Недофинансирането на системата може да струва над 50 млрд. лв. на България до 2040 г., сочи анализ на Health Metrics
Запазването на сегашнoтo ниво на здравната вноска от 8% – едно от най-ниските в ЕС, води до остър недостиг на кадри, затваряне на болници, все по-високи доплащания от джоба на пациентите и опасно ограничаване на достъпа до лечение. Този сценарий не е хипотеза, а прогноза, базирана на официални данни и моделиране до 2040 г. Това твърди нов анализ на Health Metrics – компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация.
„Увеличението на вноската е инвестиция – всеки 1 лв. води до 3 лв. социална възвръщаемост и устойчивост на системата. Когато се отчита стойността на парите във времето, обществото реализира кумулативни ползи от над 6 млрд. лв. в допълнителни приходи и инвестиции в превенция и ефективност. Доходите на системата стават предвидими, достъпът до лечение – равнопоставен, а времето за чакане – значително по-кратко. Най-важното е, че се осигуряват повече години живот в добро здраве, по-дълга трудоспособност и по-малко лични разходи за здравеопазване. Вместо риск от разпад на системата България получава шанс за устойчиво, модерно и справедливо здравеопазване“, казва Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics.
Липса на кадри и ограничен достъп
Според анализа България рискува да загуби между 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – професии, които и днес са в критичен недостиг.
В най-тежко засегнатите региони това означава затваряне или сливане на между 10-20 болници и до 80 отделения. За населението това се превръща в по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до специалисти и реален риск от липса на навременно лечение.
Времето за чакане за прегледи, операции и диагностични изследвания може да се увеличи с 30% до 80%. В някои райони
един и същ апарат ще трябва да обслужва двойно повече пациенти,
тъй като модернизацията на техниката ще бъде изоставена. Това означава повече късни диагнози, повече усложнения и по-висока смъртност от заболявания, които при навременна намеса са предотвратими.
Директните плащания за здраве могат да достигнат 40% от общите разходи до 2040 г., а само разходите за лекарства може да нараснат с между 20 и 40%. Това поставя все повече домакинства под риск от т.нар. финансова катастрофа – ситуация, в която здравните разходи ги изтласкват под прага на бедността.
Профилактиката, и без това недостатъчно развита и финансирана, ще намалее с още 20-30%, което означава хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика.
Колко губи икономиката?
Ако достъпът до лечение се влоши, до 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 г.
Загубата на продуктивност от нетретирани заболявания и болнични може да достигне до 1,5% от БВП годишно – двуцифрен процент от националната икономика за целия период.
„Цената на бездействието“ ще надхвърли 50 млрд. лв. до 2040 г., измерена в загубена производителност, растящи лични разходи, недостиг на кадри, пропуснати ползи от превенция и ранна диагностика, и обща тежест на заболяванията.
Ако вноската е 10%
Алтернативният сценарий показва, че увеличаването на здравноосигурителната вноска до 10% дава възможност системата не само да избегне кризата, но и да се модернизира трайно.
Допълнителните приходи позволяват покриване на дефицита на НЗОК, стабилизиране на болниците, привличане и задържане на лекари и сестри, обновяване на техниката и развитие на дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат насочени към профилактика и скрининг – инвестиции, които спасяват живот и спестяват разходи.
