- От Втората световна война до върха на света
- Психологът-отличник създава институцията „Плейбой“ и я превръща в „нон-стоп“ оргия
- Всеки петък Хеф канел приятелите си на парти с грозни проститутки и им гледал сеира
Рицар, глашатай, джентълмен, паладин, радетел, пророк на свободния секс – тези са най-честите определения, които медиите по цял свят слагат пред името на Хю Хефнър. И го величаят като създател на най-мъжкото списание на планетата, чиито читатели през годините доста често са били повече жени, отколкото мъже. Да, за „Плейбой“ става дума, изданието, което вече седем десетилетия се слави и като библия на разкрепостените нрави, и като институция на неукротимата безкомпромисна вирилност. Списание, на което обаче всичко, радващо истинския мъж, не му е чуждо – разбирай интелигентно списване, политически страсти, културни повеи, хумор, спортна тръпка, здравна мъдрост. Затова и въпреки честите напоследък напъни на времето, то все още не е изхвърлило този истински паметник на естетизираната еротика в кошчето си за непотребни и омръзнали вещи.
Като само човек с потеклото, житейския опит, възпитанието и образованието на Хю Хефнър е можел да измисли, да редактира и да печата „Плейбой“. Роден e през 1926 г. в Чикаго, но във вените му тече кръв от все прогресивни европейски нации – баща му Глен Хефнър е с английско-германски корени, а майка му Грейс Керълайн е с английско-шведско потекло. Още ненавършил 20 години, Хю се бие в последната фаза на Втората световна война, ранен е леко, но все пак окичват гърдите му с медал за бойна слава. След това записва психология в покровителствения от Методистката църква частен и доста престижен Северозападен университет в Чикаго, като се дипломира с възможно най-високата оценка. Освен извоюваната с отличие докторска титла, в учебното заведение младежът печели и сърцето на първата си съпруга Милдред Уилсън, която му ражда сина Дейвид и дъщерята Кристи, оглавила през 1988 г. империята „Плейбой“. Но залягайки над учебниците в университета, Хеф, както всички по-късно наричат паладина на свободния секс, разкрива тайните на онези чувства, настроения, поведения, болежки и радости, които движат човешкото съществуване. И изглежда прозира как да ги насочва в желаната от него посока със съвсем егоистична цел – личното облагодетелстване, което да му осигури сладък и безметежен живот до края на отредените му дни.
С първата си съпруга Милдред Уилсън
В годините веднага след Втората световна война младият Хю „сканира“ социалните тежнения в американското общество, лудването по либерализма и слободията във всичките им измерения, неистовото желание да се живее бързо и да се взема с пълни шепи онова, което животът предлага. И доверявайки се на „колегата“ Зигмунд Фройд, според когото най-грубо казано в човешкото битие в края на краищата всичко опира до секса, младият психолог си прави заключението, че именно сексът ще бъде новата религия на освободените от всякакви предразсъдъци негови сънародници и акраните им из Западна Европа. А религия без библия няма и схванал нуждата от нея, Хеф решава да я създаде, като и тук залага на наученото в Северозападния университет – младите хора винаги се нуждаят от идоли, а в началото на петдесетте години на миналия век най-вече от секс-идоли. И едва навършилият 27 години Хеф намира такъв в нашумялата кинозвезда Мерлни Монро, като действайки безумно хитро успява да си осигури нейни голи снимки, щракани когато тя все още е била само хубавичка мадама с простоватото име Норма Джийн и никой не я е познавал. Купува фотографиите за смешната сума от 500 долара, решава да лепне най-съблазнителната от тях на корицата на първия брой на „Плейбой“, който „сглобява“ в кухнята на жилището си. (Досущ като пръкването на стартовия екземпляр на великия български вестник „168 часа“, само че в София и четири десетилетия по-късно! – бел.кор.) Та тази корица и изтипосаните по централните страници на списанието други разголени снимки на Мерлин Монро продават за няма и седмица над 50 хил. бройки!
Младият Хеф по пътя към успеха
Разбира се, „операцията“ е осъществена без съгласието на актрисата, тъй като младият издател и главен редактор не само че е нямал пари за откупуване на някакви авторски права, но е бил и уверен, че те никога няма да му бъдат предоставени дори срещу много пари. Веднага след като първият брой се разграбва, из медиите на САЩ се появяват информации, че актрисата на деня ще съди Хю до побъркване, но изглежда бодрият шум около списанието започва бързо да я кефи. Защото съвсем скоро тя ще се откаже от съдебна битка със склонния да рискува симпатяга Хю и ще падне в прегръдките му на женен, ама без никакви задръжки млад мъж. Пътят е ясно очертан, гладък и приятен, грехота е да не се тръгне по него и само след година-две лицензът за препечатване на проспериращото отвъд океана авангардно списание е продаден в десетки страни. Милионите се трупат и не след дълго Хеф вдига в Лос Анджелис вилата-замък „Плейбой – Меншън“, която превръща в харем с постоянно живеещи там, но сменяни доста често шест-седем знойни хубавици, само за него.
Легендарното имение „Плейбой“
В предишна дописка за десетте най-велики плейбои на ХХ-ти век вече стана дума за това, че разследвалите креватните авантюри на Хю Хефнър репортери са преброили в леглото му някъде към 3000 знойни хубавици. Те по принцип са били обикновени момичета, без някакъв особен талант, но затова пък надарени с пищна плът, щедри на ласки и готови на всичко, за да се измъкнат от блатото на беднотията и посредствеността, където съдбата ги била отпратила по рождение. Ставали са популярни и богати благодарение на гастрола им по страниците на „Плейбой“ така, както майка ги е родила, но изискано, като след това представяне в краката им са падали безброй богати поклонници и с радост някой от тях им е нахлузвал брачната халка. Възхищавали им се също така филмови и модни магнати, които после са извисявали не една и две от оказалите се и талантливи хубавици до върховете на киното, телевизията и подиумите за дефилета, правейки ги звезди. Като след повляклата крак Мерлни Монро в списъка на сдобилите се благодарение на Хю със световна слава момичета се открояват имената на Памела Андерсън, Наоми Кембъл, Шарън Стоун, Барбара Стрейзън, Линдзи Лоан, Ел Макферсън, Сидни Крофорд, Голди Хоун, Ким Бейсинджър, Чарлийз Терон, Мадона, Дрю Баримор, Бо Дерек, Кармен Електра, Ким Кардашян, ред още. И някак в реда на нещата бе те и всички останали гастрольорки в библията на свободния секс да боготворят пред журналисти и приятели техния „кръстник“, вероятно и любовник за кратко. Просто защото в САЩ е обществена тайна, че няма „плеймейтка“, тоест момиче на броя, с което началникът на „Плейбой“ да не е преспивал или поне да не го е гушкал по миндерите около красивия басейн на вилата-замък в Лос Анджелис.
С Памела Андерсън
Естествено не може да се каже, че Хю Хефнер цъфти в отреденото му на земята време като благочестив и безкористен благодетел. Напротив – преди смърта му през 2017-та на 91 годишна възраст по света се носеха легенди за разюзданите купони в „Плейбой Меншън“ поне пет пъти на седмица, на които той се вихрел заедно с отбрани авери, винаги перверзен и ненаситен на стеклата се нежна плът. Със сигурност е давал много на дамите, с които се е въргалял в чаршафите и е вземал още по-много от тях, но едва ли си е представял, че само пет години след кончината му ще бъде очернен до такава степен от десетина бивши изгори, че ако беше жив, твърдо щеше да бъде вкаран завинаги в пандиз. Въпросните дами, интервюирани в излъчения през миналия януари в САЩ и в други страни документален тв-сериал, го набедиха, че ги бил изнасилвал, че ги дрогирал до припадък с наречен от него „разтвори-крака“ наркотик, че ги чукал без презеватив, като преди това ги прекарвал на щателен медицински преглед, напивал ги безпаметно, содомизирал ги, държал ги под ключ като затворнички, менкал ги с приятели и т.н.
Въобще пророкът на свободния секс бил животно, чудовище, направо стопроцентов вампир, който само дето не убивал и не пиел кръвта на разприказвалите се едва сега гневни бабички. Просто защото такива са жените от десетсерийната скандална поредица – надхвърлили вече шейсетте лазарника лъскави стари чанти, които в младостта си със сигурност са благоговеели пред шефа на „Плейбой“ и са поемали охотно от него всичко, което им е подавал. Става дума за 1000-та долара седмично като джобни пари, за пищните безплатни обяди и вечери, за неограничените средства за козметика, прически, доктори, заболекари, за гратис-колата с шофьор, не за друго иде реч. Все пак в този хор на неблагодарността и клеветата, какъвто определено е въпросният тв-сериал, има и един весел момент. Това е разказът на личния прислужник на Хю Хефнър, който го обгрижва от 1978 до 1981 г. и описва редовните петъчни купони на работодателя си, наречени от него „свински нощи“. Защото за секс-веселбата била канена група отбрани приятелчета, които били посрещани във вилата-замък от „свинки“ – възможно най-грозните проститутки на Лос Анджелис. Скроилият номера шегаджия Хю си умирал от смях, като гледал как аверите му се назландисват на отчайващо непривлекателната иначе нежна плът.
Хефнър почина преди пет години.
Сега създателят на библията на свободния секс почива там, където е пожелал приживе – до вечното жилище на Мерлин Монро в гробището на Лос Анджелис. Според свидетели навестявали го били от време навреме с китка цветя четирите му деца от неговите три брака с Милдред Уилямс, Кимбърли Конрад и Кристал Харис. Но не минавал ден без в гробището да се появят поне половин дузина поклонници на легендата „Плейбой“, винаги с брой на списанието в ръце, сякаш за автограф.
https://trud.bg
