© |
Разговаряме с директора на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов, който направи анализ на следизборната ситуация за „Фокус“ в отговор на въпросите какво направихме на тези избори, защо 2/3 от народа не гласува и ще има ли правителство.
Здравейте.
Доволен ли сте от резултатите от избора?
Ами, раздвоен съм. В основата си не съм доволен, по простата причина, че това, което показахме като народ, е, че ние първо нямаме абсолютно никакво социално мислене един за друг, ние живеем на племенна основа и никой не си изважда абсолютно никакви изводи, което значи, че ние не можем да разделим сламата на две магарета. И това е резултат от ниската култура и ниското ниво на възпитание в тази държава. Това, че ние продължаваме в образователната система да имаме изключително сериозни проблеми, си дава отражението. Това, че имаме проблеми в семейната среда, си дава отражение.
И като се сложат и парите, които купуват вече тези лумпени, резултатът е този. Не е възможно, след като една държава в последните две години или един народ, да го наречем така, защото държавата не ни е виновна, един народ в последните две години да няма крачка напред и да няма посока, след две години да гласува по този начин. Мисля, че това е меко казано ужасяващо като констатация за нас.
Тази активност гласоподавателска беше просто поредната смешка, която ние сами за себе си някак си така язвително като че ли разказваме. Видяхме колко е разделен българският народ, видяхме как говорят хората, които не живеят в България, начинът, по който те реагират, като аз дълбоко съм убеден, че това нещо трябва да престане, че хората, които не живеят в България, не трябва да гласуват, хората, които нямат образователен ценз необходим, по някакъв начин формулиран в закон, нямат право да гласуват.
Но това е удобно и за едните, и за другите. Видях опашките в Сърбия как се събираха от млади, умни, интелигентни и красиви хора, които отиваха да гласуват, и населени места от по 80 човека изведнъж ставаха по 400-500.
Така че то е толкова тъжна картината, че не знам какво можем повече да кажем за това. И всъщност ние обслужваме една идея или идеи на хора, които манипулират системата, за да може да се стигне до президентска република.
И съм абсолютно убеден, че в края на тази година ще започнат референдуми на тази тема за Велико народно събрание и т.н., и вече не знам дали ще може въобще да се върнем назад.
Никак не е изненадваща тази партия „Възраждане“ с този резултат след всичките тези неща, но всички знаем как се купува, какво се прави, всички знаем кой по какъв начин, как гласува и един народ, който въобще не се занимава с това нещо. Така че то какво го коментираме, доста тъжна картина.
Тези дни ние търсим отговор на въпроса защо 2/3 от народа, от гласоподавателите, изобщо не се интересува от политическия живот. Някои казват, че това е въпрос на много ниска политическа култура.
Така е, но това е последователен процес. Нашите политици във времето направиха така, че да се стигне до тук. Ние нямаме образователна политика, ние нямаме стратегически действия в тази посока. Никога не е имало в последните 30 години. Комунистите, разбира се, направиха всичко възможно да бламират ситуацията, в която т.нар. демокрация се появи. Ние не сме имали смяна на управлението, ние имахме едни хора, които се пребоядисаха. Тези хора бяха внедрени.
Извинявайте, но „Държавна сигурност“ и КГБ, това са системи, които години наред работят. Не може на 10 ноември преди 30 и кусур години това изведнъж да изчезне. Те имат психологически модели, които се разработват, тези психологически модели дават своя резултат. Т.е. то отдавна се прави. Ами ако само погледнете предаването на г-н Трифонов с г-н Радев преди повече от 10 години, ще разберете в техния разговор за какво става въпрос, как се подготвят кадри, по какъв начин се внедряват и какво се прави. Т.е. то това е и резултатът е, разбира се, това, което искат те – да няма политическа активност, да няма хора, които по някакъв начин да могат да разделят сламата. Това е. То не е толкова сложно, само те си мислят, че е сложно, само те.
Ние сме на последно място в образователната система, ние сме на последно място по интелигентност. Има едно изследване, което много ме плаши – ние не можем в социалната среда да се ориентираме.
Вие давате ли си сметка, че като влезете в метрото, толкова е вече обяснявано, обяснявано, обяснявано как да се движиш в метрото, че на въпросните пропускателни места, където се чекират билетите, има залепени със скоч бележки, написани с огромни букви, кое за къде е. Представете си! Което е елементарно, за втори клас е.
Може би е сложно, може би трябва да минем на пиктограми, за да се разбира.
Ама именно. Българите стигнахме дотук. И някакви хора, които живеят в чужбина, ми размахват пръст и ми обясняват, че видите ли, ние какво ще ви докараме. Ама кои сте вие? Те са други хора ли? Те щели на нас да ни докарат. Пък и ти, като го кажеш на всеослушание, като го кажеш в медиите, те пък се обиждат. Нали? Тук с една моя колежка, аз подкрепих една моя колежка в интернет, която направи едно изказване – отдолу се изсипаха страшно тъжни хора с коментари: „Как може?! Ние сме българи, взимате ни правото!“ Т.е. това е такава дивотия, че то как да го нарека, не знам откъде да го почнем. Но за всичко това, разбира се, е виновна Българската комунистическа партия и „Държавна сигурност“ – да сме наясно с това.
Много е странно, защото левите казват: „Те, десните са виновни, защото привнесоха чужди модели“. Десните казват: „Не, левите са виновни, защото са закостенели и вкарват модели от изтока“. Къде е истината?
Истината аз Ви я казах. Как така ще имаме десните? Какви са десните в България? Вие като вземете, на времето всички десни бяха червени, внедрени ченгета вътре. Извинявайте, какви десни? Десните – за съжаление, имаше една шепа хора, които те направиха всичко възможно. Защо докараха Симеон Сакскобургготски? Да му платят дълговете и да могат да разбият логиката на Костов. Това беше толкова просто. И успяха. Защото нали Ви казвам – това са разработки. Бяха закъсали по едно време и изведнъж се появи Радев, разбира се, една грешка от другата страна на барикадата и ето Ви възможност нещата да си вървят в „правилната“ посока.
Защо народът ни няма сетива за тези неща? Сякаш не е живял 45 години в единия строй, сякаш не ги знае тези неща. Защо нямаме сетива да разпознаем фалшивото от истинското?
Оскотяването води до тук. Ние какво правехме 45 години? Гледахме да крадем и да лъжем, нали? И това е нещо, което те ни дават като възможност, защото те това правеха комунистите – лекичко ти дават по една-две пържоли и ти имаш усещането, че си цар. Е това ли беше нещото, за което трябваше да се борим? И в крайна сметка оскотяването води до тук. Интелигенцията – да не забравяме, че в една нощ ние избиваме интелигенцията си, по механичен начин, с пистолет. Нали разбирате за какво става въпрос? Да не ви разказвам подробности за моето семейство. То това е в основата. Геномът ни е такъв. Като тръгнете още от Самуил насам с болярите. Имаме един Стамболов, който за пет години възражда България, имаме една много хубава инерция след турското робство, така наречено ужасяващо, защото всички скачат срещу него, но там е имало една инерция, която продължава известно време, появява се Стамболов – ние му разцепваме главата с брадва, представете си, с брадва насред „Раковски“, т.нар. „палави червени и лявомислещи“. Това е нещото, което правим. Толкова ни е капацитетът.
Като говорим за интелигенция, някак си като че ли не чухме Ваша категорична позиция относно скандала в Народния театър. Бихте ли коментирали?
А, не мога тук.
Тук не може да коментирате?
Не мога, не мога. Аз съм директор на Сатиричния театър и нямам право да го коментирам.
Имам лично мнение, но не мога официално да го казвам, защото според мен всяко едно такова изказване ще застане от едната или от другата страна, а пък Народният театър няма нужда от разединение. Народният театър в момента има нужда от спокойствие, има нужда от здрав разум и от някой, който да поеме отговорност с твърда ръка. Министерството, независимо кой е министър, предишният или сегашният, и двамата се изплъзнаха, някак си се изсулиха от взимане на решение, а според мен не бива така. Въобще, България има нужда от малко по-смели хора, които да вземат решение. Не мога аз да го кажа, нито според мен би било етично и други колеги да се изказват, по простата причина, че само ще се налива масло в огъня. А Народният театър, пак казвам, няма нужда от това. Народният театър е някаква светиня.
Разбираме Ви позицията, приемаме я. Но всеизвестно е, г-н Сърменов, че сте определян като един много добър мениджър по отношение на управление на театъра, на който сте директор – Сатиричния. Ако сега си представим, че държавата е Сатиричният театър, откъде ще подхванете, за да осигурите някаква устойчивост и някакъв добър модел за работа в тази държава?
Моят професор казваше едно много хубаво изречение: „Не е нужно да познаваш всички майки по света, за да знаеш какво е майка. Ти имаш твоята майка, познаваш твоята майка и вече знаеш какво значи това“. Така че моделите са едни и същи, мащабът е различен. И смятам, че когато човек застане на едно такова място, първо трябва да сложи себе си зад проблема. Ние в България – да не говоря сега, можем да го облечем с всякакви думи: че сме егоцентрици, че сме хора с прекалено много високо или голямо, или надуто его, всякакви оправдания има, но ние първата ни работа е да сложим нас пред нещото, нас. Никога не съм си позволявал да сложа себе си пред Сатиричния театър или пред хората, за които аз отговарям. Напротив, това е много важно – те са винаги отпред, защото когато проблемът е пред теб, ти го виждаш, а когато е зад теб, не го виждаш. И след което се въоръжаваш с изключително много любов и тази любов е задължителна – обич и желание да се постигнат приоритети, точни приоритети – кое е първо, кое е второ, кое е трето. Изключително точни критерии за абсолютно всички – няма близки, няма приятели, няма роднини. Ако Вие навлезете в дебрите на Сатиричния театър, ще видите, че аз се отнасям с всички на базата на конкретни приоритети и на конкретна оценъчна система, независимо кой е. И оттук нататък нещата стават много лесни.
Г-н Сърменов, ще има ли ново правителство и с кой мандат, според Вас?
Няма, няма да има. Няма да има.
На избори ли отиваме?
Да. Всичко ще се направи да няма. Една единствена партия съм чул, която каза, че е готова да направи правителство с всички, за да има правителство и да има стабилност в България, но никой няма да направи това с нея, никой. И всички, които откажат, са национални предатели – да знаете това от мен, това е самата истина. Всички, които откажат.
Защото в момента ние се нуждаем спешно от това – да имаме правителство, да има стабилност в държавата. Онзи ден имахме среща с временно изпълняващия длъжността, или там както и да се нарича, министър на културата – един изключително симпатичен човек, но нищо не зависи от него. Нашата среща приключи след три изречения и започнахме да говорим общи приказки. А пък на ежедневна база, при културните институти, един от които е този, за който отговарям аз, имат необходимост на ежедневна база от решаване на проблеми, на ежедневна база. И така сме две години. Да не коментирам един министър, един особен имахме доста дълго време – оказа се, че никой не е разбрал. И те пак са подкрепени, и те пак може би ще ни сложат такъв, не дай си боже. Т.е. това е много страшно, много страшно.
Звучите песимистично. Ще поживеем още няколко дни и ще видим дали сте бил прав. Дано не сте прав, но като че ли всичко води към това, което казвате.
Най-щастлив ще бъда да не съм прав, най-щастлив. Готов съм да си посипя главата с пепел. Обадете ми се и ще се себенакажа, ако е така, разбира се.
Ще се обадим, ще се обадим.
Добре, стискам Ви палци.
Много Ви благодарим за този коментар.
Бъдете здрави, всичко добро!
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
