По повод юбилея – разговор с кмета на Тервел –Симеон Симеонов
– Честит празник г-н Симеонов. Това е първият юбилей на града, който посрещате като кмет. Какво е чувството?
– Аз съм тервелчанин – в Тервел съм роден, тук завърших средно образование, в Тервел живеят и работят синовете ми. Винаги ми е било приятно, когато в Тервел имаме поводи за празници. Животът е достатъчно труден и динамичен в делника, така че на хубавите поводи трябва да отдаваме заслуженото внимание. А нашият град заслужава това внимание. Много хора преди нас са се трудили и старали, за да имаме днес хубавото си градче. Сега, освен че се радвам за града, чувствам и отговорност – трябва да намеря правилния начин, по който да реша колкото може повече от проблемите на града, както и да допринеса за подобряване на средата и условията за живот в него.
– По повод подобни годишнини винаги правим своеобразна равносметка. Не, че е възможно да се изброи направеното за 60 години. И все пак – макар и малка, община Тервел стои някак гордо на картата на Добруджа и България. Бихте ли споменали за най-важните постижения на хората и общинското ръководство през изминалите години?
– През последните 60 години са извършени основните дейности по инфраструктурата на града и общината. Тервел е добил вида, в който го познава нашето поколение. Но всеки град е като дом – той има нужда от постоянна поддръжка, от създаване на нови пространства. Тервел е град в равна Добруджа, има голяма площ, дълга улична мрежа, много зелени паркове. Това налага да се полагат ежедневни усилия за поддържането му в добър вид. Десетки проекти са изпълнени през последните години, още много работа предстои. Освен хубавия си зелен вид, Тервел е град с богати културни традиции. Празниците на културата и Добруджанският събор са „запазената марка“ на Тервел, а в по-ново време в културния афиш и в сферата на младежките дейности се наложиха песенният конкурс „Калинка Вълчева“, общинската ваканционна програма „Наше лято“, дадено бе ново начало на музейната дейност, изгради се мечтаният десетилетия църковен храм. Обективността изисква да кажа, че Тервел, като всеки малък български град, страда от демографски проблем. Младото население намалява, завършващите тук средното си образование младежи обикновено се устройват в областни градове или мигрират в чужбина. Бизнесът в Тервел все по-трудно намира квалифицирани работници, общината и звената към нея са сред най-големите работодатели. Въпреки това, обаче, земята на Тервел е тук и се обработва до последния квадратен метър. Много са семействата, сред които и значителен брой млади хора, които избраха да се занимават със земеделие и свързани с него услуги в Община Тервел. Имаме средни и обединени училища, които допринасят за това децата от общината да учат в родните си места до момента, в който могат да направят своя избор за бъдещето си.
– Вие получихте достойно наследство от своя предшественик. Как смятате да го надградите?
– Да, градът е в добро състояние – през последните години са подменени големи участъци от водопроводната мрежа, значително намаляха авариите, изгради се канализация по всички улици, имаме нови пречиствателна станция, претоварна станция, пункт за управление на животински отпадъци.Зелените площи се поддържат добре, преобладаваща част от улиците са със здрава настилка. Гордеем се с нашите деца от ансамбъла, балета, школите, спортните клубове. Общината през последните години е влагала много за децата и младите хора. Аз ще се постарая, и вече го правя, да използвам тази добра основа, за да привлека още „имане“ към Тервел и общината – допълнителни средства за инфраструктурата на селата, рационални решения за сметосъбиране, още фестивали и културни събития, разширяване на обхвата на социалните услуги с включване на нови села, повече внимание на малките населени места, където, макар и малко на брой, живеят хора, които имат нужда и от клубове, и от места за игра на деца. Като човек, който досега се е занимавал с бизнес, търся прагматични решения, така че с финансовия ресурс на общината да се постигне повече и за по-широк кръг от хора.
– Кои са проблемите, с които не е лесно да се справи едно ръководство на малка българска община в условията на меко казано „условна“ децентрализация?
– Трудно е да бъдат изброени. Като започнем от амортизираната инфраструктура, преминем през все по-неефективното образование, през застаряващото население, което има нужда от социални услуги ежедневно и стигнем до липсата на медицински кадри в малките населени места – всички тези проблеми рефлектират в общината. И още – нарастващи изисквания в сферата на екологията , липса на нова комунална техника, с която да се осигурява хигиена и безопасна среда – все проблеми на общината, за които няма достатъчно източници за финансиране. Общините в България са 265, а в преобладаващата част от случаите – при обявени схеми за кандидатстване, се отпуска финансов ресурс, който е достатъчен за не повече от 25-30 проекта. За да бъдеш конкурентноспособна община, е нужно много.
– А на кого и на какво разчитате за справяне с тези проблеми?
– Преди всичко разчитам на екипа, с който работя. С много малки изключения това са хората, на които общината е разчитала през последните 16 години. Тези хора са се сблъскали с много проблеми, анализирали са множество ситуации, намерили са заедно много решения. При тях не става дума само за опит, а и за умения да се анализира и да се прилагат нови подходи. В екипа се включиха и нови лица, също добри експерти и мотивирани да дадат най-доброто от себе си. Работата ни не е ограничена в работни дни, месеци и години, тя е кауза. Каузата е „Възможно най-доброто за Община Тервел“. Разчитам много и на подкрепа от централната власт, от институциите на регионално и централно ниво. Изискванията към общините са големи, но в добро партньорство с институциите се намират прагматични решения и аз – за времето, в което участвам в местната власт, се убедих в това.
– Има ли нещо, с което една малка, но здраво стъпила на земята българска община може да бъде привлекателна за младите – не просто да останат, но и сами да пожелаят да дойдат и да „пуснат корени“?
– Възможностите за добър бизнес и работните места са това, което задържа хората в малките общини. Мисля, че земята дава възможност за бизнес. Има и традиционни производства, които имат устойчив обем на продукцията си. За предимствата на нашия горски парк и зеления ни център пред мръсния въздух в големите градове изобщо не може да има спор. Но, за да се чувстват добре младите при нас, трябва да имат по-високи доходи и качествено образование за децата. Мисля, че за да се случи това, държавата трябва да делегира повече права на местната власт в тази сфера. Някак се получава, че проблемите в училищното образование и нещата, от които гражданите са недоволни, са и наши проблеми, а от решенията им ние сме изключени в следствие на законодателната рамка. Нарушеният достъп до здравеопазване също не привлича семейства с малки деца в града.
– А имате ли лична кауза – нещо, което сте заложили като перспектива в началото на мандата си и което – вече свършено, ще бъде Вашата лична визитка в края му?
– Общините са организации с много сложни взаимовръзки и с много широки като специфика ангажименти. Ако трябва да направя аналогия с бизнеса – крайният продукт на една община е средата на живот в нея. Затова моята кауза е в Тервел и селата хората да живеят спокойно и добре, от труда и предприемчивостта си.
– Как виждате община Тервел на нейния 70-и, а защо не – и на 100-годишния й юбилей?
– След десет години, може би, градът няма да е много по-различен. Трудно ми е да правя прогнози за след 40 години, защото Тервел, като малък град в България, е функция на самата държава. Надявам се, че малките български градчета, сред които и Тервел, ще продължат да търсят начини, за да запазват очарованието си и да привличат към себе си и местни хора, и гости. Този процес наблюдавам през последните няколко години и той е една положителна тенденция, която не позволява обезличаване на малките градове. Всъщност, така е и в другите европейски страни – всяко градче може да „отбие от пътя“ турист с нещо характерно за самото него и да предложи на населението си нормален живот.
НДТ
