През август 1916 г. Румъния влиза в Първата световна война като избира страната на Съглашението. Това прави неминуем конфликтът между нея и България, която воюва към другата коалиция. Войната между двете съседни страни става факт на 1 септември 1916 г. и е посрещната с радост от българите. За това си има обяснение, предадено най-добре от ген. Тодор Кантарджиев: „С коварната си намеса в Съюзническата война, с оскверняването на свещените ни бащини огнища, особено с безчовечното отрязване на къс от живата българска снага – златна Добруджа, Румъния си навлече гнева на българския народ. Рано или късно този гняв трябваше да избухне“.
Румънците на собствения си гръб разбират какво значи истинска война с българите. Свикнали с военната разходка през 1913 г., когато не срещат съпротива, сега те се сблъскват с разгневен противник, жадуващ отмъщение.
Още с обявяване на войната Трета българска армия преминава границата и се насочва към Тутракан. Почти паралелно с превземането на този град на 6 септември се развива и битката за Добрич.
Една от основните роли в нея изиграват частите на Варненския укрепен пункт. Командирът му генерал Тодор Кантарджиев решава не просто да отбранява Варна, чакайки евентуална атака, а да вземе инициативата в свои ръце. Малобройните варненски части се насочват към Добрич. На 3 септември техен разузнавателен отряд достига на 10 км от града. Румънците смятат, че срещу тях настъпват крупни сили и опразват Добрич.
На 4 септември частите на 8-и Приморски полк влизат в столицата на Добруджа. Българските войски са посрещнати като освободители от хиляди граждани. Освен 3-годишното очакване, българските войски носят и спасение – румънците убиват 53 известни жители на града, които са насечени и обезобразени. Други 300 са арестувани и ги чака същата съдба.
На помощ на варненци пристигат 35-и Врачански полк и 36-и Козлодуйски полк от 6-а Бдинска дивизия към Трета българска армия. Но и сега българските войски не са достатъчни, за да прикрият града, а противникът решава да поправи грешката си. Чисто психологически, при шока от загубата на Тутракан, на румънците им е особено нужна една голяма победа в Добруджа. От военни съображения един румънски успех при Добрич би застрашил фланга на Трета българска армия при Тутракан и Силистра. Затова и Букурещ иска и получава руска военна помощ.
Още на 5 септември, румънци и пристигналата руска дивизия атакуват Добрич. За пръв път българи се сблъскват на бойното поле с руснаци, които, малко наивно, очакват да не се стреля срещу тях. Но когато руската кавалерия атакува, българските защитници хладнокръвно я изчакват преди да открият убийствен огън, унищожавайки цели ескадрони. Самите руснаци са убедени, че срещу тях стоят германци, толкова дълбоко е вкоренена вярата, че българите никога не биха стреляли. Генерал Стефан Тошев разкрива защо това не се случва: „Разпалените офицери и войници бяха готови да се бият даже с ангелски легиони, дошли да нагазят отечествените предели“.
Така катастрофално завършва руската конна атака, съчетана с румънска пехотна.
На 6 септември отново следва вражеска атака, пак срещу левия български фланг, срещу варненци. Привечер противникът успява да достигне съвсем близо до българските позиции и започва да се окопава. Ако остане там, ще може да се възползва от нощния мрак и да атакува изненадващо. Затова, въпреки численото превъзходство на неприятеля, смаяните румънци и руснаци са прогонени: „На нож“.
От яростната съпротива и бесните контраатаки руският ген. Зайончковски се заблуждава, че срещу него стоят сили, равни на неговите.
Най-кръвопролитният ден от епопеята започва с вражески атаки още от сутринта на 7 септември. Този път натискът е върху врачанци и козлодуйци от 6-а Бдинска дивизия, на левия български фланг.
Поради грешки на командването, 36-и Козлодуйски полк е разбит и дава огромни жертви. При отстъплението си оголва фланга на 35-и Врачански полк, който е заплашен с обкръжение от Сръбската дивизия. Въпреки всичко българите не отстъпват. Смъртта коси редиците на врачанци, но в най-критичния момент от боя на помощ пристига Коннната дивизия на ген. Иван Колев и две пехотни дружини от 16-и Ловчански полк. Научавайки, че положението на българите при Добрич е крайно тежко, генерал Колев поема огромен риск, тъй като цяла руска конна дивизия остава в тила му.
Подвиг извършват и двете пехотни дружини ловчанци, които извършват марш, не изоставайки от кавалерията и изморени се хвърлят в боя. Начело със самия ген. Колев българите атакуват устремнo. Конницата сече без милост и само настъпването на нощта спасява останалите румънци, руснаци и сърби от сигурна смърт. Притиснат, неприятелят се отказва от опита да превземе Добрич и се оттегля на север. Загубите му достигат близо 50% от състава на частите. В боевете 5-7 септември българите също дават тежки жертви – 1053 загинали, а ранените са многократно повече.
По този начин положението при Добрич е стабилизирано, а заплахата за десния фланг на Трета българска армия е премахната. Сраженията край Добрич ангажират многократно превъзхождащ по численост противник, което облекчава действията на българските войски при Тутракан.
Епопеите при тези два града играят определяща роля за по-нататъшния ход на войната. За малко повече от седмица е освободена цяла Южна Добруджа.
Българските войски демонстрират висок боен дух при Добрич, като три денонощия отбиват атаки на румънски, руски и сръбски части, разбиват ги и сами преминават в настъпление, защото имат мисия – „Врагът трябва да се изгони от тази българска земя!“.
Александър ПОПОВ
