Легендата на българските кино и театър Стефан Данаилов е починал, съобщиха от Народния театър „Иван Вазов“. Той си отиде на 76-годишна възраст.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ ни напусна тази сутрин … Думите ги няма, за да изразим мъката от тази загуба…
Българският театър, кино, култура вече не са същите.
Светъл път, СТЕФАНЕ, приятелю! Почивай в мир!
НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“
Ламбо беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато беше приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите дробове.
От лечебното заведение съобщиха, че
актьорът е издъхнал към 00.15 ч. в нощта срещу сряда.
Култовите реплики на Ламбо – от екрана и извън него
На 9 октомври той вече беше постъпил за лечение във военна болница след усложнения от вирус. Впоследствие той разви дихателна недостатъчност, беше интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли водата, събрана в дробовете му.
Кой е Стефан Данаилов?
Едно име, което носи със себе си толкова спомени и емоционален заряд на всеки българин. Стефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш.
Той е любим актьор на редица поколения, звезда на киното и театъра.
Стефан Данаилов – непокорният рицар на българското кино
Сред най-престижните награди, които е получавал, са Награда за заслужил артист, Награда „Квиети“, Най-популярен актьор в Чехословакия, Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“, Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура, Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура, Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства, „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство, Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата.
Екипът на Vesti.bg изказва съболезнования на близките на незабравимия Стефан Данаилов.
НДТ: Стефан Данаилов бе любимец на поколения добруджанци. Многократно е гостувал в много селища на Добричка област. Играл е и на сцената на ДТ „Йордан Йовков“. Ролите му в едни от най-добрите български филми го превърнаха в идол на хиляди добруджанци. Поклон! ndt1.eu
Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, е български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ[1], политик от БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в XXXIX, XL, XLI, XLII, XLIII и XLIV народно събрание.
Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него.[2]
Съпруга – Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София). Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.).[3] Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков.[4]
През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.[5]
На 10 октомври 2019 г. е приет във Военномедицинска академия поради насъбрала се вода в белите му дробове. Седмица по-късно Данаилов е поставен в изкуствена кома.[6] Той се събужда от комата на 17 октомври.[7] Умира на 27 ноември 2019 г. в София.[8]
Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973).
Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.
За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.
През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“[9]. Продължава да се снима много в киното и телевизията.
Играе и на сцената на Театър 199. На Стената на славата пред театъра има пано с отпечатъците му.
След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.
От 1981 г., и почти до промените през 1989 г., Стефан Данаилов води изключително популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Там той пародира Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио) [10]
След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина.
Член е на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио (1990). Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД (1993). От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол.
Член е на СБФД, като два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), член е също на САБ и на НСРТ (1997 – 1998).
От 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.
Политическа кариера
Стефан Данаилов е член на БКП от 1975 г. Секретар е на първичната партийна организация в Народния театър, както и член на Ленинския районен комитет на БКП.[11] Делегат е на 44-тия (2000)[12], 45-тия (април 2005)[13] и 46-тия (декември 2005)[14] конгрес на БСП.
В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.
На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП. [15]
Награди и отличия
- Заслужил артист (1975).
- Народен артист (1983).
- Специалната награда на журито за филма „На всеки километър“ на ФБФ (Варна, 1969)
- Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Светослав Тертер във филма „Князът“ на ФБФ (Варна, 1970).
- Голямата награда за мъжка роля от журито за ролята на Пантер във филма „Черните ангели“ на ФБФ (Варна, 1970).
- Награда „Квиети“ – (Прага, Чехословакия 1970)
- Лауреат на Димитровска награда с колектив (1971) – за участието си във филма „На всеки километър“.[11]
- Първа награда „Златен Лачено“ на МКФ (Авелино, Италия 1971)
- Голямата награда на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1970).
- Най-популярен актьор в Чехословакия (1977).
- Втора награда за мъжка роля за ролята на Стайлз в пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театри (1977).
- Голямата награда „Златната роза“ за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
- Награда на зрителите и на Министерството на народната просвета за филма Борис I на ФБФ (Варна, 1984).
- Носител е на Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“ (1992).
- Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура (2002).
- Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура (2002).
- Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България – за цялостен принос в сценичните изкуства (27.03.2005 г.)
- Годишна награда на Асоциация „Академика 21“ за 2007 г. – за изключителен принос за развитието и утвърждаването на българското киноизкуство като актьор и педагог (06.03.2008 г.)
- Голямата награда „Золотая муза“ – за приноса му в развитието на културните отношения между България и Русия (08.03.2008 г.)
- Награда на Българската филмова академия за цялостно творчество (2014)
- „Аскеер“ – за цялостен принос към театралното изкуство (2015)
- Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата – за цялостен принос в областта на културата (09.12.2017)
Театрални роли
- Народен театър „Иван Вазов“, гр. София[16]
- „Майор Барбара“ (сезони 1979/1980; 1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Адолфус Казънс
- „Помагай ни любов“ (1979/1980; 1980/1981; 1981/1982)
- „Оптимистична трагедия“ (1980/1981; 1981/1982)
- „Иван Кондарев“ (1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984) – Иван Кондарев
- „Под игото“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Бойчо Огнянов
- „Зидари“ (1981/1982; 1982/1983) – Христо
- „Пожарът“ (1981/1982; 1982/1983) – Петер Траубе
- „Януари“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Гаврил
- „Всяка есенна вечер“ (1982/1983; 1983/1984) – Андрей
- „Нощем с белите коне“ (1983/1984; 1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – Сашо
- „От ума си тегли“ (1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – Чацки
- „Дон Жуан или Каменният гост“ (1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989; 1989/1990) – дон Жуан
- „Хамлет, принц на Дания“ (1986/1987; 1987/1988; 1988/1989) – Хамлет
- „Пер Гинт“ (1987/1988; 1988/1989) – Пер Гинт (зрелият)
- „Тайната вечеря на Дякона Левски“ (1988/1989; 1989/1990) – Димитър Общи
- „Животът на Галилей“ (1988/1989) – Берберини
- „Бесове“ (1989/1990; 1990/1991) – Николай Ставрогин
- „Сеанс“ (1989/1990; 1990/1991) – академик Ламбов
- „Малките големи игри (Un petit grandguignol или Нещо между огнен фарс и военни маневри)“ – II част: „Ул. „Дълга“ №13, Доктор Блаха“ (1990/1991) – цивилно лице
- „Largo desolato (Безкрайно отчаяние)“ (1990/1991) – Олбрам
- „Лоренцачо“ (1991/1992; 1992/1993; 1993/1994; 1994/1995) – княз Алесандро Медичи
- „Цената“ (1992/1993; 1993/1994; 1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999) – Виктор Франц
- „Венецианският търговец“ (1991/1992; 1992/1993; 1993/1994) – Шейлок
- „Спомен за една революция“ (1993/1994; 1994/1995) – Дантон
- „Дон Кихот“ (1993/1994; 1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002) – старият Дон Кихот, а също и ханджия
- „В полите на Витоша“ (1994/1995; 1995/1996; 1996/1997; 1997/1998) – Стефан В. Драгоданоглу
- „Чайка“ (1995/1996; 1996/1997) – Борис Алексеевич Тригорин
- „Чичовци“ (1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999) – Мирончо
- „Човекът, който прави дъжд“ (1996/1997; 1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – Хари Къри
- „Пигмалион“ (1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2003/2004; 2004/2005; 2005/2006; 2006/2007; 2007/2008; 2008/2009; 2009/2010; 2010/2011; 2011/2012; 2012/2013; 2013/2014; 2015/2016) – Дулитъл
- „Енигматични вариации“ (1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – Абел Знорко
- „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – бащата
- „Жените на Джейк“ (сезони 2002/2003; 2003/2004) – Джейк
- „Актрисата“ (сезони 2019/2020) – Чарлс
- Театър на народната армия, гр. София
- „Делото Дантон“ (1978) (от Станислава Пшибишевска, реж.Анджей Вайда) – Камий Демулен
- „Щастливецът иде“ (1978) (от Руси Божанов, реж. Асен Шопов) – Алеко Константинов
- „Сизве Банзи е мъртъв“ (1977) (от А.Фюгард, реж. Крикор Азарян) – Стайлз
- „Коварство и любов“ (1976) (от Фридрих Шилер, реж. Асен Шопов) – Фердинанд
- „Напразни усилия на любовта“ (1975) (от Уилям Шекспир, реж. Леон Даниел) – Бирон
- „Албена“ (1975) (от Йордан Йовков, реж. Крикор Азарян) – Сенебирски
- „Вишнева градина“ (1974) (от Антон Чехов, реж. Крикор Азарян) – Яша
- „Дачници“ (от Максим Горки) – Замислов
- „Време разделно“ (1973) (от Антон Дончев по едноименния му роман, реж. Асен Шопов) – венецианецът (дебют на сцената на Театъра на армията)
- Театър 199, гр. София
- „Дългият път на деня към нощта“ от Юджин О’Нийл, реж. Стефка Прохаскова (1970 г.)
- „Признаци“ от Хенрик Ибсен, реж. Светлана Пейчева (1978 г.)
- „Чин-чин“ от Франсоа Бийеду, реж. Николина Томанова (1990 г.)
- „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, реж. Христо Христов (1993 г.)
- Сатиричен театър „Алеко Константинов“, гр. София[17]
- „Ревизор“ (1999) (от Николай Гогол, реж. Лилия Абаджиева) – Иван Кузмич Шпекин
- „Годежът“ (2000) (от Морис Метерлинк, реж. Мариус Куркински) – Великият прародител
Тв мюзикъл
- „Вражалец“ (1976) (от Ст. Л. Костов, реж. Хачо Бояджиев)
- „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) (от Сава Доброплодни, реж. Хачо Бояджиев) – Славчо
- „Телерезада“ (1974) (сц. Хачо Бояджиев и Дечо Таралежков, реж. Хачо Бояджиев)
- „Севилският бръснар“ (1973) (по Пиер дьо Бомарше, реж. Павел Павлов) – граф Алмавива
- Тв театър
- „Далила“ (1995) (от Владимир Мусаков, реж. Вили Цанков)
- „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Стефан Попов
- „Егмонт“ (1989) (Гьоте)
- „Под игото“ (1989) (Иван Вазов)
- „Прокурорът“ (1987) (Георги Джагаров)
- „Право на избор“ (1986) (Николай Никифоров), 2 части
- „Океан“ (1985) (Александър Щейн)
- „Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков)
- „Егмонт“ (1984) (от Гьоте, реж. Асен Траянов)
- „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
- „Опасният завой“ (1981) (от Джон Пристли, реж. Георги Аврамов)
- „Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Борил
- „Историята на един кон“ (1981) (Лев Толстой)
- „Скакалци“ (1979) (Ст. Л. Костов)
- „Милионерът“ (по Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
- „Варшавска мелодия“ (1978) (Леонид Зорин) – Виктор
- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов) – Йорданчо Кисьовски
- „Харолд и Мод“ (1978) (от Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – Харолд
- „Почти семейна история“ (Дончо Цончев)
- „Оптимистична трагедия“ (1977) (Всеволод Вишневски)
- „Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс)
- „Д-р“ (1977) (Бранислав Нушич)
- „Разпятието“ (1977) (Рангел Игнатов)
- „Жена премина кръстопътя“ (1974) (от Антон Антонов-Тонич)
- „Училище за сплетни“ (1972) (по едноименната пиеса на Ричард Шеридан, реж. Павел Павлов)
- „Светът е малък“ (1968) (сц. Иван Радоев, реж. Вили Цанков и Петър Янков)
- „Един човек се завръща от миналото“ (1964) (сц. Богомил Райнов, реж. Методи Андонов)
-
Филмография
Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля 2019 Завръщане Дядото на Алекс и Бранимир 2016 Правила (късометражен) Михаил 2013 – 2014 Фамилията (тв сериал) 39 Борис Арнаудов (в 34 серии) 2012 Инкогнита България / Русия директор на фондация 2011 Столичани в повече (тв сериал) Патриархът на Българската Православна църква 2010 – 2011 Стъклен дом (тв сериал) 64 Димитър Касабов (в 28 серии) 2010 Стъклената река баща на Елен 2009 Свети Георги убива змея (Sveti Georgije ubiva azdahu) Сърбия / Босна и Херцеговина / България циганинът Минтя 2007 Чифликът на чучулигите (La masseria delle allodole) Италия / България / Испания / Франция председателят на военния съд 2004 Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал) 4 Петракиев 2004 Биволът (тв) професор Ангелов 2003 Прости нам (тв) чичо Петьо 2001 Версенжеторикс (Vercingétorix)
Друиди (алтернативно заглавие)Франция / Канада / Белгия Комиос, вожд на Бенова 2003 – 2013 По съвест (тв сериал) (Un caso di coscienza)
Подозрения (алтернативно заглавие)
Дело по съвест (алтернативно заглавие)30 Италия / България детектив Вирджилио (в 24 серии) 2001 Сънища (тв) Ранков 2000 Хайка за вълци (тв сериал) 6 земевладелецът Михаил Деветаков – „Мишел“, опекун на Николин 2000 Алеф (тв) (Aleph) Италия Алеф 2000 Краят на ХХ век царят 1999 Смъртта на едно порядъчно момиче (тв) („Morte di una ragazza perbene “) Италия/ България Адзарити / бай Речко 1999 Краят на века (тв сериал) (Fine secolo) 6 Италия Мило (в 5 серии) 1998 Вълците (тв) бащата 1998 След края на света България / Германия / Гърция професор Алберт Коен (Берто) 1998 Дълбоко в сърцето (тв) (In fondo al cuore) 2 ч. Италия Стефан / ontori 1998 Испанска муха (тв) Уйчо 1997 Рекет (тв сериал) (Il Racket)
Гражданинът въстава (алтернативно заглавие)6 Италия Винченцо Грумо 1996 Дон Кихот се завръща (Дон Кихот возвращается) 2 ч. Русия / България херцогът 1995 Когато гръм удари Сава 1994 Октопод 7: Разследване на смъртта на инспектор Катани (тв сериал) (La piovra 7: Indagine sulla morte del commissario Cattani) 6 Италия / Франция / Германия / Испания / Австрия Дон Надзарено „Нуцо“ Марчиано 1994 Престъпление от страст (Delitto passionale) Италия журналистът Стефан Янчев 1994 Убиецът е с жълти обувки режисьорът 1993 Психопати 1993 Записки по българските мафии (тв) Кръстника 1992 Криза в Кремъл (Crisis in the Kremlin) САЩ Амбразис 1991 Червената мишена (Red purpose) САЩ / България 1991 Берлинската конспирация (The Berlin Conspiracy) САЩ Емил Мутчър (Emil Mutcher) 1991 Искам Америка режисьорът Паскалев 1990 Карнавалът журналистът Константин Константинов 1990 Живей опасно (тв) Петър бащата, инженер-архитект 1990 Под игото (тв сериал) 9 България / Унгария турският шпионин Заманов 1990 Немирната птица любов Стефан Данаилов 1990 Бащи и синове (тв сериал) 5 архитект Иван Цолов 1989 Под дъгата (тв) актьорът Иван Пеев 1989 Капан (Западня) СССР ? Може би утре, може би никога 2 Бред Къстър 1988 Черните рамки (тв сериал) 3 Кирил Борисов 1988 Черните рамки (тв сериал) 5 Кирил Борисов, съпруг на Олга Райнова,генерален директор във фирма 1988 Неизчезващите (тв сериал) 5 архитект Иван Цолов 1988 Защитете дребните животни (тв) дядо Райно 1987 Време за път (тв сериал) 5 архитект Иван Цолов 1987 Дом за нашите деца (тв сериал) 5 архитект Иван Цолов 1987 Не се мотай в краката ми (тв) Станко Стоименов, тв репортер 1987 Левакът капитан Христо Пашов 1987 Небе за всички Великов – Слънцето 1987 Мечтатели Стоименов, началникът на полицията 1986 Поема Антон Чолаков 1986 Три Марии и Иван Иван 1986 Ешелоните митрополит Кирил 1985 Мъгливи брегове (Берега в тумане) СССР / България капитан Сократ Стойчев 1985 Маневри на V етаж Дантон Тахов – „Тахана“ 1985 Борис I 2 Борис I 1985 Тази кръв трябваше да се пролее Ювиги хан 1984 Битката за Бяла Сълзлийка (тв сериал) 3 Костадинов 1984 Последният езичник Борис I 1984 Наследницата (тв) архитект Илия Узунов 1983 Голямата игра (тв сериал) (Большая игра) 6 СССР / България Георги Йорданов, български журналист 1983 Рудолфио (тв) Рудолф Денчев – Рудолфио 1983 Арис (тв) Василев, директорът на института 1983 Завръщане Васил 1983 Една одисея из Делиормана (тв) капитан Иванов 1983 Равновесие актьорът 1982 24 часа дъжд капитан Васил Алтънов 1982 Есенно слънце (тв) Кирил Денев 1981 Кристали (тв) Веселин Чолаков 1981 Търновската царица д-р Старирадев 1980 Дами канят Яким Вълев Донев 1980 Кръвта остава Васил Граматиков 1979 Гонитба (тв) журналистът 1979 От нищо нещо Панчо 1979 Мигове в кибритена кутийка квартирантът 1978 Войната на таралежите (тв сериал) 5 баскетболистът Никола Бабинов 1978 Топло Манол Салабашев – „Лебеда“ 1978 Насрещно движение (тв) Чавдар Бонев 1977 Умирай само в краен случай (тв сериал) 2 Джо Райт 1977 Юлия Вревска (Юлия Вревская) 2 България / СССР Николай Карабелов 1977 Година от понеделници инженер Халачев 1977 Петимата от РМС (тв сериал) 5 Александър Димитров – „Сашо“ 1976 Допълнение към Закона за защита на държавата капитанът-провокатор 1976 Вината Живко Топалов 1976 Самодивско хоро водещ на „3 от 8“ 1976 Почти семейна история (тв) Виктор 1975 Войникът от обоза (Братушка) СССР / България Живко Георгиев 1975 Този истински мъж Сашо 1975 Сватбите на Йоан Асен 2 бургундеца 1975 Началото на деня Андрей Стойчев 1974 На живот и смърт (тв сериал) 3 д-р Милев 1974 Зарево над Драва 2 поручик Божев 1974 Къщи без огради Керкенеза 1974 Иван Кондарев 2 Костадин Джупунов 1973 Нона поручик Галчев 1972 Обич Николай 1971 На всеки километър (втора поредица) (тв сериал) 13 майор Никола Деянов / доцент Милев 1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 Любо 1970 Черните ангели 2 Георги – ПантерМихаилов Аргиров 1970 Князът княз Светослав Тертер 1969 На всеки километър (първа поредица) (тв сериал) 13 Никола Деянов – Сергей / Серж Омон 1968 Първият куриер (Первый курьер) СССР / България Иван Загубански 1967 С дъх на бадеми Мишо Белокожев 1967 Морето Тони 1967 Мълчаливите пътеки един от младежите 1966 Понеделник сутрин Кръстьо (премиера: 1988) 1963 Инспекторът и нощта Тома 1956 Следите остават Веселин – Веско - https://bg.wikipedia.org/