Ние живеем в свят, който за съжаление не разбираме и не познаваме. Мислим и разсъждаваме на базата на възприятията ни и на „шаблоните”, натрупани в нашето подсъзнание. Трудно излизаме от нормите на общоприетото и познатото и дори се противим на различното по отношение на нашето разбиране. Живеем в света на материята и материалната действителност, където доминират консуматорската ни природа, интересите, противопоставянията и конфликтите. В действителност – на лично и групово облагодетелстване, за сметка на другиго. Не разбираме защо светът „около нас” е такъв и защо не чувстваме достатъчно удовлетворение от случващото се с нас и около нас. Сами си създаваме проблеми, а после търсим варианти, за да ги разрешаваме. Към този момент обаче, нито ние самите, нито политиците, нито философите или каквато и да е научна мисъл, не е в състояние да даде рецептата за правилното ни съществуване. Никой не е в състояние да отговори на въпроса, след като сме създадени и живеем на нашата планета, какви са правилните действия?! В каква посока трябва да вървим, за да се чувстваме удовлетворени и щастливи? Търсим идеалната рецепта за лек на обществото, което е разделено и разбито на милиарди части, а в същото време като късогледи хора не виждаме отговора, който стои буквално пред нас.
Пред Токийския симпозиум през 2005 г. Джеймс о’Деа казва, че: „Всеки от нас има възможност да излезе от ограниченото, стесненото възприемане на себе си към по-разширено виждане. Това наричаме трансформиране”.
Въпросите, които трябва да си зададем са, как и за какво е създадено всичко, което съществува? Как и защо е създадено Мирозданието, планетите, нашата слънчева система, земята и ние самите?
Науката Кабала ни разкрива, че всичко в природата се свежда до единството на неживото, растителното, животинското и човешко ниво. Отделните елементи са свързани и зависими един от друг до такава степен, че дори малко „увреждане” на един от тях би означавало да бъде нарушено равновесието в цялата система, която наричаме Природа. Всяко ниво се основава на предходното. Растението, израствайки от неживата среда, като че ли използва и унищожава предишната й форма на съществуване. Животното, на свой ред изяжда растението, а също и другите животни. Ние също се явяваме част от природата и в този смисъл не се отличаваме от представителите на фауната.
Тайната на равновесието на Природата се състои имено във взаимовръзката между отделните части на неживата, растителната, животинската и човешка природа. Всичко е взаимосвързано и зависимо едно от друго.
„Всяка молекула, всеки орган на нашето тяло и самото тяло като цяло, притежават собствена заинтересованост. Когато всяко ниво на единното цяло е лично заинтересовано, то тогава, това води до „преговори” между нивата и в това се състои тайната на природата. Тези „преговори” довеждат до състояние на хармония във всеки един момент” – казва доктор Елизабет Саторис, член на Световния Съвет на Мъдреците.
Да, ние много често говорим за съвършено състояние и за абсолютна хармония в Природата, където няма нищо излишно и нищо недостатъчно. Всичко е така „наредено”, че всяка частица на микро и макро ниво е в синхрон и баланс.
Природата е създала такъв особен порядък, в който свързващият елемент между клетките и органите в едно тяло се явява връзката, основана на взаимното „разбиране” между тях. Или казано просто, силата, която създава и поддържа цялата Вселена и живота на всеки един от нас, е силата на отдаването и споделянето. Нейната цел е да създаде живот, основан на съществуване и грижа за другия, хармоничен и балансиран между всичките негови части. Това се отнася и за всяка една клетка в биологичното тяло. Животът е устроен по начин, според който, за да се построи живо тяло, всички негови клетки трябва да се превърнат във взаимно зависими една от друга. Всеки многоклетъчен организъм е създаден на принципа на взаимното отдаване.
Ако разгледаме обаче всяка клетка поотделно, ще видим, че нейното поведение се явява егоистично, т.е. тя „мисли“ само за самата себе си. В същото време, ако погледнем на нея като на част от тялото или част от общото, то ще открием, че отделната клетка получава за себе си само минимума, необходим за съществуването й, а цялата останала дейност е насочена в полза на организма.
Всяка клетка има свой ,,разум“, но общото алтруистично обединение вече се отнася към по–високата степен на развитие, т.е. на цялостния организъм. Тогава „разумът” присъства не само в отделната клетка, а в обединението между тях.
Егоистична по отношение на общото е раковата клетка. Здравите клетки на тялото се подчиняват на широк спектър от закони и ограничения, а за разлика от тях, раковите клетки не обръщат внимание на ограниченията. Ракът – това е състояние, при което тялото се разрушава от собствените си клетки, включили процеса за безконтролно саморазмножаване. Болните клетки разрушават обкръжаващата ги среда, създавайки по този начин свободно място за собственото си развитие. Така и егоизмът, работещ за себе си, води до смъртта на всичко, включително и на самия себе си. Егоистичното поведение към общите нужди е най-сигурният и пряк път към гибелта. Тук разбира се не става въпрос само за биологичен проблем и за биологично тяло, а за глобално отношение към заобикалящата ни действителност от микро, до макро ниво.
На пръв поглед природата ни изглежда като арена за егоистични борби на индивиди, в които побеждава и оцелява по-силният. Ако успеем обаче да видим общата картина на Мирозданието, ще разберем, че всички форми на „борба” и противопоставяния водят само до равновесие, до поддържане на съществуването, до оздравяване на системата и до правилното развитие на природата като цяло.
Какво е нашето отношение към този очевиден процес? Проучваме го, анализираме го, но не сме в състояние да проникнем в причинно-следствените му връзки и да го приложим в нашия живот.
Природата е създала този феномен на равновесие още от нейното зараждане. В противен случай, при най-малкото отклонение, нищо вероятно не би изглеждало по познатия ни начин. Във всички същества и системи в природата, освен в човека, е заложена програма за запазване на равновесието. Според науката Кабала, само ние хората сме лишени от подобна „програма” за действие. Ние не притежаваме инстинкти, които да са ни достатъчни, за да живеем в равновесие. Поради тази причина не знаем кой път води до правилното ни съществуване, тоест, до баланс със заобикалящия ни свят. Тази тенденция се усещат все повече в обществената сфера и взаимоотношенията между нас. Човек се опитва да удовлетвори своето желание за наслаждение, без да се съобразява с другите хора. Ние не се стремим към алтруистично съединяване с ближните, както е прието в природата и не желаем да знаем, че именно в това е заложено съвършеното състояние и наслаждение.
Въпросът е, можем ли на нивото, на което се намираме ние хората, да извлечем полза от примерите, които ни дава природата, или ще продължим да се лутаме в егоистичната ни същност? В състояние ли сме да приемем този начин на взаимовръзка или нашият егоизъм ще продължи да ни води до самоунищожение? Можем ли да достигнем до взаимно разбиране, доверие и любов помежду си – така, че да разкрием един съвсем нов живот – балансиран, хармоничен и съвършен?
Кабалистите ни казват, че алтруизмът е в основата на Мирозданието. Цялата природа се състои от съвкупност от клетки или части, действащи заедно, допълвайки се една друга по пътя на отдаване и взаимопомощ, на принципа „един за всички“.
Проф. М. Лайтман – ръководител на Международната академия по Кабала, казва: „Трябва да разберем общата тенденция на случващото се. Преживяваме период на голяма качествена трансформация на целия свят, на която е невъзможно да се противопоставим. Новата реалност принуждава хората да се променят вътрешно и затова трябва да създадем нова икономика за човека – с други думи, ново удоволствие, ново изпълнение.”
Възможно ли е, всъщност, да успеем да свалим късогледите си очила на егоизма и да видим, че природата изисква от нас същите алтруистични действия към заобикалящата ни действителност, каквито свойства притежава тя. Възможно ли е да разберем и осъзнаем, че раковата клетка в цялото Мироздание сме ние и единствено правилните взаимоотношения между нас и заобикалящия ни свят, могат да излекуват всеки един от нас, а и цялото човечество.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
ЗЕМЯТА СЕ ВЪРТИ
Толкова е странно всичко
в битието ни едничко.
А живеем по мъничко…
И изнизва се почти
някак си непредвидимо
страшно и неуловимо
скъпият Живот незримо…
А Земята се върти…
Недялко Йорданов
