След спечелването от Испания на световното първенство Нико Уилямс даде златния си медал на своята майка Мария Артур. Той я нарече боец, която е прекосила пустинята Сахара боса, спасявайки се от смъртта.
Родителите на братята Нико и Иняки Уилямс напускат Гана през 1994 година. Те изминават около 5200 километра пеша и в каросерията на камион през Буркина Фасо, Нигер, Алжир и Мароко. По пътя е нямало храна и вода, а хора са умирали. Мария не е знаела, че е бременна с по-големия им син Иняки.
След като биват задържани, те се представят за либерийци и получават убежище в Испания. Семейството се установява в Билбао, където свещеникът Иняки Мардонес им помага. Първият син е кръстен Иняки в негова чест. Бащата Феликс заминава да работи в Лондон за 10 години. Мария работи на 3 места и ходи пеша до летището.
Иняки обещава на майка си да стане футболист и го изпълнява. Братята играят заедно за „Атлетик“ и спечелват купата на краля. Нико играе за Испания, а Иняки – за Гана.
