Какво ли не сме чували и чели за лъжата. Като се започне от народните приказки, поговорките,  пословиците, разказите, та се стигне до съветите на родителите ни, които ни учиха да не лъжем, да казваме само истината, да сме честни и добри. Много често ни казваха, че  „на лъжата кръката са къси” или че „лъжата е плитка”, или пък „лъжата скоро на мегдан излиза”. Лъжите са включени в легендите, митовете и в целия фолклор на всички народи. В западната традиция лъжата се счита за порок, който се наказва или коригира, а пък в източните традиции в приказките за лъжата често фигурира персонаж, който намира хитър начин за спасение. В нашия фолклор има много такива герои.

Но какво всъщност представлява лъжата?

Според Уйкипедия „тя е съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на адресата й, или обществото. Когато дадена лъжа е изречена с користни подбуди и е подържана от изреклия, тя се трансформира в измама.” Разбира се,  има и други нюанси в тълкуванията, но общо взето, това е възприето като разбиране. Ако обаче си зададем въпроса: „Лъгали ли сме някога?”, ще възникнат два вида реации. Едната  е, че „аз никога не лъжа” и това ще е преобладаващо, а второто е, „че  ми се е случвало понякога да послъгвам”. Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. Разбира се, съществуват различни видове лъжи – неволни, детински, нагли, безсмислени, благородни и какви ли още не. Въпросът е, осъзнаваме ли самата лъжа, която  изричаме, или  това ни е станало втора природа. Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден, унизен, подтиснат.

А може ли лъжата да съществува извън истината?      Знаем за детектор на лъжата, но не сме чували за детектор на истината. И защо е толкова важно да казваме само истината, като дори не знаем какво представлява тя? Лъжата сама по себе си не съществува самостоятелно, без нейната противоположност – истината.

Според науката Кабала обаче, обективна истина не съществува, защото нашата природа е  самонаслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държим в състояние на максимално добър комфорт.

За съжаление или не, в ежедневието ни често  попадаме в ситуации, в които никой не иска да изрече истината, нито пък да я чуе. Какво правим тогава? Премълчаваме истината или казваме само полуистината и така си спестяваме неприятности. Веднага тук ще възникне въпросът: „Това лъжа ли е,  или е нещо междинно между лъжа и истина?”. Според изследване на  университета в Масачузетс, в един 10-минутен разговор се изричат минимум 2 или 3 лъжи.  Немско изследване пък сочи, че на ден казваме между 150 и 200 неистини, като в повечето случаи лъжем със „съвсем добри намерения”.

Ето какво казва един от големите кабалисти на съвремието, Рабаш: „Известно е, че окото не забелязва дребното, но голямото е по-лесно да се забележи. Затова, докато човек се намира в малка лъжа, той не е способен да види истината, че върви по пътя на лъжата и се заблуждава, сякаш върви по пътя на истината…

Но ако лъжата е голяма, тя достига до такива размери, че ако човек пожелае, може да види в нея истината. И тогава той вижда, че върви по лъжливия път, т.е. разкрива своето истинско състояние. Излиза, че той разкрива в душата си точката на истината, която му показва как да се издигне на правилния път. И това е мостът, свързващ истината с лъжата, след който свършва лъжата и започва пътят на истината.”

Ние през цялото време се стремим към доброто, към истината и отдаването, но когато нашите усилия достигат до някаква степен, усещаме тъкмо противоположното, откриваме, че се намираме в лъжа – не отдаваме и не желаем да отдаваме, а се грижим само за самите себе си.

Според науката Кабала, Природата нарочно е създала в нас илюзията, че не съществува нейното абсолютно управление, за да се усещаме съществуващи отделно от нея, в противен случай бихме се подчинявали напълно на нея и не бихме могли да станем самостоятелни. Но в действителност, тя винаги и във всичко ни управлява. Дори по отношението на лъжата и истината.

И тук възниква въпросът, ако лъжата е в нашата природа, то защо постоянно се стремим към истината?

Какво излиза? Че лъжейки, ние не осъзнаваме, че  лъжем системата на природно управление, а натъжавайки хората около нас, натъжаваме Природта. И обратно, ако човек е свикнал да казва истината, това му донася полза в отношенията със системата, която го управлява и той постепенно ще започне да я усеща, да влиза с нея в двустранни усилия и действия, чак до пълното осъзнато сливане.

И все пак, ако лъжата произлиза от истина, то как и по какъв начин  можем да достигнем до истината.

Истината е, че аз се намирам в егоистично състояние, чрез което усещам света около мен. Но този свят е илюзорен, както казват кабалистите, а аз – чрез тази илюзорност, искам да намеря истината. Излиза, че аз се намирам в лъжа и чрез нея трябва да намеря истината.

В кабалистичното разбиране за истината и лъжата  всичко се оценява само относно целта на нашето съществуване. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, а което не е, е лъжа. Това, което ни води към отдаване и любов, към сливане с висшата реалност, към подем на следващата степен, е истина. Всичко, което е противоположно на това, е лъжа.

Тук, разбира се, ще възникне логичният за нашия егоизъм въпрос – може ли лъжата и истината, която ние усещаме или не усещаме, да излезе извън рамките на общия път на човечеството.

Ние не разбираме каква е разликата между лъжа и истина. За мен главното е да се държа на определено ниво пред обкръжението. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще я кажа.

Всичко се определя само относно човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?!“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз усещам в себе си най-добро състояние. Но какви основания може да има някой, който  смята, че неговото мнение е единственото правилно? Известно е, че пътят към ада е постлан с добри намерения и хората, уверени в собствената си непогрешимост, са готови на престъпления в името на собствената си истина и  правота.

В исторически порядък от време и в различните култури има съвършено различни критерии за истината и лъжата. Ако вчера приемахме определена даденост за истина, то днес можем да кажем: „Не това е лъжа” или обратното.

Разбира се, нашият егоизъм ни внушава, че истината и лъжата са такива, каквито ги виждаме пред нас, такива, каквито ги виждаме на  екраните на телевизорите или по страниците на СМО. Голяма част от хората не се задълбочават в разсъждения, свързани с целта на нашето съществуване, а възприемат външното въздействие за истина или лъжа като реална картина. Егоизмът ни обаче иска да се наслади от тази картина и в по-голямата си част я възприема повърхностно, оценявайки истината и лъжата вътре в своето разбиране по отношение към останалите.

А всъщност – има ли такава реалност, която можем да наречем истинска и как аз, като егоистично същество, да я възприема реално, без лъжливото усещане за нейното съществуване?

Науката Кабала казва, че ако искаме да стигнем до истината, трябва да преминем през лъжата, провирайки се, като че ли през тъмна гъста гора и тогава – малко по малко, е възможно да достигнем до истината.

Именно „възможно“, защото това е наистина невероятно трудно да се постигне. Ние не разбираме и не осъзнаваме своята лъжа, понеже лъжата е нашето изначално свойство. Въпреки това, използвайки методиката на Кабала, дадена ни от векове, можем да се издигнем над лъжливото ни егоистично усещане за нашето съществуване и така да достигнем до истината, съдържаща се във висшата реалност. Уравновесявайки егоистичните ни и алтруистични свойства, можем да разберем кое е лъжа и кое истина.

 

Георги ГРАДИНАРОВ

 

 

 

 

 

loading...