Правителството прие Доклад за състоянието на администрацията през 2019 година
Министерският съвет прие Доклад за състоянието на администрацията през 2019 г. Документът отразява състоянието на администрациите по отношение на: развитието на административните структури; човешките ресурси; условията за осъществяване дейността на администрацията и достъпа до обществена информация.
Докладът е изготвен на база информацията, попълвана от администрациите и съдържаща се в Интегрираната информационна система на държавната администрация. Ползвана е и информация от други източници като например Портала за консултативните съвети http://saveti.government.bg.
В Административния регистър, секция „Информация“/“Годишни отчети“ на адрес iisda.government.bg/annual reports се публикуват справки с информация, попълнена от администрациите за годишния доклад за 2019 г.
Проф. Невена Цачева е предложена за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – втора степен
Министерският съвет предложи проф. Невена Цачева да бъде наградена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – втора степен за приноса й за утвърждаване и развитие на медицинското образование. Предложението е инициирано от Синдиката на българските учители и е отправено до Президента на Република България.
Проф. Невена Цачева е основател и ръководител до 2019 г. на единствената катедра в България по Трудова медицина при МУ – София. През 2011 г. тя създава първите образователно-квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър” по „Трудова медицина и работоспособност“.
Проф. Цачева развива широка научна и обществена дейност. Тя е член на Обществения научен съвет към Синдиката на българските учители. Тя е участвала със свои доклади в много конференции по въпроси, свързани с условията, на труд на учителите. През 2013 и 2014 г. бяха оповестени резултатите от националнопредставителни изследвания, свързани с работоспособността и безопасността при работата на учителите и с организацията на учебния процес. Изследванията, поверени на проф. Цачева, дадоха възможност да се направи обективна оценка за условията на труд на българския учител, влиянието на професионалния стрес и емоционалното напрежение в професията.
Правителството утвърди програми за оптимизация на разходите и структурата на МГУ и Стопанска академия – Свищов
Министерският съвет утвърди две програми за оптимизация на разходите и структурата на Минно-геоложки университет (МГУ) „Св. Иван Рилски“ и на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.
В Програмата за оптимизация на МГУ „Св. Иван Рилски“ за периода 2020-2023 година са разписани мерките, които следва да се изпълнят, сроковете за изпълнението им, както и очакваните финансови ефекти от реализацията на всяка една мярка. Основните акценти са свързани с оптимизиране на структурата и разходите за персонал, включващи пенсиониране при навършване на 65-годишна възраст, съкращаване, спиране на допълнителни плащания и др. Предвидени са мерки за повишаване на наукометричните показатели на университета, създаване на фонд „Млади учени“, разширяване на научните контакти с наши и чужди университети, създаване на действащи мрежи от споделени ресурси между отделните сродни звена в различни университети от Европа и света. Друг вид мерки предвиждат ограничаване на разходите за ел. енергия, за гориво на служебните автомобили, за командировки в чужбина, обединяване на катедрите в университета и др. Намерението е да се увеличават приходите във висшето училище чрез привличане на чуждестранни студенти и докторанти, предоставяне на образователни услуги и проектна дейност.
За изпълнението на посочените мерки на МГУ е необходим допълнителен финансов ресурс в размер до 650 хил. лв. С предоставянето на тези средства и в резултат от прилагането на мерките за оптимизиране на структурата на персонала, както и на разходите за издръжка, Университетът ще постигне балансиран бюджет и в следващите години от изпълнението на програмата 2021-2023 г., няма да са необходими допълнителни финансови ресурси.
Програмата за оптимизация на разходите и структурата на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов за периода 2020-2022 г. предвижда оптимизиране на структурата, намаляване на възнагражденията на лицата, заемащи изборни управленски длъжности, намаляване броя на заместник-ректорите, освобождаване на лица от академичния и от неакадемичния състав, придобили право на пенсия, мораториум за откриване на процедури за академични длъжности и др. Предвидени са също мерки за оптимизиране на разходите за издръжка – намаляване на разходите за комунални услуги, материали, външни услуги и др., както и мерки за намаляване на задълженията. Последните мерки са за увеличаване на приходите чрез увеличаване броя на обучаваните студенти държавна поръчка и на докторанти, на чуждестранните студенти и студентите в платена форма и др.
За стартиране на предвидените в програмата мерки на висшето училище е необходим допълнителен финансов ресурс в размер до 2 млн. лв. Предвидените мерки за 2021 г. и 2022 г. ще се изпълняват в рамките на освободените средства в резултат на преструктуриране на персонала, както и от намаляване на разходите за издръжка и увеличение на приходите за съответната година, поради което в тези две години няма да са необходими допълнителни средства.
Необходимите средства за стартиране прилагането на програмите за оптимизация в двете висши училища в размер до 2,65 млн. лв., ще бъдат за сметка на бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 година. Ръководствата на двете висши училища се задължават да изпълнят всички описани в съответната програма мерки и дейности в рамките на предоставените средства, поради което за периода 2021-2023 г. няма да е необходим допълнителен финансов ресурс.
Правителството одобри Доклад относно информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2020 г.
Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2020 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП към март 2020 г. са в размер на 10 977,0 млн. лв. или 23,4 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година те нарастват номинално със 119,0 млн. лв. При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 153,6 млн. лв. (1,5 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 272,6 млн. лв. (48,5 %), сравнени с края на март 2019 година.
Следва да се има предвид, че негативните ефекти в приходите, породени от мерките за борба с пандемията, ще се отразят върху параметрите по изпълнението на бюджета с известно закъснение. В този смисъл параметрите по изпълнението на приходите към края на месец март все още не са повлияни в значителна степен от кризата, породена от пандемията с коронавирус и отразяват само най-непосредствените ефекти от предприетите мерки и променената макроикономическа среда. В структурно отношение при преките данъци най-осезаем е ефектът от удължаването на сроковете по Закона за корпоративното подоходно облагане, което изместват една голяма част от постъпленията от месец март в месец юни, докато при косвените данъци се отчита забавяне при приходите от ДДС от внос, приходите от акцизи и други.
Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 580,6 млн. лв., което представлява 23 % от планираните за годината данъчни приходи.
Приходите от преки данъци са в размер на 1 308,6 млн. лв. или 18,2 % от предвидените в разчетите за годината. В тази група по-ниско е изпълнението на приходите от корпоративни данъци, във връзка с удължаване на сроковете за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 година.
Приходите от косвени данъци са в размер на 4 328,2 млн. лв., което е 24,4 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940,9 млн. лв. или 25,1 % от планираните. Въведеното извънредно положение в страната все още не се отразява значително върху постъпленията от ДДС към края на първото тримесечие на 2020 година. Влошените макроикономически показатели за потребление, внос, износ, както и цената на суровия петрол се очаква да повлияят негативно върху приходите от данъка през следващите месеци. Приходите от акцизи възлизат на 1 320,6 млн. лв. (23,2 % от разчетените за годината). При акцизите се очаква кризата с COVID-19 да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки, което ще повлияе и на постъпленията в следващите отчетни периоди.
Постъпленията от мита са 54,6 млн. лв. или 23 % от годишните разчети.
Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 294,7 млн. лв. или 24 % изпълнение на годишните разчети.
Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 649,1 млн. лв., което представлява 23,6 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 1 561,9 млн. лв., което представлява 23,0 % от годишните разчети.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 834,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 г. възлизат на 9 550,4 млн. лв., което е 20,4 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2019 г. бяха в размер на 9 053,5 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), както и по-висок размер на разходите за издръжка, разходите за персонал, капиталовите разходи и други. По отношение на мерките в изпълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 г., през отчетния период са финансирани основно разходи, свързани със системата на здравеопазването. Финансирани са най-неотложните разходи, свързани с осигуряването на защитни облекла, дезинфектанти, медицински консумативи и други за медицинския състав, които са на първа линия в борбата със заразата. Основната част от тези разходи са осигурени в рамките на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.
Нелихвените разходи са в размер на 8 857,0 млн. лв., което представлява 19,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2020 г. са в размер на 8 280,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 569,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 319,8 млн. лв. или 48,8 % от планираните за 2020 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 373,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС – Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Бюджетното салдо по КФП на касова основа към месец март 2020 г. е положително в размер на 1 426,5 млн. лв. и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 059,8 млн. лв. и по европейските средства в размер на 366,8 млн. лева.
Размерът на фискалния резерв към 31.03.2020 г. е 10,3 млрд. лв., в т.ч. 9,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания рт фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие решение за обявяване на имоти – публична държавна собственост за имоти – частна държавна собственост и за безвъзмездното им прехвърляне в собственост на Столична община, област София, гр. София. Поземлените имоти са два и се намират в столчния район „Връбница“. Безвъзмездното прехвърляне на цитираните имоти в собственост на Столична община е с цел изграждане на гробищен парк при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи.
Съгласно друго правителствено решение се предоставя за управление имот – публична държавна собственост, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Имотът се намира в столичния район Оборище и представлява терен с площ 703 кв. м, заедно с 3-етажна административно-делова сграда и сутерен и едноетажна административно-делова сграда на 1 етаж. Досега имотът е бил в управление на Държавната комисия по сигурността на информацията, но е с отпаднала за ведомството нужда. Необходим е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнение на функциите му.
Одобрени са резултатите от българското участие н неформалната видеоконференция на министрите на туризма
Министерският съвет одобри резултатите от българското участие в неформалната видеоконференция на високо ниво на министрите на туризма на Европейския съюз относно последиците от разпространението на COVID-19 върху туризма, която се проведе на 27 април в рамките на Хърватското председателство на Съвета на ЕС.
На конференцията бяха обсъдени предприетите досега мерки по отношение на туризма в държавите-членки на ЕС и тяхната ефективност за смекчаване на негативните ефекти от COVID-19, както и въздействието от предприетите от ЕС мерки за подпомагане на туристическия сектор.
Министрите на туризма на ЕС изразиха подкрепа за допълнителни мерки и засилена координация на равнище на ЕС в подкрепа на туристическия сектор, тъй като той е най-силно засегнатият сектор и за рестартирането му ще са необходими мерки не само на национално ниво. Участниците във видеоконференцията подчертаха необходимостта от общи стандарти за хигиена и безопасност в туристическия сектор на ниво ЕС, за да се гарантира увереността на потребителите и доверието им. В Директивата за пакетните пътувания министрите подчертаха важността на хармонизирано решение за възстановяване на средствата за туристически пакети, включително ваучери. Подчертано беше, че туристическият сектор изисква значителна и адекватна финансова подкрепа не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Обсъдени са възможностите за създаване на план за управление на кризи на ниво ЕС, както и за цялостна стратегия за сектора на туризма.
България подкрепи ревизиране на Директивата за пакетните пътувания, тъй като настоящата криза показа наличието на ограничения на някои от разпоредбите й и предложи да се обмисли необходимостта от законодателно предложение на ЕК за предоставяне на целеви средства на туроператорите, за да възстановят сумите, платени от потребителите за неосъществени пътувания. Предложено е това да стане и чрез създаването на Европейски фонд за компенсиране на туристически бизнес.
Приет е актуализираният План за действие за държавните концесии за периода 2019 – 2020 година
Министерският съвет одобри приетия от Координационния съвет по концесиите актуализиран План за действие за държавните концесии за периода 2019 – 2020 година.
Политиката за държавните концесии се определя от Министерския съвет, който одобрява приетите от Координационния съвет по концесиите Национална стратегия за развитие на концесиите и План за действие за държавните концесии и техните изменения и допълнения.
Съгласно Закона за концесиите съдържанието на Плана за действие за държавните концесии може да се изменя и допълва текущо.
Във връзка с предложения на министъра на туризма и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на 9 април Координационният съвет е приел актуализиран План за действие за държавните концесии за периода 2019 – 2020 година (актуализиран План за действие).
В актуализирания План за действие са направени изменения и допълнения относно концесии за морски плажове чрез включване, изключване и промени във включени в Плана за действие проекти, както и промени в проект за концесия в областта на транспорта.
Актуализираният План за действие не променя очакваните резултати от изпълнението на Плана за действие.
С оглед публичност и прозрачност на държавната политика в областта на концесиите, одобреният от Министерския съвет актуализиран План за действие ще бъде публикуван в информационния раздел на Националния концесионен регистър на адрес: https://nkr.government.bg/lnformation/GetPage/alfaf4bf-ac38-4bl8-9948-7919cc98cadi.
Откриват се процедури за възлагане на концесия на два морски плажа
Министерският съвет взе решение да бъдат открити процедури за възлагане на концесия за морските плажове „Поморие – юг“ в община Поморие и „Обзор – Мотела“ в община Несебър. Целта е обезопасяване на двата плажа и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.
Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е по 20 години за всеки от двата плажа.
Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение за „Поморие – юг“ е 180 880,13 лева без ДДС, а за „Обзор – Мотела“ – 105 924, 15 лева без ДДС. Размерът е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Морските плажове ще бъдат обезпечени със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
Държавна агенция „Електронно управление” е определена за национален компетентен орган по мрежова и информационна сигурност за сектор „Инфраструктури на финансовия пазар”
Правителството определи Държавна агенция „Електронно управление“ за национален компетентен орган по мрежова и информационна сигурност за сектор „Инфраструктури на финансовия пазар“ в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 и 2 от Закона за киберсигурност.
Законът за киберсигурност бе приет в края на 2018 г. и установи цялостна система на координация и взаимодействие между институциите в областта на киберсигурността. Със закона се въвеждат и правила за докладване на инциденти, които засягат административните органи, операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги.
Създаването на националните компетентни органи по мрежова и информационна сигурност е етап от изграждането на националната институционална система в областта на киберсигурността.
Държавна агенция „Електронно управление“ трябва да определи операторите на съществени услуги в сектор „Инфраструктури на финансовия пазар“ и да осъществява координация и контрол върху дейността им, свързана с мрежовата и информационната сигурност, с помощта на Методиката за определяне на операторите на съществени услуги, приета с Решение на Министерския съвет № 192 от 2019 г. Методиката указва дейностите, които трябва да бъдат предприети при определянето и регистрирането на операторите на съществени услуги. Държавна агенция „Електронно управление“, подпомагана от Комисията за финансов надзор, ще извърши оценка на услугите в сектора, които трябва да се считат за съществени за поддържането на критични обществени и икономически дейности.
Определен е краен срок за реализиране на неизпълнените мерки от Плана за действие с мерки за подобряване на инвестиционната среда
Министерският съвет одобри краен срок за реализиране на неизпълнените мерки от Плана за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите.
Съгласно последния одобрен отчет за напредъка в изпълнението на Плана, към 18 април 2020 г. изпълнените мерки са 101. Тези, които са в процес на изпълнение, са 67, а по 5 все още не са стартирали действия по изпълнението. Крайният срок за реализиране на мерките е 31 декември 2020 г.
Правителството възложи на председателя на Съвета за административната реформа в срок до 15 февруари 2021 г. да представи на Министерския съвет Окончателен отчет за изпълнението на мерките за подобряване на инвестиционната среда.
Министърът на здравеопазването е определен за компетентен орган, който да разрешава износа на защитни средства съгласно европейския Регламент 2020/568
Министерският съвет прие решение за изменение на РМС № 159 от 2020 г. за предприемане на мерки във връзка със заболяването COVID-19, изменено и допълнено с РМС № 189, 204 и 274 от 2020 година.
С решението се определя министърът на здравеопазването за компетентен орган, който да разрешава износа на определени продукти (защитни очила и визьори, предпазни средства за устата и носа и защитни облекла) при условията и реда, установени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/568 на Комисията от 23 април 2020 г. за извършване на износ на определени продукти след представяне на разрешение за износ.
Адвокат става почетен консул на България в Ангола
Министерският съвет прие решение за назначаването на Арнолд Фрагозо Феррейра за почетен консул на България в Ангола. Неговото седалище ще бъде в Луанда, а консулският му окръг ще обхваща територията на цялата страна. Решението се взима след постигнатата договореност за откриване на почетно консулство в Ангола между заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева и министъра на външните работи на Ангола Мануел Домингос Аугусто в рамките на официалното й посещение в страната през ноември 2019 г.
Феррейра е старши адвокат в адвокатска кантора в Луанда. Регистриран е в Анголската и Софийската адвокатска колегия и членува в Българската асоциация по международно право.
Утвърден е броят на приеманите студенти и докторанти за учебната 2020-2021 година
Министерският съвет утвърди броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации на Република България през учебната 2020 – 2021 година. С приетото Решение държавата ще субсидира обучението в 38 държавни висши училища (включително и военните) на 38 390 студенти, от които 33 871 след средно образование.
Съгласно изискванията на Закона за висшето образование (ЗВО) в държавните висши училища се утвърждава прием на студенти срещу заплащане, като за учебната 2020 – 2021 година са предвидени 16 022 студенти, от които след средно образование 10 258.
В съответствие с промените в Закона за висшето образование с Решението за учебната 2020 – 2021 година в частните висши училища не се утвърждава прием.
За учебната 2020 – 2021 година в държавните висши училища се предвижда да бъдат приети 2 317 докторанти, от които 1 752 в редовна и 565 в задочна форма на обучение.
Българската държава ще осигури и 2000 места за обучение на наши сънародници от чужбина в държавни висши училища за „бакалавър“ и „магистър“, и 40 места за „доктор“, както и 150 места за обучение на граждани на Република Северна Македония.
Предложеният прием на студенти и докторанти е съобразен с предложенията на организации на българските общности в чужбина и българските дипломатически представителства, както и с желанията на кандидат-студентите при проведената информационна кампания в Албания, Косово, Република Северна Македония, Молдова, Украйна, Сърбия, Кипър и Испания.
С предложеното Решение се осигурява устойчивост на провежданата от Министерството на образованието и науката политика за повишаване качеството на висшето образование и постигане съответствие с динамиката на трудовия пазар.
Правителството одобри позицията на България за предстоящото участие на високо равнище на министрите на земеделието и рибарството на държавите-членки на ЕС
Правителството прие позицията на България за предстоящото участие във видеоконферентна среща на високо равнище на министрите на земеделието и рибарството на държавите-членки на ЕС, която ще се проведе на 13 май 2020 г. Очаква се министрите да дискутират въздействието на пандемията COVID-19 върху селскостопанския и риболовния сектор. Членовете на Комисията ще предоставят информация за мерките, които се предприемат и подготвят на равнище ЕС.
България счита, че е от изключителна важност страните да разполагат с максимална гъвкавост при структурирането на своите инструменти, според конкретните си нужди и потребности. Всяка страна трябва да може да избере ефективните мерки за нейната структура на селското стопанство и проблеми без да се нарушава баланса на подпомагането и без да се допуска свръхкомпенсиране.
ЕК ще представи изменение относно предоставянето на извънредна помощ по линия на ЕЗФРСР в отговор на пандемията от COVID-19, която е по инициатива на България. Страната ни счита, че окончателният текст на мярката следва да удовлетворява държавите-членки с гаранции за реален бюджет, обективни критерии и недопускане на дисбаланси.
В сектора на млякото трябва да се предвиди пазарна схема за временно намаляване на доставките с компенсиране на фермерите, които решат да участват. Според страната ни, финансирането би могло да се извърши чрез преразпределение на бюджета за пазарни мерки на ЕС за 2020 г. В лозаро-винарския сектор България предлага да бъде създадена извънредна мярка COVID-19 в рамките на националните лозаро-винарски програми. Целта е да се подпомогнат най-силно засегнатите гроздопроизводители за облекчаване на пазарните и икономически последици.
По отношение на сектора на рибарството, приетите изменения относно временното преустановяване на риболовни дейности, са недостатъчни за облекчаване на изискването за извършване на риболовни дейности в морето. Тази разпоредба поставя ограничения за риболова в условията на COVID-19, предвид сезонния характер на Черно море и прави мярката неефективна за подпомагане на българските рибари и собственици на риболовни кораби. Дейностите, които най-адекватно биха отговорили на потребностите на сектора, са осигуряването на компенсации за временно преустановяване на риболовните дейности, както и компенсации за производителите на аквакултури и преработвателни предприятия.
Правителството одобри актуализираните размери на летищните такси и програма за стимулиращи отстъпки за ползване на летище София
Правителството одобри проект на постановление за изменение и допълнение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България. С промяната в наредбата се въвежда ново Приложение № 1д, което включва актуализиране размера на летищните такси и програма за стимулиращи отстъпки за ползване на летище София за 2020 г. По този начин се изпълнява изискването на чл. 122, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване.
Програмата за стимулиращи отстъпки не може да бъде разглеждана като държавна помощ, тъй като в нея се предвиждат стимулиращи отстъпки за авиационните оператори, определени по обективни критерии, например – брой заминали пътници за период от 12 последователни месеца и други. Стимулиращите отстъпки се прилагат при наличие на критериите, посочени в индивидуалния административен акт, което не позволява на летищния оператор да прави отстъпки по собствена преценка.
Маркетинговият характер на отстъпките е предпоставка да бъдат прилагани от летищния оператор към повече превозвачи. Това ще даде допълнителен стимул към авиокомпаниите да развиват нови маршрути и запазват стари, което ще повиши конкурентоспособността на летище София в региона.
Стимулиращите отстъпки са установена практика и се прилагат на почти всички летища в ЕС, като например летищата в Амстердам, Атина, Брюксел, Будапеща, Виена, Дъблин, Мюнхен, Прага, Хамбург и редица други.
Променя се Устройственият правилник на Министерството на младежта и спорта
Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, предвиждащо промяна в Устройствения правилник на Министерството на младежта и спорта (УПММС) и Правилника за устройството и дейността на Антдиопинговия център.
Предложената промяна в УПММС предвижда увеличаване на щатната численост на администрацията на Министерството на младежта и спорта със 7 допълнителни щатни бройки, които ще бъдат осигурени чрез трансформиране на незаети щатни бройки в Лабораторията за допингов контрол към Антидопинговия център, чийто ръководител – изпълнителен директор, е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на младежта и спорта. Към настоящия момент щатната численост на Лабораторията за допингов контрол е 10 щата, от които 7 незаети.
Промяната е във връзка с планираното отделяне на Лабораторията за допингов контрол от Антидопинговия център в изпълнение на изискванията на Световната антидопингова агенция и Международния стандарт за лабораториите и преминаването й в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
С увеличението на щатната численост на ММС ще се подсили звеното за административно обслужване в министерството, както и капацитетът на дирекция „Регионална координация и контрол“, която осъществява взаимодействието между държавните и местните органи на власт и спортните организации, координира програмите на ММС по места и осъществява контрол на изпълнение на финансираните с публични средства проекти за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност на ниво общини.
Предвижда се и създаване на щат за служител по мрежова и информационна сигурност с оглед спазване на изискванията, произтичащи от Закона за киберсигурност и Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност.
Правителството прие промени в Наредбата за единиците за измерване
Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България.
На свое заседание през ноември 2018 г. Генералната конференция по мерки и теглилки прие нови определения на основните единици в Международната система на единиците SI. Те влязоха в сила на 20 май 2019 г. В тази връзка е изменена Директива 80/181/ЕИО, транспонирана в българското законодателство с Наредбата за единиците за измерване.
С постановлението се изменят определенията на основните единици за измерване, разрешени за използване в Република България.
