Въпреки “извоюваното” с протести увеличение на държавната субсидия на Българската академия на науките (БАН) с 15 млн. лв. финансирането от централния бюджет не е достатъчно и не са осигурени и “минимални средства” за научноизледователска дейност и капиталови разходи. Това се посочва в отчета на академията на науките за 2018 г., който парламентът прие днес със 131 гласа “за” и двама “въздържал се”.

След увеличението държавната субсидия на БАН за м.г. е близо 99.5 млн. лв. при 61.9 млн. лв. приходи, в т.ч. и собствени. Разходите на академията са 141.5 млн. лв. Как се разпределят парите в БАН четете тук.

Според председателя на академията акад. Юлиан Ревалски наистина има съществено увеличение на субсидията, но то все още е недостатъчно. В доклада е записано, че финансирането от държавата се изразходва за заплати, осигурителни вноски и стипендии на докторантите.

С увеличението на субсидията на БАН министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заговори за обвързване на дейността на академията с изпълняване на важни за държавата и обществото задачи. С подобна, макар и оперативна важност е дейността на Националния институт по метеорология и хидрология, който се отдели от академията на 1 януари т.г. В доклада на БАН е посочено, че през 2018 г. академията участва в изработването на 213 експертни становища и консултации в полза на различни министерства и други институции у нас.

Млади учени няма

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски отправи днес два апела към депутатите – да издигнат науката, научните изследвания и иновациите като приоритет заедно с образованието, а не да ги делят, както и да увеличат стипендиите за докторантите, които са по 500 лв. на месец, макар и вече да има възможност за добавки. От средата на м.г. е в действие финансирана от държавата програма за млади учени и постдокторанти, по която по думите на депутати на академията са отпуснати близо 2 млн. лв.

През м.г. в БАН са защитили 110 докторанти. Средната възраст на учените, които са 2700, обаче е висока и до шест години академията ще загуби половината си учени.

Задачите на академията на науките за т.г. са да изгради връзки с бизнеса и да задържа и привлича млади учени.

Научните изследвания – по проекти

Финансирането на научната дейност в БАН е проектно. През м.г. 60% от средствата, отпуснати от фонд “Научни изследвания”, е за академията. Тя е сключила десет нови договора за грантово финансиране за наука по програма “Хоризонт 2020”, чиято обща стойност е 2 млн. лв. По програмата БАН има общо 66 проекта. Привлечените средства по други програми са 1.8 млн. лв.

В отчета се отбелязва и броят на научните публикации – 3101, голяма част от които са индексирани в световните бази данни. Изобретенията с патент са 48.

С обяснението, че не икономиката, а познанието движи света, депутатът от “Атака” проф. Станислав Станилов се обяви за увеличение на заплатите на учените, но и съставяне на класификатор на научните области и направления. Колегата му доц. Николай Цонков от БСП поиска да се заздравят връзките държава-наука и наука-бизнес и изрази мнение, че има лицемерие от страна на управляващите, тъй като средствата за научни изследвания всъщност намалявали. https://www.dnevnik.bg/