Изключително ценна информация за присъствието на семейство Славейкови в културно-просветната история на Враца се съдържа в автобиографията на врачанския учител Христо Даскалов, издадена от Регионалния исторически музей – Враца през 2024 г., с финансовата подкрепа на общинския фонд „Култура“. Това каза главният уредник в музея Нели Стоянова по време на дискусията „Пенчо Славейков днес“, проведена в Националния пресклуб на БТА във Враца по повод 160-ата годишнина от рождението на поета.
Стоянова обясни, че бащата на Пенчо Славейков – Петко Рачев Славейков, е духовният учител на Даскалов още в Тревненското училище. „Този надзор на Славейков ме накара да вземам повече присърце учението и в скоро време задминах другарите си и стигнах по-горните“, пише Даскалов в спомените си. Именно Петко Славейков го препоръчва за учител на врачани, за да бъде опора и помощ на 18-годишния му син Иван. Самият Петко Славейков учителства за кратко във Враца през 1849 г. Непокорната му натура и ясно изразени обществени позиции го сблъскват с врачанския владика Агапий. Стига се до ескалация на напрежението между тях, когато Агапий нарежда да затворят училището, след което Славейков намира съмишленици да заключат митрополията.
„По-дълъг и ползотворен за врачанското образование е престоят на най-големия му син Иван, учителствал от 1872 до 1875 г. Иван Славейков идва във Враца едва 18-годишен, но зад гърба си вече има обучение в Английския колеж в Малта и в прочутия Робърт колеж в Цариград, където завършва като бакалавър по изкуствата. Двамата с Христо Даскалов, подкрепени от т. нар. „млади“ врачански дейци, групирани основно около читалището, правят редица промени във врачанското възрожденско учебно дело“, разказа Стоянова.
Тя обясни, че съществуващите дотогава врачански училища се обединяват под управлението на общината, която поема изплащането на заплатите им. Дотогава възнагражденията на учителите се правело от църквите в отделните махали. За главно училище е определено това към Възнесенската църква, а другите остават начални. Само най-добре подготвените ученици са продължавали обучението си в главното училище. „С тази мярка се прекратява местенето на учениците между училищата, а училищата се степенуват по съдържание на обучението в тях. Въвежда се предметна диференциация на учителите, като самият Иван Славейков става главен учител. Въведените от Иван Славейков общообразователни предмети се изучават в българските училища до 1936 г.“, отбеляза Нели Стоянова.
По думите й някои от мерките, приети във врачанското образование по време на учителстването на Иван Славейков, съществуват и до днес. За пример тя даде главната училищна книга и правилниците за живота и отношенията в училището.
След дейността си във Враца, през 1875 г. Славейков заминава за Цариград, тъй като баща му попада в затвора. През 1876 г. двамата работят като учители в Стара Загора, а от 1876 до 1878 г. Иван Славейков преподава френски език в Робърт колеж. След Освобождението развива и обществена дейност. За кратко – 1885-1886 г. е кмет на София, след което, също за малко се връща като учител във Враца (1887-1888 г.). В края на житейския си път е министър на просвещението в правителството на Петко Каравелов.
„Присъствието на баща и син Славейкови в културно-просветния живот на Враца доказва за пореден път основни характеристики на техния род и семейство – вярност към обществения дълг, отговорност, духовно богатство“, каза в заключение главният уредник в РИМ – Враца Нели Стоянова.
