На днешния ден – 19 февруари, преди 142 години по молба на представители на местното население тогавашния град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич (производно от името на владетеля Добротица). Този чисто символичен акт е залегнал в основата на по-късни легенди, според които съвременния град е съществувал през XIV век по време на Добруджанското деспотство. Въпреки това, темата за възникването на старобългарското селище на територията на съвременния Добрич е почти неизследвана от професионалните историци.
Най-вероятната причина за това е липсата на писмени или археологически данни за наличието на крепост от времето на Добруджанското деспотство в рамките на града или неговите околности. Този факт има своето логично обяснение. Въпреки активните търсения археолозите не откриват следи от строителна инфраструктура с прилежащите й крепости, селища, пътища, търговски или религиозни центрове във вътрешността на Добруджа. С основание се предполага, че животът в деспотството е бил концентриран по крайбрежната ивица на Дунав и Черно море. За разлика от миналите, а и от последващите епохи, вътрешността на Добруджа е останала незаселена през този период.
И все пак, кога е началото на българското заселване на територията на съвременния град Добрич? Отговор на този въпрос дава анализът на археологически находки, съхранявани в Регионалния исторически музей, както и допълнителни данни, добити при теренни обхождания.
Известно е, че Добруджа е първата територия, сърцето на българската държава на Юг от Дунав. Разположен в централната й част, районът на днешния град Добрич е разположен на еднакво разстояние и от първоначалното обиталище на Аспарух в „така наречената Варна близо до Одесос“ и от столицата Плиска. От тук е минавал важният, използван и през средновековието, римски път от Марцианопол за Тропеум Траяну с разклонение за Дорусторум. От друга страна съчетанието между тучни пасища и разположени в долината извори със защитени от северния вятър склонове правят мястото изключително удобно за заселване от конен народ, какъвто в онази далечна епоха са били старите българи. И наистина, на територията на съвременния град са открити многобройни следи, но не от епохата на Добротица, а от времето на първото българско царство. При строежа на жилищен блок в района на Клуба на дейците на културата (срещу Общината) е открит дълбок, вкопан в льоса гроб в който са намерени глинена кана и гърнета. След стилистичен анализ съдовете се датират в VIII век – ранния период на старобългарската държава. Явно гробът е бил част от прабългарски некропол, който е било разположен в центъра на днешния град. Най-близкото място, от което са известни подобни находки е районът на римската баня. Тук са били разкопани останки от изградени на кал каменни стени, които са от времето на готските нашествия. В развалините им е открита керамика, която категорично принадлежи към старобългарския период от IX до XI в. Тези материали обаче са малко по-късни от некропола и се отнасят към периода след приемането на християнската религия. Следи от друго прабългарско селище в Добрич не са известни, но на територията на бившата резиденция е проучен гроб с трупополагане от още един прабългарски некропол. На същото място е открито и старобългарско гърне, с датировка най-общо в рамките на VIII в. Нов прабългарски некропол (вероятно биритуален) бе открит наскоро от двете страни на околовръстния път на Добрич в посока кв. Рилци. Намерената керамика отново е от VIII в. И трите некропола (от центъра, резиденцията и околовръстния път) са съществували по едно и също време на територия в рамките на съвременния град. Това може да бъде обяснено или с наличието на огромна и неизвестна досега агломерация или на няколко, верижно разположени, нерегистрирани селища, създадени и обитавани през първото столетие от съществуването на българската държава. И при двата случая е ясно, че нашите прадеди са се заселили и обитавали района на днешния Добрич още по време на създаването и укрепването на българската държава. Нещо повече, разположеното тук селище е бил важен център с многобройно население. Такъв той продължава да бъде и след приемането на християнството, като от този период са запазени останки от обитаване в района на Римската баня, в лозята (м. Гаази Баба) и в близост до помпената станция по пътя за Балчик. За съжаление, ние нямаме достатъчно археологически данни, за да можем да възстановим структурата и евентуално елементите от ежедневния живот на тези селища, но липсата на данни може да бъде попълнена чрез целенасочена работа в това направление. Защото въпреки, че символично избраното име на град Добрич е свързано с деспот Добротица и последните години от съществуването на второто българско царство, то историческата истина е друга. На територията на нашия град е съществувало селище свързано не с края, а с началото и не с последните, а с първите векове на българската държава.
Д-р. Б. Тотев, уредник в отдел Археология на РИМ Добрич
