„Писин Молитор“, една от най-модните градски къпални в Париж, отвори врати точно 85 г. след като парижаните видяха за пръв път съблекалните му в стил ар деко. Този път „Молитор“ е част от луксозен хотел и дневният билет за него е 150 евро. За някогашния му чар говори фактът, че златният олимпиец от САЩ и бъдещ изпълнител на Тарзан Джони Вайсмюлер е бил спасител в „Молитор“.
Вайсмюлер печели три златни медала на олимпиадата в Париж през 1924 г. и два в Амстердам през 1928 г., но прекарва цели сезони в „Молитор“. Там дава уроци по плуване и спасява удавници.
Редовните тренировки му помагат да вземе ролята на Тарзан няколко години по-късно.
„Молитор“ е любим на парижанки, които десетилетия ходят в него по монокини. През 1989 г. басейнът затваря. Превърнат е в сцена за рейв партита и канава за художници на графити.
Кабините на „Молитор“ са направени като океански лайнер с палуби, бели перила и кръгли илюминатори. Има покрит зимен басейн и открит, с пясък за слънчеви бани.
В романа от 2001 г. „Животът на Пи“ на Ян Мартел главният герой е кръстен Писин Молитор, защото баща му искал душата на момчето да е чиста като водата на басейна. Момчето сменя името си на Пи.
Едно от историческите събития, свързани с басейна, е фотосесия от 1946 г., в която светът вижда за пръв път бикини. Моделката е някогашната стриптийзьорка Мишлен Бернардини. Говори се, че след тази сесия получила над 50 000 писма от почитатели.
Парижани обаче помнят „Молитор“ и като зимна пързалка.
„Спомням си го като тясно и претъпкано място, което обикаляхме безкрай, като се блъскахме един друг“, разказва пред Би Би Си Корин Ледерик, която през 1958 г. е била ученичка в Париж.
„Това беше място, в което богаташките деца от 16 район и онези от Булон-Биянкур се биеха. Всички момичета бяха с жилетки и шалчета, които се кръстосваха на гърдите и се закопчаваха отзад.“
Други парижани си спомнят басейна като място за училищни екскурзии. „Не можехме да скрием удоволствието, с което шумно се качвахме на автобуса, пращан всеки вторник от гимназия Сен Жан дьо Паси“, разказва парижанин, завършил гимназия през 1961 г.
„Пристигаме, блъскаме се на входа и се изсипваме в малките съблекални, които са подредени в редица и съвсем еднакви. За нас „Молитор“ означаваше, че няма часове и домашни, а и тази невероятна атмосфера… Учителите Бурбон и Сантини бързо ни събираха с пищящите си свирки.“
„Тичахме, където беше забранено, крещяхме, бяхме толкова щастливи, че оставахме без дъх. Понякога минавахме покрай хубави госпожички и плувахме край тях, като си разменяхме погледи.“
В средата на 80-те френският фотограф Жил Ригуле започва заснемането на „Молитор“ и други басейни в Париж, Франция и по света. Снимките му са запечатали свободата на парижани.
„Тичахме и се плискахме, децата скачаха. Навсякъде имаше коси и голи гърди, беше времето на безметежното плажуване“, спомня си той.
Въпреки това през 1989 г. 60-годишната сграда е пред разруха. Кметството няма пари за ремонт. Решава да затвори „Молитор“. 11 години по-рано басейнът е престанал да бъде и зимна пързалка.
Комплексът трябвало да се превърне в жилищни блокове. Спасяват го местни активисти. SOS Molitor провежда събития за набиране на пари. През повечето време обаче басейнът привлича като магнит младежи, включително художници на графити.
„Да рисуваш графити по онова време, беше доста дръзко, градските власти не го приемаха и затова „Молитор“ бе целият изрисуван“, казва 87-годишният Клод Вейл, чиято история на басейна бе наскоро публикувана. „След това все повече и повече хора се катереха по покрива, за да влязат вътре и да рисуват там.“
През 2001 г. рейв парти на френския техно-колектив Heretik събира 5000 души в басейна. Няколко години по-късно Nike прави там импровизиран корт за свои фенове. Оттам те могат да гледат на живо мачовете от „Ролан Гарос“.
Новият луксозен хотел „Молитор“ пази някои от частите на оригиналната сграда, включително прозорците в стил ар деко и специфичния жълт цвят на фасадата. Сега обаче басейнът е по-лъскав, откогато и да било.
Историкът Вейл не се притеснява от това. 81 години след като за пръв път е плувал в басейна, той пренощува там със съпругата си за откриването на басейна на 19 май.
„Радвам се, че успях да поплувам. Беше огромно удоволствие да се върна след толкова години.“
Мнозина парижани обаче няма да успеят. Хората могат да ползват басейна, ако са гости на хотела (цените почват от 215 евро за нощ), станат членове на клуба „Молитор“ срещу 3000 евро годишно или платят дневна такса между 150 и 180 евро.
Въпреки това децата от съседните училища в 16-и район ще могат да се упражняват в „Молитор“. И вероятно да си хвърлят погледи, докато се разминават в коридорите му.
http://www.trud.bg
