КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1371 – Умира Цар Иван Александър (1331-1371 г.), от рода Шишмановци. 1852 – В Санкт Петербург за пръв път отваря врати Ермитажът. Художествения и културно-исторически музей е един от най-известните в света. Възниква като частна колекция на Екатерина II в края на ХVIII в. 1878 – Свиканото от главнокомандващия руската армия съвещание приема предложението на ген. Н. Игнатиев руските войски да завземат Сан Стефано, но да не влизат в Цариград. 1908 – Цар Фердинанд I сключва втори брак с принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц в замъка Остерщайн край Гера, Германия. Царица
2024 г. – Авдеевка – ключов град-крепост за украинците в Донбас, пада под контрол на Русия и отваря възможности за нови успехи на руската армия във войната /СВО/ между Русия и Украйна. При образувания котел украинците губят много жива сила, сред която воийници и офицери от „Азов“ /в Русия забранена терористична – нацистка, организация/.
2002 г.
На 9 февруари 1999 г. в Бенгази са арестувани двадесет и трима наши сънародници. По-късно седемнадесет от тях са освободени. Останалите шестима българи – медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на триста деветдесет и три либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Великата социалистическа народна либийска арабска Джамахирия. |
1998 г.
|
1997 г.
|
1994 г.
Умира Иван Ганчев Врачев – български общественик, военен и политически деец, ген.-полковник (1961 г.). Роден е на 20 януари 1921 г. в Копривщица. Участва в Отечествената война (1944-1945 г.) като командир на рота. Завършва Военна академия на Генералния щаб в Москва (1956). Началник на Ген. щаб (1960-1962) и първи мин. на отбраната (1962-1966). Първи зам. предс. (1967-1973) и предс. (1973-1976) на Комитета по туризъм. Автор на мемоари. |
1993 г.
|
1989 г.
|
1989 г.
|
1983 г.
В периода 17 – 27 февруари в България се провеждат световните студентски зимни игри „Универсиада – 83“. |
1982 г.
|
1979 г.
В предаването „Всяка неделя“ на Българската телевизия за първи път е включена рубриката „Събеседник по желание“. До края на годината в нея участват Григор Вачков, Никола Гюзелев, Въло Радев, Елисавета Багряна, Веселин Андреев, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Андрей Гуляшки. |
1979 г.
Нападението е предшествано от разговори между двете страни по повод незаконната окупация на зле дефинираната граница. Нахлулите китайските войски наброяват триста хиляди души и триста самолета, докато сто хиляди виетнамски войници са в Камбоджа, а други двадесет и пет хиляди в Лаос. Китайските власти твърдят, че Виетнамски военни подразделения са извършили над 700 въоръжени нахлувания в Граничния район на китайска територия и са убили над триста китайски войници и цивилни лица през последните шест месеца. Китайската информационна агенция “Ксинхуа” разпространява следния текст: “Ние не желаем нито сантиметър Виетнамска територия. Всичко което искаме е мирна и стабилна граница.” Конфликтът е свързан и с Виетнамското въоръжено нахлуване в Камбоджа. Преди това китайският премиер открито е заплашил Виетнам с “наказание” за нападението над Камбоджа и подкопаването устоите на режима на Пол Пот. |
1972 г.
|
1966 г.
|
1965 г.
Умира Панчо Атанасов Михайлов – български революционер, член на ВМРО, поет. Роден е на 20 юни 1896 г. в Щип. Завършва гимназия в Битоля и Солун и Школата за запасни офицери в София. Участва във войните (1912-1913 г.; 1915-1918 г.) като офицер, командир на рота. От 1918 г. е чиновник в мина “Перник”. Участва във възстановяването на ВМРО от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. |
1959 г.
Умира Никола Петков Икономов – български драматург и театрален деец. Роден е на 26 февруари 1896 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град (1913 г.). Постъпва в Народния театър в София (1916 г.), дебютира в ролята на цар Асен („Иванко“ на В. Друмев) през 1919 г. специализира във Виена театрално изкуство (1921 г.). Налага се като професионален актьор през 20-те год. До 9 септември 1944 г. е ръководител на театрите в Русе, Пловдив, Варна и др., един от основателите на Художествения театър в София. След 9 септември 1944 г. претворява сложни образи от български и чуждестранен репертоар на сцената на Народния театър. Автор е на 8 пиеси – романтично-исторически драми и комедии: „Пленницата нощ“ (1918 г.), „Хан Татар“ (1939 г.), „Война“ (1941 г.), „Калин Орела“ (1941 г.), „Бог да прости леля“, „Наследници“ (1942 г.), „Отвъд вековете“ (1943 г.), „Приятел в нужда се познава“ (1955 г.); през 1968 г. излизат от печат спомените му „Между изкуството и живота“. |
1958 г.
|
1945 г.
В Първа българска армия е въведена корпусна организация (3-и и 4-и корпус) с цел да се облекчи командването на войските. |
1944 г.
|
1941 г.
|
1935 г.
Роден е Кирил Нешев (К. Н. Михайлов) – български философ, етик. Завършва философия в СУ (1960 г.). Специализира в МГУ (1975 г.). Преподавател във философския факултет на СУ (от 1968 г.); доцент (1976 г.), професор (1986 г.). Декан на ФФ (1976-1979 г.); зам. ректор на СУ. Основни монографии: „Тактът“ (1974 г.), „Основни проблеми на моралната цел“ (1975 г.), „Нравственият идеал“ (1978 г.), „Азбука на семейната етика“ (1981 г.), „Морал и общуване“ (1984 г.), „Празникът“ (1985 г., в съавт.), „Доброто“ (1989 г.), „Моралът: светлини и сенки“ (1990 г.), „Либералната идея“ (1992 г.), „Българска идея“ (1992 г.), „Българинът днес – съдба и свобода“ (1993 г.), „Антична естетика“ (1994 г.), „Бълг. национализъм“ (1994 г.), „Философия на монархията“ (1994 г.), „Злото“ (1994 г.), „История на европейката етика“ (1995 г.), „От Хитлер до Паисий: Национализмите“ (1995 г.), „Балканският сблъсък на цивилизациите“ (1996 г.), „Политическа етика“ (1997 г.), „Политологията на XX в.“ (1998 г.). Учебници: „Евдемонизмът“ (1977 г.), „Проблеми на професионалната етика“ (1977 г.), „Проблеми на журналистическа етика“ (1978 г.), „Морал и право“ (1980 г.), „Въведение в етиката“ (1992 г.), „Етика“ (1995 г.), „Система на етиката“ (1998 г.) и др. |
1934 г.
|
1933 г.
“Newsweek” се издава в Ню Йорк, като се разпространява по целия свят. Това е второто по големина седмично списание в САЩ. Първоначалнто му име е “News-Week” и е основано от Томас Мартин. Първото издание включва на първата си страница седем фотография. През 1937 г. президент и главен редактор на списанието става Малкълм Мур, който променя името на списанието на “Newsweek”. През 1961 г. списанието е продадено на Уошингтън Поуст. “Newsweek” се смята за най-либералното от трите главни седмични списания. |
1925 г.
|
1925 г.
Умира Тодор Тодоров Страшимиров – български писател, политик и общественик. Роден е на 28 февруари 1880 г. във Варна. Брат на А. Страшимиров и Д. Страшимиров. Член на БРСДП от 1903 г. Адвокат във Варна (1911-1917 г.). През ноември 1923 г. е избран за народен представител в ХХI НС. Проявява се като пламенен народен трибун. За антимонархическата си дейност е преследван и нееднократно заплашван. Литературната му дейност не е богата. За пръв път печата разказа “Назад” през 1891 г. в сп. “Денница”. Убит. |
1911 г.
|
1909 г.
Разработен e първият мобилизационен план за флота. |
1908 г.
Елеонора (Ройс-Кьостриц) е втората съпруга на княз (цар) Фердинанд I (1907–1917 г.). Родена е през 1860 г. Проявява интерес към санитарното дело в България. Основава Детски морски санаториум край Варна (за лечение от костна туберкулоза). След въвличането на България в Първата световна война (1914-1918 г.) открива и курсове за милосърдни сестри. Умира през 1917 г. |
1906 г.
Открита е артилерийска школа за подготовка на артилеристи-командири на полкове, отделения и батареи. |
1905 г.
Руско-японската война (1904-1905 г.) е война между Русия и Япония за политическо господство в Далечния изток. Започва на 9 февруари 1904 г., когато японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат рус. ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи бойни кораба (броненосците „Цесаревич“ и „Ретвизан“ и крайцера „Палада“). Благодарение на енергичните действия на рус. адмирал Макаров, който от (08.03.) 1904 поема командването на Порт Артур, се запазва боеспособността на рус. флот и той започва да се готви за активни действия. След гибелта на адмирал Макаров на (13.04.) флотът преминава към пасивна отбрана. Действията на яп. войски по суша започват с бързо, енергично и стремително настъпление. Командващият рус. войски ген. Куропаткин не успява да организира контранастъпление навреме. Рус. армия е победена в Мукденското сражение, при което загубва 89 000 д. (29 000 пленници); яп. загуби са ок. 72 000. В Русия се сформира Втора тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал З. П. Рожественски, която тръгва от Балтийско и Черно море към Владивосток. След 7-мес. поход, през май 1905 рус. флот стига до Кор. пролив. На 27 и 28 май става гл. сражение между двата флот. Рус. флот е разбит и изходът на войната по същество е решен. На 5 септ. 1905 чрез посредничеството на амер. президент Т. Рузвелт в амер. град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава „особените“ интереси на Япония в Корея, отстъпва £ юж. част на о-в Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския п-в с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия. |
1904 г.
Джакомо Пучини е роден на 22 декември 1858 г. в Лука. Той е италиански оперен композитор. Произхожда от стар музикален род. Още като дете става органист в местната църква, после учи в музикалния лицей в Лука. През 1880 г. постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 г. завършва първата си опера – „Вилиси“, представена с успех в Милано. Втората му опера – „Едгар“ (1888 г.), претърпява провал. С „Манон Леско“ (1893 г.) Пучини печели световна слава на оперен композитор. Следващите му произведения са истински шедьоври: „Бохеми“ (1896 г.); „Тоска“ (1900 г.); „Мадам Бътерфлай“ (1904 г.). След едно посещение в Америка Пучини получава поръчка от „Метрополитен опера“ за произведение върху американски сюжет и създава операта „Момичето от Златния запад“ (1910 г.), която се изпълнява в Ню Йорк със сензационен успех. През 1917 г. създава прочутия „Триптих“, състоящ се от едноактните опери „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“. Последната му творба е операта „Турандот“, която не успява да завърши. Умира на 29 ноември 1924 г. в Брюксел. |
1902 г.
|
1902 г.
|
1897 г.
Роден генерал-лейтенант Боню Пиронков, командир на 5-а пехотна дивизия (14.09.1944 – 17.11.1944). Ранен във войната, впоследствие умира. |
1891 г.
Роден е Петър Христов Искров – български общественик, юрист, журналист. Член на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКМС (1923-1925 г.). Един от организаторите на терористичната военна организация на БКП. Емигрант в СССР (от 1929 г.). Член на Задграничното бюро на БКП (1925-1934 г.). Член на Изпълнителния комитет на Коминтерна (от 1928 г.). Редактор на емигрантското сп. „Комунистическо знаме“ (1932-1937 г.). Обвинен от Г. Димитров в лявосектанство и убит от органите за сигурност на СССР. Умира през 1939 г. в СССР. |
1888 г.
|
1885 г.
|
1881 г.
|
1879 г.
Република Уганда e държава в Изтoчна Африка. Площ 236 040 кв. км. Население – 21 300 000 ж. (1996 г.). Около 70% от народите банту (ганда, сога, нянколе и др.); туркана, ланго, ачоли и др. 47% католици, 30% протестанти. Официален език – английски. Столица – Кампала. Парична единица – угандийски шилинг. Административно деление – 39 района. Глава на държавата и правителството – президент. Законодателен орган – еднокамарна Национална асамблея. През XVI в. на територията на Уганда са оформени малки държавици: Буньоро, Торо и др. На 9 октомври 1962 г. Уганда става независима държава; обявена за република на 8 ноември. 1967 г. Приета е нова конституция; до 1971 г. президент и мин.-председател е М. Оботе. Сменен от И. А. Дада след военен преврат. През 1980 г. са проведени общи избори, спечелени от партията на Народния конгрес; нейният лидер – М. Оботе отново е избран за президент. През 1985 г. е отстранен от власт от Военния съвет начело с ген. Т. Окело. На 26 януари 1986 г. властта в Уганда минава в ръцете на Националното съпротивително движение; неговият председател Й. Мусевени е провъзгласен (29 януари 1986 г.) за президент на страната. През октомври 1995 г. в Уганда влиза в сила нова конституция, която я провъзгласява за унитарна република с президентска форма на управление. На 11 май 1996 г. за президент на Уганда е преизбран Й. Мусевени. До провеждането на следващите президентски избори (1998 г.) е забранена дейността на политическите партии. Уганда е член на Организацията за африканско единство (1963 г.), член на Общността и член на ООН (1962 г.). |
1878 г.
Граф Николай Павлович Игнатиев – руски генерал и дипломат. Роден е през 1832 г. в Санкт Петербург. Участва в Кримската война (1855-1856 г.), ген.-майор (1858 г.), Военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 г. е назначен за директор на азиатския департамент в Министерството на външните работи, а през 1864 г. е изпратен като посланик в Цариград, където представлява Русия дълги години. Подпомага борбата на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 г. в Цариград посланическа конференция за реформи в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където настоява за даване права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. Турция отказва да приеме този протокол и Русия й обявява война за освобождението на България. След войната взема участие в преговорите за мир и подписва Санстефанския договор. Поради несъгласие с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес. Умира през 1908 г. в Санкт Петербург. |
1878 г.
|
1876 г.
|
1869 г.
Създадено е Канадско общество срещу прилагането на жестокости спрямо животни. |
1856 г.
|
1846 г.
Роден е Петко Василев Горбанов – български просветител. Завършва Роберт колеж в Цариград (1868 г.); учителства в него (1869-1872 г.) и в Пловдив (1872-1874 г.). Близък съмишленик на П. Р. Славейков. Преводач. След Освобождението на България е член на Консервативната партия. Работи в редакцията на в-к „Български глас“, редактор на в-к „Будилник“. Съчинения: „Наръчни наставления за учители“ (1871 г.). Умира на 9 февруари 1909 г. в София. |
1843 г.
Битката при Миани се води между британски сили под ръководството на сър Чарлз Напир и емира на Синдх, днешен Пакистански регион. Британците се противопоставят на позицията на емира по време на Първата Англо-Афганска война (1839-1842 г.). Сражението води до решителна британска победа, като по този начин се Синдх се анексира като английско владение в Британска Индия. |
1803 г.
|
1766 г.
|
1722 г.
Петър І издава указ за престолонаследието, даващ право на руския цар да избира своя наследник. |
1673 г.
Първите му произведения са писани под силното влияние на италианската комедия. След като Луи XIV се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър прием в Париж. Умира в Париж на сцената по време на представление на “Мнимият болен”. |
1653 г.
|
1600 г.
|
1598 г.
|
1568 г.
Максимилиан II Австрийскии е император на Свещената Римска империя в периода 1564-1576 г. Роден е на 31 юли 1527 г. във Виена. Син е на Фердинанд I и на Анна Бохемска. Той е от династията на Хабсбургите, като от 1563 г. е крал на Бохемия, а от 1563 г. – на Унгария. Умира на 12 октомври 1576 г. |
1447 г.
Василий II Василиевич Тъмни е велик княз на Московското княжество от 1425 до 1462 г. Управлението му е съпътствано от една от най-тежките граждански войни в руската история и той на два пъти е отстраняван от трона. Син е на Василий I Дмитриевич и София, дъщеря на литовския велик княз Витаутас. Негов син и наследник е Иван III Велики. След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидирва малките полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през 1441—1460 г. и принуждава Новгород Велики, Псков и Вятка да признаят върховенството му. |
1411 г.
Мехмед І Челеби, третият син на Баязид І пристига на Балканите с многобройна армия предимно от войници от османската спахийска войска, за да търси правата си над бащиния трон. Разбойническите действия на Муса Челеби предизвикват опозицията както на османските бейове, така и на всички балкански владетели. Поради това новият претендент получава тяхната пълна подкрепа. В армията на Мехмед наред със сърби и власи се включват и български военни отряди. |
1371 г.
|
364 г.
|