© Фокус |
Доц. Наталия Киселова, специалистът по конституционно право, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
Интервюто е дадено на 18.04, вторник, в 12.15 часа.
В Епизод 58 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ търсим отговор на въпроса: в конституционна криза ли сме? Защото със свикването на 49-тия парламент институцията изпадна в блокада. Какво имаме? Засега – работещо на 1/3 Народно събрание. За да започне работа новият му състав, трябва депутатите да се закълнат, да се избере председател и да се сформират парламентарните групи. От тези условия е изпълнено само едно – депутатите се заклеха, поради което в парламента не могат да се приемат закони, а от президента нищо не зависи. За да насрочи той дневния ред с консултации и връчване на мандати, трябва да се изпълнят другите две условия. В първия си работен ден след двучасови разговори спечелилите две коалиции – ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ се разбраха работни групи да се договорят за приоритети в законодателната програма, в това число за механизъм за ефективно разследване на главния прокурор и конституционна реформа. В понеделник стана ясно, че работните групи са водили разговори по принцип каква да бъде законодателната рамка на този парламент, както и ангажиментите относно Плана за възстановяване и устойчивост, „Шенген“ и еврозоната, плюс съдебната реформа. Идеята е в сряда двете работни групи да излязат с обща позиция. Темата за председател на Народното събрание и за правителството поне публично се твърди, че не се обсъжда, макар че според новините от последния час народният председател се обсъжда и вече има яснота по избора му. Фактът, че се водят разговори между довчерашни заклети противници, обнадеждава, но не може да ни прави наивни да очакваме повече, отколкото може да се постигне, с или без работни групи. Познавайки стиловете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, възможно ли е да прогнозираме сценариите в 49-тия парламент или този парламент ще се разпусне преди да е започнал? Наш гост е специалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова – съветник и секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев. Добре дошли в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, доц. Киселова, и Христос Воскресе!
Воистина Воскресе! Здравейте и поздрави на нашите слушатели.
Парламентарен председател на ротационен принцип, вместо правителство за четири месеца да се приемат неотложните закони – гласи консенсусната идея на работните групи. Но каква ще е ролята през тези четири месеца на президента, който засега изглежда изолиран? Около вариантите се спекулира, решение не се задава. Неудобно звучи въпросът два дни след Деня на Българската конституция, доц. Киселова – в конституционна криза ли сме?
Да, някои от коментаторите използват това понятие. Аз избягвам да го използвам по една причина – конституционната криза би трябвало да означава според мен тотален блокаж на възможността на държавата да функционира. И поради това, че от множеството органи, които са предвидени в Конституцията и в законите, всъщност не работи само Народното събрание, то можем да кажем, че кризата по-скоро е на политическото представителство. Партиите не могат да се справят със задачите, които са им възложени, а именно – да се трансформира това партийно представителство в политическо и политическото представителство от своя страна да формира мнозинство и правителство. Останалите органи – някои от тях са с изтекъл мандат, други са с непопълнен състав, но това е последица отново от неспособността на няколко Народни събрания да успеят да формират правителство и да изберат нови членове на овакантените длъжности. Към днешна дата това са 80 човека, които трябва да бъдат избрани, извън Народното събрание и правителството.
И извън законодателната рамка, която трябва да върви със своята програма.
Да, да, да. Тя, разбира се, ще се ъпдейтва с всяко следващо мнозинство, какви са задачите пред Народното събрание и каква законодателна програма да има, но по отношение на другите органи, ако приемем, че техните закони не се променят, въпреки че има такова желание и за промяна, да кажем, за противодействие на корупцията, то е необходимо да има обновяване и на съставите на органите.
Как конституционно може да се оформи идеята да се избира на ротационен принцип председател на Народното събрание? Дори се чуват гласове, че и на някои ключови, възлови комисии също председателите да се избират на такъв принцип.
Ако внимателно четем Конституцията, там имате три възможни задължителни компонента. Това е председател, т.е. един човек от 240; заместник-председатели – поне двама, традицията е да са с оглед парламентарните групи, значи ще бъдат шест, и комисии. От своя страна, всяко Народно събрание приема за мандата си или докато работи Правилник за своята организация и дейност. И вече в рамките на Правилника Конституцията допуска при автономията на Народното събрание, тъй като има редица реквизити, които са присъщи само на него като орган – неговите членове имат имунитет, сами определят правилата, по които работят, разбира се, в рамките на Конституцията, сами си определят заплатите, това е супер важно. Те сега и това не могат да определят, горките, трябва да ги съжалим. И разбира се, самостоятелен бюджет е предвиден. Значи ние сме в хипотеза, в която държавният бюджет е удължен и една от задачите, наред със законодателната дейност, ще бъде бюджетът. И сега недоверието между двете парламентарни групи влече как те взаимно хем да си гарантират, че нещо, за което са се договорили, върви напред, хем невярващи си да гарантират, че споразумението ще се спазва. За да се спази обаче това споразумение, т.е. да се премине към уредба в Правилника, трябва да има избран председател, защото едва след като изберат председател и заместници, могат да пристъпят към решение, с което да решат, че прилагат заварения правилник от предишното, и да започна да мислят как да уредят ротации евентуално на председател на Народното събрание, евентуално на ротационен принцип на комисиите. Но трябва да са създадени комисии, за да има уредба за тяхното ръководство. Всичко това в момента тия преговорни екипи, които бяха оповестени, договарят някакви положения предполагам, които ще трябва да облекат в правни норми в Правилника. Къде е рискът? Първо, рискът е, че може, ако изключат другите парламентарни групи, това да създаде напрежение в по-малките. И не бива, разбира се, да се изключват и другите парламентарни групи от някакви формати, не трябва да са само двустранни, трябва да е малко по-широк. И другият риск е, ако се споразумеят джентълменски, този, който заеме длъжността, да заеме после да…
Да я предаде?
Да я предаде. Защото за председателите на комисии да кажем това със срока може да се предвиди в правилника, но за председател на Народното събрание трябва да се види, каква е уредбата. Сега част от колегите поддържат, че ротацията трябва да бъде измежду всички парламентарни групи.
И което трудно двете формации ще приемат.
А те го договарят помежду си, първата и втората. И в този смисъл, според мен по отношение на председателя на Народното събрание може би ще се премине само към джентълменско споразумение, т.е. едната заема, а другата предполагам ще получи Правна комисия. Целта е договорената законодателна програма да бъде придвижена. Според мен обаче, ако бъдат ощетени по-малките парламентарни групи, ако се почувстват, могат да оспорят уредбата – в Правилника имам предвид, пред Конституционния съд. И всички тия схеми, при които ние с вас се договаряме – първият и вторият, изключвайки по-малките, може, ако са писани правилата, може да мине и през конституционен контрол. Това показва колко е голямо недоверието, тъй като всеки един от субектите в някакъв момент е престъпвал дадена дума и така недоверието е голямо.
Дали това няма да отнеме много време? И то по Конституция предвижда ли се? Изобщо как конституционно се вписват тези сложни маневри? Защото от една страна е парламентът, от друга страна чака президентът, който трябва да започне да връчва мандати и да прави консултации, а той е с вързани ръце.
Зависи за какво ни трябва време, с какви намерения подхождат преговарящите. Ако едните влизат в преговорите, за да забавят, това е едно. Ако обаче влизат в преговорите, за да се договорят и наистина Народното събрание да заработи… Сега всички казват за два месеца, за четири месеца. Защо точно два или четири месеца?
А, това специално исках да ви попитам – защо са си избрали този срок?
Аз за себе си нямам отговор…
И как ще го задържат този срок конституционно, ако президентът през това време хукне да връчва мандати?
Президентът е длъжен да направи консултации с парламентарните групи. От 2017 г. насам, както е водил такива консултации, той винаги е поддържал, че не е архитект на коалиции, не е и мястото президентството, където се създават мнозинства. От тук не може да се очаква президентът да бъде посредник между парламентарните групи. На следващо място, самите парламентарни групи според мен са по-скоро негативно настроени спрямо него, даже в някакви моменти от предизборната кампания те го схващаха като свой противник, без той да е кандидат в тия избори, които преминаха на 2 април. Така че не могат да го търсят и като съюзник.
Но ако той се намеси с консултации все пак и връчване на мандати, от една страна, а от друга страна те си водят някакви договорки и са до под кривата круша, как ще се стиковат маневрите?
Има няколко варианта. Разбира се, във всеки момент ситуацията може коренно да се промени, но единият вариант е ГЕРБ да получи председателското място в Народното събрание, а правителството да бъде с мандата на втората по численост парламентарна група, да кажем условно, доминирана от „Продължаваме промяната“. Има обаче и вариант, при който Борисов им предоставя възможността те да поемат председателството на Народното събрание първи да кажем, а той да иска от тях да не се съпротивляват – хайде да не използвам друга дума, да не подкрепят – да получи правителството, предложено с първия мандат, форма на подкрепа и то да започне да работи, с мандат на ГЕРБ имам предвид. Не знам коя от двете възможности, защото всеки си калкулира – ако аз отстъпя, ще изглеждам по-слаб. Идват местни избори и всички казват, колко били важни местните избори. Значи при липса на правителство всяко друго действие ще изглежда половинчато. Този, който сега според мен поеме риск и отговорност, може да загуби, но може и да спечели. И тъй като и в двете парламентарни групи има рискови играчи, може би някоя от тях ще рискува – някоя от тях, имам предвид като групи.
А докъде могат във времето да се разтягат тези договорки? Те започнаха разговорите – до дни, седмици, колко могат да продължат преди да се разберат за кой председател, за кой – правителство?
Зависи за какво. Тия договорки могат да продължат много дълго време, ако не ги притиска процедурата за съставяне на правителство.
Ама тя не ги ли притиска?
Притиска ги. И в тоя смисъл, ако искат повече време, то би трябвало да има разбиране, че трябва да има правителство. Така пък ще се изпълни другата им критична нота към президента – че той продължава да управлява. Ако формират правителство, по този начин президентът се прибира и спира да управлява правителство, назначено от него, и той става държавен глава в рамките на общия ред, който Конституцията е предвидила.
Следователно, не съществуват основания да се продължи времето за разговори – така да разбирам.
Времето за разговори може да продължи до тогава, докато според мен не постигнат някакво единодушие – няма да го нарека съгласие, но все пак да се избере кандидат от някоя от първата или от втората. Можем да гадаем, но да кажем на среща с „Възраждане“ ГЕРБ могат да договорят да не се издига кандидат или пък да бъдат издигнати трима, за да може на втори тур да отидат двама и от там вече по силата на процедурите да се стигне до избор.
За председател на парламента?
За председател на парламента. Но в момента, в който се избере председател, той ще трябва да обяви образуваните парламентарни групи и от там насетне вече се отваря възможността президентът да ги покани на консултации. Докога могат да бъдат водени консултации с парламентарните групи при президента, е също въпрос, който е въпрос на конюнктура, т.е. възможно е тия разговори да продължат и по-дълго.
Както беше в 48-мия парламент?
Да. Но могат и в рамките на ден или два.
Както той се закани сега?
По три на ден. Тия консултации не са като консултации, които са водили предишни президенти. При Първанов консултациите имаха друга същност, докато при Плевнелиев имаше веднъж стремеж да се постигат някакви форми на единодействие в месеца на политическите консултации в началото на всяка календарна година, и отделно имаше консултации за съставяне на правителство, защото и тогава имаше динамика.
С какво се различават тези на Радев?
Те първо не се провеждат съвместно, а само с отделната парламентарна група, с представители, с ръководството на отделна парламентарна група. И не продължават толкова дълго, колкото е необходимо, а са сравнително кратки, което означава, че не се навлиза отвъд формалните процедури. Но аз пак казах – той, този държавен глава, си го заяви отнапред, че няма да бъде посредник и в тоя смисъл си е последователен в това поведение. Т.е. делото на давещите се е тяхна работа.
Как една бъдеща договорена законодателна програма ще се вмести в консултациите на президента и връчване на мандатите? Тя паралелно ли ще върви, ще бъде ли възможно?
В миналото десетилетие въпросът с връчването на мандатите и спешни, да ги наречем така, законопроекти, тъй като имаше редица случаи, в които България трябваше да транспонира европейски актове, вървяха паралелно. Т.е. дава се предимство на законодателната дейност, за да може да се изпълнят ангажименти на българската държава, и връчването на мандатите се съобразяваше с това. Но отнапред се знаеше, че правителство няма да има, да кажем 2013 и 2014 г., след първото правителство на Борисов и след Орешарски. По сходен начин беше и след второто правителство на Борисов. Така че това са въпроси, които се уточняват между президента и ръководството на Народното събрание. Но консултациите са правени в по-широк формат, с представители на всички парламентарни групи и те, като се каже, че се разберат – тези законопроекти и нищо друго да не се внася и да не се шиканира законодателния процес, бяха коректни и ги спазваха.
Май сега случаят не е такъв.
То е въпрос първо на дисциплина от страна на парламентарните групи. И второ, като са се разбрали нещо – тук не става дума да има някакви писмени споразумения, клетви, едва ли не да си смесват кръвта, а става дума за това, че като се поеме ангажимент от определена парламентарна група, че така постъпва, така постъпва. И тук не коментирам, че пред медиите са се говорили други неща.
И пак излиза въпросът, доц. Киселова, за времевия хоризонт, за който трябва да се решат законодателно плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост, втория и третия транш на тия плащания и да се приемат съответните закони. Въпросите за еврозоната – също законодателно. Тези, които са свързани с бюджета, за овладяване на инфлацията и бюджетния дефицит да се свие до 3%, плюс решението по „Шенген“, плюс съдебната реформа, която влиза така или иначе в някои от тези изисквания, и всичко трябва да се случи максимално скоро. Тук дори не броим избирането на необходимите членове за ключови органи. Изобщо, без правителство как може да стане? Ако е с правителство, какво време е необходимо?
Според мен законодателната дейност на Народното събрание трябва да бъде подредена по спешност. Дали най-важен е бюджетът – това е първият въпрос, защото двете парламентарни групи имат различен прочит. Едните казват: трябва да има правителство и след това бюджет.
Да.
Другите казват: първо бюджет, после правителство. Това е първия въпрос според мен. Той е важен от гледна точка на това, че дето се казва, онзи ден беше Великден, вдругиден ще бъде 1 май.
Гергьовден и…
Гергьовден. И в този смисъл, в средата на годината дали е добре да има бюджет – сигурно да. На следващо място, по спешност може би е Планът за възстановяване и устойчивост, защото част от сроковете изтичат в средата на годината, юни месец, което също е наблизо. И колеги са преброили – 22 закона, че е необходимо да се променят. Според мен трябва да се започне с ония закони, които са най-безспорни, те да вървят по обичайния ред, докато по отношение на тия, които са по-спорни, да кажем тия две контактни или работни групи да продължат да работят до изчистване на спорните въпроси. Защото по принцип може да се съгласни и двете парламентарни групи, че има необходимост да бъде прието нещо, но в детайлите да са на различни мнения. Тук няма да навлизам в детайли, но и по отношение на съдебните норми – имам предвид промени в съдебната власт, дали да са на ниво закон, дали на ниво Конституция, така и по отношение на реформиране на наказателното производство и търсене на отговорност на главния прокурор и да кажем неговата отчетност, така и по отношение на противодействие на корупцията, това са все такива въпроси, които създават усещане за различни мнения. Нека да видим, като седнат в Комисия по правни въпроси, може пък вече да са ги изчистили. И след като изчистят Плана за възстановяване, на трето място вече идва „Шенген“, защото за „Шенген“ казаха – отлагат за 6 месеца. Тези 6 месеца или година изтичат през тази година. и едва на четвърто място може би трябва да се мисли за еврозоната, за която най-близката възможна дата е 1 януари 2025 г. Според мен така трябва да бъдат подредени приоритетите, защото започнеш ли с най-далечното и най-тежкото, вероятността да има разрив и „разтуряне на седенката“, ако мога да използвам един такъв от миналото десетилетие израз, е напълно възможно, т.е. да не могат да постигнат съгласие, и още по-бързо от тия два или четири месеца, които са си дали, да приключи всичко. Дали това може обаче да се случи за два месеца, т.е. до началото на лятото, или до местните избори ориентировъчно, това зависи от темпото, с което се работи. Няма събота, няма неделя. Може.
Няма празник, няма делник?
Да.
Добре де, но няма ли риск да се пишат на коляно законите и да се получат дефекти, които след това да бъдат метнати буквално на едно друго правителство или на служебно правителство да ги изпълнява?
Да, риск има, както по отношение проекта на бюджет, тъй като го внася правителството, а правителството в момента е служебно, то е включило сред приходите като най-сериозно перо нов данък да го наречем по отношение свръх печалбата, който бизнесът се изказа доста негативно. И сега представете си само по този пункт колко дни може да се говори, да се дебатира не само в Комисия по бюджет и финанси, но и в пленарна зала. Нали, всички ще се кълнат в пазарната икономика, че не трябва да има такива инцидентно въвеждани данъци, че няма предвидимост в средата за бизнес, така, така, така. И накрая като нищо ще го приемат, защото по тоя начин се връзва бюджетът. Това е единият риск, разбира се. По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост имаше приети на първо четене в миналия парламент проекти, но поради да кажа така доста упоритата работа на председателя на Комисия по правни въпроси, старая се да съм коректна, г-н Чолаков показа колко търпелив може да бъде и колко може да разтегне заседанията само и само да не се приемат на второ четене или…
Като Закона за застраховането?
… или ако се приеме определен законопроект, той да има близнак, който има абсолютно противоположна философия. И като приемеш два с различна философия на първо четене, това влече пък проблеми между първо и второ, когато се прави общ проект. Това също може да отлага. Така че дори в на пръв поглед безспорни може да дойде момент, в който да има спор. Това разбира се не може да бъде написано в правилника или в политическо споразумение, че не се внасят предложения, които са в противоречие с приетия на първо четене.
И с договореното.
Да, да. Така че това не можем да спрем никой народен представител да си го внесе.
И за още един капан се сещам доц. Киселова. Хубаво, договорят се законите за съдебната реформа, приемат се, обаче Конституционният съд ги отхвърля, както вече се случи с законопроекта на бившия правосъден министър Надежда Йорданова. Какво става? Формално договореността е изпълнена, реално нищо не е постигнато.
Рискът от конституционен контрол съществува в лицето на главния прокурор, защото той отнапред си заяви, че схваща тази уредба, която се предлага, това ще бъде трети парламент, който ще се занимава с нея, не втори всъщност, но ще бъде трети министър по-скоро. Това е възможно, да. Но за да избегне този риск, министърът на правосъдието, който е вносител в Министерски съвет на този проект, който е всъщност промени в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, наред с отговорността на главния прокурор, в сега предложения текст е и отговорността на председателите на двете върховни съдилища. Т.е. да не може да каже главният прокурор: „Този закон е насочен срещу мен“. Тримата големи в съдебната власт, които имат общи елементи в статуса си на конституционно ниво, начина на избиране, на освобождаване, да се предвиди такъв тип отговорност и за председателите на двете върховни съдилища. Т.е. отстраняването не само на действащ прокурор, но и на действаш председател на върховен съд да бъде по идентична процедура. Т.е. стремежът е да се минимизира търсенето на реванш пред Конституционния съд.
Да ви задам един откровен въпрос: все пак няма ли да бъде сменен главният прокурор с една такава съдебна реформа, с двата законопроекта?
По-скоро може да бъде отворен пътят за неговото привличане към отговорност, но…
Но ако бъде привлечен и му бъде заведено дело, той ще бъде отстранен, нали?
Значи, процедурата не е толкова кратка, колкото изглежда, първо, и второ, въпросът с отчетността на главния прокурор е въпрос с две страни: отчетност от гледна точка на комуникация с Народното събрание, защото имаше доста аргументи от страна на г-н Гешев, че Народното събрание иска да го привиква едва ли не на разпит и да му търси политическа отговорност, а това всъщност е някаква форма на комуникация между съдебната и, по-скоро органите на прокуратурата и Народно събрание, защото прокурорът не е орган на съдебната власт в тесния смисъл на думата, и Конституционния съд каза, че това е допустимо. И сега въпросът е за тази година, в която не е имало Събрание пълноценно, защото в предишния парламент г-н Гешев беше само веднъж, ако се не лъжа, и то по-скоро във връзка с обсъжданията на законопроекта, а не на изслушването по реда на член 84, точка 16 от Конституцията, така че ще му се наложи да отговаря на някои въпроси. Така че според мен по-скоро той трябва да се притеснява не толкова от процедурата за отстраняване, колкото от възможността да бъде канен да говори в Народно събрание. Защото последните месеци въпросът за престъпността и за насилието в обществото доста ескалира, през битови повече случаи, но все пак това прави впечатление като се гледат новини или се четат. И още нещо има, което също е така интересно във връзка с дейността на главния прокурор, нали, той много често казва какво е направил, но последните две години се вижда, че дейността на прокуратурата не се свежда до да ги наречем знакови дела, а по-скоро обичайните обвинения. И очаквам с интерес още един аспект по отношение на прокуратурата: решение на Конституционния съд предстои във връзка с това: правомощията на прокуратурата в Закона за съдебната власт бяха оспорени от служебното правителство като законова уредба, в Закона за съдебната власт, и там доста се разширява възможността на прокуратурата да влияе, да изисква документи, сведения, ревизии от различни държавни и местни органи. Така че от това също донякъде ще дойде до свиване на възможността на прокуратурата да се намесва там, където има и други контролни органи, защото тя е така да кажем като последна възможност, преди това имате други клапи, които би трябвало да работят, а прокуратурата бърза преди тях. Така че питането не беше допуснато в пълнота от служебното правителство, но това, което очакваме е Конституционният съд да обяви за противоконституционни няколко думички, които всъщност ще ограничат правомощията на прокуратурата. Така че тук не става дума просто за личността само и единствено на главния прокурор, а за това, как прокуратурата стои на полето на съдебната власт.
Ако се тръгне към конституционна реформа, няма ли да са необходими гласовете и на други партии или от други депутати от други групи? Как ще ги осигурят, като вече априори ги изолират? Дори с вас в началото на разговора стана дума за това, някак си преговаря двете формации, другите са зрители, а после се сърдят, че не подкрепят.
Конституционна промяна искат от по-скоро от втората по численост парламентарна група, като казват: „радикална реформа в прокуратурата“. Това би трябвало да означава да изложат възгледите си или да предложат конкретни промени в разпоредби и на други, за да може да се премине към търсене на, освен подкрепата на ГЕРБ, и на други парламентарни групи. Конституцията е предвидила две мнозинства, за които да кажем ако не се постигне едното, да се търси другото, а именно за да се внесат предложения за промени са необходими 60 народни представители, които да кажем „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ имат, след това 180, ¾, и ако не се достигна 3/4, но се достигнат 2/3, процедурата продължава между два и пет месеца след това. Т.е. трябва да имате индикативно първо гласуване, на което евентуално да е прието по принцип предложение, и тогава вече след два или пет месеца, което също надхвърля тия кратки срокове, които са си поставили. Според мен не трябва да слагат някакъв лимит на време, по-скоро ако наистина имат добронамерено стремеж и усилия да заработи това Народно събрание, може би с един откровен разговор с президента, могат да потърсят съдействие.
А възможно ли е да се стигне до сформиране на правителство и с чий мандат?
Значи, правителство може да има. Възможностите са три, т.е. има две изрично предвидени в Конституцията, кои са групите, които трябва да номинират кандидат, и третата възможност е по преценка на държавния глава, т.е. онази група, която би събрала най-голяма подкрепа. Тук разбира се подходите са различни: дали ще изчакат третия вариант, или още при първото връчване на мандат ще има правителство. Сега, не мога да кажа с каква подкрепа, защото мнозинството е обикновено, и ако приемем, че са влезли само първата и втората, и има заседание, ГЕРБ имат достатъчно гласове, за да изберат правителство, защото мнозинството е обикновено. Не трябва да се фокусираме върху 121, достатъчни са 61 от 121. Ако ГЕРБ реши да бъде по-отстъпчив, може пък да подкрепи, както го наричат от „Продължаваме промяната“-„Демократична България“, правителство на малцинството. Т.е. това също е възможно, ако са се договорили за определени детайли да кажем в общата законодателна дейност. Възможно е и с третия мандат.
Обикновено по традиция президентът го дава на БСП.
Само че тук вече вариантите за подкрепа не трябва да се да се търсят едва след като е връчен мандатът, а много по-рано. И това минава през това всяка парламентарна група да може да говори с всяка друга, което на тоя етап да кажем минимално вече почва да се постига. Има една парламентарна група, която заяви, че ще бъде изцяло в опозиция, това е…
Да, „Възраждане“?
… „Има такъв народ“. „Възраждане“ казаха, че биха подкрепили само свое правителство, че имат вариант. Другите две парламентарни групи не сме ги чули те какви варианти биха подкрепили, но според мен първо, трябва да има човек, около който да могат да се обединят, поне да е търпимо отношението, и вече какви са приоритетите. Ако се тръгне само на основата на Украйна, това би било грешка, защото Украйна е един от детайлите на външната политика, не е той определящ, въпреки че в последно време ни изглежда, че Украйна доминира в цялостната ни външна политика, но не е така. Негативните последици от войната в Украйна са много по-сериозни във вътрешнополитически план отколкото самата война. Въпросът с превъоръжаването, въпросът с развитието на туризма или неговото западане, със зърното за производство на хляб и за фураж, и не само, и слънчоглед примерно. Сигурно има и други ефекти. Да, енергийните въпроси, те също са последица от войната. Така че много по-важни са тия въпроси отколкото дали ще изпратим такова, и такова оръжие или ще направим тройна сделка. Това е важно в някакъв сегмент само в областта на отбраната.
Тук като че ли вървим в коловоза да се разберат ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Обаче, ако те не намерят общ език за формиране на общо управление, какво поне могат да направят, така че на следващите избори да имаме стабилно мнозинство, защото тази ситуация ще се преиграва като рефрен?
Аз се надявам да не направят поразии, ако не се разберат, защото понякога нищоправенето, имам предвид да не се отварят закони, защото тяхното отваряне винаги влече риска да бъдат с влошено качество след това.
Да се приемат, и най-ясно как ще се приемат, кой ще ги гласува, кой ще допълни.
Не, то е ясно 240 ще се гласуват, въпросът е какви промени…
Но кой какво ще внесе?
.. и как ще изглежда накрая един закон, защото когато няма ясно отговорност от вносителя, който след това се ангажира и да изпълнява чрез правителство, най-често влече всички викат: „Дайте да дадем“, но откъде да вземем „Ами правителството да реши“. Ей, то правителството, ако има нали шапка, от която да поръчва средства, сигурно и то ще го направи, но за съжаление средствата са ограничени, а разходите са много повече. Така че трябва да се мисли това,а не „Ние това направихме, ние онова направихме“ и местните избори да са под знака на това колко много са направили на национално ниво партиите. Защото смесването на говора и кампанията за двата избора също е опасно. Всички са съгласни да са безплатни детските градини, ето ви един пример, само че защо нямаше критерии, да има някакъв доходен критерии, и това за чия сметка е – ами за сметка на общините. Ти си възложил нещо на общините без да си предвидил повече….
Общините са без бюджет.
Да, те нямат бюджет, но повече от една годна, за миналата година са осигурени средства, за тая осигурени ли са?
Не са.
Ето ви едно решение, което на пръв поглед звучи супер.
Обаче като се замислиш и почнеш да чоплиш около него…
А колко деца не успяват да се класират за ограничения брой места да кажем на територията на София и по-големите градове?
Да, с тях какво става, с родителите им, със средствата, които те влагат?
Нищо не става. Не можеше ли да се помисли да има някакви компенсаторни механизми, които да са адекватни пък за тия родители, които защото над 10 000 деца са извън яслите и детските гради, ама тази вълна ще се прехвърли след това в училище. Много е, страхотно е важно, че са безплатни учебниците вече не до 4-ти клас, а до 12-ти. Добре. Колко струва това на бюджета, колко струва един учебник или комплект учебници? Тая финансова обстановка направена ли е? Според мен, не. И затова се отлага. Не е въпросът да дадеш безплатно, а да дадеш на тези хора, които имат необходимост. Не всички се нуждаят от подкрепа в такъв смисъл Т.е. подкрепата трябва да бъде с оглед нуждите, индивидуално, а не…
На калпак.
… на всички.
Като теглим чертата, какви сценарии се оформят реално пред България?
Ами няколко. На първо място, ако се форсира процедурата за връчване на проучвателни мандати, е много вероятно да отидем на избори в края на юли. Ако процедурата се забави, но всички са с мисълта за сливане на двете процедури по избор на Народно събрание и на местни органи, то е възможно да имаме 2 в 1, както е модерно напоследък да се говори. Ако се вземе решение за произвеждане на референдум, то тогава пред държавния глава могат да възникнат две възможности: едната е да насрочи референдума заедно с местните избори – тука вече можем да гадаем дали стават две или три в едно, или ако е след май месец, тогава да отидем на избори европейски заедно с референдум. Така, ако трябва аз да кажа как според мен най-коректно би било, ако отиваме на едновременно произвеждане на местни и парламентарни, сложно ще е, но може да се мисли за произвеждане на парламентарните избори едновременно с втория тур на местните, защото винаги се предвижда общо дата, на която се произвеждат изборите за общински съветници и кметове и другата неделя там, където не е избран кмет на община, район или кметство. Така по-малка е натовареността за Секционните комисии, респективно за Централната и парламентарни. Защото видя се, че при комбинация на машинно и хартиено гласуване има доста проблеми, и за съжаление най-голяма част от проблемите в протоколите са на територията на трите столични района – там, където претендираме, че сме най-компетентни, най-знаещи, там имате най-много грешки в протоколите. Това какво показва? Това показва или некомпетентност в Секционните комисии, или бързане, или и двете. Така че сложните местни избори да се съчетаят с парламентарни би било страхотно изпитание за всички звена, които организират изборния процес.
И като погледнем към дати, как се очертават следващите предсрочни парламентарни избори в зависимост от посочените от вас сценарии?
Ако тръгнем с най-лесните, Европейският съвет определя датата на европейските избори, има желание това да бъде една дата, да кажем 9 май, иначе е последната…
За догодина говорим.
Да, да кажем май 2024 година. А местните избори са били проведени в първата седмица на ноември, което да кажем можем да очакваме, сега не съм гледала коя дата ще бъде в неделя първата седмица на ноември, но да кажем можем да очакваме тогава да бъдат насрочени. И вече ако приемем, че се провеждат самостоятелни в средата на лятото и не се провеждат през август, то да кажем 23 или 30 юли. Но ако така насложим сроковете, които някои от политиците коментираха, да работи Народно събрание до средата на юни, това би означавало, тъй като датата на разпускане определя датата на произвеждане на избори след два месеца, това би означавало в средата на август. Ако приемем пък, че се разпуска края на юли,…
Септември?
… това би означавало края на септември.
Т.е. преди евентуално местните избори.
Нали, това вече са варианти, в които може да се разиграват различни разтягания на процедурите или свиване на сроковете, но така или иначе моментът, в който се разпуска, определя след два месеца. И това е хубаво да се знае, защото дали искаме бързи или избори през есента, зависи как ще се развие процедурата и кога евентуално би било разпуснато Народно събрание. Разбира се това не е хубава възможност, най-добре е то да работи и да има действащ парламент за хубаво или за лошо, нали, за зор заман, казано по нашенски.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
