1. Вашият ръководител ви казва, че не е доволен от работата ви. Първата ви реакция е:
а) Питам какво конкретно трябва да подобря.
б) Разочаровам се, но се опитвам да изслушам забележките и да разбера грешката си.
в) Веднага започвам да обяснявам защо се е получило така.
2. Довършете: “Когато някой ме критикува, първо…”
а) “…се опитвам да разбера какво точно иска да каже”.
б) “…усещам леко раздразнение, но го изслушвам”.
в) “…започвам да мисля как да защитя позицията си”.
3. Близък приятел ви казва, че поведението ви напоследък е неприятно. Какво правите?
а) Питам го какво точно има предвид.
б) Засегнат/а съм, но по-късно обмислям думите му.
в) Напомням му, че и той не е безгрешен.
4. Чувате за себе си мнение, което никак не ви харесва. Какво следва?
а) Опитвам се да погледна ситуацията отстрани.
б) Първо се засягам, а после се питам дали няма нещо вярно.
в) Започвам да търся слабите места в аргументите на човека.
5. Как реагирате, когато критиката идва от човек, чието мнение не цените особено?
а) Все пак проверявам дали няма нещо вярно в думите му.
б) Изслушвам го, но едва ли ще приема казаното присърце.
в) Изобщо не ме интересува какво мисли.
6. Довършете изречението: “Когато разбера, че съм сгрешил…”
а) “…признавам го и се опитвам да поправя нещата”.
б) “…не ми е приятно, но в крайна сметка го приемам”.
в) “…първо се опитвам да докажа, че ситуацията не е толкова еднозначна”.
7. Ако можехте да избирате, как бихте искали хората да ви критикуват?
а) Открито и конкретно, с предложение какво може да се подобри.
б) Внимателно и насаме.
в) Само когато наистина е абсолютно необходимо.
8. Кое ви кара най-силно да се вслушате в критика?
а) Когато е конкретна и аргументирана.
б) Когато идва от човек, на когото имам доверие.
в) Когато вече сам съм подозирал, че нещо не е наред.
9. Случвало ли ви се е да промените нещо в поведението си след чужда забележка?
а) Да, ако съм осъзнал, че човекът е прав.
б) Да, но ми трябва време, за да стигна сам до този извод.
в) Рядко. Не обичам другите да ми казват как да се държа.
10. Кой човек най-лесно може да ви накара да се вслушате в неприятна забележка?
а) Всеки, който може да я аргументира добре.
б) Някой, когото уважавам и на когото имам доверие.
в) Много малко хора имат това право.
11. Колко дълго помните една неприятна забележка?
а) Докато реша има ли нещо полезно в нея.
б) Понякога дни наред.
в) Доста дълго, особено ако смятам, че е била несправедлива.
12. Каква е най-добрата ви защита срещу неприятната критика?
а) Да преценя спокойно дали има основание.
б) Да си напомня, че едно чуждо мнение не определя стойността ми.
в) Да не позволявам на хората да ме разколебават.
РЕЗУЛТАТИ:
Най-много отговори “а”:
Вие умеете да приемате критика, въпреки че тя определено не е любимата ви част от общуването. Вместо веднага да започнете да се защитавате, предпочитате да се вслушате и да разберете дали наистина има нещо полезно в казаното. Това ви помага да се развивате, без да губите увереност при всяка грешка. Само не трябва да забравяте, че критиката, която получавате, невинаги е основателна и трябва да преценявате кога да я приемете и кога – не.
Най-много отговори “б”:
Вие не затваряте очи пред собствените си грешки, но забележките понякога ви засягат повече, отколкото показвате. Обикновено след получена критика се чувствате разочаровани или несигурни и чак след това започвате да анализирате казаното. Особено силно ви влияят думи на хора, които уважавате. Само внимавайте да не превръщате чуждата оценка във ваша собствена присъда.
Най-много отговори “в”:
Вие трудно оставате безразлични, когато някой посочи ваша грешка. Първоначалният ви импулс обикновено е да се защитите, да обясните ситуацията или пък да потърсите недостатък в човека отсреща. Това ви помага да запазите увереността си пред несправедливи нападки, но понякога ви кара да отхвърлите забележка просто защото не ви е харесал тонът, с който е поднесена. Дайте си време да решите дали казаното не би ви било от полза и тогава кажете “не”.
Пет съвета за справяне със забележките
1. Не отговаряйте веднага. Няколко секунди са достатъчни първоначалната емоция да отстъпи място на по-трезва реакция.
2. Търсете конкретиката. Вместо “Какво не ти харесва?” попитайте какво точно според човека може да бъде подобрено в поведението или характера ви.
3. Разделяйте постъпката от личността. Това, че сте допуснали грешка, в никакъв случай не означава, че сте неспособни.
4. Помислете кой говори. Мнението на човек с опит или добри намерения заслужава различна тежест от случайна забележка.
5. Вземете полезното и оставете останалото. Да приемате обратна връзка, не означава, че трябва да се съгласявате с абсолютно всяка дума на отсрещния.
