КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 26 ЯНУАРИ

2013 г.:
Милош Земан става президент на Чехия.

2010 г.:
Учредена е Асоциацията на българските железопътни превозвачи (АБЖП). Това е организация с идеална цел, обединяваща 7 фирми железопътни превозвачи, които през 2013 г. съвкупно извършват над 45% от товарните железопътни превози и 50% от обема на извършената работа в България.

2006г.:
Латвия ратифицира договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство

2005 г.:
Кипър депозира ратифицираният от страната договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на председателството на италианското правителство

2005 г.:
Кондолиза Райс встъпва в длъжност като 66-ия Държавен секретар на САЩ, след като от поста се оттегля Колин Пауъл.

2004 г.

Президентът Хамид Карзай подписва новата конституция на Афганистан. Хамид Карзай е роден през 1957 г. в Кандахар. Той е афганистански лидер, президент на страната от 2002 г. Карзай учи в университета Химачал в Шимла, Индия, в периода 1979-1983 г. След това живее в Пакистан, където снабдява с пари и материали за борбата срещу СССР в Афганистанската война. След съветското оттегляне се завръща в Афганистан и работи във Външно министерство по времето на управлението на президента Бурханудин рабани в периода 1992-94 г. В средата на 90-те години на миналия век Карзай първоначално поддържа талибаните, но скоро се обръща против фундаменталистката групировка и отказва да посредничи на ООН през 1996 г. През 1999 г. баща му е убит, като убийството се приписва на талибаните. Тогава Карзай застава начело на Популзай. Той поддържа американската намеса в Афганистан и когато започват американските бомбардировки през 2001 г. Карзай се завръща в страната, за да организира съпротивата Паштун срещу талибаните. По-късно същата година спонсорирана от ООН афганистанска конференция определя Карзай, който има силна американска подкрепа, за временен оглавяващ новото правителство. През 2002 г. традиционният афганистански съвет лоя жирга, свикан от бившия монарх, издига Карзай за президент. Той печели през 2004 г. първите демократични афганистански президентски избори, но победата му е дискредитирана от нередности в изборния процес.

Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от “черния” Шенгенски визов списък.
Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. Страните, които го подписват, са Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. Споразумението предвижда премахване на граничния контрол между страните-членки на ЕС, свободно движение на хора и стоки, засилен контрол по външните граници на съюза. Споразумението влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 страни. Тези седем страни са Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия. През септември 1995 г. Европейският съвет приема списък на страните, за които се изисква входна виза.
На 1 декември 2000 г. Шенгенското споразумение влиза в сила за всички държави-членки на ЕС.
На 5 юли 2000 г. Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък. На 1 декември 2000 г. заседанието в Брюксел на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС взема решение да се извади България и Румъния от Шенгенския визов списък.
Официалното изваждане на страната ни от списъка става на 15 март 2001 г.

Приключват изборите за президент на Чечня. Събрал 65 % от гласовете, президент става Аслан Масхадов. Аслан Алиевич Масхадов е роден на 21 септември 1951 г. Масхадов е лидер на сепаратисткото движение в южната руска република Чечения. Приписват му се победите в Първата Чеченска война, които позволяват основаването на де факто независимата Чеченска република Ичкерия. Масхадов става президент през януари 1997 г. със силна подкрепа от Москва. С началото на Втората Чеченска война той отново поема командването на партизанското движение срещу руската армия. Убит е в Южна Чечения на 8 март 2005 г.

Създаден е Комитет за защита правата на българите извън границите на България.

Новото правителство на министър-председателя Жан Виденов е гласувано от XXXVII Народно Събрание.
На 22 септември 1995 г. СДС внася първият вот на недоверие срещу кабинета на Жан Виденов. Вотът е отхвърлен.
На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза.
На 13 юни 1996 г. СДС иска нов вот на недоверие, заради икономическата политика, на правителството. Вотът е отхвърлен от XXXVII Народно Събрание със 135 гласа.
На 4 ноември 1996 г. деветнадесет членове от ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 г. на заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание XXXVII Народно Събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.

Умира Алес Адамович- белоруски и руски писател, литературен критик. Завършва Филологическия факултет на Минския университет през 1950г.; доцент (1964-1966 г.) в МГУ; член-кореспондент на Белоруската Академия на Науките. Автор е на много публицистични и литературно-критични статии, монографии, на сценарии за филми (“Иди и виж”, режисьор Е. Климов), на романите “Партизани” (в 2 т.; 1960-1963 г.), “Хатинска повест” (1974 г.), “Блокадна книга” (1977-1981 г., съавтор с Д. Гранин), “Последен пасторал” (1987 г.) и др.

Вацлав Хавел е избран за президент на Чешката Република. Вацлав Хавел е роден на 5 октомври 1936 г. в Прага, Чехия. Той е чешки драматург и дисидент, първият президент на Чешката Република. Работи в пражкия театър от 1959 г. и става резидентен драматург до 1968 г. Неговите пиеси, включително Меморандум (1965 г.), са абсурдни, сатирични експерименти с бюрократичната рутина и изследват моралните компромиси, които се правят от живеещите в условията на тоталитаризма. Пиесите му са забранени от комунистическите власти и Хавел е арестуван многократно, както и хвърлян в затвора през 70-те и 80-те години на миналия век. По време на антиправителствените демонстрации през 1989 г. той става водеща фигура в Гражданския форум, коалиция от групи, които целят демократични реформи. Комунистическата партия капитулира (в безкръвната “Кадифена революция”) и е сформирано коалиционно правителство на Гражданския форум, а Хавел е избран за президент през 1989 г. През 1993 г. е избран за президент на новата Чешка Република.

Умира Любомир Дойчев – български писател и историограф. Завършва Педагогическото училище в Ямбол (1926 г.) и дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет (1933 г.). Работи като чиновник, завежда културния отдел в ЦС на БЛРС (1950-1969 г.). Сътрудничи на значителен брой периодични издания. Главен редактор е на сп. “Лов и риболов” (1962-1969 г.). Автор е на над 70 книги, значителна част от които са за деца. Целият си живот посвещава на изследвания, свързани с личността и делото на Васил Левски.

Публикувано е постановление на Министерския съвет за въвеждане на лятно часово време по европейски модел. Лятното часово време е система за всеобща смяна на часовниковото време с цел изгревът и залезът на слънцето да се случват в по-късни часове. Това води до повече време за следобедни дейности по светло, както и спомага за правене на икономии с електроенергията за осветление. В северното полукълбо обикновено часовниците се преместват с един час напред в края на март или април и се връщат с един час назад в края на септември или през октомври месец.

В Берлин е открита изложбата “Тракийско изкуство и култура по българските земи”.

Умира Николай Мордвинов – руски актьор. През 1925 г. постъпва в студията на Завадски, през следващите години работи в театъра към тези студия. От 1940 г. е актьор в театъра на Моссъвет. Първата му роля в киното е в “Последният табор” (1936 г.). Творческата индивидуалност на Мординов се разкрива пълноценно в най-добрите му роли във филмите: “Богдан Хмелницки” (1941 г.), “Маскарад” (1941 г.), “Котовски” (1943 г.).

Роден е Владимир Янев – български литературовед, писател. Завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1972 г. Работи като учител в с. Неделино, Златоград и Пловдив (до 1980 г.), редактор е във в-к “Страница” (Стара Загора). Преподавател е по съвременна българска литература в Пловдивския университет (от 1982 г.). От 1975 г. публикува стихове, разкази и есета.

Министерският съвет приема единодушно наредба-закон за защита на народната власт. В нея е предвидено смъртно наказание за създаване на “фашистки организации” с цел “събарянето, подравянето или отслабването на властта на ОФ”, както и за опити за преврат, бунт и метеж със същата цел.
Отечественият фронт (ОФ) е обществено-политическа организация, която е образувана през 1942 г. На 17 юли 1942 по нелегалната радиостанция “Христо Ботев” е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва и най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната. До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни комитета на ОФ. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз “Пладне”, Политическия кръг “Звено”, Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото правителство на ОФ, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ (март 1945 г.) се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес (февруари 1948 г.) ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган: в. “Отечествен фронт”.

Отец Павел Джиджов е ръкоположен за свещеник от латинския обред в Пловдив. Изпратен е за свещеник във Варна, където следва икономика и социални науки.
Отец Павел Джиджов е роден в Пловдив на 19 юли 1919 г. През 1926 г. става ученик в началното училище на успенците “Св. Андрей”, Пловдив. От 1931 г. до 1938 г. учи в Пловдивския колеж “Свети Августин”.
През 1938 г. става послушник-успенец в Нозероа – Франция и приема името Павел, с което е познат. Следва философия и теология в гр. Лормоа край Париж до 1942 г. Същата година дава обет при Успенците. Завръща се в България заради заболяване. Арестуван е от комунистическата милиция. Екзекутиран е заедно с отец Й. Шишков, отец К. Вичев и епископ Евгени Босилков. При идването си в България папа Йоан Павел II го обявява за блажен (2002 г.).

Родена е Анджела Дейвис – участничка в антивоенното и негърското движение за равноправие в САЩ. Член на Комунистическата партия на САЩ. Следва в университета “Брендис” в Уолтъм, Масачусетс, в Сорбоната (Париж) и в университета във Франкфурт на Майн (ФРГ, бивша). През 1968 г. получава научна степен магистър. Преподава философия в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Уволнена е през 1969 г. заради комунистическите си идеи. През октомври 1970 г. е арестувана по обвинение за съучастие в убийство. Съдебният процес предизвиква широко международно движение в нейна защита.

Двадесет и петото ОНС удължава мандата си до края на войната и приема закон за създаване на жандармерия.
Жандармерията е военнополицейска организация, създадена със закон от 26 януари 1944 г. от правителството на Д. Божилов. Предназначена е да се бори за разгромяване на нелегалните групи и партизанското движение. Подчинена е пряко на министъра на вътрешните работи. В състава й се включват пехотни, конни и моторизирани части и различни допълнителни служби (интендантство, санитарна и др.). Основната структурна единица е жандармерийската дружина. Жандармерията се командва от висш офицер, назначаван пряко от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на войната. Жандармерията е разформирована от правителството на К. Муравиев с постановление на Министерския съвет от 7 септември 1944 г.

Умира Николай Вавилов – руски агроном, генетик, растениевъд, географ, академик от 1929 г. Създател е на съвременните научни основи на селекцията, учението за световните центрове за произход на културните растения и тяхното географско разпространение. Открива и формулира закона за хомоложните редове в биологията (1921 г.). Председател е на Всесъюзното географско дружество (1931-1940 г.). Открива много неизвестни за науката растения, които подкрепят неговия закон за хомоложните редове в наследствената изменчивост. През 1940 г. е арестуван по време на експедиция в Западна Украйна и Карпатите. След повече от едногодишно следствие е осъден на смърт. Избран за почетен член на Лондонското кралско дружество. Смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Умира в Саратовския затвор.

Умира Феликс Хаусдорф – германски математик. Завършва Лайпцигския университет (1891 г.), преподавател (1895 г.), професор е в Лайпцигския университет (от 1902 г.), по-късно е професор в Грайсвалд и Бон (от 1921 г.). Има голям принос в различни области на математиката – теория на множествата, топология, функционален анализ, теория на непрекъснатите групи, теория на числата. В книгата си “Основи на теорията на множествата” (1914 г.) определя и извършва систематическо изследване на един клас топологични пространства, наречени хаусдорфове, и става основател на съвременната обща топология. Въвежда също така понятията мяра на множество, топологичен предел; формулира много различни теореми по теория на множествата, обща топология, математически анализ, теория на групите на Ли. През 1942 г. заедно със семейството си се самоубива, след като разбира, че ще бъдат изпратени във фашистки концлагер.

Войската на генерал Франко завзема Барселона.
Франко управлява Испания от 1939 г. до 1975 г. Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка, командир е на Чуждестранния легион (1921 г.). Началник е на главния щаб на сухопътните войски (1934 г.), командир е на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократични сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). Провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили), председател е на министерския съвет до 1973 г. и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон.

От 26 до 28 януари османските войски контраатакуват при Булаир, но са отблъснати от седма Рилска дивизия. Турска контраатака при Чаталджа е провалена от първа и трета Българска армия.
Балканската война (1912–1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през юли 1912 г. В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

Приключва университетската криза. С княжески указ са възстановени уволнените университетски преподаватели. Кризата възниква, когато група студенти освиркват княза при откриване сградата на Народния театър. Под натиска на княза правителството нарежда да се арестуват студентите. Професорите се солидаризират с тях и са уволнени, а Университетът е затворен за 6 месеца (от 4 януари).
Софийският университет се създава през 1888 г.. Първоначално се основава Висш педагогически курс с 43 курсисти към Първа Софийска мъжка гимназия начело с Александър Теодоров-Балан. Според закона от 18 декември същата година той се нарича Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение. На 1 октомври 1889 г. се открива Физико-математически отдел, а на 1 октомври 1892 г. – Юридически отдел. През 1904 г. придобива университетски статут и се преименува на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” в знак на благодарност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяване на висше училище в България. Заради протестната акция на студентите срещу княз Фердинанд I при откриването на сградата на Народния театър (януари 1907 г.) университетът е закрит за половин година. През следващите години се увеличават специалностите, като се откриват нови факултети: Агрономически (1921 г.), Медицински (1918 г.), Ветеринарен (1921 г.) и Богословски (1921 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. се ограничава силно университетската автономия, закрити са и са слети редица катедри. Нови промени в статута, организацията на обучението и т. н. в университета настъпват в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в.

Роден е Стефан Грапели – американски цигулар, джазмузикант. През 1924-1928 г. учи в Парижката консерватория, но сам се определя като самоук пианист и цигулар. Първите му участия са във филмови театри и в оркестри за танцови забави. През 1933 г. среща китариста Дж. Райнхарт, с когото създава “The Quintet of The Hot Club of France” (цигулка, 3 акустични китари и бас). В периода 1933-1939 г. двамата правят множество записи. Началото на Втората световна война ги заварва в Лондон. Райнхард се връща във Франция, Грапели остава в Англия; това е краят на групата. През 50-те и 60-те години на ХХ в. Грапели свири по клубове из цяла Европа; записва с Д. Елингтън и Дж. Венути. През 70-те години концертира в САЩ. Записва с Д. Грисман, О. Питърсън, Ж.-Л. Понти, М.Тайнър и др. Има издадени над 80 албума.

Възстановен е натуралният десятък (до 1892 г.), когато преминава в парична форма.
Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ в. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт Десятъкът се запазва (наречен е юшур) и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез Десятък е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението Десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния Десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които този вид данък окончателно е заменен с поземлен през1901 г.

Умира Лев Каменев – руски художник пейзажист. Учи в Московското училище за живопис, скулптура и занаяти (1854-1858 г.) при К. И. Рабус и А. К. Саврасов. През 1862-1865 г. живее и учи в Мюнхен, Дюселдорф, Швейцария. До 1854 г. живее в Астрахан, след това в Москва. Член-учредител е на Дружеството на художниците передвижници. Творчеството му изиграва голяма роля в утвърждаването на руската национално реалистична пейзажна живопис от ХIХ в.

Германският конструктор Карл Бенц получава патент за своя автомобил на три колела с двигател с вътрешно горене. Карл Бенц е роден на 25 ноември 1844 г. в Карлсухи, Баден. Бенц е германски инженер-механик, който създава първия практически автомобил, задвижван от двигател с вътрешно горене. Първоначалният модел Motorwagen с три колела тръгва за първи път през 1885 г. Компанията на Бенц произвежда първия автомобил на 4 колела през 1893 г. и първата си състезателна кола през 1899 г. Бенц напуска компанията през 1906 г., за да създаде ново сдружение със синовете си. През 1926 г. компанията Бенц се слива с компанията, създадена то Готлиеб Даймлер.

Роден е Едуард Сепир – американски лингвист и етнолог, член на Американската академия за изкуство и наука. Завършва Колумбийския университет през 1904 г. Професор е в Чикагския (1927-1931 г.) и Йейлския (от 1931 г.) университет. Президент е на Лингвистичното (1933 г.) и Антропологичното (1938 г.) дружество в САЩ. Основните му трудове са посветени на проблемите на общата лингвистика и индианските езици в Америка. Основното му съчинение е “Език” (1921 г.).

В Лондон е родена Вирджиния Улф, британска романистка и есеистка. Тя е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век.
Между Първата и Втората световни войни Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

Роден е Сава Попов- български географ, педагог. Завършва история и география във Висшето училище (днешен Софийски Университет”Св. Климент Охридски”). Учителства в Добрич (1898-1903 г.), София (1903-1909 г.), Русе (1909-1924 г.), в педагогическия курс за прогимназиални учители в София (11 години е директор на курса). От 1924 г. до 1928 г. е член на Учебния кабинет при Министерството на народното просвещение и изборен член на Висшия учебен съвет. Автор е на учебници по география и на нагледни пособия и релефни географски карти (1918 г.). Член основател на Българското географско дружество (от 1948 почетен член).

Роден е Джон Кларк – американски икономист, известен с теорията си за пределната производителност. Получава образование в университета Браун, колежа Амхърст и университета в Хайделберг. През по-голямата част от академичната си кариера, от 1895 г. до 1925 г., е професор в Колумбийския университет. Основното му постижение в Distribution of Wealth (1899 г.) е свързано с разпростирането на маржинализма върху проблемите на производството и разпределението чрез използване принципа на пределната производителност.

Мичиган става 26-ият щат на САЩ. Мичиган е щат в централна-северозападна Северна Америка. Френски изследователи за първи път посещават областта през 1618 г. и запазват контрол до края на Френските и Индианските войни (1763 г.), когато регионът попада във владение на Великобритания. Предаден е на САЩ през 1783 г., но Великобритания запазва контрол над определени територии до 1796 г. Мичиганската територия е създадена през 1805 г. със столица Детройт. От 1847 г. насам Лансинг е столицата на щата, а Детройт е най-големият град. Населението на Мичиган е 10 100 000 души.

Умира Теодор Жерико – френски художник – живописец и график, основоположник на рев. романтизъм. За първи път във френското изкуство Жерико изразява присъщото на романтизма остро чувство към конфликтите в света, стремеж към експресивно превъплъщение на изключителни събития от съвременността и силни страсти. Първите му произведения отразяват епохата на Наполеоновите войни (“Офицер от гвардейския конноегерски полк в атака”, 1812 г., Лувър, Париж; “Ранен кирасир, напускащ бойното поле”, 1814 г., Лувър, Париж, и др. През 1816-1817 г. е в Италия. Едно от основните произведения на Жерико и на цялото романтично направление е “Салът на “Медуза” (1818-1819 г., Лувър, Париж). През 1820-1821 г. е в Англия, където е поразен от своеобразието на нейния облик и бит; там рисува богати на нюанси картини, акварели и литографии (“Голяма и малка английски сюити”, 1820-1821 г.), сцени от живота на народа (“Дерби в Епсъм”, 1821 г., Лувър, Париж). Жерико е един от пионерите на литографията; създава и скулптурни произведения.

За първи път европеец вижда Коала. В началото на XX век. Австралия ги изнася заради тяхната кожа. Коалата е Австралийски двуутробен бозайник с дължина на тялото до 60 см, с гъста и мека сива козина. Само за последните 60 години общия им брой е намалял от няколко милиона до 400 хиляди, като продължава да намалява с ужасяваща бързина.

В Нов Южен Уелс пристига експедицията под командването на капитан Артур Филип, превозваща първите английски преселници в Австралия (730 затворници, основали Сидни). Първата английска колония в Австралия е Порт Джаксън, основан на 26 януари 1788 г. – 26 януари е избран за национален празник на Австралия. Ван Даймънс Ленд, дн. Тазмания, е колонизирана през 1803 г., а се превръща в самостоятелна колония през 1925 г. Великобритания официално обявява за свое владение западната част от Австралия през 1829 г. Отделни колонии са създадени от части от Нов Южен Уелс – Южна Австралия през 1836 г., Виктория през 1851 г. и Куинсленд през 1859 г. Северната територия е основана през 1863 г.

В Торино е роден френския математик и астроном Жозеф Луи Лагранж. На 19-годишна възраст е проф. в Торинската артилерийска школа. 28-годишен се прочува с теорията си за трептенията на Луната ок. оста и, а скоро след това – и с бележитата си теория за сателитите на планетата Юпитер. През 1766 г. става председател на Берлинската академия, а по-късно се установява в Париж (1787). От 1795 г. е проф. в Екол Нормал, а от 1797 г. е проф. в Политехниката. Автор на трудове по вариационно смятане, мат. анализ, астрономия, теория на числата и др.

След неколкомесечни преговори, водени в Карловац (днешна Сърбия), делегации на Османската империя, Австрия, Венеция и Полша подписват Карловацкия мирен договор, с който се слага край на 16-годишната война между Високата порта и страните, участващи в Свещената лига. Договорът има сепаративен характер, тъй като Русия отказва да го подпише. По силата на Карловацкия договор Австрия получава цялата територия на Унгария, Трансилвания, Босна и почти цяла Словения. Венеция получава териториални разширения в Морея, Далмация и архипелага, а Полша взема западната част на Украйна (на запад от р. Днепър). Договорът, който има 25-годишен срок на действие, оказва съдбовно значение за развитието на всички балкански народи, тъй като отваря нова страница в историята на отношенията между християнска Европа и Османската империя. Поставя се началото на подялбата на балканските владения на падишаха, предизвиква се и продължителна политическа, социална и икономическа криза в османското общество.

Календарът е на Агенция “Фокус”