КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА

Завършва държавното посещение на президента Георги Първанов в Германия. Той търси подкрепа за българската кандидатура за НАТО и ЕС в разговорите си с германския президент Йоханес Рау, канцлера Герхард Шрьодер, външния министър Йошка Фишер и председателя на бундестага Волфганг Тирзе. Българският президент посещава и провинциите Тюрингия и Северен Рейн Вестфалия.

На 28 януари 1999 г. дата 8 ноември е обявена за Професионален празник на служителите от Национална служба „Полиция“ на МВР.
За първи път празникът на българската полиция се чества на 21 ноември 1924 г. (ст. стил Св. Архангел Михаил). Честването е преустановено след 1943 г.
Националната служба “Полиция” е специализирана оперативно-издирвателна и охранителна служба на МВР за опазване на обществения ред, за предотвратяване, разкриване и участие в разследването на престъпления.
Националната служба “Полиция” осъществява своята дейност самостоятелно или съвместно с други държавни органи, организации и граждани. Нейни основни задачи са: организиране и осъществяване опазването на обществения ред; предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред; защитава правата и свободите на гражданите и съдейства за упражняването им; опазва имуществото на гражданите, държавата, общините и организациите; организира и осъществява охраната на учреждения и обекти; организира и контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства; контролира спазването на паспортния режим в страната; издирва заподозрени, обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване и съдени, които са се отклонили от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и други лица в предвидени от закона случаи; организира и осъществява дейност по конвоиране на лица в страната и чужбина; съдейства и взема необходимите мерки за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи; изследва и анализира причините и условията за състоянието на престъпността; събира, обработва, използва и предоставя информация за състоянието на обществения ред, борбата с престъпността и за безопасността на движението по пътищата.

Завършва посещението в България на уелския принц и британски престолонаследник принц Чарлс. Той пристига на 6 ноември по покана на президента Петър Стоянов.
В денят на пристигането си принц Чарлс се среща с президента на България. След срещата двамата присъстват на откриването на Български форум на бизнеслидерите. През вторият ден от визитата си заедно президента Петър Стоянов посещават Пловдив. По време на посещението си в България принц Чарлз прави дарение на университетската болница „Царица Йоанна”.

Председателят на СДС Филип Димитров формира първото правителство на СДС, което има само относително мнозинство в парламента и разчита на подкрепата на ДПС.
Филип Димитров е юрист, политически и държавен деец, дипломат. Роден е 31 март 1955 г. в София. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и работи като адвокат. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. Заместник-председател е на Зелената партия в България. Учредител е на първото монархическо дружество в България. Заместник-председател е на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1990 г. В периода 1990-1994 г. е председател на Координационния съвет на СДС. От 1991 г. до 1992 г. е министър-председател на България. В годините 1997-1998 г. е постоянен представител е на България в Организацията на обединените нации. Посланик е на България в САЩ от юли 1998 г. до януари 2002 г.. Автор е на „Ибо доживях, Господи“ и „Истинската история на рицарите на кръглата маса“.

Учредява се Европейската младежка космическа асоциация (ЕМКА) – неправителствена организация, която обединява младежките космически организации от различни страни.

Умира Вячеслав Молотов – последният народен комисар от режима на Сталин.
Вячесла́в Миха́йлович Мо́лотов е съветски политик и дипломат. Молотов и самият Йосиф Сталин са единствените висши болшевики от времето на Октомврийската революция, оцелели след Голямата чистка от 30-те години на 20-ти век.
Роден е в село в Кировска област като Вячеслав Михайлович Скрябин, през 1906 г. той се присъединява към Руската работническа социалдемократическа партия и приема псевдонима Молотов (от молот, на руски „чук“). През Февруарската революция, заедно с Александър Шляпников, ръководи болшевиките в столицата Санкт Петербург до завръщането на лидерите на партията, като Ленин, намиращи се извън страната.

Дадена е амнистия за напусналите незаконно България или останалите в чужбина българи.

Джон Ф. Кенеди печели президентските избори в САЩ срещу кандидата на републиканците Ричард Никсън.
Джон Фицджералд Кенеди е 35-ият президент на САЩ (1961-1963 г.), от Демократическата партия. Роден е през 1917 г. В периода 1941-1945 г. е морски офицер, от 1947 г. до 1961 г. – конгресмен. Провежда социално-икономически реформи, поддържа движението за граждански права на афроамериканците, но среща съпротива от страна на Конгреса. Повишава ядрения потенциал на САЩ. Подготвя държавата с въоръжени сили за бъдещи локални конфликти. Ориентира се към политика на намаляване на напрежението в отношенията със СССР, намира дипломатически изход от Карибската криза. Убит е в Далас през 1963 г.

Умира Иван Алексеевич Бунин – руски поет и писател; неореалист. Роден е на 22 октомври 1870 г. във Воронеж. Почетен академик на Петербургската АН (1909 г.). След болшевишкия преврат (10.1917 г.) е подложен на преследване; принуден да емигрира във Франция, където живее до края на живота си. Автор на много романи и повести: „Селото“, „Вик“, „Любовта на Митя” – преведена на български, „Братя“ и др. През 1933 г. получава Нобелова награда за литература.

Вълко Червенков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП – длъжност, която е закрита след смъртта на Георги Димитров и сега е възобновена специално за него. Така той овладява всички ключови постове в управляващата партия и държавата.
Вълко Вельов Червенков е български политически и държавен деец. Роден е на 6 септември 1900 г. в Златица. Участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г. През 1924 г. е избран в състава на ЦК на БКМС. През 1925 г. емигрира в СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва. От 1928 г. е преподавател, а по-късно завеждащ българския сектор и директор на Комунистическия университет за националните малцинства от Запада. Едновременно с това е член на Централната политемигрантска комисия при Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1938 г. е директор на школите при ИК на Коминтерна. След нападението на Германия над СССР (юни 1941 г.) е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП и главен редактор на радиостанция „Христо Ботев“. След 9 септември 1944 г. се завръща в България и става член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Заема редица държавни постове: председател на МС (03.02.1950 г. – 18.04.1956 г.), зам.-председател на МС (18.04.1956 г. – 09.12.1961 г.) и министър на просветата и културата (15.01.-09.06.1958 г.). В края на 1961 г. е отстранен от състава на Политбюро и освободен от поста зам.-председател на МС, а впоследствие е изключен и от партията. През 1969 г. е реабилитиран. Умира на 21 октомври 1980 г.

Решение на Министерския съвет за отмяна на военното положение.

Умира Август фон Макензен – германски фелдмаршал. Роден е на 6 декември 1849 г. в Хаус Лайпниц, Витенберг През I световна война командва австро-германските войски в Галиция (1915 г.) и направлява военните действия срещу Сърбия (края на 1915 г.). По-късно командва войските, които нахлуват в Румъния (1916 г.), където остава до края на примирието.

Роден е Ален Делон – френски актьор и режисьор. Участва в няколко филма на големи режисьори и се нарежда между най-добрите актьори на своето поколение. Участвал е във филмите: „Когато е замесена жена“ (1957 г.), „Роко и неговите братя“ (1960 г.), „Под яркото слънце“ (1960 г.), „Затъмнението“ (1962 г.), „Гепардът“ (1963), „Черното лале“ (1964 г.), „Самураят“ (1967 г.), „Борсалино“ (1970 г.), „Убийството на Троцки“ (1972 г.), „Двама мъже в града“ (1973 г.), „Полицейска история“ (1975 г.), „Смъртта на един негодник“ (1978 г.), „За кожата на едно ченге“ (1981 г. и режисьор), „Победителят“ (1983 г. и режисьор), „Честната дума на едно ченге“ (1985 г.), „Не будете ченге, което спи“ (1988 г.), „Новата вълна“ (1990 г.), „Завръщането на Казанова“ (1992 г.), „Бащи-трепачи“ (1997 г.), „Актьорите“ (2000 г.).

Умира Андрей Тасев Ляпчев – български държавник, икономист и кооперативен деец. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Роден е на 30 ноември 1866 г. в Ресен (Македония). Учи в Битоля, Солун и Пловдив, следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. Редактира вестниците „Хр. Ботьов“, „Млада България“, „Реформи“ (орган на Македонския комитет), „Пряпорец“. Той е един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и на Съюза на популярните банки. След 1908 г. многократно заема поста министър. Министър-председател е от 4 януари 1926 г. до 29 юни 1931 г. Андрей Тасев Ляпчев сключва Бежанския заем и Стабилизационния заем. Провежда сравнително по-гъвкава вътрешна и външна политика от своя предшественик Ал. Цанков. Умира на 8 ноември 1933 г. в София.

Франклин Рузвелт е избран за президент на Съединените щати.
Франклин Делано Рузвелт е 32-рият президент на САЩ (1933-1945 г.). Той е член на Демократическата партия (избиран е 4 пъти). Племенник е на Теодор Рузвелт. Провежда система от реформи („Нов курс“). Установява дипломатически отношения със СССР. През Втората световна война участва в създаването на антихитлеристка коалиция. Един от авторите на Атлантическата харта, на решенията на Техеранската конференция и Ялтенската конференция. Издига идеята за създаването на ООН и за установяването на всеобщ мир с участието на великите сили от антихитлеристката коалиция. Роден е през 1882 г. Умира през 1945 г.

Роден е Димитър (Митко) Трифонов Палаузов – българско дете увлечено от родителите си в партизанското движение. Няколко месеца живее с майка си в нелегалност в Габровско. Загива заедно с нея при ликвидирането на въоръжена нелегална група в Габровския балкан на 1 април 1944 г.

В Ню Йорк, САЩ се открива Музеят на модерното изкуство.

Ленинградският Съвет постановява да бъде разрушена Петропавловската крепост и на нейно място да бъде построен стадион.

В периода 8 – 10 ноември се провежда учредителен конгрес на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини.
Западните покрайнини са политико-географско понятие, създадено изкуствено след края на Първата световна война (1914-1918 г.), с което се обозначава територията от Западна България, която след тази война е заграбена от Триединното кралство на сърби, хървати и словенци. Включва землищата на 1 град и 101 села, в които според статистическите данни от 1910 г. живеят 61 925 души. Това са Цариброд (дн. Димитровград в Югославия) и 37 села от тогавашната Царибродска околия, част от Кюстендилското краище (37 села), 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско и 1 село от Видинско. Претенциите на Сръбско-хърватско-словенското кралство са от „стратегически съображения“, т.е. осигуряване на неговата източна граница от българско нападение, и са признати от Ньойския мирен договор през 1919 г. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) Югославия успява да запази своето господство над тази територия, чието население нараства на 62 624 души (по данни от 1961 г.). Формално тя признава малцинствени права на българите в тази област, но на практика полага всички усилия за неговото денационализиране и асимилиране.

Адолф Хитлер и неговите най-близки сподвижници поставят начало на „бирения бунт“ в Мюнхен. Това е първият опит за завземане на властта (в Бавария). След неуспеха му Хитлер е арестуван и изпратен в затвор, където пише книгата си “Моята борба”.
Мюнхенския Пуч е неуспешен опит на Хитлер да завземе властта в Бавария, като начало на поход в Берлин. Пучът е зле планиран и пропада след като баварската полиция открива нашествие Одеонсплац, Шестнадесет от поддръжниците на Хитлер са убити, макар че той и генерал Лудендорф остават невредими. Хитлер е осъден, а Лудендорф оправдан.

В периода 8 – 23 ноември в Москва се провежда Шестата конференция на Балканската комунистическа федерация. На форума е дадена положителна оценка на Септемврийските бунтове на БКП и поставя като основна задача пред нея подготовката на ново въстание. Тя обявява населението на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини за самостоятелни нации, а на V-я конгрес на Коминтерна през юни-юли 1924 г. в Москва признава правото им да се борят за самоопределение.
“Септемврийски събития” са събитията в България през есента на 1923 г., свързани с избухването на бунтове в някои части на страната. Дължат се преди всичко на пренасянето на българска територия от Георги Димитров и Васил Коларов на революционната схоластика на Коминтерна за наличие на революционна криза и необходимост от революционно въстание. На разширен пленум (12-24 юни 1923 г.) на ИККИ е взето решение БКП (т. с.) да организира въоръжено въстание за сваляне на правителството и установяването на работническо-селска власт в България. Димитър Благоев вижда опасността от подобни действия и се обявява против решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членове на ЦК – Т. Луканов, Т. Петров и др. На своя отговорност Т. Луканов изпраща контрауказания, с които отменя назначената акция. Бунтът започва на 13 септември 1923 г. в с. Мъглиж, Казанлъшко. Към 20 септември обхваща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са бунтовете в Северозападна България. На 23 септември е превзет град Фердинад (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци. На 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, но са разбити при с. Брусарци (днес област Монтана) от части от Видинския гарнизон. На 27 септември гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава нареждане за изтегляне към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните действия се прехвърлят на югославска територия, където предварително са изпратили семействата си. В Разложко и Петричко също има опити за бунт. Под ръководството на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия. Ръководството на ВМРО мобилизира своите членове и ликвидира бунта, като изпраща всички бунтовници по домовете им. В другите райони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) положението остава спокойно. Не избухват бунтове в големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни правителствените сили възстановяват положението.

От 8 до 9 ноември се провежда среща на премиерите Александър Стамболийски и Никола Пашич в Белград.
Никола Пашич е сръбски политически и държавен деец. Лидер е на Радикалната партия в Сърбия. През 1883 г. след неуспеха на Тимошкото въстание емигрира в България. Амнистиран през 1889 г., Никола Пашич се завръща в Сърбия. Участва многократно в управлението на Сърбия – заема постовете: министър-председател и министър на външните работи (1891–1892 г., 1904–1905 г., 1906–1908 г., 1909–1911 г., 1912–1918 г., 1921–1926 г.). Привърженик е на идеята за разширяване на Сърбия за сметка на несръбско население. Взема участие в подписването на Българо-сръбския договор 1904 г. и в преговорите по създаването на Балканския съюз 1912– 1913 г. Ръководи сръбската делегация на Парижката мирна конференция 1919–1920 г., където отстоява териториалните претенции на Сърбо-хърватско-словенското кралство към България.

Роден е Кристиан Нейдлинг Барнард – южноафрикански лекар-хирург; професор Кристиан Нейдлинг Барнард – извършил първата в света трансплантация на човешко сърце. През ноември 1967 г. в болница в Йоханесбург извършва за първи път операция за присаждане на сърце. Пациентът Луис Вашкански умира 18 дни след операцията от пневмония. На 2 януари 1968 г. Кристиан Барнард. За втори път присажда сърце на Филип Блайберг (58 г.), който живее 19 месеца и 15 дни. Пациентката Дороти Фишер, на която е трансплантирано сърце през 1968 г. преживява 12 г. Въпреки че тогава сърдечните трансплантации са оспорвани като терапевтична възможност, той намира редица последователи в света. Кристиан Нейдлинг Барнард е почетен доктор (MS) на университета в Кейптаун. Получава наградата „Даг Хамаршелд“ през 1968 г. Кристиан Нейдлинг Барнард умира на 2 септември 2001 г.

В Русия е създаден Съвет на народните комисари, изпълняващ функциите на правителство. Пръв негов председател е Ленин, Троцки е външен комисар, а Сталин – комисар за националностите.

В Торонто, Канада е основана информационната агенция “Канейдиън Прес”.
Агенцията е създадена с постановление на парламента първоначално с цел да разпространява новини за канадските войници, участващи в Първата световна война. Новините са на английски и френски език – двата официални езика в Канада. Агенцията има също така бюра във Вашингтон. Освен че доставя информация на вестници, телевизия и радио, агенцията е и най-големият източник на новини в интернет в Канада.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) на 7 срещу 8 ноември под командването на капитан II ранг Димитър Добрев българските миноносци от военният кораб „Дръзки“ торпилират османския крайцер „Хамидие“ по линията нос Калиакра – нос Емона.
На 7 ноември в щаба на флота се получава сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два египетски кораба. Бреговите постове потвърждават движението на турски военни кораби край Калиакра и веднага е издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби. Допълнително е разпоредено да не се чакат други нареждания, а да се действа според обстоятелствата. В 22:30 ч. отрядът, състоящ се от флагмана „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ излиза през северния проход на минното заграждение и при пълна светомаскировка се отправя да пресече пътя на конвоя. Командир на отряда е кап. II ранг Димитър Добрев. Половин час след полунощ на 32 мили от Варна е забелязан силуетът на голям кораб. Постепенно се разузнава, че това е един от крайцерите „Хамидие“ или „Меджидие“. В 00:40 ч. от флагмана е подаден сигнал за атака и 5 минути по-късно от разстояние 500-600 метра „Летящи“ дава първия торпеден залп.
В този момент започва ожесточен артилерийски обстрел от „Хамидие“. От по-близка дистанция атаката провеждат и „Смели“, и „Строги“, като „Смели“ получават попадения на борда си. С повредено рулево устройство, корабът започва да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го „Строги“. Това създава критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също откриват силен огън по български кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправят пораженията, който минават на ръчно управление и се отправят към сборния пункт след атаката.
Последен от отряда торпедо пуснал „Дръзки“, командван от мичман I ранг Георги Купов. Изстрелът е даден от разстояние 50-60 метра и е единственият успешен. Няколко секунди след него избухва силен взрив и над „Хамидие“ се издига висок воден стълб. Крайцерът е уцелен в носовата част, получава пробойна от около 10 кв.м., и само тихото море го спасило от потъване. Имало и 8 убити и 30 ранени. В атаката „Дръзки“ получава само едно попадение от шрапнел в димохода си. След кратък артилерийски двубой той също се отправя към сборното място.
На 21 ноември 1957 г. командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов открива Тържествено кораба-музей „Дръзки“ в района на Военноморския музей във Варна. На откриването присъства и о.з. кап. I ранг Георги Купов, командир на „Дръзки“.

Родена е Кетрин Хаутън Хепбърн– американска актриса родена на 12 май 1907 г. Работи в студентски, а от 1928 г. и в професионални театрални трупи. В киното дебютира през 1932 г. – “Иск за развод”. След първите си участия се утвърждава като една от най-талантливите американски актриси. Постига успехи в остроумните комедии “Празник” (1938 г.), “Отглеждането на бебе” (1938 г.), “Филаделфийска история” (1940 г.), в които играе самоуверени еманципирани жени; в мелодрамите “Ранна слава” (1933 г., “Оскар”), “Малките жени” (1933 г.), “Алис Адамс” (1935 г.) и в исторически филм “Мария Шотландска” (1936 г.). През 40-те – 60-те години работи съвместно със Спенсър Трейси – “Жена на годината” (1942 г.), “Море от трева” (1946 г.), “Ребро Адамово” (1949 г.), “Пат и Майк” (1952 г.), “Кабинетната гарнитура” (1957 г.), “Познай кой ще дойде на вечеря” (1967 г., “Оскар”). Създава прекрасни роли на зрели и възрастни жени в редица психологически драми и мелодрами – “Африканската кралица” (1952 г.), “Лятно безумие” (1955 г.), “Човекът, който донесе дъжд” (1956 г.), “Внезапно преминалото лято” (1959 г.), “Дългото пътуване на деня към нощта” (1962 г.), “Лъвът през зимата” (1968 г., “Оскар”), “Лудата от Шайо” (1970 г.), “Троянките” (1971 г.), “Ръстър Когберн” (1974 г.), “Любов сред руините” (тв, 1974 г.), “Деликатно равновесие” (1975 г.), “Край златното езеро” (1981 г., “Оскар”), “Последният изход на Грейс Куигли” (1983 г.), “Госпожа Демафилд иска да се омъжи” (1986 г.), “Лора Лансинг спа тук” (тв, 1988 г.), “Любовна афера” (1994 г.). Умира на 29 юни 2003 г.

Родена е Маргарет Мичъл – американска писателка. Авторка е на романа “Отнесени от вихъра” (1936 г.). За този роман Маргарет Мичъл печели награда
“Пулицър”. Романът е филмиран от Флеминг през 1939 г. Сюжетът разкрива живота на Юга по време и след Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.).
Маргарет Мичъл е родена на 8 ноември 1900 г. в Атланта и умира на 16 август 1949 г. в Атланта, Джорджия.

Открита е жп линията Плевен-Шумен. Тя е с дължина 243 км.
Първата железопътна линия в България е Русе —Варна (224 км.). Открита е за експлоатация на 7 ноември 1866 г. Строителството й започва на 21 май 1864 година и се извършва от английска компания начело с братя Барклей под финансовото ръководство на У. Гладстон. Локомотивите са произведени от английските фабрики SHARP STEWART и BAYER PEA*censored*. Английската компания получава концесия от Високата порта в Цариград за срок от 99 години. След освобождението на България от турско робство е построена и първата държавна железница Цариброд —София—Вакарел. Тя е открита за експлоатация на 23 юни 1888 г. През същата година към нея се присъединява участъкът Вакарел— Белово и се откупува линията Русе —Варна. Така от 1888 г., с железопътните линии Цариброд София — Белово и Русе —Варна, се учредяват Българските държавни железници, при обща експлоатационна дължина 384 км. Тези две железопътни линии са разделени, те имат самостоятелна превозна дейност и са известни като линията „София“ и линията „Русе“. Свързани са през 1899 г., когато е завършена окончателно железницата София — Роман – Плевен – Шумен — Каспичан.
Междувременно през 1890 г. е завършена и влиза в експлоатация следващата държавна железница Ямбол — Бургас, наречена за краткост линията „Бургас“. Така страна ни получава възможност да използва бургаското пристанище, по маршрута: София —Белово — Пловдив—Търново — Нова Загора — Ямбол—Бургас.

Вилхелм Рьонтген открива в университета в Залцбург нов вид електромагнитни лъчи, наречени от него Х-лъчи, по-късно известни като рентгенови.
Вилхелм Конрад Рьонтген е немски учен, физик. Основните му трудове са върху магнетизма, пиезоелектрическите и пироелектрическите свойства на кристалите и др. Носител е на Нобелова награда за физика за 1901 г.

Умира Никола Георгиев Кабакчиев – български търговец, деец на национално-освободителното движение, братовчед на Хр. Кабакчиев. Занимава се с търговия в Елена и Търново. Член е на Търновския революционен комитет от 1871 г.; участва в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Помага на руските войски във войната (1877-1878 г.). След Освобождението е последователен русофил, заема висши длъжности в администрацията на новата държава.

Арестуван е френският журналист Гастон Шадурн и е експулсиран в Сърбия. В последвалия дипломатически скандал българското правителство се налага с подкрепата на Англия и на Османската империя. Франция преустановява дипломатическите отношения с България и ги възстановява на 1 февруари 1892 (аферата „Шадурн“).
Гастон Шадурн е френски журналист, който работи в канцеларията на княз Александър I Батенберг и от София сътрудничи на редица френски и немски вестници в Европа. Заради статии против режима на Ст. Стамболов (1887–1894 г.) е изгонен от България. Екстрадикцията му предизвиква остра реакция в европейския печат.

Монтана става 41-ят американски щат. Монтана е щат в западните части на САЩ. Площ – 381 000 кв. км. Население – 826 000. Административен център – Хелина.

В хода на Кресненско–разложкото въстание български въстаници начело с Баньо Маринов превземат Банско.
В началото на ноември 1878 г. Кресненско–разложкото въстание обхваща и селата от Банско-Разложката котловина. Сражения се водят при освобождаване на Банско и Разлог. В борбата се включва почти цялото местно население.
Кресненско – разложкото въстание ( 1878 г. – 1879 г.) е въоръжена съпротива на българското население от Македония против несправедливите решения на Берлинския договор 1878 г. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, М. Кусевич, В. Диамандиев и др. и на комитетите „Единство“. В резултат започва подготовка за въстание. На 8 септември в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Д. Попгеоргиев, Ил. Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата. На 5 октомври 1878 г. отряд в състав около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Кършиака, ситуирана надясно от р. Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман А. Калмиков, началник-щаб Д. Попгеоргиев и главен войвода Ст. Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Банско-Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Разлог. Втори въстанически център в Разложката котловина става с. Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към с. Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. По десния бряг на р. Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г. В този критичен момент търновският комитет „Единство“, който започва да играе ролята на централен в Княжеството, изпраща в Македония Ст. Стамболов. Той заедно с Н. Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание 1876 г. и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски обаче остава привърженик на четническата тактика. Свиква четоводците, действащи в района на Източна Македония, и е образувано ново военно управление начело с М. Хубмайер. Натанаил Охридски и Ст. Стамболов насочват усилията си към изграждане на Централен комитет, организиране на разпръснатите чети и подготовка за нови действия през пролетта на 1879 г. През април една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите.

Роден е Андрей Димитров Протич – български учен и общественик, археолог, художествен критик, белетрист, изкуствовед. Член е на БАН от 1946 г. и член –кореспондент на Румънската АН от 1930 г. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг. Завършва германистика, философия и история на изкуството в Лайпциг (1901 г.). През Първата световна война (1915-1918 г.) е военен кореспондент , редактор на в-к „Военни известия“ (1919 г.). В годините между 1920-1928 г. е директор на археологическия музей, създател и организатор на Художествен отдел в музея. Сътрудничи на много вестници, списания и литературните издания. Занимава се с литературата, театър, музикална критика. Основните му трудове са в област на театрознанието, изкуствознанието, историята на архитектурата. Много от монографиите му са издавани на немски, английски и френски език. Умира на 3 ноември 1959 г. в София.

Роден е Рене Вивиани – френски политик. Министър-председател на Франция при обявяването на I световна война. Пламенен оратор. Умира на 7 септември 1925 г.

Роден е Сър Бенджамин Хол – английски министър на труда. На негово име е кръстен известната лондонска часовникова кула – Биг Бен.

Официално е отворен за посетители Лувърът – музей на изкуствата в Париж. Лувърът е бивш дворец на френските крале (XVI-XIX в.), с архитекти П. Леско, Л. Льо Во, К. Перо и други. От 1791 г. е художествен музей. Сградите (стил ренесанс и френски класицизъм) ограждат от 3 страни квадратен двор. През 1989 г. в средата е построена стъклена пирамида, която оформя входа на музея. Има 6 отдела: египетски, източен, античен, скулптура, живопис и графика, приложно изкуство. В него са експонирани едни от най-известните произведения – Стелата на Хамурапи, Афродита Милоска и Нике от Самотраки, „Мона Лиза“ („Джокондата“) от Леонардо да Винчи, картини от Тициан, Джорджоне, Рембранд, П. П. Рубенс. Съдържа пълна сбирка на френското изкуство. Особено добре е представен френският класицизъм с грандиозните платна на Л. Давид, произведения на Ж. Енгър и Н. Пусен, френският романтизъм с творчеството на Т. Жерико, Й. Делакроа и други.

Създадено е уискито “бърбън”.
Бърбън е вид американско уиски, направено от 51 % царевица или малц, пшеница или ръж и ечемик. Дестилира се до 160 градуса (американска мярка), след което отлежава в дъбови бъчви за най-малко две години.
Името на напитката е свързано с региона, където е започнало производството. Мястото се намира близо до главно пристанище на реката Охайо, откъдето започва да се разпространява уискито на пазара. Това уиски е по-различно, защото е първото, направено от царевица и харесано от масовия потребител. През времето “бърбън” започва да се нарича всяко уиски, направено от царевица.

За първи път е публикуван сборник със съчинения на Уилям Шекспир.
Уйлям Шекспир е роден на 23 април 1564 г. в Стратфърд на р. Ейвън, Уоркшир – английски поет и драматург. Поради оскъдността на биографични данни дълго време се смята, че зад неговото име се крие неизвестен автор. Учи в граматическо училище, където усвоява латински и старогръцки език В края на 1580 г. става актьор (около 1603 г. изоставя сцената) и драматург в Лондон. През 1594 г. работи като съдружник на театрална трупа, превърнала се през 1603 г. в кралска трупа. През 1612 г. се завръща в Стратфърд. Богатото и разностранно дело на Шекспир като писател е повлияно от социално-икономическата и обществено-политическата обстановка в Англия и в Европа. Отражение има и обстоятелството, че в неговата родина процесите на Ренесанса протичат сравнително по-късно, но в замяна на това по-бурно и динамично, отколкото в някои европейски страни. Става известен още с издаването на поемите си “Венера и Адонис” (1592 г.) и “Лукреция” (1593 г.), в които продължава традициите на философската лирика, разцъфтяла през Ренесанса. Особен дял в творчество му заемат сонетите. Една част от тях имат автобиографичен характер, други възпяват любовта. В цялото му творческо дело на драматург, комедиограф, поет се открояват 4 основни периода. От 1590 до 1594 г. Шекспир създава хрониките “Хенри VI”, “Ричард III”, комедиите “Комедия от грешки”, “Укротяване на опърничавата” и трагедията “Тит Андроник”, които отразяват недоволството на автора от несъвършенството на живота, от установената обществено-политическа действителност. Написани са от хуманистични позиции. В периода 1594-1600 г. създава “Крал Джон”, “Двамата веронци”, “Безплодните усилия на любовта”, “Сън в лятна нощ”, “Венецианският търговец”, “Ромео и Жулиета”, “Хенри IV”, “Хенри V”. През 1600-1608 пише трагедии, които отбелязват прелом в неговото творчество: “Юлий Цезар”, “Хамлет”, т. нар. “мрачни комедии”. Върхът на творчеството му като трагик отбелязват произведения като “Отело”, “Крал Лир”, “Макбет”. Постижение са и античните трагедии “Антоний и Клеопатра”, “Кориолан”, “Тимон Атински”. Умира на 23 април 1616 г. в Стратфърд.

Умира Йоханес Дънс Скот – шотландски философ схоластик, монах францисканец. Роден е през 1266 г. в Макстън, Шотлания. Учи в Оксфорд и Париж. Преподава в университетите в Оксфорд, Париж, Кьолн и други европейски градове. Един от най-видните представители на францисканското направление в схоластиката. Учението му се противопоставя на доминиканската схоластика, намерила завършена форма в учението на св. Тома Аквински. За Д. С. теологията е преди всичко „практическа мъдрост“, необходима за „лечение на духа“. Смята, че е невъзможно изграждането на завършена философско-теологическа система. В областта на онтологията той измества акцента от абстрактно-всеобщото битие към индивидуалното като най-съвършено. Въвежда специално понятие, което характеризира не класа предмети, а единичната, „тази“ вещ (haes ceitas). Без да е затворена система, учението му открива широки възможности за творчество не толкова по пътя на строежа на интелектуални концепции, колкото по пътя на мистицизма.

С тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, с която той го благославя и коронясва, е крал. В цялата си дълга кореспонденция с папата Калоян иска за себе си титлата император, а за своя архиепископ – титлата патриарх. Той с нищо не показва, че папата не е задоволил исканията му. Калоян просто приема получените титли като идентични с желаните. От името на своя владетел ръководителят на българската църква Василий в писмо до папата му съобщава, че легатът Лъв “ме посвети за патриарх” и “короняса и благослови император Калоян”. Това разминаване в термините не е непознаване на тънкостите на римската дипломация. От страна на цар Калоян това е политически ход, който принуждава римският първосвещеник да признае позицията му на единствен легитимен император в Европейския югоизток.
Цар Калоян (Йоаница) е от рода Асеневци, брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и на цар Петър II (1196-1197 г.). Той е цар в периода 1197-1207 г., изтъкнат пълководец и дипломат е. След победата на въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.), като гарант за миролюбивата политика на България спрямо Византия, Калоян е изпратен като заложник в Цариград, където успява да се запознае с византийската дипломация. Възкачва се на престола след убийството на брат му Петър и предприема незабавни действия за укрепване на централната власт и обуздаване на сепаратистичните стремежи на болярите. Възползвайки се от избухналите по онова време вътрешни борби във Византия, от нея се отделили присъединилите се по-рано български боляри Иванко и Добромир Хриз, както и висшите сановници Мануил Камица (минал на страната на Добромир Хриз) и Йоан Спиридопаки, управител на Смолянската област. За да се справи с отцепниците, император Алексий III Ангел търси сближение с Калоян и в края на 1201 г. сключва мир с него, по силата на който признава всички териториални придобивки на България, постигнати след 1195 г. През този неколкогодишен период е освободена цяла Северна България, заедно с черноморските градове, а така също и областите около Видин, Белград и Браничево. В началото на 1201 г. българският владетел завладява крепостта Констанция (дн. Кюстенджа) и Варна. След сключването на мира с Византия цар Калоян успява да изтласка и Добромир Хриз от неговите владения. В резултат на това българската държава достига своите териториални граници, които имала преди падането й под византийска власт. Не много след подписването на мирния договор с Византия против България предприема поход унгарският крал Емерих. През 1203 г. той окупира областите около Белград, Браничево и Ниш, в които живеело българско население, и се провъзгласява за „крал на България“. Цар Калоян съсредоточава против него своите войски и успява да го прогони от тези области. За да извоюва официално признаване на българската държава, Калоян влиза в преговори с римската курия и през 1204 г. сключва уния с папа Инокентий III. В резултат на това той е провъзгласен за „крал“, а архиепископ Василий – главата на българската църква, за „примас“. Този акт има чисто формален характер и не позволява на римския папа да разпростре своето влияние над българите, но дава възможност на българския владетел да продължи усилията си за териториално разширение на своята държава. След блестящо проведена военна операция, на 14 април 1205 г. нанася катастрофално поражение на кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. След тази битка Българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро след това цар Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Освобождава за кратко време редица крепости – Серес, Костур, Битоля, Охрид и др., и стигна до стените на Солун. Убит е от куманския вожд Манастър в резултат на заговор, в който участват и някои български боляри, недоволни от прекомерното засилване на централната власт.

Римският император Теодосий I Велики (347-395 г.) забранява всички езически ритуали в Римската империя.

Агенция “Фокус”