КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 14 ДЕКЕМВРИ

2013 г. – Китайската междупланетна станция „Чанъе-3“ с лунохода „Юйту“ се прилунява успешно в „Залива на дъгата“. Предвижда се изпълнението на три месечна програма по събирането на лунни образци. Китай смята да изпрати космонавти на Луната след 2020 г.. В митологията Юйту е нефритеният заек на богинята Чанъе.

2012 г. – При стрелба в началното училище „Сънди Хук“ в щата Кънектикът, САЩ са убити 20 деца и 8 възрастни. Президентът на САЩ Обама обявява 4-дневен национален траур. Това е второто по брой жертви масово убийство в училище в САЩ след април 2007 г., когато във Вирджинския политехнически институт убиват 32 души.

2012 г. – Вицепремиерът и министър по въпросите на стратегическите заплахи на Израел Авигдор Либерман подава оставка поради загуба на доверие.

2012 г. – Президентът на САЩ Обама подписва закон, известен като „Списъка на Магнитски“, предвиждащ санкции за руски политици и чиновници, нарушаващи правата на човека и имащи отношение към убийството в ареста на руския адвокат Сергей Магнитски, обвинен в укриване на данъци. Списъкът съдържа имената на 60 човека от МВД, ФСБ, ФНС, Арбитражния съд, Генералната прокуратура и ФСИН, а също и кратко описание за ролята на посочените лица в делото Hermitage Capital.

2011 г.

Конституционният съд на България отхвърля искането на 71 депутати за обявяване на избора на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова за президент и вицепрезидент на Република България за незаконен.

2011 г.

Парламентът на Чехия гласува закон за преки избори на президент.

2011 г.

За първи път от 2008 г. Организацията на страните износителки на петрол вдига квотата за добив на нефт.

2011 г.

Списание „Тайм” обявява за човек на годината „Протестиращия“ (анонимния протестиращ по цял свят през 2011 г.).

2011 г.

Камара на представителите в Испания ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС с 247 гласа „ЗА”, 1 – „ПРОТИВ” и 0 – „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ”.

2004 г. – Открит е Виадукт Мийо на най-високия мост в света, разположен в близост до Мийо, Франция.

2000 г.

Президентът на Русия Владимир Путин подписва указ за помилване на Едмънд Поуп. Американецът е осъден на 20 г. затвор по обвинение за шпионаж.
След произнесената от Московския градски съд присъда Поуп подава молба за помилване. В молбата се посочва, че здравословното му състояние е изключително тежко. Твърди се, че Поуп страда от рядка форма на рак на костите. При направените прегледи не е установено наличие на тежкото заболяване, но въпреки това президентът Путин го помилва.

1998 г.

На заседание на Палестинския съвет в Газа от Устава на ООП е премахната точка изискваща ликвидирането на държавата Израел. Това става в присъствието на президента на САЩ Бил Клинтън.

1998 г.

Умира Йордан Тодоров Вълчев – български белетрист. Той е автор на разкази за миналото и настоящето на родния си град, романи и повести, разкази за деца и др. Негови са съчиненията са „Боеве“ (1946 г.), „Надбягване с пътищата. Из бележника на един снабдител“ (1956 г.), „Напред знамената“ (1963 г.), „Цар Симеон“ (1965 г.), „Бунт на владетеля“ (1967 г.), „Родихме се змейове“ (1969 г.), „Сигнали за атака“ (1969 г.), „Стъпала към небе“ (1969 г.), „Сватба“ (1971 г.), „Древният календар на българите“ (студия, 1978 г.) и др. Йордан Вълчев е роден на 24 юни 1924 г. в град Кула.

1996 г.

Конгресът на Демократичната партия преизбира Стефан Савов за председател.
Стефан Савов е филолог, преводач, политически и държавен деец. Роден на 8 януари 1924 г. в София. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“, но като син на министър, съден от Народния съд, е преследван и репресиран. Петнадесет години работи в строителството. По-късно се занимава с преводаческа дейност от испански език. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Участва във възстановяването на Демократическата партия (ДП) и е неин лидер от 1990 г. Съпредседател e и на коалицията Народен съюз – БЗНС и Демократическата партия. Бил е депутат в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Обикновено народно събрание. Председател е на ХХXVI Народно събрание (1991-1992 г.).

1992 г.

Виктор Черномирдин става министър-председател на Русия.

1991 г.

За първи път в опозиция, БСП провежда своя 40-ти конгрес, на който за председател на партията е избран Жан Виденов.
Жан Виденов е български политик и държавник, министър-председател на България от 26 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г. Той е роден в Пловдив. Завършва английска гимназия в родния си град и външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 се включва активно в обществено-политическия живот на страната. От 1990 г. е член на Висшия съвет на БСП, а от 1991 г. и на Председателството на Висшия съвет на БСП. От 1991 г. до 1996 г. е председател на Висшия съвет на БСП. Бил е народен представител в VII Велико народно събрание, а след това и в XXXVI и XXXVII Обикновено народно събрание.

1989 г.

Организирана е жива верига около Народното събрание с искане да се отмени член 1. от Конституцията. Според този член на Конституцията от 1971 г.:
(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.
Петър Младенов се опитва да успокои протестиращите, но без успех. В този момент, според заснети кадри от оператора и привърженик на СДС Евгений Михайлов, Младенов произнася фразата: „По-добре е танковете да дойдат!“
Петър Младенов е политически и държавен деец. Роден е на 22 август 1936 г. в с. Тошевци, Видинско. Следва философия в СУ „Св. Климент Охридски“, след което завършва Московския институт за международни отношения. Член е на ЦК на БКП от 1971 г. От 10 ноември 1989 г. е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП. Този пост заема до 2 февруари 1990 г. През годините той е: министър на външните работи (декември 1971 г. – ноември 1989 г.), председател на Държавния съвет (ноември 1989 г. – април 1990 г.) и президент (председател) на Народна република България (април – юли 1990 г.). Умира на 1 юни 2000 г.

1989 г.

Умира Андрей Дмитриевич Сахаров – руски физик, академик (1953 г., най-младият в историята на съветската наука). Роден е на 21 юни 1921 г. Завършва физика в Московския университет (1938-1942 г.). До края на Втората война работи като инженер във военен завод в гр. Уляновск. Работи в областта на термоядрения синтез и създаването на първата в света термоядрена бомба (водородната бомба). Има трудове по магнитна хидродинамика, плазмена физика, управляем термоядрен синтез, елементарните частици, астрофизика и гравитация. През 1968 г. публикува статията манифест “Размисли за прогреса, мирното съществуване и интелектуалната свобода”, в която разглежда заплахата над човечеството от ядрена война, глад, екологични и демографски катастрофи, дехуманизацията на обществото и диктаторските тоталитарни режими. Сахаров е съучредител на Комитета за защита на правата на човека и гражданските свободи (1970 г.). По-късно е отстранен от секретна работа. След протеста му при влизането на съветските войски в Афганистан (януари 1980 г.) е лишен от всички държавни награди и е интерниран под домашен арест в гр. Горки, където продължава правозащитната си дейност (писма, гладни стачки и подписки). На 16 декември 1986 г. М. Горбачов лично го уведомява, че е настъпил края на изгнанието му. През 1987 г. участва в международния форум “За безядрен свят и оцеляване на човечеството”. През 1988 г. Европейският парламент учредява Международната награда “Андрей Сахаров” за хуманитарна работа в областта на правата на човека. През същата година Сахаров е избран за почетен председател на обществото “Мемориал” в Русия. През март 1989 г. е избран за депутат; предлага нов проект за конституция (ноември 1989 г.). През 1975 г. получава Нобелова награда за мир.

1980 г.

Страните от НАТО излизат с резолюция, предупреждаваща СССР да не се намесва във вътрешните работи на Полша, която е залята от масови протести, организирани от профсъюза “Солидарност”.

1979 г.

Президентът на САЩ Джими Картър предлага да се отмени рожденият ден на Мартин Лутер Кинг като национален празник на САЩ.
Джеймс Ърл Картър е роден на 1 октомври 1924 г. Той е 39-ия президент на САЩ (1977-1981). Неговото управление се характеризира със застой след Виетнамската война, скандала Уотъргейт и икономическите трудности в САЩ. Джими Картър въвежда строго законодателство за защита на околната среда, дерегулира въздушната, железопътната, финансовата, комуникационната и петролната индустрия. Помага на социалната система и назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на значими държавни и съдебни позиции. Във външната си политика Картър установява пълни дипломатически отношения с Китай. През 2002 г. получава Нобелова награда за мир.

1974 г.

Умира Васко Николов Абаджиев – български цигулар виртуоз. Получава признание на 6 години, наричан е „дете чудо“ и „Паганини на ХХ в.“.
Васко Абаджиев е роден на 14 януари 1926 г. в София. През 1935 г. завършва 10-то ОУ „В. Априлов“. През 1934 г. завършва Общия отдел на Музикалната академия, след което и Брюкселската консерватория при проф. Зимер. През 1945 г. завършва Висшето училище за музика в Берлин. От 1932 г. свири в „Мюзикферайн“ (Виена) пред музиканти като Дж. Енеску, Я. Кубелик, Ж. Лафит. Той работи с диригентите В. Фуртвенглер, К. Бьом, Е. Клайбер, Х. Абендрот, В. Менгелберт (1938-1945 г.). Според Д. Ойстрах той е „Най-гениалният изпълнител на Бах за нашето време“ (1974 г.). Автор е на много пиеси за цигулка, квартети и др. През 1950 г. се завръща в България, изнася поредица от концерти под диригентството на С. Попов, В. Стефанов, Вл. Симеонов, К. Илиев и Д. Петков. На много от концертите му акомпанира П. Владигеров. През 1956 г. заминава за Унгария, а по-късно се установява в Германия (ФРГ). Васко Абаджиев е носител на наградите: Извънредно отличие от конкурса „Изаи“ (Брюксел, 1937 г.) и Първа награда от конкурса „Крайслер“ (Лиенс, Белгия, 1938 г.).

1972 г.

Умира Ангел Иванов Каралийчев – български писател. Той е автор на “Приказен свят” (1929 г.), “Лъжовен свят” (1932 г.), “Земята на българите” (1939 г.), “Старопланински бунтовници” (1939 г.), “Тошко Африкански” (1940 г.), “Росенският камен мост” (1941 г.), “Соколова нива” (1946), “Житената питка” (1948 г.) и др. “Избрани произведения” в 2 тома излизат през 1972 г. под съставителството на С. Султанов.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица. Завършва гимназия в Търново, където публикува в ученически издания. Следва химия в СУ “Св. Климент Охридски”. Завършва и дипломатическия отдел при Свободния университет (1928 г.). Публикува за първи път през 1919 г. През 1924 г. излиза сборникът разкази “Ръж”, а през 1925 г. първата му детска книга “Мечо”. През 1928 г. излиза поемата му “Мауна-Лоа”. Той е един от най-добрите разказвачи на детски приказки в България. Автор е на пътеписи, пиеси и стихотворения. През 1954 г. излизат очерците му за Г. Димитров “Наковалня или чук”. Превежда произведения на руската класическа литература.

1970 г.

В корабостроителниците в Гданск, Гдиня и Шчечин започват масови стачки във връзка с рязкото повишение на цените в Полша. След намесата на армията в потушаването на стачката загиват около сто души, а ръководителят на полските комунисти Владислав Гомулка е принуден да подаде оставка. Той е избран за първи секретар на Централния комитет на Полската обединена работническа партия през 1956 г.

1967 г.

Учени от Станфордския университет изолират в епруветка ДНК от вирус.

1962 г.

Космическата сонда „Маринър II“ за пръв път изпраща на Земята информация от друга планета – Венера.

1960 г.

В Париж е създадена Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тя е предшественик на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, създадена през 1948 г. с цел администриране на американската и канадската помощ по Плана Маршал за възстановяване на Европа след Втората световна война. В Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) членуват 30 държави (Австрия, Белгия, Канада, Дания, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Великобритания и САЩ – от 1961 г.; Япония – от 1964 г.; Финландия – от 1969 г., Австралия – от 1971 г.; Нова Зеландия – от 1973 г., Мексико – от 1994 г.; Чехия – 1995 г.; Унгария – от 1996 г.; Полша и Корея – от 1996 г., Словакия – от 2000 г.). Комисията на Европейския съюз също участва в нейната работа.
Основна задача на ОИСР е изграждане на силни икономики в страните членки, подобряване на ефективността, стимулиране на пазарна система, разрастване на свободната търговия и принос към развитието на индустриализираните и развиващите се страни.

1958 г.

Съветска експедиция първа в света достига “полюса на недостъпността” в Антарктида. На ледения континент това е най-отдалечената точка от океана.

1957 г.

Умира Михаил Първанов Герасков (Балевски) – български педагог. В годините 1900-1903 г. е председател на Българския учителски съюз. От 1905 г. е член на Главния съвет на Учителската социалдемократическата организация. Следва и се дипломира с докторат по философия и педагогика в Цюрих, Швейцария (1906-1911 г.). От 1924 г. Михаил Герасков носи званието доцент. В периода 1928-1940 г. е извънреден професор по дидактика и методика в СУ “Св. Климент Охридски”. Михаил Герасков е автор на съчиненията „Значението на народното образование за общественото благосъстояние“ (1902 г.), „Политическо възпитание“ (1902 г.), „Естетиката и детето“ (1908 г.), „Методика на първоначалното и прогимназиалното образование“ (1923 г.), „Ученишката самодейност като дидактически принцип“ (1926 г.), „Педагогическа психология“ (1932 г.), „Основи на дидактиката“ (1935 г.), „Теоретична педагогика или наука за възпитанието“ (1937 г.). Михаил Герасков е роден на 4 октомври 1874 г. в Берковица.

1955 г.

България е приета за член на ООН.
Организация на обединените нации (ООН) е международна организация, създадена по инициатива на участниците в антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война. Учредителната конференция на организацията се провежда от 25 април до 26 юни 1945 г. в Сан Франциско (САЩ). В работата й вземат участие представители на 50 страни, главно от бившата антихитлеристка коалиция. През следващите години броят на държавите членки на ООН се увеличава непрекъснато. До 1 януари 2001 г. те са 189. Организацията си поставя за задача да поддържа международния мир и сигурност, да развива приятелски отношения между народите на принципа на равноправието и самоопределението им, както и да разрешава проблеми от икономическо, социално и културно естество при спазване и зачитане правата на човека и основните свободи за всички жители на планетата без оглед на техния пол, език и религия. Главни органи на ООН са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат. Общото събрание се състои от представители на всички страни – членки на организацията, като всяка една от тях има право на един глас в него. То провежда редовни годишни сесии, а при нужда и извънредни. Общото събрание приема бюджета на организацията, избира генералния секретар на ООН, членове на Съвета за сигурност и други свои органи.

1953 г.

За първи президент на Югославия е избран маршал Й. Б. Тито.
Йосип Броз Тито е югославски политик, управлявал Социалистическа федеративна република Югославия от края на Втората световна война до своята смърт през 1980 г. Роден е под името Йосип Броз в Кумровец, Северозападна Хърватска, в областта Загоре, която по това време се намира в Австро-Унгария. По време на Първата световна война е арестуван за антивоенна пропаганда и е пратен на Източния фронт, в областта Галиция. През 1920 г. става член на Югославската комунистическа партия. Получава прякора си Тито през 1934 г. Същата година става член на Политбюро, а от 1940 г. е генерален секретар на ЦК на Югославската КП. През 1952 г. става генерален секретар на ЦК, а през 1966 г. – председател на Съюза на югославските комунисти. По време на Втората световна война е главнокомандващ Народноосвободителната армия на Югославия (1941-1945 г.), като в периода 1943-1945 г. е председател на Националния комитет за освобождение на Югославия. През 1945 г. става председател на Министерския съвет, а от 1953 г. е президент на Югославия.

1952 г.

В Кливланд (САЩ) е проведена първата в света успешна операция за разделяне на сиамски близнаци.

1951 г.

Роден е Вежди Рашидов – български скулптор. Автор е на пластики и на проекти за монументите „Джон Ленън“ и „Ключът на София“. Той е активен член на Европейската академия за изкуство в Париж (носител е на нейния Златен медал за изключителни заслуги към човешката общност). Има златен медал на Ватикана и златен медал „Данте Алигиери“. През 2002 г. получава 3 ордена – „Стара планина“, орден „За заслуги“ на Украйна и орден „За заслуги“ на Турция.

1949 г.

Трайчо Костов е осъден на смърт.
Съдебният процес срещу него и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци, започва на 7 декември 1949 г. Те са обвинени в организиране на заговор срещу „демократичния държавен строй“, в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с „титовистите“. На 14 декември съдът произнася присъдите им. Петима от обвиняемите получават присъда доживотен затвор, трима – 15 години затвор, един е осъден на 12 и един на 10 години затвор. Пред съда Трайчо Костов се отрича от изтръгнатите с насилие „самопризнания“ при следствието. Той е осъден на смърт. На 17 декември 1949 г. присъдата е изпълнена.

1949 г.

Йерусалим е обявен за столица на Израел.

1948 г.

Върховният съд на Канада отменя закон от 1886 г., забраняващ производството на маргарин.

1947 г.

Започва официалното посещение на албанската правителствена делегация начело с Енвер Ходжа в България. На 16 декември в Кричим е подписан договор между Народна република България и Народна република Албания за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Той предвижда взаимна военна и друга помощ в случай на нападение на една от тях от друга държава, а така също и най-тясно стопанско и културно сътрудничество. Сключен е за срок от 20 години. След изтичането му не е продължен.

1946 г.

Общото събрание на ООН гласува за създаване на щабквартира на организацията в Ню Йорк.

1939 г.

СССР е изключен от Лигата на нациите заради нападението срещу Финландия.
Съветският съюз нахлува във Финландия на 30 ноември 1939 г. Целта е присъединяване на Карелия към съветската държава. Първият период на войната завършва в края на декември 1939 г. Червената армия е спряна пред линията „Манерхайм“. Това е финландска система от дълговременни укрепления на Карелския провлак по границата със СССР. Строена е през 1927-39 г. по инициатива на К. Манерхайм. Дължината й е 135 км, дълбочина й достига до 90 км. Има около 2000 огневи съоръжения.
В краят на 1939 г. съветският генерален щаб разработва нов план за войната и на 11 февруари 1940 г. войските на маршал С. К. Тимошенко правят пробив на линията „Манерхайм“. Град Виборг и района около него е завладян, а Финландия е принудена да сключи мирен договор на 12 март 1940 г. Новата граница между двете държави е коригирана в полза на Съветския съюз.

1939 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Хитлер заповядва да започне изготвянето на план за нахлуване в Норвегия.
Операцията получава кодовото име Везерюбунг. Нейната цел е с окупирането на Норвегия и Дания да се попречи на англичаните да се утвърдят в Скандинавия и на Балтийско море. Окончателният вариант на операцията е утвърден на 7 март 1940 г. Провеждането на операцията е възложено на генерал от пехотата Н. фон Фалкенхорст, а за нейно начало е определена датата 9 април 1040 г. Няколко дни преди това от различни германски пристанища започват да отплават натоварени с оръдия и танкове транспортни съдове, маскирани като търговски кораби.
Рано сутринта на 9 април германските посланици в Осло и Копенхаген връчват на съответните правителства ноти, в които намеренията на Райха да ги окупира са представени като предприемане на мерки за защитата срещу инвазия от страна на Англия и Франция. Дания се подчинява на исканията на практика без съпротива, с което входовете в Балтийско море попадат в германски ръце.
В Норвегия германският флот се сблъсква с някои затруднения. Английски подводници и самолети още през първия ден от операцията потопяват германските крайцери “Карлсруе“ и “Кьонигсберг“. Силният огън на норвежката брегова отбрана в района на Осло унищожава и крайцера “Блюхер“. В това време приближаващите норвежкото крайбрежие британски бойни и транспортни съдове се насочват към Нарвик с намерение да изтласкат оттам завзелите го германски части. Започва ожесточен морски бой, в който и двете страни търпят тежки загуби. Въпреки превъзходството си в сили и средства и установеното господство по море англичаните се забавят със десанта, което позволява на германците да увеличат числеността на гарнизона и да укрепят позициите си. На 28 май, с над 20 000 английски, френски, полски и норвежки бойци, съюзниците превземат Нарвик. Рязкото изостряне на обстановката във Франция обаче ги принуждава след няколко дни да вземат решение за напускането му. Задържането на Нарвик става безсмислено и се пристъпва към неговата евакуация. Заедно с гарнизона отпътуват норвежкият крал и членовете на правителството.
С окупирането на Норвегия Третият райх си осигурява благоприятни предпоставки за по-нататъшното водене на войната.

1938 г.

Във Варна е роден Борис Иванов Бонев – български авиационен специалист. През 1968 г. завършва ВНВВУ „Г. Бенковски“, специалност „Самолетостроене“. През 1973 г. е кандидат на техническите науки. През 1981 г. получава титлата доктор на техническите науки. От 1983 г. е професор по аеродинамика на летателните апарати.
В годините 1959-1963 г. Борис Бонев е авиационен техник във ВВС. От 1968 г. до 1970 г. е преподавател по аеродинамика във ВНВВУ „Г. Бенковски“. В периода 1970-1973 г. той е аспирант по аеродинамика във Военно-въздушната инженерна академия „Проф. Н. Е. Жуковски“ – Москва. В годините 1973-1986 г. е преподавател, началник на катедра, началник на Учебен отдел, заместник- началник по учебната и научната част, и ръководител на научноизследователски сектор във ВНВВУ „Г. Бенковски“. След това до 1996 г. Борис Бонев е директор на Института за космически изследвания към БАН от 1986 г. до 1996 г. Ръководител е на международните космически проекти „Шипка“, „Фобос“ и др. Председател е на Българската аерокосмическа агенция (1993 г.). Той е генерал-майор от авиацията. Член е на Международната академия по информатизация. Автор е на над 200 научни труда.

1934 г.

В Турция е дадено право на глас на жените.

1933 г.

Роден е Людмил Димитров Кирков – български режисьор. Завършва ВИТИЗ през 1953 г. Режисира филмите: “Последният рунд” (1961 г.), “Краят на една ваканция” (1965 г.), “Шведски крале” (1968 г.), “Не се обръщай назад!” (1971 г.), “Момчето си отива” (1972 г.), “Произшествие на тихата улица” (тв, 1973 г., съвместно с Владислав Икономов), “Селянинът с колелото” (1974 г.), “Не си отивай” (1976 г.), “Матриархат” (1977 г.), “Кратко слънце” (1979 г.), “Оркестър без име” (1982 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Не знам, не чух, не видях” (1984 г.), “Петък вечер” (1987 г.) и “София” (документален, 1989 г.). Людмил Кирков умира на 12 декември 1995 г.

1931 г.

Умира Марин Василев (М. В. Сельовлев) – български скулптор. Той е роден на 27 август 1867 г. в Шумен. Завършва каменоделско-ваятелско училище в Хорица (Чехия, 1886-1890 г.), Художествената академия в Мюнхен (1891-1894 г.) и Художествено-индустриалното училище по скулптура в Прага (1894-1896 г.). Професор е в Художествената академия в София. Автор е на паметниците на Левски (в Карлово), на Измирлиев (в Горна Оряховица), на падналите борци за Освобождението (в Свищов), на много бюстове: на цар Фердинанд и др.

1930 г.

Умира Иван Симеонов (И. С. Кушинов) – военен деец, полковник (1914 г.). Роден е на 5 август 1862 г. Завършва Военното училище в София и постъпва на служба в 4-ти пехотен Плевенски полк. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на рота от полка и участва в боевете при Сливница (5-7 ноември), където е тежко ранен. През 1887 г. се присъединява към бунта на офицерите русофили в Силистра, а след потушаването му емигрира в Русия. Постъпва на служба в руската армия. След разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос (1898 г.) се завръща в България и служи в 24-ти пехотен Черноморски полк (1900 г.). По-късно е помощник-командир на 17-ти пехотен Доростолски полк (1911 г.). Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като дружинен командир в 4-ти пехотен Плевенски полк и се сражава на Чаталджа.

1922 г.

Роден е Николай Генадиевич Басов – руски физик, един от основоположниците на квантовата радиофизика, лауреат на Нобелова награда за физика (1964 г.). Преподавател е в Московския инженерно-физически институт (професор от 1963 г.). От 1966 г. е академик на Академията на науките на СССР. Съвместно с А. М. Прохоров разработва принципно нов метод за генериране на електромагнитни колебания с помощта на квантови системи и създава първия молекулярен генератор (мазер). Предлага идеята за използване на полупроводници за квантови генератори от оптичния диапазон (лазери) и развива методиката за създаване на различни типове полупроводникови лазери.

1921 г.

Умира Радой Ичов Сираков – български офицер, генерал-майор (1906 г.). Роден е на 6 юли 1861 г. в Угърчин. През 1881 г. завършва Военното училище в София, а десет години по-късно и Генералщабна академия в Торино, Италия. Преди войните е началник-щаб на дивизия. През Балканската война е командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия, която се сражава при Чаталджа и Одрин. По време на Междусъюзническата война е командир на самостоятелен отряд, действащ срещу гръцки войски в Разложко. През Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Главното интендантство, началник на Главното тилово управление, председател на Главната реквизиционна комисия и офицер за поръчки в Министерството на войната.

1917 г.

Лев Троцки предлага гилотината да бъде използвана за борба с враговете на народа.
Троцки е един от организаторите на първата руска революция през 1905 г. и на практика ръководител на октомврийския преврат през 1917 г. Той е народен комисар на външните работи в първото болшевишко правителство. Ръководи руската делегация в Брест-Литовск между 17 декември 1917 г. и 10 февруари 1918 г.
На 13 март 1918 г. Троцки става военен и военноморски министър. Той допринася в голяма степен за организирането на Червената армия. Същата година въвежда системата на концентрационните лагери в Русия, известна под името ГУЛАГ, по-късно доразвита от Сталин. След смъртта на Ленин участва в борбата със Сталин за властта в СССР. През 1927 г. е отстранен от ЦК на ВКП (б), а през 1929 г. изгонен от СССР. Престоява по няколко години в Турция, Франция и Норвегия, докато през 1936 г. се заселва в Мексико. Там живее известно време в домовете на художниците Диего Ривера и Фрида Кало. На 20 август 1940 г. е смъртно ранен в дома си от съветския агент Рамон Меркадер и на 21 август 1940 г. умира. Погребан е в двора на дома си в Мексико сити.

1916 г.

Дания взема решение да продаде Карибските си владения на САЩ за 25 млн. щ.д.

1911 г.

Норвежката експедиция на Роалд Амундсен достига първа до Южния полюс, изпреварвайки с 34 дни англичаните, водени от капитан Скот.
Роалд Амундсен е норвежки полярен пътешественик и изследовател. Той пръв преминава северозападния път от Гренландия до Аляска с кораба „Йоа“ (1903-1906 г.). В годините 1910-1912 г. ръководи експедицията в Антарктика с кораба „Фрам”. През 1918-1920 г. преминава край северните брегове на Евразия с кораба „Мод“. През 1926 г. ръководи първото прелитане над Северния полюс с дирижабъла “Норвегия“. Загива в Баренцево море, търсейки експедицията на италианския генерал У. Нобиле.

1909 г.

Христо Чернопеев започва организационна обиколка в Струмишки революционен окръг за възстановяване на нелегалната борба.
Христо Чернопеев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в село Дерманци, Ловешко. Включва се в дейността на ВМОРО в края на ХIХ век. В Кукушко се занимава с обучение на бъдещи войводи.
Взема участие в аферата „Мис Стоун“ – акция по отвличане на американската протестантска мисионерка Елена Стоун и на нейната придружителка Катерина Цилка. Отвличането е предприето на 21 август 1901 г от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев.
По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Христо Чернопеев се сражава с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си дейност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската революция 1908 г. участва в създаването на Народната федеративна партия. През 1911 г. става член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война 1912–1913 г. се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Взема участие и в Първата световна война 1914–1918 г. Загива в сраженията при Криволак.

1908 г.

Българската работническа социалдемократическа партия (т.с.) изключва от редиците си течението на прогресистите. Втора група е изключена на 13 февруари 1909 г. Група от 97 техни съмишленици издават Позив, с който напускат заедно с лидерите си.
Прогресистите са центристко течение в БРСДП (т.с.), възглавено от д-р Н. Сакаров, К. Тинева, Г. Кръстев и др. Възниква в края на 1906 г. и началото на 1907 г. Целите му са съединение на синдикатите, вървящи след тесните и широките социалисти. Прогресистите отричат демократическия централизъм и споделят убеждението за свободно съществуване на различни фракции в социалдемократическите партии. След отправените им предупреждения от ЦК на БРСДП (т.с.) през декември 1908 г. са изключени от партията, след което преминават в БРСДП (о). По-късно някои от лидерите им като д-р Н. Сакаров, К. Тинева и други постъпват в БКП.

1901 г.

В Лондон се провежда първия турнир по тенис на маса.

1901 г.

Роден е Павел I – гръцки крал (от 1947 г.) от династията на Глюксбургите. Син на Константин I, брат на Георг II. Завършва военноморско училище и като офицер служи във военноморския флот. Участва в Гръцко-турската война водена в периода 1919-1922 г. След победата на републиканците на изборите (декември 1923 г.) заминава за Великобритания. След това заминава за САЩ и живее там известно време (1925 г., 1934 г., 1935 г.). През ноември 1935 г. монархията е реставрирана и той се завръща в Гърция като престолонаследник. Когато немците нахлуват в Гърция (април 1941 г.), бяга на о-в Крит. През 1946 г. се завръща в Гърция. След смъртта на брат си Георги II е провъзгласен за крал. Павел I умира на 6 март 1964 г. в Атина.

1900 г.

Макс Планк представя в Берлин своята квантова теория.
Макс Карл Ернст Лудвиг Планк е германски физик, един от основоположниците на квантовата физика. Роден е на 23 април 1858 г. в Кил, Прусия. Професор и директор е на Института за теоретична физика в Берлин, член на Берлинската академия на науките и на други чужди академии. Автор е на много трудове върху енергията и топлината. През 1900 г. Макс Планк извежда Закона за излъчване на абсолютно черното тяло. Същата година въвежда и Планковата константа. През 1919 г. Макс Планк получава Нобелова награда за физика за откриване на квантовата енергия. Умира на 4 октомври 1947 г.

1897 г.

Приет е Законът за санитарно-ветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България. С решение на МС от 19 ноември 1993 г., 14 декември е обявен за Ден на ветеринарните специалисти.

1895 г.

Роден е Пол Елюар (псевдоним на Йожен Емил Пол Грендел) – френски поет. Той е един от създателите е на сюрреализма в литературата. По време на Втората световна война се включва в Съпротивата. Превежда на френски език стихотворения на Христо Ботев. Пол Елюар е автор на „Поезия и истина“ (1942 г.), „Среща с германците“ (1944 г.), „Политически стихотворения“ (1949 г.) и др.
Той умира на 18 ноември 1952 г.

1888 г.

Роден е Христо Коджабашев – български драматичен и филмов актьор. През 1911-1912 г. учи в театралната школа “Масе” в Париж. Работи в Русенския (1915-1922 г., 1923-1924 г., 1925-1926 г.), Варненския (1924-1925 г.) и Пловдивския (1927-1928 г.) театри, в “Свободен театър” в София (1922-1923 г.) и в Народния театър (1928-1961 г.). Христо Коджабашев играе в “Майстори”, “Първите”, “Хъшове” и др. Превежда пиеси от френски език. Участва във филмите “Грамада” (1936 г.), “Данка” (1952 г.) и “Залутан по пътя” (1974 г.). Умира на 18 септември 1981 г.

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) турците изоставят гр. Елена, като преди това я подпалват. Същия ден в Плевен е организиран тържествен парад на частите взели участие в превземането на града.
Обсадата на Плевен е една от най-мащабните операции по време на Руско-турската война, която според изследователите предопределя и крайната победа на Русия. В обсадата участват и румънски отряди.
След три неуспешни опита да щурмува град Плевен руското командване пристъпва към неговата блокада. Тя завършва на 10 декември с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша (на снимката) заедно с цялата си армия от 43 000 души пада в плен.

1875 г.

Роден е Добри Христов (Д. Х. Иванов) – български композитор и теоретик, дописен член на БАН (1929 г.). Учител е в родния си град – Варна. За проявени музикални дарби Варненската община го издържа 3 години в Пражката консерватория (ученик на Дворжак). Професор е в Музикалната академия в София. Музикалните му произведения са в близък досег с народното творчество. Композиции: над 250 училищни хорови и солови песни, “Тържествена увертюра “Ивайло” – за откриването на Народния театър (1906 г.), “Тутраканска епопея”, (1917 г.), “Литургия на св. Йоан Златоуст” (1925 г.) и др. Автор е на теоретичните трудове: “Ритмични основи на нашата народна музика” (1911 г.), “Обща теория на музиката” (1924 г.), “Технически строеж на българската народна музика” (1928 г.) и др. Добри Христов умира на 23 януари 1941 г. в София.

1874 г.

Роден е Никола Пушкаров – родоначалник на българското почвознание. Той е основател е на агробиологичната почвоведска секция. Проучва почвените типове и торопотребността им. През 1931 г. създава първата почвена карта на България. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) Никола Пушкаров е македонски воевода.

1870 г.

Сръбският политически деец Алимпие Василевич изпраща писмо до Димитър Ценович, в което от името на правителството го кани да пристигне в Белград, за да започнат преговори за общи действия срещу Високата порта.
В началото на март 1871 г. емигрантските дейци в Букурещ решават да изпратят Ценович в Белград за започване на преговори със сръбското правителство. Той пристига в Белград на 21 март 1871 г. Там се среща с министър-председателя Радивой Милойкович и със Светозар Милетич.

1866 г.

Роден е Роджър Фрай – английски художник. Той е основоположник на постимпресионизма. Умира през 1934 г.

1857 г.

Роден е Алоис Мацак – български военен капелмайстор от чешки произход. Идва в България през 1892 г. и заема длъжността военен капелмайстор в Плевен, после в София. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика. Автор е на симфоничната картина “Одрин” и на аранжировки за духова музика на български народни песни. Алоис Мацак умира на 18 юни 1920 г.

1819 г.

Алабама става двадесет и втория щат на САЩ.

1639 г.

В Германия е изобретен кларинета.

1546 г.

Роден е Тихо Брахте – датски астроном. На основа на неговите наблюдения върху Марс, Кеплер дефинира закона за движение на планетите. Умира през 1601 г.

1287  – катастрофално наводнение се случи на брега на Северно море в деня на Света Лучия .