дом Акценти Женски въоръжени групировки в различни страни

Женски въоръжени групировки в различни страни

от

11.10.2026

Преди осемдесет и пет години, през октомври 1941 г., в рамките на Военновъздушните сили на Червената армия са сформирани три женски авиационни полка, които се превръщат в символи на военна доблест. Жени служат във въоръжените сили на много страни по света, но не всички са имали или са имали изключително женски части. Тази статия на „Комерсант“ изследва историите на тези бойни части: от африкански воини от 17-ти век до норвежки разузнавачи от 21-ви.

„Амазонки“ от Дахомей

От началото на 17-ти до края на 19-ти век, Кралство Дахомей, сега част от съвременните Бенин и Того, съществува на атлантическото крайбрежие на Западна Африка. Страната е била основен център на търговията с роби и една от най-ефективните военни сили в региона – нейните владетели са снабдявали европейците с роби в замяна на кремъчни пушки, които са използвали, за да покоряват съседите си. Дахомейските „амазонки“ – корпус от жени воини – са били особено известни. Първоначално отряд ловци на слонове, те по-късно са служили като лична гвардия на краля, а до началото на 19-ти век са се превърнали в елитна постоянна армия, наброяваща 6000 души.

Групов портрет на дахомейските амазонки по време на престоя им в Париж, 1891 г.

Aвторски календар Великите български владетели – 2027

Ветерани от Амазонка на годишната среща в Абомей, 1908 г.

В центъра на рамката е крал Беханзин от Дахомей (1844–1906). Последният независим владетел на кралството.

В центъра на кадъра е братът на Беханзин, последният крал на Дахомей, Аголи Агбо (1850–1950).

Се-Донг-Хонг-Бе, ръководител на амазонските дивизии в Дахомей по време на управлението на крал Гезо. Рисунка от 1851 г.

Африканските жени са били наричани от изследователите „амазонки“, но в родината си са били наричани „мино“, което на езика фон означава „нашите майки“. От детството си са били учени да понасят болка, да владеят оръжия с остриета и да стрелят с мускети. Миносите са се радвали на полусвещен статут и са спазвали безбрачие. През 1890-те години те се борят срещу французите по време на колониалната им експанзия. Французите използват образа на „амазонките“ в пресата, за да оправдаят завладяването на „нецивилизованата“ Дахомей. През 1894 г. страната става френска колония, а армията от жени воини е разпусната.

„Амазонките“ на Потьомкин

Руската империя също е имала своя собствена част „Амазонки“, но тя е имала церемониален статут. През 1787 г., четири години след анексирането на Крим след военната кампания на княз Григорий Потьомкин, императрица Екатерина II, придружена от чуждестранни делегации, тръгва на път към полуострова.

Среща на императрица Екатерина Велика край Балаклава през 1787 г. Гравюра от втората половина на 19 век.

Рисунка от статията „Компания Amazon“ във военната енциклопедия на Иван Дмитриевич Ситин, 1911 г.

Григорий Потьомкин, който по-късно става княз Потьомкин-Таврически, организира приема и подготвя много изненади за императрицата, включително „амазонки“. За да се демонстрира смелостта на кримския народ в защита на християнството и утвърждаване на лоялността му към короната, е сформирана рота от „благородни съпруги и дъщери на балаклавските гърци“ в брой „100 души“. Въоръжен ескорт, командван от Елена Сарандова, съпруга на ротния капитан на Балаклавския гръцки полк, посреща Екатерина II в Балаклава. Според спомените на г-жа Сарандова, императрицата е толкова доволна от видяното, че ѝ изпраща от Симферопол диамантен пръстен на стойност 1800 рубли. Месец по-късно ротата на гръцките жени е разформирована, тъй като вече не е необходима.

Батальонът на смъртта

Първите женски бойни части в руската армия са създадени през лятото на 1917 г., революционна година, от Временното правителство с цел повдигане на патриотичния дух на разпадащата се армия на фронтовата линия на Първата световна война. „Първият руски женски батальон на смъртта“ е сформиран от старши подофицер и носител на Кръста на Свети Георги, Мария Бочкарьова, която вече се е сражавала на фронта три години с изричното разрешение на императора – в противен случай жените не биха могли да се присъединят към действащата армия.

Червен площад, юли 1917 г. Московският митрополит Тихон благославя 2-ри Московски женски ударен батальон.

Английско-руската и френска певица и китаристка Дора Строева, член на 1-ви Петроградски женски батальон

Предаване на знамето на женския батальон преди изпращането му на фронта, юни 1917 г.

Създадени са общо седем женски батальона, но само батальонът на Бочкарьова, наречен от пресата „руската Жана д’Арк“, участва в бой. На 8 юли 1917 г., близо до град Сморгон, батальонът влиза в бой с германски войски. От 170-те жени 30 са убити, а 70 са ранени. Генерал Деникин си спомня: „Когато избухва адският огън на вражеската артилерия, бедните жени, забравяйки техниката на свободния бой, се скупчват една в друга – безпомощни, сами в собствената си част от полето, разхлабени от германските бомби… И „героите“, някои се завръщат, други никога не напускат окопите си.“ След битката батальонът по същество престава да съществува, а други женски части се използват само в тила. Ранената Бочкарьова също е изпратена в тила; през 1920 г. тя ще бъде екзекутирана от болшевиките.

По време на щурма на Зимния дворец от Червената гвардия, рота от Петроградския женски батальон е сред защитниците на Временното правителство. Има безброй теории за това как са се озовали там, какво са правили и колко жени войници са изнасилили болшевиките. След Октомврийската революция женските батальони са разформировани.

WAAC

През март 1917 г. във Великобритания е сформиран Женският армейски спомагателен корпус (WAAC), който да замени мъжете на небойни позиции и да освободи войници за фронта. За първи път жени служат в британската армия не като медицински сестри, а като доброволни готвачки, телефонни операторки, машинописки, шофьорки и механички. По време на Първата световна война 57 000 жени служат в WAAC, а 81 жени загиват. WAAC е разпуснат през 1921 г.

Жени от Спомагателния армейски корпус по време на въздушна атака, 1918 г.

Жена механик в работилница на Кралския летящ корпус, 1917 г.

Обучение по стрелба с лък с Помощната териториална служба (ATS), 1940 г.

Принцеса Елизабет на курс по четене на карти, 1945 г.

Малко преди Втората световна война, въз основа на опита на WAAC е създадена Спомагателната териториална служба (ATS). До септември 1941 г. нейните редици наброяват 65 000 жени, вече не доброволки, а действащи военнослужещи, със заплати две трети от тези на мъжете войници. Те не участват пряко в бойни действия; много от тях служат в противовъздушната отбрана. Дори бъдещата кралица Елизабет II служи в ATS – 19-годишната наследница на трона е служила като автомеханик и шофьор на камион. През 1949 г. службата е интегрирана в Женския кралски армейски корпус (WRAC), който е разформирован едва през 90-те години на миналия век.

Съветски жени пилоти

На 8 октомври 1941 г., няколко дни преди да бъде взето решение за евакуация на съветската столица в Куйбишев (сега Самара) на фона на германското настъпление към Москва, народният комисар на отбраната издава заповед „За формиране на женски авиационни полкове на ВВС на Червената армия“. Командването иска да засили бойната авиация чрез набиране на обучени жени пилоти, парашутистки и техници. Инициатор за формирането на авиационни полкове е Марина Раскова, пилот и офицер на НКВД на непълен работен ден. През 1938 г. тя прелита 6000 км от Москва до Далечния изток със самолет АНТ-37, за което получава званието Герой на Съветския съюз.

Жени пилоти от 46-ти гвардейски нощен бомбардировъчен авиационен полк (бивш 588-ми полк) близо до самолет U-2 край Новоросийск, 1943 г.

Навигатор Глафира Каширина (вляво) и пилот Мария Никитина, 1943 г

Пилотки от 46-ти женски авиационен полк, 1943 г.

На фронтова землянка близо до Геленджик, 1943 г

Гвардейският инженер капитан Клавдия Илюшина по време на проверка на компонентите и възлите на самолет U-2, 1944 г.

Три полка са сформирани от жени, служещи във Военновъздушните сили, цивилния флот или в различни аероклубове: 586-ти изтребителен, 587-ми бомбардировъчен и 588-ми нощен. Тези пилоти участват в отбраната на Саратов, битките за Сталинград и Курск, пробива на германската отбрана на Таманския полуостров и освобождението на балтийските държави. От трите полка само 588-ми остава изцяло женски до края на войната. Германците ги наричат „Нощни вещици“ (Nachthexen) – жените летят през нощта и когато се приближават до целта си, изключват двигателите си и се реят безшумно, като единственият чуваем звук е шумоленето на въздуха, като свистене на метла. По време на боевете въздушният полк извършва над 23 000 бойни полета и хвърля 3000 тона бомби. Около 30 пилоти и щурмани са убити. Самата Марина Раскова загива през 1943 г. по време на полет до фронта близо до Сталинград. Женските въздушни полкове са разформировани между 1945 и 1947 г.

WAC

През 1942 г. в Съединените щати е сформиран Женският армейски спомагателен корпус (WAAC), по модел на британските части. Армията се нуждаела от медицински сестри, радисти, механици, секретарки и администратори. Само година по-късно думата „спомагателен“ била премахната от името на корпуса и WAC (Женски армейски корпус) станал част от действащата американска армия. По време на войната в него служили приблизително 150 000 жени. Повечето служили в Съединените щати, но някои бригади били разположени в Европа, Африка и дори Нова Гвинея. Повече от 400 жени участвали в проекта „Манхатън“ – програмата за разработване на ядрени оръжия.

Женски армейски спомагателен корпус (WAAC). Набиране на персонал, 1942 г.

Жените от корпуса носят противогази по време на тренировъчно учение, 1942 г.

Група служители от Женския спомагателен корпус преминават обучение по монтаж и поддръжка на гуми, 1942 г.

Трети офицер Алис Л. Кидуел по време на обучение за безопасност във водата за нови попълнения, 1942 г.

7/7

В допълнение към WAC, американската армия е имала и други подобни части, включително Женската спомагателна военноморска служба (WAVES) и Женските пилоти на военновъздушната служба (WASP). Американските жени пилоти са пилотирали изтребители, бомбардировачи и транспортни самолети, тествали са нови самолети и са обучавали новобранци. По време на войната WASP са извършвали 80% от всички мисии за превоз на самолети от тила до фронта.

Платеровки

През август 1943 г., близо до Рязан, въз основа на постановление на Държавния комитет по отбрана на СССР, от полски граждани и съветски граждани с полска националност е сформирана 1-ва пехотна дивизия „Тадеуш Костюшко“. Тя включва 1-ви отделен женски пехотен батальон на името на Емилия Платер, кръстен на участничка в Полското въстание от 1830–1831 г. Батальонът включва школа за младши офицери, роти с картечници и спомагателни части, общо над 700 жени.

Майор Мариан Чвиклевски, заобиколен от момичета от батальона „Емилия Платер“, 1943 г.

Военната клетва на женския батальон в полеви параклис в град Селци, Рязанска област, 1943 г.

Картечницата Анеля Кживон от женската рота. Герой на Съветския съюз (1943 г., посмъртно)

Батальонът е създаден като фронтова част, но е използван предимно за охрана на съоръжения и изпълнение на командирски задължения. През октомври 1943 г. „Плятеровките“ участват в битката при Ленино (Могилевска област, Беларус). Осемнадесетгодишната Анела Кшивон, посмъртно удостоена със званието Герой на Съветския съюз – единствената чуждестранна жена, получила това отличие – е убита в тази битка.

През 1944 г. батальонът е един от първите, влезли във Варшава, и е назначен в гарнизона за борба с мародери и германци, отказали да се предадат. Разформирован е през май 1945 г.

Полк Рани Джанси

С избухването на Втората световна война, Субхас Чандра Босе, видна индийска политическа фигура и един от лидерите на индийското движение за независимост от Великобритания, установява връзки с нацистка Германия и имперска Япония, създавайки, с подкрепата на последната, „Временното правителство на свободна Индия“. През 1942 г. в окупирания от Япония Сингапур той сформира Индийската национална армия (INA), наброяваща 12 000 бойци, която се сражава редом с японската армия срещу британците в Бирма и други територии.

Субхас Чандра Бозе инспектира женския полк в Сингапур, 1943 г.

Войник от полк „Рани Джанси“ по време на тренировъчни учения, 1942 г.

Заместник-командир на полка, 16-годишният Янаки Тевар, 1942 г

Женският полк „Рани от Джанси“, кръстен на национална героиня, загинала през 19-ти век в борба срещу британското управление, е сформиран в рамките на INA. Около 1000 жени, предимно млади момичета – дъщери на индийски имигранти – са обучени за партизанска война в джунглата. Полкът е трябвало да участва в офанзивата при Импхал през 1944 г., но кампанията се проваля. След капитулацията на Япония през септември 1945 г. и края на войната, INA, подобно на женския полк, престава да съществува.

Сестри Басидж

През 1979 г. дълбока правителствена криза в Иран доведе до Ислямската революция. Призовавайки за край на „враговете на Аллах“, шиитското духовенство от династията „Тунадесет години“, водено от Рухолах Хомейни, дойде на власт. Те затегнаха прилагането на шериата и създадоха паравоенна милиция, Басидж (персийска дума за „мобилизация“), в рамките на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР).

Бойци от иранската милиция Басидж на военен парад в Техеран, 2004 г.

Сестра от племето Басидж, обслужваща тежка картечница, 2004 г.

Боец от батальона Ал-Захра на парад в Техеран, 2008 г.

Обучение за борба с безредиците, 2008 г.

Митинг в подкрепа на ядрената програма на Иран, 2005 г.

7/7

Освен мъже, като охранители служат и жени – сестрите Басидж, женското крило на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). По време на ирано-иракската война (1980–1988 г.) те изпълняват предимно спомагателни функции, но през годините ролята им се измества към вътрешна сигурност – борба с контрареволюционери и врагове на държавата, както и морален контрол. „Сестрите“ са основани от поддръжницата на Хомейни Марзие Дабаг, която в продължение на четвърт век ръководи партията „Женска асоциация на Ислямската република“, която насърчава „автентичната ислямска култура“.

„Амазонките“ на Кадафи

„Братският лидер“ Муамар Кадафи управлява Либия в продължение на 40 години, от 1969 до 2011 г., докато не е убит от други революционери по време на Арабската пролет. Приживе либийският лидер е бил охраняван от 400-женски отряд – „Революционните монахини“, наричани често „амазонки“ от западните журналисти.

Либийският лидер Муамар Кадафи, заобиколен от своите телохранители, 2001 г.

Член на женската охранителна група на Кадафи в Шарм ел-Шейх, 2003 г.

Жените бодигардове на Кадафи по време на посещението му в Лувъра в Париж, 2007 г.

Муамар Кадафи с бодигард в Мозамбик, 2003 г.

Подразделение е създадено в началото на 80-те години на миналия век. Жените са разполагали с богат арсенал от огнестрелни оръжия, са носели камуфлажни или парадни униформи, барети, понякога високи токчета, и са се гримирали. „Монахините“ са били лично подбрани от Кадафи. Телохранителите са го придружавали при пътувания из страната и чужбина. Най-разпространената теория за създаването на подразделение е студено изчисление – либийският лидер уж е предполагал, че арабските терористи, които биха могли да го нападнат, няма да могат да нападнат жени. В един известен случай през 1998 г. един от телохранителите е загинал, докато е защитавал Кадафи по време на опит за покушение. След падането на режима петима телохранители обвиняват бившия си началник в изнасилване.

Кюрдски части

По време на Сирийската гражданска война през 2012 г. в кюрдските региони на страната е провъзгласена Демократичната автономна администрация на Североизточна Сирия, известна още като Рожава. Ядрото на армията ѝ са Отрядите за народна защита (YPG) и Отрядите за женска защита (YPJ), като последните се превръщат в символ на кюрдската съпротива и еманципацията на жените. През 2015 г. основателката на YPJ Несрийн Абдула заявява в интервю за италианския вестник Il Manifesto: „Ние не сме войници, ние сме бойци. Не ни се плаща, за да се бием; ние сме партизани на революцията. Живеем с нашия народ, следваме нашата философия.“

Асия Рамазан Антар, кюрдски член на Женските отряди за отбрана на YPJ, беше убита през 2016 г. в битка със самоубийствени атентатори.

Бойци от YPJ преминават военно обучение близо до град Камишли през 2014 г.

На тренировъчен лагер в град Ел-Маликия (провинция Ал-Хасака), 2013 г.

По време на тренировъчни учения, 2015 г.

7/7

YPJ, с до 20 000 бойци на възраст от 18 до 40 години, като част от Сирийските демократични сили, участва в операции за освобождаване на североизточна Сирия от терористите на ИДИЛ (Ислямска държава, призната за терористична организация и забранена в Руската федерация), по-специално, те участваха в битките за град Айн ал-Араб (2014–2015 г.) и в освобождението на град Ар-Ракка (2017 г.).

Китайски специални сили

В Китай женските части съществуват от 80-те години на миналия век в рамките на Народната въоръжена полиция и Народноосвободителната армия (НОАК). През 2013 г. се появиха първите независими женски специални части, предназначени да изпълняват изключително сложни бойни мисии. Те обикновено се използват за спасяване на заложници и операции по пресечение на престъпления.

Командир на взвод на рота със специални части от 38-ма комбинирана армия на Китай, 2017 г.

Тактическа подготовка на настъпателни бойни групи, 2017 г.

Женската рота от специалните части на 38-ма комбинирана армия на Китай, 2017 г.

Жени войници нанасят камуфлажен грим през 2017 г.

Състезание по носене на сандъци с боеприпаси, 2017 г.

7/7

Жените китайски войници преминават обучение на същото ниво като мъжете войници. Програмата включва 30 вида интензивно обучение: стрелба, ръкопашен бой, скално катерене, противодействие на отвличания, специално шофиране, упражнения за концентрация и трениране на фината моторика, като например бърза смяна на пълнители с една ръка или сортиране на ориз срещу времето. През 2016 г. 22 жени войници от 14-та армейска група на НОАК бяха сформирани в специален щурмов отряд.

„Ловен взвод“

През 2001 г. Норвегия разположи военен контингент в Афганистан като част от Международните сили за сигурност: инженерни части, пехотни части и специални части. Опитът по време на войната показа, че жените войници са по-способни да взаимодействат с местните жители и да събират информация в райони, където мъж войник би предизвикал подозрение. Поради това, за да се подобрят оперативните способности, през 2014 г. в рамките на Норвежкото командване за специални операции беше създадено изцяло женско подразделение, Jegertroppen (на норвежки „Ловджийски взвод“).

Членове на норвежките специални части по време на обучение, 2023 г.

Член на норвежките специални сили, 2021 г.

Престолонаследницата Ингрид Александра от Норвегия посещава клона Йегертропен, 2021 г.

Целта е да се подготви за многостепенно разузнаване. Програмата за обучение включва парашутна подготовка, стрелба, шофиране, оцеляване и техники за събиране на разузнавателна информация. Подборът за поделението включва „адска седмица“ – многодневен марш с минимален сън, храна и вода за тестване на психическата стабилност. От 317 кандидати само 13 са избрани за поделението през първата година от обучението.

Автор