В Истанбул приключиха подновените преговори за уреждане на украинската криза. За всички делегации дневният ред за 16 май беше натоварен: директният диалог между Русия и Украйна започна в 13:35 ч. Предшествана е от тристранна среща между Турция, САЩ и Украйна и контакт между ръководителя на руската делегация Владимир Медински и американската страна. За това как преминаха преговорите между Русия и Украйна – в материала на ТАСС

Руската делегация беше доволна от резултатите от преговорите с украинската страна, които продължиха около 1 час и 50 минути, заяви Владимир Медински. Според него Москва е готова да продължи контактите с Киев. Страните се споразумяха да представят своята визия за евентуално бъдещо прекратяване на огъня.

По време на преговорите страните се споразумяха за мащабна размяна на затворници: 1 хиляда за 1 хиляда души.

Според Медински, украинската страна е поискала директни преговори между държавните глави. Руската делегация взе това предвид.

Както заяви ръководителят на украинската делегация, министърът на отбраната Рустем Умеров, преговорите са обсъждали предимно прекратяване на огъня.

Дългосрочен мир, а не примирие

Тези преговори бяха първите, откакто Киев ги прекрати през 2022 г. Руският президент Владимир Путин обяви предложението за възобновяване на диалога с украинската страна в нощта на 11 май по време на реч пред журналисти в Кремъл. Както отбеляза руският лидер, Руската федерация е обявявала прекратяване на огъня неведнъж, но Киев не го е подкрепил. Това включва и последното тридневно примирие, което Москва от своя страна обяви по време на честването на 80-годишнината от победата във Великата отечествена война.

„Киевските власти <…> изобщо не отговориха на нашето предложение за прекратяване на огъня. Нещо повече, след обявяването на нашето предложение, а това се случи, както си спомняте, на 5 май тази година, киевските власти вече започнаха мащабни атаки от 6 до 7 май“, заяви Путин на 11 май.

В същото време приоритет за Русия остава не временно прекратяване на огъня, а дългосрочен мир и решение на коренните причини за кризата. Именно това Владимир Медински нарече целта на директните преговори между Руската федерация и украинската страна. В подготовката за срещата в Истанбул, руският президент постави задачи на руската делегация въз основа на доклади, представени на среща с всички командири на специалната военна операция. На него присъстваха ръководството на Съвета за сигурност на Русия, правителството на Руската федерация, министърът на отбраната и командирите на всички групи въоръжени сили, участващи в Централния военен окръг. На срещата бяха обсъдени външнополитическият дневен ред, въпросите на сигурността, а президентът беше информиран за състоянието на икономиката, отбранителната промишленост и обстановката в зоната на бойните действия. След срещата Владимир Путин определи преговорната позиция на руската делегация.

Преговарящите от Москва пристигнаха в Истанбул на 15 май и вече бяха готови за диалог, но украинската страна не дойде в Истанбул. Володимир Зеленски обяви , че Украйна изпраща делегация там за преговори с Русия, водена от министъра на отбраната Рустем Умеров, едва следобед на 15 май след преговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Делегации

Освен помощника на руския президент Медински, Русия на преговорите беше представена от заместник-министъра на външните работи Михаил Галузин, началникът на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили Игор Костюков и заместник-министъра на отбраната Александър Фомин. Експертите от руска страна бяха заместник-началникът на информационния отдел на Генералния щаб на руските въоръжени сили Александър Зорин, заместник-началникът на Дирекцията на президента по държавна политика в хуманитарната сфера Елена Подобреевская, директорът на Втори департамент на страните от ОНД на руското външно министерство Алексей Полищук и заместник-началникът на Главна дирекция „Международно военно сътрудничество“ на руското Министерство на отбраната Виктор Шевцов.

Украинската делегация, водена от Умеров, включваше първия заместник-министър на външните работи Сергий Кислица, заместник-председателя на Службата за сигурност на Украйна Александър Поклад, първия заместник-председател на Службата за външно разузнаване Олег Луговской, заместник-началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна Олексий Шевченко, заместник-началника на Главното разузнавателно управление Вадим Скибицки, заместник-началника на щаба на Командването на ВВС Евгений Шинкарев, заместник-началника на щаба на Командването на ВМС Александър Дяков, началника на отдела по международно и оперативно право на Централния правен отдел на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна Олексий Маловацки, старши офицер от Главното оперативно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна Александър Шерихов, протоколния офицер на щаба за поддръжка на главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна Георгий Кузмичев, съветник на ръководителя на офиса на президента на Украйна Александър Бевз.

Турция беше представена на преговорите от министъра на външните работи Хакан Фидан като домакин.

Високопоставени американски служители също пристигнаха в Истанбул. На срещата между Турция, САЩ и Украйна, която се проведе преди началото на руско-украинските преговори, присъстваха държавният секретар Марко Рубио и специалният пратеник за Украйна Кийт Келог. Украинската страна беше представена от ръководителя на кабинета на Володимир Зеленски Андрий Йермак и министъра на външните работи Андрий Сибіга.

Ролята на Съединените щати

Президентът на САЩ Доналд Тръмп беше на работно посещение в ОАЕ по време на разговорите. Както заяви ръководителят на Белия дом , среща с Владимир Путин е необходима за разрешаване на конфликта в Украйна. „Трябва да се срещнем. Той и аз ще се срещнем. Мисля, че ще можем да разрешим [конфликта]. Може би не. Поне ще знаем“, каза той.

Тази позиция е подкрепена от държавния секретар на САЩ Марко Рубио. „Въз основа на всичко, което научихме през месеците работа по това, нищо няма да се случи, докато президентът Тръмп не се срещне с Владимир Путин. Все още не знам датата или мястото, но това е наистина единствената опция в този момент“, каза той .

Белият дом очаква , че лична среща между президентите ще се проведе съвсем скоро.

Според прессекретаря на руския лидер Дмитрий Песков обаче, това не е планирано в близките дни. Говорител на Кремъл се съгласи, че това е необходимо, но отбеляза, че подобни преговори изискват щателна подготовка.

Реакция в света

Турският президент отбеляза , че за първи път от март 2022 г. насам „се е отворил важен прозорец от възможности за спиране на кръвопролитията“. Според него, след преговорите в Анкара на 15 май, Володимир Зеленски „е решил да започне технически дискусии“ с руската страна. Той нарече всеобхватното прекратяване на огъня приоритет за Турция.

„Предвид чувствителността на процеса, от изключителна важност е да се насърчат страните [към диалог и решение], без да им се налага или оказва натиск. Това е от съществено значение за постигането на справедлив и траен мир“, каза Ердоган при откриването на шестата среща на върха на Европейската политическа общност в Албания.

Германският канцлер Фридрих Мерц нарече преговорите между делегациите на Русия и Украйна малък, но положителен сигнал. Той отбеляза необходимостта от засилване на дипломатическите усилия. Същевременно германският канцлер заяви, че подкрепата за Украйна трябва да продължи.

Според финландския премиер Петери Орпо тези преговори ще бъдат от голямо значение за бъдещето на цяла Европа. Както отбеляза Орпо, страните първо трябва да постигнат споразумение за прекратяване на огъня и след това да преминат към мирни преговори, чийто резултат трябва да бъде „дългосрочен и устойчив мир“ в Източна Европа. Ако преговорите са неуспешни, ЕС, според него, ще трябва да увеличи натиска върху Русия, включително чрез въвеждане на допълнителни санкции срещу Москва.

Лидия Мисник