„Не бъди немилостив към бедни и сироти, когато имаш много, много отделяй, а когато имаш малко, малко давай, но винаги прави това от чисто сърце и драга воля.“ Тези библейски думи стават основно верую на Райко Цончев и го водят през целия му живот. През 1905 г. той осъществява съкровената си мечта – да подпомогне образованието в Добрич. Подарява 30 000 златни лева от личния си капитал на Добричкото общинско управление за построяване на класно училище в Добрич. За този жест получава специална благодарност от министъра на народното просвещение.
На 29 юни 1908 г. е положено началото на училището, което със заповед на министъра на народното просвещение и по решение на Общинския съвет се именува „Райко Цончев“. За съжаление, благодетелят не успява да го види завършено. Отива си от този свят на 16 май 1909 г. – само на 52 години. Погребан е с всенародни почести.
На 18 октомври 1909 г. училището е открито тържествено и до 1960 г. носи името на своя благодетел. До 1913 г. там се помещава мъжкото класно училище. Оттогава до 1940 г. сградата се използва за Румънско девическо училище. През 1940 г., когато Добруджа е върната на България, тук е открита Първа средищна прогимназия „Райко Цончев“ с 13 паралелки. После училището става Девическа гимназия, а от 1955 г. се трансформира в смесено училище – Второ средно училище. Към 1958 г. става Втора средна политехническа гимназия, която съществува до 1960 г. От 1960 г. училището се преобразува в гимназия „Димитър Полянов“ и името на дарителя пада от историческата сцена. През 1980 г. сградата е съборена и на нейно място е построен т. нар. днес Център за бизнес и култура, в който се помещава Частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество, носеща отново името на Райко Цончев. На 1 ноември 2005 г. на сградата е поставен негов барелеф.
Благодарните потомци ще запомнят този удивителен човек с неговата идея, изразена с думите: „Колкото повече ми растеше капиталът, толкова повече растеше и идеята ми за благотворителност. Тя топлеше душата ми.“ И с това, че превръща тази своя идея в реалност.
Писмо до Райко Цончев от Министерството на народното просвещение по повод щедрото му дарение. – сп. Училищен преглед, бр. 3-4, 1906 г.
