- Тази година на 29 ноември, неделя, точно в 4:00 часа сутринта ще преминем към зимното часово време. Ще трябва да преместите часовниците с един час назад, за да стане 3:00 часа.
По този начин ще преминем към стандартното астрономическо време и ще се радваме на допълнителен час сън.
Как ни се отразява смяната на времето
Тази смяна се отразява отрицателно на някои хора. Проучване от 2021 година показа, че три четвърти от анкетираните многократно са се оплаквали от смяната на времето и настояват това да бъде премахнато. Те твърдят, че промяната на времето има лош ефект върху съня им.
Той подчерта, че периодът след смяната на часовото време ще бъде много критичен за хората с хронични заболявания.
„Там изтеглянето на приема на лекарства е от съществено значение, особено за хората с със сърдечно-съдови, ендокринни и психични проблеми, там, където лекарството трябва да се взима трикратно. Повечето хора, преминавайки в този шоков за организма режим на смяна на приема на таблетките си, остават за час, а може би и повече от час непокрити от медикаменти“, посочи психиатърът.
Промяната е в изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 19 януари 2001 г..
В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г., а в Европа – от 1916 г.
От 2002 г. насам зимното часово време в ЕС започва в последната неделя на октомври и завършва в последната неделя на март.
През 2018 г. тогавашният председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер обяви, че над 80% от европейците, участвали в допитване, са поискали смяната на времето да бъде премахната. Причините са, че икономическият ефект от тези промени е незначителен, а много хора се оплакват от здравословни проблеми.
Впоследствие Европейският парламент реши смяната между лятното и зимното часово време да бъде отменена най-късно през октомври 2021 г. Правителствата на държавите членки обаче още не са се договорили кое часово време да бъде въведено – зимното или лятното.
Смисълът на преместването на стрелките с час напред и час назад е да осигури на организма повече светлина и повече активност. И така всяка година в последната неделя на март часовниците се местят с един час напред, а в последната неделя на октомври се връщат обратно.
Преминаването към лятно часово време обърква вътрешния часовник и повишава риска от инфаркт. Но не бива да драматизираме лекото разместване на един час все пак. Дисбалансът се дължи на факта, че ритъмът във всекидневието ни се определя не от часовника, а от дневната светлина. Резултатите от проучване, публикувани в списание Current Biology показват, че вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето. Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци. Преместването на часовника в лятното часово време пречи на естествената настройка на вътрешния часовник. Смяната от лятно на зимно часово време и обратно влияе върху естествените ритми в организма, въпреки че човек обикновено успява в рамките на няколко дни да се пригоди към промените.
Случаите на сърдечни удари в деня след преместването на стрелките с един час напред скачат с 25%, гласи проучване на кардиолози от университета в Колорадо, Денвър. Изследването им е базирано на данни от болниците в Мичиган.
Тяхната статистика показва, че в понеделник (деня, в който се случват най-много инфаркти по принцип, както сочат предишни проучвания) регистрират средно по 93 сърдечни удара. Но в понеделника след смяната на времето тези случаи скачат до 125. Оказало се още, че преместването на стрелките води до инфарктен пик само в понеделник. Във вторник случаите спадали до стандартните нива, на които се задържат и нататък.
Според експертите бумът на удари в първия ден от седмицата показва, че хората са изключително чувствителни на намаляването на продължителността на съня, дори и то да е само с един час.
“Означава и че хората, които са застрашени от сърдечни проблеми, са изложени на много по-голям риск след смяната на времето”, обяснява кардиологът Амнийт Сандху, един от ръководителите на екипа, провел изследването. Сандху посочва, че проучването трябва да се вземе предвид от лекарите от спешната помощ, които следва да се подготвят за пик на сърдечни проблеми през въпросните понеделници.
Проучването установило още, че проблеми се регистрират само при преместването на стрелките напред. А когато наесен върнем часовниците в реалното астрономическо време и хората имат възможност да спят с час повече, случаите на инфаркт намаляват.
Шведски проучвания, също са установили, че в понеделник след смяната на времето с 60% се увеличават хората, търсещи спешна помощ заради кардиологични проблеми. Това са аритмии, колебания на кръвното налягане, гръдна болка. Проверка по спешните центрове у нас е показала, че ръстът на подобни случаи у нас е 50%.
Франклин измислил смяната на часа
Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 4:00 ч. българско време на 30 октомври 2022 г., когато часовниците се връщат един час назад. Така ще преминем към зимното часово време. Разбира се, изисква се известно време организмът да приеме промените. В медицината дори има специален термин за подобно състояние – десинхроноза, което е нарушаване на синхрона между механичния и биологичния часовник. При повечето здрави хора са нужни около 2-3 седмици, за да се адаптрират. Смяната на зимно и лятно часово време често е съпроводена с намаляване на имунитета, умора, безсъние, раздразнение и нежелание за работа.
В древността е измервано местно видимо слънчево време – времето на слънчевия часовник. Така че всеки град на практика използвал свое собствено време. През ХIХ в. с разпространението на механичните часовници и появата на железниците се появила нуждата от по-широка координация за това колко е часът. Първата часова зона е създадена през 1847 г. от железниците на Великобритания, които започват да използват Средно гринуичко време (GMT).
През 1879 г. шотландско-канадският инженер Сендфорд Флеминг за пръв път предлага въвеждането на часови пояси в целия свят. Около 1900 г. вече почти целият свят е разделен на часови зони, повечето от които използват за основа времето на някоя местна астрономическа обсерватория без връзка с GMT. Отнема десетилетия, преди тези зони да се приведат до време с относително кръгло отместване спрямо Гринуич.
В началото на ХХ век в много страни е въведено лятно часово време, което днес продължава да се използва главно в умерения пояс. Тази система е замислена основно за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване използването на дневна светлина. При лятното часово време часовникът се измества с един час напред от реалното.
Твърди се, че първият автор на идеята за лятно часово време е американският политик Бенджамин Франклин. Направил го със свое писмо до редактор на вестник \”Парижки журнал\” през 1784 г. Предложението му обаче било по-скоро хумористично – полу на шега той казал, че вечно напрегнатите (по тогавашните критерии!) парижани могат да стават и да лягат час по-рано.
Чак през 1907 г. Уилям Уилет публикува своя труд \”Пилеене на дневна светлина\”. Но така и не успява да убеди британския парламент да го приеме въпреки изложените солидни доводи.
Идеята за лятно часово време трябвало да поизчака още – за пръв път се осъществила на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война.
В България с решение на правителството то е въведено едва на 1 април 1979 г.
Не всички страни и днес обаче преминават към лятно часово време, като по-голямата част от тях са от Африка и Азия. Не обичат да си местят часовниците напред-назад (и съответно не го правят) и щатите Аризона и Хаваи.
От есента на 2011 г. руснаците също се отказаха от превъртането на часа два пъти годишно. Тогава президентът Дмитрий Медведев подписа указ, с който отмени промяната във времето. Като мотив бяха посочени неудобствата за хората от промяната. В сила остана лятното време заради по-дългия ден.
Актът предизвика множество дебати и във Великобритания, но повечето медии скочиха срещу идеята. \”Дейли мейл\” нарече подобен закон \”вампирски\”.
