Всеки българин, който обича родната ни литература, неизменно свързва творчеството на Йордан Йовков с Добруджа. Затова Йовковата награда има особена патриотична и етична стойност.(Особено днес, когато светът пак се разкъсва от войни, егоистични противоборства, алчност и човешко безумие). Наградата трябва да бъде връчена на творец, който в творчеството си следва и доразвива морално-етичните и естетическите идеи на Певеца на Добруджа. Защото те са общочовешки и непреходни.
Номинациите за тазгодишната Йовкова награда, оповестени във вестник “Нова добруджанска трибуна“/3.09.2025 г./, са на достойни автори. Аз имам предпочитание към произведенията на Георги Балабанов и смятам, че с цялото си творчество /разкази, драми, стихове/ той заслужава да бъде удостоен с тази награда. Защото сътворява една добруджанска вселена, в която животът е отразен с неговите светли и тъмни страни, но с неумиращата надежда за добро и човечност. Тази вселена е изпълнена с жажда за справедливост, любов, прошка и милосърдие – колкото и превратен да е животът.
Добруджанецът в прозата на Г. Балабанов е частица от българската земя, лъч от българското слънце. Той е кръвно свързан със земята-светиня – кърмилница и закрилница. Защото е проникнал в истината, че тази изстрадала земя не само ражда хляба – тя буди у човека благодарност и преклонение за щедростта ѝ, пориви за любов и духовни полети. Той страда, когато земята страда ( „Приказка за фермера“), защитава я от хищниците-търгаши, които безогледно използват благата ѝ („Свещена земя“). Тя е приютила неговото родно гнездо и в тежки моменти, когато е поробена, той може 23 години да копнее за нейната свобода и да я открие в униформите на българските офицери, които избавят Добруджа от чуждите окупатори.
Героите на Г. Балабанов, в каквито и житейски ситуации да се намират, дори и водени от нечисти стремежи, не губят връзката си с етичните човешки норми(“Грешни пари“). Възмездието за греха към престъпените неписани закони идва при тях заедно с изкуплението.
Те даряват добро (“Мълчаливият сеяч“,“Керванът“), те могат да простят и непростимото, за да продължи животът (“Реката на живота“), с наранени сърца бранят своята любов (“Вечерята“, „Сиромашка любов“, “Горчивите сълзи“), търсят справедливостта и хармонията в житието си.
Творчеството на писателя от гр. Генерал Тошево предизвиква много размисли за човека. Писателят е свързан и в трудовото си ежедневие на арендатор с добруджанската земя. Но в напрегнатите делници дава криле на усета си за красота, изразява преклонението си към миналото и настоящето на “житницата на България“, към нейните хора-съзидатели, които изобразява с обич и мъдрост в творбите си.
Ако прочетете неговото есе “По стъпките на Йовков“, ще усетите отново чувствителността на писателя, каквато той проявява неизменно и при създаване на характерите в прозата си. Искрен в бликналия възторг към Добруджа, сякаш с детски очи за първи път вижда своята родна равнина, очакваща тихо жътвения благодат и се възхищава от нея. Спомня си Йовкови герои, хора от миналото и настоящето, за да припомни, че любовта и вярата съхраняват човека и в преломни, и в спокойни времена.
Неговото творчество проправя път и към българите в Молдова /където писателят е почетен гражданин на гр. Тараклия/, в Албания, Северна Македония. То внушава у читателя вечните човешки добродетели, без които човешкият живот е безкрил и безсмислен.
С възвисяването на човека, с човечността и милостта си към него, с възпяването на стремежа към щастие и красота, с родолюбието и любовта като висши прояви на свободата, Георги Балабанов доказва, че е творец на високата нравственост, която е била и ще бъде най-висшата потребност на човека.
Дафинка СТАНЕВА – учителка, поет, преводач; член на Съюза на българските писатели
