Дипломацията на съвременен Китай е многоспектърна, многостранна и особено интересна по своя характер, защото коренно се различава от наложените от западните велики сили досегашни парадигми и модели на поведение, които доведоха до редица геополитически кризи, военни интервенции и противопоставяния. И колкото и странно да звучи на някои хора, именно китайската дипломация започна да пробива и променя стереотипите изменяйки лицето на съвременните международни отношения, особено в горещи точки като например Близкия изток.
От времето на Дън Сяопин до идването на Си Дзинпин на власт в Китай доминираше концепцията за „снишаване“, като в рамките на тези десетилетия страната полага неимоверни усилия да се развие икономически, социално и инфраструктурно, преодолявайки фактически близо един век на изоставане, граждански войни, чуждестранни нашествия и редица други катаклизми. Това се изменя в епохата на Си Дзинпин, когато страната започва да поема повече отговорности като голяма и важна държава, осъзнавайки своята значимост за международния ред.
Си Дзинпин е баща на няколко ключови външнополитически концепции. Една от тях, разбира се, е тази за глобалната общност на споделената съдба, в която място има цялото човечество, всяка държава и всяка цивилизация. Това е коренно нов подход към глобализацията, който предполага обаче, равноправно и равномерно развитие на човечеството, при което не се неглижират културните особености, политическите и икономически интереси на отделните страни. Фактически това е идеята, че глобализацията може и трябва да се извършва за цялото човечество, а не за една или няколко отделно взети страни, както често се случваше през изминалия век.
Анализаторите смятат, че Си Дзинпин също така внесе коренна промяна в китайската дипломация, когато започна да поставя по-категорично червените линии, които Западът не трябва да преминава при отношението си към Китай. Категорична и ключова такава линия е уважението към китайския суверенитет, включително и към идеята за „Един Китай“. Съединените щати са признали официално преди десетилетия, че остров Тайван е де юре част от Китай, ако и де факто да не е, но много често се заиграват със сепаратистките власти на острова, въоръжават и ги насърчават в антикитайската им реторика.
В този смисъл е показателно, че Си Дзинпин призовава за една външнополитическа линия на поведение, в рамките на която Китай е по-обединен, единен и уверен в своята система, политическа структура и действия. И има съвсем основателна причина – китайската политико-икономическа система, въпреки че Пекин никога не я е налагал и предлагал на чужди страни, се оказа много по-устойчива, прогресивна и успешна от неолибералния експеримент на Запад.
Това се видя особено отчетливо по време на Ковид пандемията, когато навременните мерки на китайските власти спасиха живота на милиони хора, помагайки на страната да се представи по-добре, отколкото редица развити западни държави. И отново в тази връзка, когато Китай започна отварянето си след Ковид, благодарение на което се очаква на предстоящото Международно изложение за износ в Шанхай да присъстват рекорден брой компании от цял свят. И не само това, но и по признанието на редица западни експерти, политици, икономисти и банкери, Китай е основният мотор на икономическото развитие на света, особено в пост-пандемичната обстановка.
Всичко това се отразява на китайската дипломация, която, както Си Дзинпин е подчертавал многократно, трябва да става все по-активна, за да може да отговори на нарастващата роля на самия Китай в света. В това отношение Пекин действа наистина решително. Тази решителна и по-активна дипломация се видя в Близкия изток, където с решителна китайска помощ започна процес на размразяване на прокси конфликта между Саудитска Арабия и Ислямска република Иран, които десетилетия бяха противници, а днес се сближават благодарение на Пекин.
В съзвучие със своите идеи за равноправна, правова и справедлива дипломатическа интеракция, Китай начело на Си Дзинпин се постара да стане основна сила, която работи за мир и при конфликтите в Украйна и Газа. Пекин излезе със сериозно предложение за мир в Украйна, което предполага уважение към украинския суверенитет, но и към руските притеснения за архитектурата на сигурността и експанзията на НАТО. За съжаление, там където Си Дзинпин се опитваше да помирява украинци и руснаци или израелци и палестинци, много западни лидери допълнително разпалваха тези конфликти.
Генерално, Китай следва идеята за изграждането на по-справедлив и равноправен многополюсен световен ред, в рамките на който няма да има хегемони, доминации и неоколониализъм, а равнопоставена дипломация, която отчита интересите на всички, а не само на една страна. Прави впечатление, че ако и Си Дзинпин да не позволява намеса в суверенитета и вътрешните дела на Китай, то все пак Пекин винаги търси пътища за диалог и разбирателство с всички страни, включително и със Съединените щати.
Неслучайно китайският президент и други високопоставени китайски държавници са се срещали многократно с колегите си от САЩ, например. Нещо повече, въпреки някои гранични спорове, Китай продължава да задълбочава и развива отношенията си с Индия, стараейки се да избягва конфронтации там, където може да има изключително взаимноизгодно сътрудничество, пише Радио Китай.
Си Дзинпин заяви преди време, че „основната тема на китайската външна политика е да се стреми към постижения, следвайки духа на времето и действайки проактивно“. Със сигурност видяхме точно това, както в Украйна и Близкия изток, така и в други ситуации.
През 2017 г. Си формулира „Двете насоки“: (1) Китай трябва да ръководи глобалната общност в изграждането на по-справедлив и разумен световен ред и ;(2) Китай трябва да ръководи глобалната общност в защитата на международната сигурност, пише Радио Китай.
Очертавайки и скицирайки набързо линията на модерната китайска дипломация, виждаме, че Си Дзинпин има съществен принос в нея и я насочва към по-голяма външнополитическа активност, която помага на Пекин да печели допълнително уважение и партньори в чужбина, потушавайки често геополитическите конфликти, започнати от други страни.
