КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 14 СЕПТЕМВРИ

Картината на Рембранд „Нощна стража“ е нарязана с кухненски нож в Амстердам от безработен учител.

Умира руският писател Василий Семьонович Гросман (1905 – 1964). Роден е на 12 декември 1905 г. в Бердичев. През Втората световна война (1941 – 1945) е военен кореспондент на „Красная звезда“ и публикува серия очерци на военна тематика. Автор на сборници с разкази: „Щастие“ (1935), „Четири дни“ (1936), „Разкази“ (1936), „Живот“ (1943) и др.; Повести: „Глюкауф“ (1934), „Безсмъртен народ“ (1942); Романи: „Степан Калчугин“ (в 4 части, 1937 – 1940), „За справедливото дело“ (1952); Публицистични книги: „Направление на главния удар“ (1942), „Треблинският ад“ (1944), „Сталинград“ (1943); на пиесата „Ако вярваме на питагорейците“ (1946) и др.

Приключва срещата в Багдад на Иран, Ирак, Кувейт и Саудитска Арабия – страни-производителки на петрол, на която те създават организацията ОПЕК. Целта на ОПЕК е страните-членки да защитават общите си интереси в добива и продажбата на суров нефт.

Излиза първият брой на в. „Земеделско знаме“, орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков.

Регентите назначават нов служебен безпартиен кабинет, начело с Добри Божилов.

Добри Божилов (Д. Б. Хаджиянакев) е политически и държавен деец, финансист. Роден е на 13 май 1884 г. в Котел. След завършване на основно образование в родния си град продължава да учи в търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 г. работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е и неин управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (днес Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. е министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като ръководител на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 г.

Дейци на българските акционни комитети създават в Скопие Градски национален клуб. Подобни клубове възникват и в други градове и съществуват до началото на 1942 г.

VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер.

В периода 14 – 20 септември се провежда контрапроцес в Лондон, който доказва по безспорен начин невинността на обвинените българи в Лайпцигския процес и издава „Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия терор“.

“Лайпцигският процес” е съдебен процес, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Като обвиняеми са изправени Е. Торглер – председател на комунистическата фракция в Райхстага, и трима българи – Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията започват на 21 септември 1933 г. и приключват на 23 декември 1933 г. Четиримата обвиняеми са оправдани от германския съд. Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

Подписва се гръцко-турски пакт за гаранция на границите, насочен против България. През октомври се подписва подобен договор между Турция и Румъния, а през ноември – между Турция и Югославия.

Роден е Антон Дончев – български белетрист, автор на исторически романи. Завършва право през 1953 г. в СУ“Св. Климент Охридски”. Работи във Велико Търново като секретар в Околийския комитет на Демократичната младеж, в Министерството на културата, редактор в изданията „Народна младеж“, в Българска кинематография. Освен историческа проза, пише книги за деца, пътеписи, сценарии на филми. Сценарист на филмите: „Калоян“ (1963 г.), „Глутницата“ (1972 г.), „Изгори, за да светиш!“ (тв, 1976 г.), „Завръщане от Рим“ (тв, 1977 г.), „От другата страна на огледалото“ (1977 г.), „Сказание за Хан Аспарух, Княз Слав и жреца Терез“ (тв, 1988 г.). Романът му „Време разделно“ е екранизиран от Людмил Стайков през 1988 г. По-известни съчинения: „Пробуждане“ (1956 г., съавтор Д. Мантов), „Сказание за времето на Самуила …” (1961 г.), „Време разделно“ (1964 г.) и др. Американската фондация „Джейн и Ървинг Стоун“ номинира „Време разделно“ за „най-добър исторически роман в САЩ“ – по изключение. Романът е включен в програмата на славянските факултети на американските университети. Преведен е на 30 езика. През 1995 г. за превода на френски език Иван Обов получава наградата на Френската академия за най-добър превод на годината.

Умира Айседора Дънкан – американска балерина; една от първите съвременни танцьорки, които се противопоставят на класическата балетна школа със свободния си пластичен танц.

Родена е на 27 май 1877 г. в Сан Франциско. Дебютира през 1903 г. в Будапеща. С танцовото си изкуство отстоява идеята за общодостъпност на танца и всеобщото художествено възпитание на децата. В творческите си търсения се опира на образците на древногръцкото пластично изкуство. Отказва се от условните пози и жестове, използва естествени, изразителни движения. Традиционния балетен костюм заменя със свободна туника, танцува боса. Според Айседора Дънкан движенията в танца са обусловени от „вътрешен импулс“. В концертните си изпълнения тя използва класическа симфонична музика и пиеси за пиано, илюстрира танците си с произведения на Бетховен, Чайковски и др. Танцът й е близък до пантомимата, състои се от елементи на ходенето, бягане на „полупалци“, изразителни жестове. Айседора Дънкан не оставя система, която да удовлетвори изискванията на професионалното хореографско изкуство. Основаните от нея школи в Германия (1904 г.), Франция (1912 г.) и САЩ (1915 г.) съществуват твърде кратко. Гастролира из цяла Европа. От 1921 г. до 1924 г. живее в СССР.

Обявено е създаването на Федерация на запасните офицери и подофицери.

Под натиска на Антантата се отменя Законът за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях.

Законът за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях е приет е на 30 ноември 1919 г. по инициатива на Народната партия. Въз основа на него се създава Консорциум от трите държавни банки (БНБ, БЗБ и БЦКБ). Той установява държавен монопол върху износа на зърнени храни, като облекчава продоволствието на големите градове, осигурява изкупуването на житото и ограничава печалбите на частния търговски капитал. През ноември 1920 г. се преустройва, като в него се включват и големите кооперативни централи.

В хода на Първата световна война започва атаката на Антантата при Добро поле. Тази атака води до пробив в отбранителната линия на Южния фронт и е повратен момент за участието на България във войната.

Началото на нападението се поставя в 7.00 ч. с артилерийски обстрел, продължил 24 часа. В 6.00 ч. на 15 септември започва пехотната атака. На 16 септември българската отбрана е пробита, а към 20 септември пробивът достига 50 км. в ширина и 45 км. в дълбочина.

Повратът в развитието на военните действия се дължи на голямото числено превъзходство и по-доброто въоръжение на съглашенската армия. Българските войници са уморени от дългата позиционна война. На фронта се чувства остър недостиг на боеприпаси и продоволствия. Нахлулите през пробива съглашенски войски се отправят към Прилеп, достигат Велес и се насочват по долината на р. Вардар съм Скопие. Българските части на запад от р. Вардар остават в обкръжение. Германия не изпраща обещаната военна помощ. Оставени сами, отстъпващите български войници се отправят към старите предели на България и формират първите въстанически групи. Под напора на разширяващото се Войнишко въстание (1918 г.) българското правителство незабавно започва сондажи за сключване на примирие с Антантата, което се подписва на 29 срещу 30 септември същата година. България става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението след пълна капитулация.

В Киевския театър се извършва атентат срещу руския премиер Пьотър Столипин – автор на едни от най-значимите реформи в страната от началото на века. Той е смъртно ранен и 4 дни по-късно умира.

В Серски революционен окръг започват въоръжените действия, които са част от националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи.

Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред грозящата опасност, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не може да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се провеждат 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени са 12 440 къщи, избити и заклани са 4694 души, оставени са без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.

Умира Уилям Маккинли – американски политик, 25-и президент на САЩ (1897-1901 г.), представител на Републиканската партия.

Роден е на 29 януари 1843 г. в Найлз, Охайо, Бъфало, щата Ню Йорк. В Американския конгрес е от 1877 г., губернатор на щат Охайо от 1891 г. (два мандата). През 1896 г. печели президентските избори, като нанася поражение на Уйлям Дж. Брайън. Правителството му започва Испано-американската война (1898 г.), а през 1899 г. провъзгласява доктрината на открити врати за Китай. На 6 септември 1901 г. е ранен от терорист в Бъфало, Ню Йорк.

Американецът Джордж Андерсън патентова лентата за пишещата машина.

С княжески манифест се създава Държавен съвет.

Държавният съвет (1881–1883 г.) е висше държавно учреждение със законодателни, изпълнителни и съдебни функции. Създаден е след държавния преврат от 1881 г. Уставът му е изработен по проект на професор Марин Дринов и е обявен с манифест на княз Александър I Батенберг на 14 септември 1881 г. Според него Държавният съвет се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници. От тези съветници 1/3 се назначават от княза и 2/3 се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори. Държавният съвет има право да обсъжда всички законопроекти и административни наредби, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството. Той продължава своята дейност до 9 ноември 1883 г., когато се отменя от правителството на Драган Цанков с премахването на режима на пълномощията (1881–1883 г.).

От името на Скопска епархия се подават прошения до мютесарифа в Скопие, до валията в Призрен и до великия везир в Цариград, с които се заявява, че епархията се отказва от Патриаршията и признава българската църква в Цариград.

Излиза първото издание на “Капиталът” на Карл Маркс.

Карл Маркс е германски философ-материалист. Създател на т. нар. диалектически и исторически материализъм. Основното му икономическо произведение “Капиталът” е в три тома и под редакцията на Фр. Енгелс. Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Карл Маркс открива източника на капитала – принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталовото производство и присвояване от собствениците.

Роден е Стою Петков Брадистилов – български офицер, генерал-лейтенант (от 15 август 1917 г.). През 1884 г. завършва Военното училище в София, през 1891 г. завършва Генералщабна академия в Торино, Италия. На 20 януари 1912 г. получава звание генерал-майор. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на пехотна сборна дивизия и началник на Окупационния корпус при Чаталджа и Булаир. През Междусъюзническата война командва войските в Западна Тракия. В периода 1914-1918 г. е началник на канцеларията на Министерството на войната. В запаса е от декември 1918 г. Умира на 29 август 1930 г. в София.

Роден е Димитър Иванов Гешов – български офицер, генерал от пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на рота и участва в боевете при Брезник и Пирот. През Балканската война командва първа бригада от втора Тракийска дивизия и участва в боевете при Палас, Смилян и Бук, Родопите до Бяло море. В Междусъюзническата война командва втора Тракийска дивизия и се отличава при Криволак. Начело на същата дивизия през Първата световна война Димитър Гешов води успешни боеве при Голаш, Каяли, Дойран и Фурка срещу френските и английските войски. През 1916 г. е назначен за командващ първа армия и защитава позициите при Дойран и Вардар. По здравословни причини през 1918 г. напуска бойното поле. Умира на 8 януари 1922 г. в София.

Умира Милош І Обренович – сръбски княз. Роден е на 7 март 1780 г. Издейства от султана административна автономия за Сърбия. През 1817 г., след като убива съперника си Кара Георги и изпраща главата му на белградския паша, местните князе, митрополитът и няколко архимандрита го провъзгласяват за върховен княз на Сърбия. През 1839 г. абдикира в полза на сина си Милан.

Умира Артър Уелсли Уелингтън – английски пълководец, държавник, дипломат, фелдмаршал (1813 г.). Той е роден на 1 май 1769 г. в Дъблин. Учи в Итън и във Военното училище в Анже (Франция). Започва военната си кариера в английските войски в Холандия, участва в антифренските походи през 1794-1795 г. От 1796 г. е в Индия, където командва английските войски при завоюването на Майсур-маратхските княжества. Завръща се във Великобритания през 1805 г. В периода 1807-1808 г. е държавен секретар по въпросите за Ирландия. От 1808 г. до 1813 г. командва съюзните войски във войната срещу Наполеон I на Пиренейския полуостров. През 1814 г. е назначен за английски посланик в Париж; получава титлата херцог. През 1815 г. командва англо-холандската армия в решаващото сражение срещу Наполеон на Ватерло. Участва в работата на Виенския конгрес (1814-1815 г.). Оглавява окупационните войски във Франция (1815-1818 г.). Представител е на Англия на конгресите на Свещения съюз в Аахен (1818 г.) и Верона (1822 г.). В периода 1828-1830 г. е министър – председател на Великобритания. Обявява се срещу провеждането на парламентарни реформи, което допринася за падането на кабинета. От 1834 г. до 1835 г. е министър на външните работи, а в периода 1841-1846 г. е министър без портфейл.

Умира Джеймс Фенимор Купър – американски писател, признат за баща на американския “уестърн”. Роден е на 15 септември 1789 г. в Бърлингтън, Ню Джърси. Учи 3 години в Йейл и служи в бреговата флота по Великите езера. Отдава се на писателски труд след женитбата си. По-известни =произведения: “Предпазливост” (1820 г.), “Разузнавачът” (1821 г.), “Пионерите” (1823 г.), “Следотърсачът” (1840 г.) и др. Автор е на 33 романа, няколко тома социален коментар и критика, пътеписи, “История на флотата”.

Браилската полиция разкрива група българи, подготвящи Третия браилски бунт.

Браилските бунтове се състоят в периода 1841 г. – 1843 г. Те са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго. Ръководният им център е в Браила.

Начело на Третият браилски бунт в ръководния център застава българинът А. Дешев. По същото време в други градове на Румъния развиват дейност П. Иванович, капитан Ст. Радович, Н. Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците трябва да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Румънските власти узнават и вземат мерки за осуетяването на бунта още преди неговото започване. През септември 1943 г. организаторите на акцията са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния.

Подписва се Одринският мирен договор, по силата на който след Руско-турската война (1828-1829 г.) Сърбия и Гърция получават автономен статут (през 1830 г. със съгласието на Англия, Франция и Русия Гърция получава независимост). Разширява се самоуправлението на дунавските княжества (Влашко и Молдова). Границата между Русия и Турция се запазва (по р. Прут), като териториалните придобивки на Петербург се ограничават до делтата на р. Дунав и до бреговата линия от Анапа до Поти. Въпреки че българският въпрос не се третира в Одринския договор, мирният договор променя статуквото на Балканите и създава реални предпоставки за стопански подем в българските земи, които придобиват стратегическо значение за Високата порта.

Армията на Наполеон влиза в Москва без бой. Градът е подпален от отстъпващите руснаци и гори в продължение на шест дни.

Роден е Александър фон Хумболт – германски естествоизпитател, географ и пътешественик. Член е на Берлинската Академия на науките (от 1800 г.). От 1787 г. до 1792 г. учи икономика и право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген, в Хамбургската търговска и Фрайбургската академии. През 1790 г. заедно с Г. Форстер пътешества из Франция, Нидерландия и Англия. Първият му научен труд, написан от позициите на господстващия тогава нептунизъм, е посветен на базалтите (1790 г.). От 1792 г. до 1795 г. служи в Пруското минно ведомство. Публикува ботанико-физиологическото изследване “Подземната флора на Фрайберг” (1793 г.), а опитите си над дразнимостта на нервните и мускулните влакна описва в монография (1797 г.). От 1799 г. до 1804 г. заедно с френския ботаник Е. Бонплан пътешества из Централна и Южна Америка. Завръща се в Европа с богата колекция, която обработва повече от 20 години в Париж заедно с други видни учени. От 1807 г. до 1834 г. публикува 30-томното си изследване “Пътешествие в равноденстващите области на Новия свят – 1799 г. – 1804 г.”, 16 тома от което представляват описания на растения, 5 тома – астрономо-геодезични и картографични материали, а останалата част – зоология, сравнителна анатомия, описания на пътешествията и др. По материали от експедициите публикува редица други изследвания, между които “Картини от природата” (1808 г.). През 1827 г. отива в Берлин, където изпълнява длъжността камерхер и съветник на пруския крал. През 1829 г. пътешества из Русия – Урал, Алтай и Каспийско море. Природата на Азия разглежда във “Фрагменти по геология и климатология на Азия” (т. 1-2, 1831 г.) и “Централна Азия” (т. 1-3, 1843 г.). Като изхожда от общите принципи и прилагайки сравнителния метод, Хумболт създава физическата география. Кръгът на научните му интереси е толкова широк, че съвременниците му го наричат “Аристотел на ХIХ век”. Свързан е с тясна дружба и научни интереси с Гьоте, Шилер, Лаплас, Араго, Л. Бух, Ф. Литке, Н. Лобачевски, В. Я. Струве и др. Неговото име носят редица географски обекти, между които хребети в Централна Азия и Северна Америка, планините на остров Нова Каледония, ледник в северозападна Гренландия, река и няколко населени пункта в Северна Америка, минерал и кратер на Луната. Името на братя Хумболт носи и Берлинският университет. Умира на 6 май 1859 г. в Берлин.

Англия и колониите й възприемат Григорианския календар, като грешката между него и Юлианския календар е поправена с премахването на 11 дни.

Григорианският календар е летоброене, въведено в 1582 г. от папа Григорий ХIII за съгласуване на гражданската година със слънчевата (възприето у нас през 1916 г.). Известен е и като “нов стил”.

Партений Павлович става епископски викарий на митрополията в Сремски Карловци (днес в Сърбия) с условие да не изисква никога своя епархия.

Партений Павлович е възрожденски църковен и политически деец, книжовник. Роден е около 1695 г. в Силистра. Получава образованието си в Букурещ. През 1720 г. приема монашество и бързо се издига по църковната йерархия в сръбската православна църква, достигайки до епископски сан. Пътува често из пределите на Османската империя, Австрия, Влашко и Молдова, известно време пребивава и в Рилския манастир. Автор е на голям брой преписки по ръкописни български и гръцки книги, както и на първата автобиография в южнославянската литература. Изиграва голяма роля за укрепване на българо-сръбските църковни връзки. Голям радетел и на идеята за южнославянско братство. Умира на 29 април 1760 г.

Умира папа Адриан VІ (светско име Адриан Дедел) – римски папа (1522-1523 г.); единственият папа холандец.

Роден е на 2 март 1459 г. Професор е по теология, след това е ректор на Лувенския университет. От 1507 г. е възпитател на бъдещия император Карл V. От 1516 г. е епископ на Тортоза; през 1516 г. папа Лъв Х го назначава за инквизитор на Арагон и Навара. Кардинал е от 1517 г. След като заема папския престол, започва борба срещу Реформацията; провежда реформи в Римската курия; помирява император Карл V и френския крал Франсоа I, като ги обединява за общ кръстоносен поход срещу турците.

Умира Свети Йоан Златоуст – вселенски патриарх (от 398 г.), идеолог на Православната църква. Роден е приблизително 344/354 г. в Антиохия. Получава образование в школата на езическия ретор Ливаний в Антиохия. Блестящ оратор, автор на много проповеди, панегерици, псалми, коментарии към Библията. В проповедите си рисува обществения и религиозен живот на своето време. Обявява се против военното могъщество на готите в Константинопол и против арианската ерес. Помага за изгонването на готите от Константинопол (400 г.). Критикува пороците на висшите обществени слоеве – разкоша на императорския двор, разврата на висшето духовенство, нарушаването на изискванията на християнската религия и др. Това предизвиква недоволството на константинополското правителство срещу него. Низвергнат от патриаршеския престол (403 г.), след това върнат, отново низвергнат (404 г.) и заточен в Кукус (Мала Азия). Канонизиран от Православната църква за светец.