не трябваше да казва на никого за нашите възможности, но той обича да плямпа, понякога казва неща, които не трябва да казва.
– Историята Ви беше отразена доста предпазливо и критично в германските медии. Някои нападнаха репутацията Ви или казаха, че имате само един анонимен източник и той не е надежден.
– Как бих могъл да разкажа за моя източник? Написал съм много материали, базирани на неназовани източници. Ако назова някого, ще го уволнят или, още по-лошо, ще го вкарат в затвора. Законът е много строг. Никога не съм издавал никого и когато пиша, разбира се, казвам, както направих в тази статия, че става дума за източник, точка. През годините материалите, които съм писал, винаги са били приемани.
– Как проверихте фактите си?
– Работих със също толкова опитни проверители на факти за настоящата история, колкото и в „Ню Йоркър“. Разбира се, има много начини за проверка на фактите по отношение на неясната информация, която ми се споделя. Освен това личните нападки срещу мен пропускат същността. Става дума за това, че Байдън е решил да остави германците да замръзнат тази зима. Президентът на Съединените щати предпочита Германия да замръзне, отколкото Германия евентуално да спре да подкрепя Украйна, а това за мен е унищожително за този Бял дом.
– Въпросът е също, че това може да се възприеме като акт на война не само срещу Русия, но и срещу западните съюзници, особено срещу Германия.
– Бих го формулирал по-просто. Хората, които участваха в операцията, видяха, че президентът иска да остави Германия да замръзне заради краткосрочните си политически цели, и това ги ужаси. Тук говоря за американци, които са много лоялни към Съединените щати. В ЦРУ, както се изразих в статията си, се работи за властта, а не за Конституцията.
Политическото предимство на ЦРУ се състои в това, че президент, който не може да прокара плановете си през Конгреса, може да се разхожда с директора на ЦРУ в Розовата градина на Белия дом, за да планира нещо тайно, което може да засегне много хора от другата страна на Атлантическия океан – или където и да е по света. Това винаги е било отличителна характеристика на ЦРУ, с което имам своите проблеми. Но дори тази общност е ужасена от това, че Байдън е решил да изложи Европа на студа, за да подпомогне една война, която няма да спечели. За мен това е мерзост.
– В статията си казахте, че планирането на атаката не е било докладвано на Конгреса, както е необходимо при други тайни операции.
– Въпросът също така не е докладван на много места в армията. Имаше хора на други места, които трябваше да бъдат информирани, но не бяха. Операцията е била много секретна.
– Каква роля играе смелостта в професията Ви?
– Какво смело има в това да кажеш истината? Нашата задача е да не се страхуваме. И понякога става грозно. В живота ми е имало моменти, когато … – знаете ли, не говоря за това. Но заплахите не се отправят към хора като мен, а към децата на хора като мен. Имаше ужасни неща. Но не се тревожиш за това, не можеш. Просто трябва да правиш това, което правиш.
Източник: berliner-zeitung.de
Превод за „Гласове“: Мартин Петрушев
