Парламентарната комисия по труда и социалната политика прие на първо четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г.
Единайсет народни представители гласуваха „за“, седем „против“, „въздържали се“ нямаше.
Сред мотивите на законопроекта, внесен от Министерския съвет, са устойчивостта на системата за социално осигуряване, като се предлага от началото на 2026 г. да бъде увеличена осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. – с 1 процентен пункт. Предложенията предвиждат увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро, както и увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени от 1 януари 2026 г. на 2352 евро.
На 13 ноември правителството внесе в парламента проекта на държавен бюджет за 2026 г., както и бюджетите на НЗОК и на ДОО. На свое заседание Министерският съвет одобри проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година.
Предлаганият бюджет на ДОО е не просто дебалансиран, но е и директна атака към бизнеса и средната класа, заяви народният представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Елисавета Белобрадова по време на дебата в зала. Тя каза, че осигурителните вноски се вдигат с 10% или два пъти без абсолютно никаква нужда и без реформи. Държавните служители продължават да не си плащат осигуровките, докато хората от частния сектор „плащат сметката“, добави Белобрадова. Според нея поне част от пенсионерите, заети на държавни служби, трябва да бъдат пенсионирани. В Министерството на вътрешните работи, заплатите ще пораснат с 12%, а в същото време пенсионирането на служители не се случва. Обезпокоително, според депутата, е, че с предлагания бюджет бизнесът „отива в сивия сектор“. В бюджета няма нито една реформа, а ако няма реформи през първите две години в едно управление, то реформи никога няма и да има. По отношение на майчинството Белобрадова, като майка на три деца, каза, че майките нямат нужда от „хвърляне на пари през прозореца“, а от всеобхватна яслена грижа, каквато в момента липсва. В България едва 17% от децата са обхванати от яслени грижи.
Радостин Василев от МЕЧ коментира, че по темата за бюджета на ДОО „трябва да се изказват хора, които знаят за какво става въпрос“. „Ще гласуваме против бюджета, но ще изнесем приципна позиция по всяка една от точките в хаоса, който този бюджет прави“, каза Василев.
Георги Хрисимиров от „Възраждане“ също каза, че не подкрепя бюджета. Той попита къде е пътната карта за пенсионната система, която трябваше да бъде внесена в парламента на 13 ноември. Чувствам се не много удовлетворен от това да чувам от медиите какво се предвижда в законодателството по отношение на бюджета за следващата година, каза Хрисимиров. Според него е проблематично дали със заложените мерки в бюджета ще се пребори сивата икономика.
Хасан Адемов от АПС заяви, че от 55 млрд. евро разходи в държавния бюджет 15 млрд. евро са разходи в ДОО. Според него реално не се подобрява състоянието на общественото осигуряване. По отношение на сивата икономика, според Адемов, остава неясно защо, след като не се договарят максималните осигурителни прагове, те не се премахват изцяло. „Нека ги махнем, какъв е смисълът от тяхното съществуване“, попита народният представител и допълни, че това са текстове, с които нищо не се казва. Не може две седмици преди внасянето на бюджета да кажем, че няма да вдигаме осигурителната тежест и после да правим точно обратното, добави той. Според него увеличението на максималния осигурителен доход без да се вдига максималният размер на пенсиите тотално демотивира младите, които сега започват да се осигуряват.


































