На 6 май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори ИвановцитеПразникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година – затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. “Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи”, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.

Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей – затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата си от меча на император Максимилиан. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.

Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб.Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. А млечни продукти назаем да не се дават.

Днес тези ритуали на Гергьовден се извършват най-често по селата, където все още връзката на човека с природата и земята е по-дълбока. В градски условия успяваме да сложим най-много агнешка плешка на масата, но е добре да знаем, че курбан се нарича, само ако си пролял от животното кръв. Малко кръвожадно наистина, но пък това е завещанието на прародителите ни. Ако не да спазваме цялата традиция, то поне да я помним.

През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и великденското червено яйце, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата – да не ги настига злото през годината.

На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в “лява вода” – там където реката завива на ляво, за да се излекуват.

Младите жени и децата набират билки – гергьовче, здравец, коприва и чесън. Все тревици против “лоши очи” и с тях свиват венци, същите, с които ще окичат жертвеното агне, котлето на първото издоено животно и един венец за светеца. Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.
Приготвя се специален обреден хлябукрасен с агънца, кошара, овчарска гега. Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, играят ситни хорца, люлеят се на люлки, теглят се на кантар за здраве. А после костите от курбана заравят в земята.

Най-често агнето се заколва на свещено за местността място – оброчище или до източната стена на къщата. Преди това се закичва с венец от билки, нахранва се със зелена, свежа тревичка – да има храна за животните, дава му се да близне сол – за да са сити всички и към рогата му се прикрепя свещичка. Агнето за курбан е винаги първото родило се мъжко агне – най-често бяло на цвят. Кръвта му се излива в течаща вода – за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.

Според едно българско предание Свети Георги е брат близнак на Свети Димитър и двамата са си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. И ако на Димитровден се разпускат работниците, то след Гергьовден се наемат новите – овчари, чираци, слуги и започва да кипи усилен труд.

На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо

http://www.hera.bg

20 поверия за Гергьовден, завещани от дедите ни

Всяка капка гергьовски дъждец жълтица носи”, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, плодородна година ще е.

1.На Гергьовден може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.
2.На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести. 
3.На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги предпази от болки в кръста.
4.На Гергьовден за изцеление болните се провират три пъти под вековно дърво.
5.На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.

6.На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По този начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.
7.Водата, която се носи на Гергьовден, трябва да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев. 
8.С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.

9.С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
10.На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, защото всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.
11.На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по – добре е, ако водата се пие от нова стомна. 
12.На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярва, че предпазва от треска. 
13.Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден, се вярва, че предпазва от болки по време на работа

14.На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.
15.На Гергьовден най – възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави. 
16.На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с вода от коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.
17.Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие. 
18.Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
19.Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по – късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.
20.На Гергьовден не трябва да се дават млечни продукти назаем.

www.beu.bg

 

 

loading...