Всички деца вярват в Дядо Коледа – за тях той е свързан с най-големите вълшебства на празника – чудесата, добротворството и, разбира се, подаръците. Само че един ден ние решаваме, че вече е дошло времето да им кажем, че Добрият старец всъщност не съществува. Не искаме да ги заблуждаваме, защото рано или късно ще научат „истината” от своите връстници и ще се почувстват излъгани. Само че, в този случай е трудно да се каже кое е „истина” и кое „лъжа”. Защото Дядо Коледа не е измислен приказен герой, а реално съществуваща личност.
Първообразът на Дядо Коледа е самият Николай Чудотворец – покровител на моряците, рибарите и… децата.
Може би не свързвате изпития светец с комично-жизнерадостния старец, но за това определено е виновен американският илюстратор Хедън Сънблум. Той създал през 1931 г. образа на Дядо Коледа, такъв какъвто го познаваме днес, по поръчка на компанията „Кока Кола”. Рекламната цел силно повлияла на външния вид на добрия старец – дългата му одежда на епископ се превърнала в ярко червено палто – цвят, който е символ на компанията от нейното създаване. Както знаем, отвъд океана аскетичният начин на живот не е на почит и затова Дядо Коледа се превърнал в закръглен старец, с розови бузи и огромен корем, който да може да побере възможно най-много от рекламираната напитка.
За разлика от външния вид обаче, името (Санта Клаус от Сейнт Николаус) и характерът на светията не са претърпели големи промени. Николай помагал на всички изпаднали в беда и правел тайни дарения, така че никой да не разбере откъде е дошла помощта. Например, посред нощ оставял торби с жълтици в дворовете на тези, които се нуждаели. Най-щедър бил към децата и така раздал цялото си богатство. Заради добротата и отдадеността му на хората, Бог още приживе го надарил с чудотворство.
След смъртта на светеца легендите за щедростта и добротата му се разпространяват в целия християнски свят. Вярва се, че продължава да радва бедните деца, като хвърля подаръци през комините или ги оставя в обувчиците им докато спят – маниер, който остава непроменен и до днес. Първоначално това се случвало на Никулден (6 декември – деня на смъртта на светеца). Близостта на тази дата с най-светлия християнски празник обаче, постепенно довела до свързването на щедрия старец с Коледа.
Затова помислете добре, преди да кажете на вашето малко съкровище, че любимият му Дядо Коледа е просто измислица. Да вярва или не в добрия старец, трябва да е негов личен избор, наред с вярата в Бог и всички останали невидими чудеса в света. Най-малкото този образ е въплъщение на добротворството и щедростта, а нима има нещо по-истинско от това.
