С общоградско поклонение се отбеляза 142 –та годишнина от Oсвобождението на град Каварна от османско робство.
Пред паметника „Защитата на Каварна” кметът на общината Елена Балтаджиева и зам.-кметът Георги Балтаджиев поднесоха венец от името на общинска администрация.
Венци и цветя пред мемориала бяха положени и от Общински съвет- Каварна, Исторически музей, НЧ „Съгласие-1890“, политически партии и признателни граждани.
Датата 4 февруари се вписва в летописа на България като дата за несломимият дух на националното ни достойнство, съхранило здраво корените на език, вяра и самочувствие. Каварна като част от Добруджа в първите месеци на Руско-турската освободителна война остава изолирана от големите военни събития и се превръща в арена на насилия от воюващите в района черкези и башибозуци, които започват набези срещу Каварна и околните села. Местният търговец Андрей Василев – Амира застава начело на каварненската самозащита, позната в историята като Каварненското въстание. Градът е подложен на огън и сеч. Загинали са 120 души, опожарена е значителна част от града, в това число училището и двете църкви.
Градът е спасен от пълен разгром, благодарение на изпратената телеграма от балчишкият телеграф Еранос Ераносян до Великите сили в Истанбул, който няколко дни след това е застрелян от черкезите.
На 4 февруари 1878 година след много сражения, части на Първа Донкска казашка дивизия с командир Генерал-майор Никола Янов освобождават Каварна и слагат край на мъките и терзанията на населението и околните села.
Веднага след пристигането си в Каварна освободителите устройват накрая на града военно-полева болница за ранените в боевете кавалеристи. Много от тях почиват от раните си и са погребани в братска могила.
