Ако се правят промени в Закона за вероизповеданията, те трябва да засягат всички, а не само онези, които са православни, коментира пред журналисти председателят на Народното събрание Наталия Киселова по повод необходимостта от законови промени след решението на Върховния касационен съд относно вписването на „Българска православна старостилна църква“.
Тя посочи, че регистрираните православни църкви, извън Българската православна църква-Българска патриаршия (БПЦ-БП), са две. Това е въпрос, който от 2008 г. стои, просто сега му се придаде по-сериозно значение, коментира тя. Въпросът трябва да бъде решен като се зачете конституционното място, което е дадено на БПЦ, от една страна, и се съобразим с решенията на Европейския съд по правата на човека и на българските съдилища, добави Киселова. По думите ѝ между тези две граници трябва да се търси балансът – от една страна каноничното, от друга страна светското право.
„Законът за вероизповеданията дава ex lege на БПЦ-БП уредба, докато по отношение на всички останали има регистрационен режим, така че, ако се правят промени, те трябва да засягат всички, а не само онези, които са православни. Тъй като предложенията са уредба занапред, трябва да бъде обсъдено и със Светия синод и с други вероизповедания дали да се постъпи по този начин, по който са предложили в законопроектите“, смята председателят на парламента.
Наталия Киселова коментира темата в Калофер, където участва в тържествата, посветени на 177 години от рождението на Христо Ботев. След среща с кмета на града Драгомир Боев, Киселова посочи, че са обсъдили теми, които вълнуват всички – как ще се развива България през 2025 г. и най-наболелият въпрос – бюджетът на държавата.
Попитана дали трябва да се изчака съставянето на правителство, за да се приеме държавният бюджет, или да се работи по внесения от служебния кабинет, председателят на парламента отговори, че това ще бъде обект на обсъждане и в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Според нея въпрос на седмица, може би две, е да се задвижи процедурата по формиране на правителство с връчването на мандатите. В момента има правна уредба, която да уреди липсата на закон за бюджета, но предстои във вторник Комисията по бюджет и финанси да се занимае със закона за приходите и разходите и да реши дали да задвижи процедурите за приемане на държавния бюджет и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на общественото осигуряване, посочи Киселова.
