КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 11 НОЕМВРИ

Умира Ясер Арафат – арабски политик; основател и лидер на палестинската нелегална организация Ал Фатах и председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
Ясер Арафат е роден на 4 август 1929 г. – официално в Йерусалим, но вероятно в Кайро. Участва във войната от 1948 г., която завършва със създаването на Израел. През 1958 г. основава движението за борба срещу еврейската държава „Ал Фатах“. През 1969 г. е избран за председател на изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Ръководи въоръжената кампания срещу Израел от съседните страни Йордания и Ливан, което води до експулсирането му оттам и изгнаничеството му в Тунис.
През 1987 г. започва преговори с Израел. След договореностите от Осло през 1993 г. получава Нобелова награда за мир, заедно с тогавашния израелски премиер Ицхак Рабин и външния министър Шимон Перес.
Арафат е избран за президент на палестинската автономия през 1996 г. След силен международен натиск едва през 2003 година се съгласява да назначи премиер. Кабинетът на Махмуд Абас просъществува по-малко от четири месеца заради отказа на Арафат да преотстъпи контрола върху службите за сигурност. Наследникът на Абас – Ахмед Корей, също не издържа на авторитаризма на Арафат и няколко месеца преди смъртта му подава оставка, която после оттегля.

Умира Кен Киси – американски писател, актьор (бивш спортист), култова фигура за американската младеж от 60-те години на XX век. Той е роден през 1935 г. в Ла Хунта, Колорадо, САЩ. Детството и младостта му минават в Спрингфийлд, Орегон, където семейството му се премества да живее. Учи в Орегонския университет в Юджийн, работи като санитар в психиатрия. През 1962 г. излиза романът му “Полет над кукувичето гнездо”, посрещнат с огромен интерес от критиката и читателите. През 1963 г. книгата е адаптирана за театъра, а по-късно М. Форман прави филм по нея, отличен с 5 награди “Оскар” през 1974 г. (в гл. роля – Джек Никълсън). През 60-те години на XX век е водач на рокгрупата “Веселите палавници”, която осъществява “психеделично” пътешествие със стар, изрисуван автобус из САЩ. През 1966 г. Кен Киси е задържан в затвора “Сан Матео” за притежаване и употреба на марихуана. Вторият роман на Киси е семейната сага “Понякога велика идея” (1964 г.). През 1980 г. излиза книгата му “Седем молитви на баба Уитнър”. Автор е й на романа “Песента на моряка”.

Провежда се първи тур от президентските избори в България. За балотаж се класират: Георги Първанов и Ангел Марин от „Коалиция за България“ и тогавашният президент Петър Стоянов с Нели Куцкова.
На 18 ноември 2001 г се. провежда втори тур на президентските избори, спечелени от кандидата на „Коалиция за България“ и лидер на БСП Георги Първанов с вицепрезидент о.з. ген. Ангел Марин. Тази двойка получава 54,13 %, докато за действащия президент Петър Стоянов и Нели Куцкова гласуват 45,87 %.

В НДК се провеждат два паралелни конгреса на Зелената партия – единият е свикан от председателя на партията Александър Каракачанов (на снимката), а другият – от Христо Порточанов, който претендира за ръководството на Зелената партия.
Зелената партия е учредена на 28 декември 1989 г. Регистрирана през февруари 1990 г. Член на Съюза на демократичните сили (СДС) от началото на 1990 г. до пролетта на 1991 г. През август 1991 г. се разцепва на две. Част от членовете и я напускат и регистрират нова формация под името Консервативна и екологична партия (КЕП). Зелената партия е основателка на Българския демократичен център (1991 г.), на СДС-либерали (юли 1991 г.), съучредител на Демократичната алтернатива за републиката (1994 г.) и на Обединението за национално спасение (март 1997 г.). Председател: Александър Каракачанов, печатен орган: в. „Екополитика“ (1990-1991 г.).

На търг в Ню Йорк американският милиардер Бил Гейтс заплаща 30,8 милиона долара за ръкопис на Леонардо да Винчи (рекордна цена за ръкопис).
Бил Гейтс е американски програмист, предприемач и бизнесмен, съосновател на компанията „Майкрософт“. Роден е на 28 октомври 1955 г. Пълното му име е Уилям Хенри Гейтс ІІІ. Той се ражда в доста заможно семейство, което има дълги години опит и връзки в бизнеса и политиката — неговият прадядо е бил кмет, дядо му е бил вицепрезидент на националната банка, а баща му Хенри Гейтс е известен адвокат.
Бил Гейтс притежава около 1,1 милиарда акции от Майкрософт, което се приравнява на около 41 милиарда американски долара и е около 10 % от основния капитал на фирмата.

Умира Пенка Георгиева Икономова – българска драматична и филмова актриса. Пенка Икономова е родена през 1898 г. Съпруга е на Н. Икономов. Учи драматично изкуство във Виена при К. Валнер и пеене при Андерсен. В периода 1925-1928 г. посещава драматичната школа на Н. О. Масалитинов в София. Артистка е в Народния театър в София (1926-1929 г.), в Русе (1930-1931 г.), в Пловдив (1931-1935 г.), във Варна (1935-1936 г., 1937-1941 г.) и в Художествения театър в София (1936-1937 г.). От 1941 г. Пенка Икономова е в Националния академичен театър, в който работи до пенсионирането си. Участва във филма „Големанов“ (1958 г.) на режисьора Кирил Илинчев. Авторка е на книгата „Благодаря ти, живот“ (1976 г.).

Картината на Ван Гог “Ириси” е продадена за рекордната сума от 53,6 милиона долара.
Винсент Вилем ван Гог (1853-1890 г.) е холандски художник. През последните десет години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж са изложени 71 от неговите произведения.

Умира Фахри Юмеров Ердинч – писател и преводач. Роден е на 1 януари 1917 г. в Акхисар, Турция. През 1936 г. завършва педагогическо училище в Балъкесир. В периода 1938-1939 г. е студент по театрознание в Анкарската държавна консерватория. Работи като учител, строителен работник, в радиотеатъра към Радио Анкара. За обида на президента е задържан в Анкарския затвор. От 1949 г. живее в България, а през 1965 г. приема българско гражданство. Редактор е в издателството на БКП (1952-1953 г.), в „Народна просвета“. Първите му печатани стихотворения са от 1934-1935 г. във вестник „Балъкесир“. Фахри Ердинч сътрудничи на централния печат в Истанбул и Анкара. Издава няколко книги със стихове, разкази, романи и драми в Турция. В поезията си следва линията на Н. Хикмет, а в прозата – на С. Али. Темата за съвременна Турция продължава и в произведенията си, превеждани и издавани в България: „Скорпиони“ (1956 г.), „Бунтовникът“ (1956 г.), „Горчив залък“ (1968 г.), „Еликсирът“ (1976 г.), „Братски дом“ (1978 г.) и др.

Студентът от Масачузетския университет – Фред Коен демонстрира първия компютърен вирус в света.

Ангола става независима от Португалия след 500 години колониално управление.
През 1972 г. Португалското народно събрание променя статуса на Ангола от “отвъдморска провинция” в “автономен щат” с правомощия в областта на вътрешните си работи. Португалия поема управлението на защитата и международните отношения. През 1973 г. се провеждат избори за законодателно събрание.
През април 1974 г. португалското управление е отхвърлено чрез военен бунт. През май същата година новото правителство на Португалия обявява примирие в опитите си да започне мирни преговори. Те са затруднени обаче от проблеми с 500-хилядното европейско население в страната, както и от конфликтите между освободителните движения.
На 11 ноември 1975 г. Португалия дава независимост на Ангола, чийто първи президент става Агостино Нето.

Роден е Леонардо ди Каприо – американски актьор. В началото на кариерата си той участва в реклами, телевизионни предавания и сериали. Дебютира в игралното кино с ролята на Джош във “Видове-3”. Големият успех за Леонардо ди Каприо идва след участието във филма “Животът на момчето” (1993 г.), където ди Каприо партнира на Робърт де Ниро. Първата номинация за “Оскар” е за ролята му в “Защо тъгува Гилбърт Грейп” (1993 г.). Леонардо ди Каприо става звезда след участието във филма “Титаник” (1997 г.). Филмография: „Баскетболни дневници“ (1995 г.), „Пълно затъмнение“ (1995 г.), „Ромео и Жулиета“ (1996 г.), „Желязната маска“ (1998 г.), „Знаменитости“ (1998 г.), „Плажът“ (2000 г.), „Нюйоркски бандити“ (2002 г.), „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.), „Александър Велики“ (2003 г.).

САЩ закриват последната си военна база във Виетнам.
Виетнамската война се води от 1957 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга. САЩ оправдават намесата си във Виетнам чрез „теорията на доминото“ (част от „доктрината за гъвкавата реакция“) – те смятат, че ако не се намесят да предотвратят падането на Южен Виетнам под комунистическа власт, под комунистическа власт ще попаднат всички държави в Индокитайски полуостров – Индокитай, Камбоджа, Лаос и т.н. Опасенията по-късно се оправдават. Виетнамската война, заедно със Корейската война и Карибската криза са трите критични точки по време на студената война. Съединените щати губят войната и това е едно от най-тежките поражения на външната политика на страната.

Умира Василий Василиевич Каменски – руски поет. Един от първите руски пилоти (1910-1919 г.). Василий Каменски е роден на 17 април 1884 г. Започва да печата през 1904 г. Ранните му стихове са под влияние на футуризма, близък е на Вл. Маяковски. През 1915 г. излиза от печат романът “Стенка Разин”, проникнат от романтично свободолюбие. Характерният тон в лириката му е безгрижното упоение от битието, стихийно-радостното отношение към живота. Публикува поетичните сбирки: “Танго с коронованите. Железобетонни поеми” (1914 г.), “Босоноги девойки” (1917 г.), “И това го има …” (1927 г.), “Стихове за Закавказието” (1932 г.), “Родина на щастието” (1938 г.); поемите “Стенка Разин” (1912-1920 г.), “Цувама” (1920 г.), “Емелян Пугачов” (1931 г.), “Младостта на Маяковски” (1932 г.), “Иван Болотников” (1934 г.), “1905-та” (1934 г.), “Поема за Кама” (1934 г.); романа “Пушкин и Дантес” (1928 г.); повести, кн. с очерци и мемоари.

Публикувано е постановление на ЦК на БКП и Министерския съвет за по-нататъшното развитие на българската наука и за повишаване на нейната роля в социалистическото строителство. От Българската академия на науките се изисква да обърне особено внимание на онези научни задачи, чието разрешаване „непосредствено да обслужва социалистическото ни строителство“.

Джон Мълин и Уейн Джонсън демонстрират в Бевърли Хилс, Калифорния, първото устройство за видеозапис. За изобретението са инвестирани $50 хил. във фирмата за електроника Ampex, която пуска в производство революционния Модел 200 магнитофонна касетка. Работейки заедно с Бинг Кросби, Мълин разработва черно-бяло видеозаписващо устройство до 1950 г. и цветно устройство до 1954 г. Изобретенията намират веднага приложение в телевизията.

Обявена е амнистия за лицата, напуснали страната и останали незаконно в чужбина.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) Първа армия сломява хитлеристката съпротива и освобождава Куманово.
България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., но на практика се осъществява след политическата промяна на 9 септември 1944 г. Самото участие на България във войната преминава през два периода (фази).
Първият период обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Ф. И. Толбухин. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. е сключена спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от хитлеристките армии по долините на р. Морава, Вардар и Ибар, възлизащи на 10 дивизии, 8 бригади и др. войскови сили. Срещу тях България мобилизира 455 хил. души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната 7. СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и др. селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар.
Вторият период (фаза) започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят епични боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя в края на април и началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хил. души убити и ранени войници и офицери. Това е цената (без военните разходи, объркването на стопанския живот и др.), която България плаща за окончателния разгром на хитлеристка Германия и благодарение на която успява да избегне надвисналата над нея трета национална катастрофа с участието си в Тристранния пакт на държавите от хитлеристката ос.

Американският дезертьор Еди Словик е осъден на затвор. Това е единственият случай на осъден за дезертьорство войник през Втората световна война.

Умира Христо Янков Недялков – български офицер, генерал-лейтенант от 1919 г. Христо Недялков е роден през 1864 г. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на взвод и рота в IV пехотен Плевенски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Недялков e командир на XXIV Черноморски пехотен полк. Сражава се при Бунархисар, Чаталджа и Одрин. През Първата световна война е командир на първа бригада от I пехотна Софийска дивизия, която воюва в Южна Сърбия и Македония. Като командир на I пехотна дивизия участва във войната срещу Румъния (1916-1917 г.). От 1919 г. е в запаса.

В Бейрут французите арестуват президента на Ливан – Б. Хоури. В резултат започва антифренското въстание на мюсюлманите.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в България е въведена купонна система и военновременни дажби.

Британски въздушни удари унищожават половината от италианския флот.
Битката при Таранто от нощта на 11 срещу 12 ноември 1940 г. е част от Втората световна война и се състои при осъществяването на операция “Джъджмънт”. Първата вълна на британските въздушни атаки започва в 22 ч. 58 мин. Съюзническите самолети са малко на брой, но екипажите им са с голям опит, което предопределя успешността на операцията. Атаката унищожава половината от морските сили на Италия, а остатъците от тях намират укритие в Неапол. Британският въздушен отряд претърпява загуба само на 2 самолета.

От производство излизат първите автомобили “Джип” от американската компания “Бентъм”.

В концлагера Дахау са изпратени 55 полски представители на интелигенцията – това е първото масово нацистко заточение в Дахау.
Дахау е първият и най-продължително съществувал концлагер, основан от германските националсоциалисти. Броени седмици след назначаването на Адолф Хитлер за райхсканцлер, на 22 март 1933 г., край града със същото име в близост до Мюнхен е сложено начало на изправителен лагер за политическите противници на управляващите.

Родена е Биби Андершон – шведска актриса. Героините и изразяват противоречивата същност на света, в който живеят: „Седмият печат“ (1957 г.), „Поляната с дивите ягоди“ (1957 г.), „Лицето“ (1958 г.), „Любовницата“ (1962 г.), „Персона“ (1966 г.), „Дуел в Диабро“ (1966 г.), „Страст“ (1970 г.), „Докосването“ (1971 г.), „Сцени от един семеен живот“ (1973 г.), „Над Сантяго вали“ (1976 г.), „Никога не съм ти обещавала градина с рози“ (1977 г.), „Квинтет“ (1979 г.), „Страхотна жена“ (1985 г.).

По предложение на депутати-земеделци подпредседателят на XXIII ОНС Никола Захариев е свален от поста си със закон и на негово място е избран Стоян Даскалов.
Никола Захариев (Н. З. Ангелов) е политически и държавен деец. Роден е на 11 април 1898 г. в с. Лесичери, Великотърновско. Член е на Българския земеделски младежки съюз и негов председател (1921–1923 г.). Завършва Висша кооперативна школа в Прага (1924–1927 г.). След завръщането си в България се изявява като активен деец на БЗНС. Главен организатор на групата „Орач“. Депутат в ХХIII (1931–1934 г.) и в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Подпредседател е на ХХV ОНС (1940–1944 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (19 май 1934 г.), което същия ден се слива с Министерството на железниците, пощите и телеграфите в Министерство на съобщенията. Той го оглавява до 22 януари 1935 г. и от 22 януари 1935 г. до 21 април същата година. Министър е и на търговията, промишлеността и труда (11 юни 1942 г.–14 септември1943 г.). Осъден от Народния съд на смърт и на 1 февруари 1945 г. е разстрелян.

Роден е Петър Киров Караангов – български поет. През 1952 г. завършва Библиотекарския институт в София, а през 1957 г. българска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В перода 1952-1953 г. Караангов работи като библиотекар в Централната библиотека на БАН, коректор в издателство “Български писател” (1958 г.), референт в изданието “Бълг. писател” (1958-1963 г.). Редактор в списание “Пламък” (1963-1964 г.), главен редактор на изданието “Бълг. писател” (1964-1968 г.). В периода 1968-1971 г. е главен редактор на Студията за игрални филми, а през 1971-1972 г. е зам.-директор на Българския културен център във Варшава. Зам.-генерален директор на ДО “Българска кинематография” (1972-1980 г.), главен редактор на списание “Пламък” (1980-1983 г.). Главен директор на НБКМ (1983-1989 г.) и главен секретар на СБП (1989-1991 г.). Започва да публикува в началото на 50-те години на XX век. Караангов превежда поезия от руски и полски език, съставя поетични антологии. Негови съчинения са: “Следи по пътя” (1957 г.), “Сезоните и нашата улица” (1960 г.), “Участие” (1964 г.), “Годишни кръгове” (1965 г.), “Зимни недели” (1967 г.), “Внезапно лято” (1970 г.), “Приближаващи снегове” (1971 г.), “Както музиката вечер” (1973 г.), “Дъждът, преди да стане сняг” (1976 г.), “Континент” (1980 г.), “Биография с молив” (1981 г.), “В средата на сезона” (избр. стихове, 1981 г.), “Аз отивам на училище” (1983 г.), “Зимни недели” (1984 г.), “Нежни профили” (1988 г.) и др.

Роден е Карлос Фуентес – мексикански писател. Завършва право. Дебютира през 1954 г. със сборник разкази “Замаскирани дни”. Фуентес е автор на романите “Област с най-прозрачен въздух” (1958 г.), “Чиста съвест” (1959 г.), “Смъртта на Артемио Круз” (1962 г.), посветени на най-новата мексиканска история. Заедно с произведенията на Х. Рулфо те стават нов етап във формирането на мексиканската реалистична проза. В романите “Смяна на кожата” (1967 г.) и “Рожден ден” (1975 г.) Фуентес разширява художествения арсенал за сметка на неоавангардистките похвати. Изявява се като драматург (“Всички котки са сиви”, 1970 г.) и критик-есеист (“Новият испано-американски роман”, 1969 г.).

Умира Вилхелм Людвиг Йохансен – датски биолог. Той изгражда основите на експерименталната генетика. Йохансен е професор и е член на Шведската Академия на науките от 1924 г. Преподавател е в Института по физиология на растенията в Копенхагенския университет. В научния си труд „Елементи на точното учение за наследствеността“ (1909 г.) въвежда и анализира основните понятия на съвременната генетика – ген, генотип, фенотип и чисти линии. Разработва математични методи за изследване.

Издадена е първата плоча на джаз музиканта Луис Армстронг. В своето творчество той комбинира традиционното с новаторското, негърския идеал с европеизирания суинг и модерен джаз, грубата простота със спонтанното.

Роден е Кърт Вонегът – един от класиците на съвременната американска литература. Вонегът е натурализиран американец. По-известните му произведения (много от които преведени и на български) са: „Механично пиано“, „Майска нощ“, „Сирените на Титан“, „Кланица N 5“, „Котешка люлка“, „Закуска за шампиони“, „Фарс, или Никога вече самота“, „Затворникът“, „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“, „Точният мерник“, „Галапагос“, „Синята брада“ и др. Вонегът умира на 11 април 2007 в Манхатън, Ню Йорк.

В Уестминстърското абатство в Лондон е открит мемориал на Незнайния войн.

Врангел заповядва да бъде евакуиран Крим.
Пьотър Николаевич Врангел е генерал от царската армия на Руската империя, барон, активен участник в движението на Белогвардейците. Завършва Ростовското реално училище през 1896 година и Горний институт в Санкт-Петербург през 1901 г. Постъпва в армията в Конен полк. Произведен в офицер – корнет от гвардията. През 1918 г. след Октомврийската революция постъпва в Доброволческата армия, от 1919 г. става неин командир. От 1920 г. е в емиграция. Създава Руски общовойнски съюз през 1924 г. – патриотично движение на белогвардейците зад граница. Умира през 1928 г. в Брюксел, Белгия.

Роден е Пантелей Зарев (псевдоним на Пантелей Йорданов Пантев). Той е български литературен теоретик, историк и критик, академик от 1967 г. През 1941 г. завършва философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БОНС; един от редакторите на вестник „Академик“. Редактира сборника „Жажда“ (1939 г.), сътрудничи на левия литературен печат, работи като учител. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания. През 1947 г. става доцент в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата (от 1950 г.). В периода 1968-1972 г. Зарев е ректор на Софийски университет. В периода 1951-1960 г. е зам.-директор на Института за литература при БАН. От 1951 г. е член-кореспондент на БАН, а от 1972 г. е председател на СБП. Зарев работи в различни сектори на апарата на ЦК на БКП. Творчеството си започва с белетристика: „По крайбрежието“ (1939 г.), „Боян партизанинът“ (1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата: „Класика и съвременност“ (1961 г.), „Панорама на българската литература“ – I том (1966 г.), II том (1967 г.), III том (1969 г.), IV том (1973 г.), V том (1976 г.), „Структурализъм, литературознание и естетически идеал“ (1969 г.), „Народопсихология и литература“ (1970 г.), „Богатството на гения“ (1977 г.), „Теория на литературата“ (2 т., 1979-1981 г.), „Българска класика“ (2 т., 1986-1987 г.), „История на българската литературна критика“ (т. 1, 1989 г.), множество литературни портрети. Пантелей Зарев умира на 18 февруари 1997 г. в София.

Главнокомандващият армиите на Антантата маршал Фердинанд Фош подписва при Компиен, Франция, споразумение за прекратяване на огъня и капитулация на Германия, с което се слага край на Първата световна война. От германска страна под примирието стои подписът на Матиас Ерцбергер.
Преговорите за примирие се водят трескаво от началото на ноември, когато в Берлин вече е ясно, че Централните сили губят войната, а германските съюзници един по един капитулират. Германският главнокомандващ Паул фон Хинденбург изпраща на 7 ноември телеграма на Фош с искане за среща. Той бърза да уреди примирието, тъй като в Германия тлее революция, а Мюнхен, Берлин и други градове са на ръба на бунта. По време на тридневните преговори Фош се появява само два пъти – отначало, за да попита германците какви са исканията им, и накрая, за да подпише договора. Междувременно германците преговарят с френски и други съюзнически офицери, които настояват в примирието да бъда включена клауза за пълна демилитаризация на Германия. Всъщност реални преговори няма, а едва няколко от германските искания са приети. Те са притиснати допълнително и с новината, че кайзер Вилхелм II е абдикирал. Ерцбергер протака преговорите до максимално договорения предварително срок от 72 часа, но в края на краищата на 11 ноември сутринта полага подписа си и примирието, слагащо край на войната, става факт. В следващите дни в много германски градове избухва революция. В същия ден британците превземат Монс. Примирието е подписано в 5 ч. сутринта. Бойните действия са прекратени около 11 ч. по цялата линия на фронта.

На съвещание на представителите на левите партии на Русия е взето решение да бъде създадено еднородно социалистическо правителство без участието на болшевики в него.

Открита е руската църква „Св. Николай“ в София.
Строителството на църквата “Св. Николай” започва след края на Руско-турската война, но завършва през 1912 г. Тя е издигната в София за нуждите на миряните, спазващи обредите на Руската православна църква. Разположена е в централната част на столицата, върху терен, собственост на Руското посолство. Църквата “Св. Николай” не е голяма и напомня повече произведение на декоративната скулптура, отколкото творба на архитектурата. Основното й ядро се състои от висок деветнадесет метра шатровиден купол, стъпил върху малка квадратна основа, уширена от две дълбоки странични ниши, в източната от които се помества олтарът. Осветлението е оскъдно. Под основния етаж има втори, полуподземен, предназначен за крипта, с осигурен самостоятелен достъп отвън.

САЩ започват изграждането на военноморската база в Пърл Харбър. Мястото на Хаваите е избрано заради изключителната му защитеност от евентуално японско нападение.

В София се провежда учредителен конгрес на Главния съюз на българските земеделски кооперации с участието на 317 делегати от 257 кооперации. В Управителния съвет доминират демократи и радикалдемократи.

Умира Никола Христов Гутев – български фабрикант, основател на най-старата кожарска работилница в България. Никола Гутев е роден през 1837 г. в Габрово. През 1862 г. открива собствена табакхана (кожарска работилница) в Габрово. Той въвежда в производството на машини (1896-1901 г.) и превръща работилницата си във фабрика, която след стопанската криза през 1930 г. е ликвидирана.

Роден е Никола Тодоров Балабанов – български литературен историк и театрален критик (псевдоними Бенете, Далил Бензехар). Завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и специализира в Прага и Париж. В периода 1934-1944 г. Балабанов издава списание „Завети“. Той е автор на научнопопулярни статии за дейци на Българското възраждане: Р. Попович, д-р П. Берон, Л. Каравелов, Н. Бозвели, Д. Чинтулов, братя Миладинови. Негови съчинения са: „Неофит Бозвели“ (1925 г.), „Театър и драма“ (1933 г. ).Никола Балабанов умира на 21 август 1966 г. в София.

В Болшой театър в Москва се състои премиерата на операта на П. Чайковски – “Йоланта”.
Болшой театър е най-големият театър в Европа. Построен е през годините 1821-1824 г. Проектриран е от архитектите О. Бове и А. Михайлов.

Вашингтон става 42-рия щат на САЩ.
Вашингтон (Washington) е щат в северозападната част на САЩ. На север граничи с Канада, на изток с щата Айдахо, на юг с Орегон, а на запад с Тихия океан. Столица на щата е Олимпия, а най-голям град е Сиатъл.
Населението на Вашингтон е около 6 256 400 души (2005 г.).

Роден е Ангел Спасов (А. С. Ралчев) – български скулптор. Завършва Държавното индустриално училище в София (по-късно ВИИИ, 1911 г.), където учи живопис при Ив. Мърквичка и скулптура при Ж. Спиридонов. През 1910-1911 г. посещава Италия. Учител е във Видин и Плевен (1911-1928 г.). Ангел Спасов създава произведения предимно в областта на портрета и композицията; батални сюжети и теми, свързани с живота на работниците – “Секретен пост” (1917 г.), “Бюст на майка ми” (1923 г.), “Бюст на Любка” (1929 г.), “Пиета” (1930 г.), “Скитник певец” (1933 г.), “Голгота” (1934 г.) и др. След 9 септември 1944 г. създава “Бюст паметник на Цветан Спасов” (1947 г., Плевен), “Бюст паметник на Георги Кирков” (1953 г., Плевен), “Бюст паметник на Асен Халачев” (1954 г., Плевен), “Бюст на ген. Е. И. Тотлебен” (1955 г., Плевен), “Бюст на ген. М. Д. Скобелев” (1957 г., Плевен) и др. Ангел Спасов умира през 1974 година.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) започва турска атака срещу връх Свети Никола (Столетов връх), отбита от руската отбрана. Към Осман паша се отправя предложение за капитулация, но той го отхвърля. Същия ден отрядът на генерал Гурко освобождава Етрополе и Правец.
Руско-турската война води до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя се предизвиква от подема на националноосвободителните движения на Балканите – въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България – и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

В Гюргево се създава Гюргевски революционен комитет (ГРК). В работата на комитета участват 15-17 души, между които се открояват Стефан Стамболов (на снимката), Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др. Всички участници в ГРК са съгласни, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново въстание в българските земи, затова тяхното внимание изцяло се насочва към изработване на план за предварителна подготовка на бъдещото въстание. Заседанията на комитета продължават до 25 декември 1875 г., след което определените за вътрешността на страната апостоли се прехвърлят нелегално в българските земи. Територията на страната е разделена на 5 окръга (Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски). За всеки окръг са определени по един апостол и по двама помощник-апостоли. В хода на подготовката на въстанието обаче функционират само първите четири окръга.

Умира Димитър Шишманов – български общественик и драматург. Завършва търговското училище в Темешвар. Пътува с театрална трупа из Унгария. Служи в австрийската армия като гренадирски подофицер. Участва в италианския поход на Й. Радецки, отличава се в битката при Новара (23 март 1849 г.). През 1873 г. се връща в България. Шишманов работи като учител и търговец в Свищов. Той открива първото българско търговско училище, което съществува една учебна година. Учителства във Видин. Литературните му интереси са в областта на драматургията: “Добродетел и злоба” (1871 г.). В Свищов са представяни оригинални и побългарени негови драми: “Годеж”, “Добрата майка”, “Запреният”, “Пенчо Кърлежът” и др. Защитник на еманципацията, противопоставя се на третирането на жената като непълноценен член на обществото. Работи активно за създаването на български театър.

Роден е Антоан Мейе – френски лингвист. Следва в парижката Сорбона. Мейе е професор в Практическото училище за висши знания (1891 г.) и “Колеж дьо Франс” (1906 г.). Член е и секретар на Парижкото лингвистично дружество. Представител на социологическата школа в езикознанието. Автор на трудове по сравнително индоевропейско езикознание и за отделните езикови семейства: “Сравнителна граматика на класическия арменски език”, “Индоевропейските диалекти”, “Въведение към изучаването на индоевропейските езици”, “Езиците в нова Европа” и др. Антоан Мейе умира на 21 септември 1936 г. в Шатомеян.

Сръбският княз Михаил Обренович решава да даде на Георги Раковски сръбско поданство.
Михаил Обренович е княз на Сърбия в периодите 1839-1842 г. и 1860-1868 г. Провежда политика на използване на българското националноосвободително движение в интерес на Сръбското княжество, което предизвиква силно разочарование у водителите на българската революционна емиграция в лицето на Г. С. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев и др.

Умира Сьорен Киркегор – датски философ и писател, смятан за основоположник на екзистенциализма. Той е роден на 5 май 1813 г. в Копенхаген. През 1845 г. Киркегор е кандидат по теология и е поканен за пастор, но се отказва и започва ожесточена борба против официалната религия. Нарича себе си “вярващ антитеолог”, критикува официалната Църква, но и Хегел. За Киркегор науката, която е основа на производството, не може да отговори на въпроса за истината и свободата. За основното понятие на неговата философия – екзистенцията, смята, че не може да се обхване от науката, защото стои в основата на мисленето. Затова екзистенцията се разбира най-добре (има най-избистрен вид) в художественото творчество. Определя 3 стадия в развитието на човешката личност (на тях е посветено и основното му произведение “Или-или”): 1) eстетически; 2) eтически и 3) религиозен стадий на крайностите. На 42 годишна възраст има 38 книги; този стадий е определен в “Страх и трепет – Диалектическа лирика”). Ключова в религиозното учение на философа е категорията “парадокс”. Идеите му са основа на екзистенциализма във философията, възприети са от различни католически и протестантски философи, оказват влияние върху “диалектическата теология” на К. Барт.

Роден е Жак Бертийон – френски статистик и антрополог. Син на Л. А. Бертийон. Той взема участие в работата на Международния статистически институт, за когото през 1895 г. подготвя проект за международна класификация на професиите. Разработва и проблеми на демографията. Бертийон умира през 1922 г.

Роден е Ангел Кънчев – деец на националнореволюционното движение, помощник на В. Левски. Първоначално той учи в родния си град Трявна, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. „Дунавска зора“ Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. В периода 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Ангел Кънчев успява да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си.

Иван Селимински е назначен за окръжен лекар в Браила.
Д-р Иван Селимински e роден на 24 декември 1799 г. в Сливен. Завършва килийно училище в родния си град и гръцка гимназия в Кидония (Мала Азия). Поддържа връзки с водачите на Гръцкото националноосвободително въстание (1821-1829 г.). През 1823 г. се установява в Брашов (Румъния) и през 1825 г. работи като частен учител там. След това открива частно училище в Сливен. След Руско-турската война се преселва в Румъния, а през 1845 г. завършва медицина в Атина. Специализира в Сиена (Италия). След това до 1866 г. е лекар в Румъния. По време на Кримската война (1853-1856 г.) организира български отряд от волонтири (между 2000 и 4000 души) в помощ на руските войски. Д-р Иван Селимински участва в църковно-националните борби и в просветното движение. Умира на 21 юли 1867 г. в Румъния.

Открита е първата железопътна линия в Русия – Царско Село – Петербург.

Във Вирджиния (САЩ) е обесен ръководителят на въстанието на робите негри – Нат Търнър.

Обявено е създаването на държавата Белгия.
Кралство Белгия (фр. Belgique, флам. Belgi¸) е държава в Северозападна Европа; граничи с Холандия, Германия, Люксембург, Франция и Северно море. Площ – 30 528 кв. км. Население – около 10 200 000 ж. (2000 г.) – на север – фламандци (59 %), които са от германско потекло и говорят особено немско наречие, а на юг – валонци (41 %), които са романизирани келти и говорят френски език. Законодателен орган – двукамарен парламент. Столица – Брюксел. Населена около 300 пр. Хр. с келтските племена белги. През 57-51 пр. Хр. – покорена от римляните. През V в. е включена във Франкската държава. Вердюнският договор през 843 г. я поделя между Франция и Лотарингия. През IX-XV в. се създават княжествата Фландрия, Люксембург, Брабант, Линбург и др. През XV в. преминава към Хабсбургите. След войната за испанското наследство през 1714 г. Белгия става австрийско владение, след това (1795 г.) е присъединена към Франция, а Виенският конгрес (1815 г.) я поставя под властта на Нидерландското кралство. През 1948 г. образува с Люксембург и Нидерландия Бенелюкс. От 1951 г. е кралство; държавата е преустроена на федеративен принцип. Държавен глава – крал Алберт II, на престола от 9 август 1993 г.; министър-председател – Жан-Люк Дьоан, правителството е сформирано на 23 юни 1995 г. Член е на ЕС и на ООН (1945 г.).

Роден е Фьодор Достоевски – руски белетрист реалист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1877 г.). Заради участие в революционната организация на петрашевците е арестуван, осъден на смърт, но вместо изпълнението на присъдата е изпратен на каторга в Сибир (1850-1854 г.) и на принудителна военна служба. Той е автор на психологически романи, в които осмисля социалните противоречия, търсенето на обществена и човешка хармония. Негови романи са „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Братя Карамазови“, „Бесове“, повести – „Бели нощи“, очерци – „Записки от мъртвия дом“, публицистика, литературна критика. В „Дневник на писателя“, в статии и бележки отразява страданията на българите през османското робство и защитава правото им на свободен живот. Фьодор Достоевски умира през 1881 година.

Канадско-английските войски отблъскват американците в битката при Комвол (Онтарио, Канада).

Руската армия на Михаил Кутузов нанася поражение на френския корпус на маршала на Наполеон Е. Мортие.
Михаил Иларионович Кутузов е руски военачалник, ген.-фелдмаршал. Роден е на 16 септември 1745 г. в Санкт Петербург. През 1759 г. завършва с отличие Дворянското артилерийско училище, след което работи в него като преподавател по математика. През 1761 г. получава първо офицерско звание – прапоршчик, и е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк; по-късно през 1762 г. е назначен за адютант на естландския (естонския) генерал-губернатор. Като командир на малки отряди участва в потушаването на въстанията на полски бунтовници, в периода 1764-1765 г. По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) участва в боевете при Ларга, Кагул и др. През 1774 г. е ранен в слепоочието и загубва лявото си око. През 1784 г. е произведен е в чин ген.-майор. Формира егерски корпус, с който участва в Руско-турска война (1787-1791 г.). Като командир на колона участва в щурма на Измаил (декември 1790 г.) и в сраженията при Бабадаг и Мачин. Ръководител е на руската дипломатическа мисия в Истанбул (1792-1794 г.), проявява се като способен дипломат и спечелва за Русия редица политически и търговски предимства. Известно време (1795-1799 г.) е инспектор и командващ войските във Финландия и изпълнява дипломатически задачи в Прусия и Швеция. През 1798 г. получава званието генерал на пехотата и известно време е литовски (1799-1801 г.), а след това и петербургски (1801-1802 г.) военен губернатор. През 1802 г. изпада в немилост и напуска армията, като се пенсионира. По време на Руско-австро-френската война (1805 г.) е назначен за командващ руската армия, изпратена да помага на Австрия. След капитулацията на австрийската армия при Улм чрез знаменития марш-маньовър от Браунац до Оломнец успява да спаси руски войски от удара на Наполеон I. В хода на отстъплението спечелва 2 сражения при Алщетен и Кремс. След разгрома на руската армия при Аустерлиц (2.12.1805 г.) Михаил Кутузов успява да спаси остатъците от войските. Известно време заема второстепенни длъжности: киевски губернатор (1806-1807 г.), командир на корпус в молдовската армия (1808 г.), литовски военен губернатор (1809-1811 г.). Назначен е за командващ молдовската армия и успява с активни действия с една кампания (1811 г.) да завърши войната. На 29 октомври 1811 г. получава титлата граф. Носител е на ордена “Св. Георги” II степен. Като опитен дипломат сключва Букурещки мирен договор. В началото на войната (1812 г.) е началник на Петербургското, а след това на Московското опълчение. Назначен за главнокомандващ през август 1812 г. Чрез успешни и ловки маневри дава генерално сражение на Наполеон при Бородино, но не му позволява да спечели стратегическата победа. За да запази армията, Кутузов отстъпва Москва и по-късно принуждава Наполеон да се оттегли по опожарения и разрушен път през Смоленск. След няколко сражения френската армия е победена и напуска Русия. Получава звание княз на Смоленск (6 декември 1812 г.). Ръководи действията на руската армия в началото на Европейския поход. Умира в Полша на 28 април 1813 г.

Във Франция е забранен клубът на якобинците.
Якобинците са членове на Якобинския политически клуб в Париж по време на Великата френска революция, които изразяват интересите на радикалната буржоазия. Якобинците са ляво течение в революционната опозиция. Името им идва от манастира Св. Якоб край Париж, в който се се събират.

В Англия за първи път са внесени от Китай първите хризантеми.

Умира Жулиен Офре дьо Ламетри – френски философ и лекар. Следва богословие, физика и медицина в Лайден. Пръв във Франция дава последователно изложение на системата на механистичния материализъм и на сенсуализма. В съчинението си „Човекът машина“ (1747 г.) разглежда човешкия организъм като самозадоволяваща се машина, подобна на часовниковия механизъм.

Заговорът начело с кралицата-майка на Франция Мария Медичи претърпява неуспех. Заговорниците изискват от крал Луи XIII оставката на кардинал Ришельо. Кралят взема страната на кардинала. След това по заповед на Ришельо замъците на заговорниците са изравнени със земята, а Медичи и братът на краля Гастон, херцог Орлеански, по-късно са изгонени от страната.

Руският народ е освободен от татаро-монголско робство. На река Угра Ахмад-хан оттегля войските си и отстъпва. Това е краят на робството, което потиска руския народ в продължение на няколко века.

В Констанца завършва започналият още през 1414 г. събор, който слага край на Великата схизма, когато на папския престол се намират едновременно трима папи. За папа е избран Одо Колона, който приема името Мартин V. До обявяването му за папа той е обикновен мирянин и преминава всички църковни йерархически степени за времето, в което протича събора.

Организиран е най-големият в историята на средновековието Латерански Вселенски събор, който се ръководи от папа Инокентий ІІІ. Съборът отменя ордалиите и показанията под клетва, а вместо тях въвежда т.нар. формална сила на доказателствата. Въвеждат се като нови наказания