1768 г. Филип Астли отваря в Лондон първия модерен амфитеатрален цирк. Разбира се, циркът като забавление бил познат още от Древен Рим, но през 18 в. се превръща в съобразена с изискванията на времето си уникална атракция.
Баща на съвременния цирк, в този вид, в който той съществува и сега, е английският кавалерист и старши сержант Филип Астли. А първият му цирк всъщност е представлявал… училище по конна езда!
Още от най-ранните си години Филип обичал много конете и бил един от най-добрите конни ездачи на своето време. След като изпълнил военния си дълг, през 1768 г. Астли открил първата си школа по езда, за която мечтаел от малък. Школата представлявала голяма кръгла арена, около която имало конюшни и малка къщичка за отмора и попълване на документи. За да привлече клиенти в новооткритата си школа Филип всеки ден провеждал безплатни демонстрации по яздене на кон. Хората обаче толкова харесвали т.нар. от тях „конни представления”, че накрая му оставяли пари.
Тези представления бързо добили огромна популярност и Филип взел решение да построи за тях отделна сграда. През 1769 г. той преместил школата си на по-голямо място. На това ново място Астли въвел и входна такса: театрите през това време вече не можели да съществуват без да печелят пари, затова всеки се стараел да привлече възможно най-много публика с нещо ново и необикновено. Астли построил и място за публиката, обезопасил и арената с въжета, за да не стават инциденти.
После Астли започнал да показва и номера с други животни. През 1769 г. показал за първи път „военна дресирана маймуна” на име генерал Джак.
Любопитен факт е, че самият Филип Астли, никога не казвал на своята идея цирк. Думата била измислена от неговия съперник Чарлз Дибдин, който на 4 ноември 1782 г., заедно с човек на име Чарлз Хюс (бивш участник в трупата на Астли) създал още един амфитеатър заедно с училище за ездачи.
1882 г. Оскар Уайлд изнася първата си лекция на тема „Английският ренесанс в изкуството” в Ню Йорк.
Оскар Уайлд е световноизвестен писател, поет и драматург, роден на 16 октомври 1854 г. в ирландския град Дъблин. След като завършва колежа „Тринити”, Уайлд постъпва в университета в Оксфорд, където изучава философия и класическа литература. Бързо става известен в обществото с предпочитанията си към зараждащото се течение на „чистото изкуство“ и екстравагантния си стил на обличане.
През 1881 г. Оскар Уайлд издава първият си сборник, наречен просто „Стихотворения”. Макар и да привлича интереса на читателите с дълбочината на посланията си и с новаторските си похвати на изразяване, стихосбирката е заклеймена от критиката като „неискрена”. Може би този хладен прием кара младият автор да се насочи към прозата и да започне да работи върху разкази, романи и есета. Междувременно Уайлд пътува из Франция, чете лекции по съвременно изкуство, мода и дизайн в Англия и САЩ и работи като редактор в списанието „Женски свят”.
През 1890 г. излиза романът „Портретът на Дориан Грей”, който носи на Уайлд световна слава на писател със собствен стил и нестандартно мислене.
1900 г. в Рим е основан футболният клуб Лацио. Società Sportiva Lazio е основан в района Прати на Рим. Предложението за името дошло от офицера Луиджи Бигиарели. Тъй като вече съществувало Гимнастика Рома (Рим), Бигиарели предложил да бъде нещо по-голямо, в което Рим е включен. Така клубът приел и названието на региона – Лацио. Цветовете на клуба са вдъхновени от гръцкото знаме, като почит към Олимпийските игри.
Любопитен факт е, че Лацио е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.
През 1958 г. Лацио триумфира с Купата на Италия. Клубът завършва като първенец в група с отборите на Рома, Палермо и Наполи. На 1/4-финала Лацио побеждава Марцото с 2:1 на Стадио Олимпико, а на 1/2-финала отново в Рим „небесносините” побеждават и Ювентус с 2:0. На 24 септември 1958 г. също в Рим се играе и финалът между Лацио и Фиорентина. С гол на Маурилио Прини в 30-та минута Лацио печели трофея. За клуба обаче следват цели 30 години на борба за място в Серия А.
1909 г. ирландският изследовател Ърнест Шакълтън достига на 156 км от Южния полюс – най-близко от всички изследователи до този момент. Като ученик Шакълтън не проявява особени способности и не е много старателен. Често предизвиква недоволството на учителите си. На 16-годишна възраст напуска колежа и постъпва във флота. През 1894 г. полага успешно изпита за флотски офицер, а две години по-късно става капитан на кораб.
През 1901-1904 г. Ърнест Шакълтън взема участие в антарктическата експедиция на Робърт Скот и участва в прехода на юг. Но при връщането Шакълтън сериозно се разболява от скорбут и през февруари 1903 е евакуиран от базата с кораба „Морнинг”. След завръщането си Шакълтън става секретар на Кралското шотландско географско дружество и започва организирането на нова британска експедиция на ледения континент за покоряването на полюса. Скот също започва подготовка за нова експедиция и двамата стават съперници. Според плановете за експедицията една от групите трябва да изследва Земя Крал Едуард VІІ, другата трябва да се отправи на покоряване на Южния полюс, а третата – да потегли на запад и да достигне до Южния магнитен полюс. За целите на експедицията е оборудван корабът „Нимрод”.
На 1 януари 1908 г.експедицията напуска Нова Зеландия. Открива Китовия залив, но не намира подходящо място, където да се установи и да създаде база. Завръща се на брега на залива Макмърдо и прекарва зимата там. През март Шакълтън се изкачва на върха на вулкана Еребус. През октомври Шакълтън с трима спътници се отправя към Южния полюс с шейни. По пътя на юг са открити ледника Бирдмор, планините Кралица Александра и Доминион, ледника Дейвид. На 9 януари 1909 г. достигат на 179 км от полюса, но поради недостиг на храна и поради лошите метеорологични условия са принудени да се върнат. Поради тежкото пътуване Шакълтън решава да продължи без Маршал и Адамс, за да организира спасителна група. В крайна сметка през март 1909 те се се качват на кораба „Нимрод” и на 16 януари 1909 г. групата на Дейвид достига до Южния магнитен полюс. Експедицията се връща в Нова Зеландия на 22 март 1909 г.
През декември 1913 г. Шакълтън публикува план за нова експедиция в Антарктида, целта на която е пресичането на континента. Популярността му помага бързо да събере необходимите средства и така експедицията си осигурява два кораба „Аврора” и „Ендюранс”. Заедно с доброволци той се опитва да достигне остров Елефант, но поради ледовете се налага да се отправи към Фолклъндските острови. Поради ледовете експедицията не успява да постигне целта си. Тогава Шакълтън заминава за южното пристанище на Чили, Пунта Аренас, където е организирана нова, трета спасителна експедиция, която също няма успех. Едва при четвъртия опит на 25 август 1916 г. спасителната група успява да се добере до острова, но експедицията като цяло е без успех.
1929 г. в Лондон за първи път е използван суров пеницилин като лекарство.
Първият в света антибиотик, пеницилинът, е открит от Александър Флеминг през 1928 г. Флеминг разказва, че моментът на пробива му е в утрото на 29 септември, докато работи в лабораторията си в мазето на болницата „Св. Мария” в Лондон. Тогава забелязва „ореол”, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, сега познат като Penicillium notatum.
Флеминг измисля терминът „пеницилин” за да опише филтрата на „бульонната” култура на пеницилиновия мухъл. Първоначално той смята че пеницилинът ще бъде полезен дезинфектант, тъй като е мощен при минимална токсичност в сравнение с антисептиците в онези дни, и отбелязва неговата стойност при изолация на бацила на бактериална инфлуенца. След още експерименти обаче Флеминг е убеден, че пеницилинът не може да оживее достатъчно дълго в човешкото тяло, за да убие патогенните бактерии и спира да го изучава след 1931 г.
Разработката на пеницилина за употреба като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова награда за медицина Хауйърд Флори и Ърнст Чейн.
1941 г. е осъществен първият полет на британския бомбардировач Авро Ланкастър.
Самолетите „Ланкастър” провеждат повече от 156 000 бойни полета по време на войната. Това е един от най-успешните бомбардировачи на Великобритания, създаден в следствие на провалилия се двумоторен Авро Манчестър..
1969 г. във Великобритания се извършва първи пробен полет на прототипа на „Конкорд”. Цели 15 години са необходими на специалистите, за да направят авангардната транспортна машина. И всъщност свръхзвуковият самолет „Конкорд” прави първия си полет от Париж до Ню Йорк на 22 ноември 1977 г.
Тъй като свръхзвуковият самолет е с големи разходи, първоначално никоя самолетна компания не се интересува от изобретението. До 1978 г. „Конкорд” получава поръчки за направата само на 20 самолета. Машината се оказва неефективна при полети под 6000 км. В същото време повечето летища й отказват кацане или излитане поради големия шум на двигателите.
Крахът на „Конкорд” обаче настъпва с катастрофа при излитане от парижкото летище „Шарл де Гол” на 25 юли 2000 г. Една минута след старта машината пада върху хотел в Париж, а при инцидента загиват 113 души.
Полетите на „Конкорд” са възобновени едва през ноември 2001 г., а месеци след това става ясно, че се подготвя и пълното изтегляне на машините от експлоатация. Днес „Конкорд” е експонат, изложен в Музея на автомобилите и техниката в Синшайм, САЩ.
1989 г. в Ню Йорк и Лос Анджелис започва продажбата на игралната конзола Sega Genesisis.Компанията пуска конзолата, известна още като Mega Drive, в Северна Америка на цена от 189,99 долара. Системата се превръща една от най-популярните игрални конзоли на всички времена.
dariknews.bg
