- Членове на филиала и ученици изпълниха свои творби
Румен Николаев
Филиал на Съюза на независимите писатели (СНП) откриха в Добрич на 12 април, в петък. Събитието се случи във фоайето на зала „Зорница“ в обновеното читалище „Йордан Йовков“. Гости на откриването бяха акад. Марин Кадиев – председател на СНП, зам.-председателят на този писателски съюз Георги Балабанов от Ген. Тошево, председателят Драгомил Георгиев на Сдружението на писателите в Добрич, секретарят Красимир Масурски на читалище „Йордан Йовков“, творци от Варна, Каварна и други места; ученици от Добрич. СНП има 400 члена, включително от чужбина, и 25 филиала.
Водещ на събитието бе председателят на добричкия филиал Кирил Бързаков. Той посочи литературното творчество като барометър на ежедневието. Към шестте настоящи члена бяха приети нови 4 творци. Асоцииран член е Атанас Стоянов, управител на издателство „Матадор“.
В приветствието си акад. Кадиев сподели целта на СНП да даде шанс на повече творци да представят своите произведения. Той изяви стремежа да обединява авторите от региона, страната и чужбина. Марин Кадиев изрази свои мисли за литературата, наследството на нашите писатели, значимостта на Йовков в творческата съкровищница на страната ни. Той изтъкна възпитанието като основна ценност за устойчивост сред поколенията. Творецът сподели и апостолската мисия на българските автори, чиито произведения той е представял при над десет хиляди срещи досега в различни кътчета на родината. Академикът изрази огорчението си, че опелото на българския патриарх е извършено на гръцки език.
Варненският поет и маринист Станислав Пенев съобщи, че общинският съвет в Пловдив единодушно е гласувал на 11 април решението си за удостояване на Марин Кадиев с „Почетна значка на Пловдив“. Академикът е бил 14 години в младостта си гимназиален учител по български език и литература, 35 години е преподавал в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той има над 1000 публикации в печата и е автор на 12 книги с публицистика. Роден е през 1939 г. в село Душево, Севлиевска община. Сред наградите му са „Следовник на народните будители“ и „Златен век – печат на цар Симеон“. Завършил е „Българска филология“ в Софийския университет.
След също вълнуващо слово на добруджанския автор Георги Балабанов (зам.-председател на СНП), местни и гостуващи творци изпълниха свои произведения. Радост за всички бе присъствието на добрички ученици. Симона Ризова и Никол Николова прочетоха свои стихове, които публикуваме тук. Те споделиха, че техни стихотворения вече са отпечатани във в. „Нова добруджанска трибуна“.
Освен добруджански класици и млади творчески дарования филиалът на Съюза на независимите писатели има богато литературно наследство през последните над 5 десетилетия. Само в тогавашния вестник „Добруджанска трибуна“ /до 1992 г./ през годините са работили и творили автори като: поезия – Йордан Трухчев, Драгни Драгнев, Красимира Атанасова, Петранка Божкова, Генчо Златев; хумор – Йовчо Карамфилов, Иван Янков, Димитър Дуков; разкази – Иван Гочев, Иван Куков; творчески портрети – Йордан Дачев; театрална критика – Елена Иванова.
Допиращи се души
Както слепият да вижда не може,
както глухият да чуе не може,
както немият да каже не може,
така и моето сърце без теб да живее –
не може.
И да… и добрите хора грешат.
И не… и лошите се поправят
И може би… и аз ще разбера как и ангела и дявола в мен омайваш ги ти.
Превъзмогнах егото човешко и отпуснах се в ръцете ти топли, и те моля сърдечно,
гушни ме, за да усетя, че сърцето ти бие ритмично щом докоснеш ме,
целуни ме, за да си спомня нежната любов,
и шепти ми на ухо, че твоя любима ще остана аз.
Душите ни взират се една в друга,
през красивите дълбоки очи,
и свързват се те силно,
през галещите се едно в друго нослета.
И рисуваш ми усмивка детска,
и смея се така невинно.
И боли ме силно, но… нали знаеш,
от онази хубавата болка – с пърхащите пеперуди безброй.
И се питам, възможна ли е раздяла,
щом и в задгробния живот,
в небесата ще се търсим пак,
само, за да си припомним,
как обичаме се как…
Симона Ризовa
Празнота
Празнота затворена в кутия.
Безпомощно викаща – ,,Върни я, върни я…”
Ала кой ли ще я чуе?
Та нали е просто празна, скъсана кутия.
И ни слънце, ни вода,
ни глътка въздух стигаше до нейната залостена врата.
Само сух студ и гробна тишина.
Накъсани стени и останали от миналото бледи следи.
Преди тя бе отваряна честно,
докато не дойде момента, в който всичко ѝ беше взето.
Сега стои сама и се дави в празнота.
Едва ли вече някой ще понечи да я отвори
и никога повече да не я затвори.
Та кой би посегнал към празна, скъсана кутия?
Но тя продължава – ,,Върни я, върни я!“
Любовта! Защото всичко беше тя,
А сега останах само аз и кутия пълна с празнота.
Никол Николова
