дом Новини България Децата увлечени от романи в комикси, тийнейджърите – от роментъзи

Децата увлечени от романи в комикси, тийнейджърите – от роментъзи

85


Вълнуват ги и крими, и мистерии, четат биографии на звезди и книги за личностно развитие

Изяде ли мишката книжката, както изглежда на пръв поглед – “екранните” деца не разлистват хартиени четива?

Тийнейджърите идват в библиотеката с готов скрийншот на корица на книга, която е станала вайръл (много популярна) в TikTok или Инстаграм. Или ако вече са гледали филм, направен по дадената книга, разказва главният библиотекар в регионалната библиотека “Захарий Княжески” в Стара Загора Димка Михайлова.

Така въпреки впечатлението, че младите четат малко книги заради социалните мрежи, оказва се, че точно оттам често идва вдъхновение за четене. И то на книги, които са

много различни от задължителните училищни списъци за лятото

Но всъщност по-важното е, че четат, казват и родители, и учители. Това отваря мирогледа, любопитството, обогатява речника. Едно четящо дете винаги се отличава, дори да не е минало спуснатия конспект, а това, което му е интересно.

Какво разлистват учениците през ваканцията? Проучихме темата с помощта на кореспондентите ни.

Има голяма група деца и младежи, които четат активно. Ярък пример е бъдещата четвъртокласничка от 9-о ОУ в Стара Загора Деница Гочева, която за втора поредна година беше обявена за Читател на годината. Активът ѝ за 2025 г. е 338 заглавия. “И Деница, и връстниците ѝ предпочитат извън задължителната литература в училище да четат романи в комикси, които са кратки и забавни за тях – казва библиотекарката от детския отдел на читалищната библиотека “Родина” Валентина Петрова. – Особено популярни сред малките читатели са поредиците като “Анна Кадабра” на Педро Маняс и “Дневникът на един Дръндьо” от Джеф Кини.

Сред най-популярните при десетгодишните читатели са и криминални серии, разказани за деца, като “Шерлок Холмс” или “Шаро Холмс” с автор Тим Колинс, както и българската поредица “Агата” на Александра Георгиева.

Впрочем кримижанрът, поднесен за различни възрастови групи, напоследък е тренд. Тийнеджърки например са луднали по поредицата “Наръчник за убийства за добри момичета” на младата британка Холи Джаксън, чийто дебют стана сензация по света и бе заснет и като сериал.”

Според Валентина Петрова особено търсена от малките читатели е и поредицата “Класика, преразказана за деца”, така например могат

да се запознаят с “Клетниците” от Виктор Юго само в 32 страници

14-18-годишните търсят предимно книги от жанровете роментъзи – съчетание между фентъзи и романтика, мистерии, антиутопии, по-рядко фантастика. Тяхното поколение вероятно няма да прочете образците на руската или френската класика – Достоевски и Юго, но все още залага на по-леки класически произведения като книгите на Джейн Остин, особено момичетата. Търсят и “Прислужницата” на Фрида Макфадън, станала популярна заради филма.

Наблюдението на библиотекарите е, че сред любимите автора на тийнейджърите са Такире Мафи, Саара Дж. Маас и Колийн Хувър. Много са търсени и книги по психология и личностно развитие, истории за мистерии и приятелства. Традиционно – и енциклопедиите за животни, Космос, природа и исторически личности.

Децата от последните класове на началното училище в Пловдив четат и слушат книги, сочат наблюденията на една от най-награждаваните учителки в Пловдив Десислава Герчева, която работи в ОУ “Кочо Честеменски”. “Може би учениците вече не разбират книгите от задължителния списък, затова аз им препоръчвам и други заглавия. Наскоро се заслушах в разговора на 2 момичета, които си говореха за книгите в приложение за аудиокниги. Влязох и разгледах детската секция, има много добри творби.

Слушането не е като четенето, но все пак е докосване до литературата”,

казва тя. Сред книгите, които препоръчва на учениците в четвърти за пети клас, са “Хари Потър и философският камък“ на Джоан Роулинг, “Приказка безкрай” от Михаил Енде, “Любими попътечо” (Страната на сънищата) от Юлия Спиридонова и “Камен и пиратите от 5. г” от Елена Павлова. Като 8-9-годишни повечето деца са прочели поне една книга от поредицата на Катя Антонова “Феята от захарницата“ и имат отношение и към съвременната българска литература.

Повечето от книгите от задължителната литература не са ми интересни, казва Жулиет Григорова от 6-и клас в столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов” – но тренирам и ще ми е много полезно да прочета историята на някой атлет. Биографията на Леброн Джеймс е много добър пример. А Виктор Николов, също шестокласник, чете “Истории от ръчния багаж“ на Георги Милков.

От книгите, които съм чела и най-много ми харесват, са “Властелинът на пръстените”, “Хобит”, “Под игото”, “Немили-недраги”, “Клетниците”, “Братята с лъвските сърца”, Qvo Vadis, “Серафим” и сродни – казва връстничката им Мариана Лазарова – лично мен ме привличат лирическите творби на автори, живели преди XXI век. Обичам да чета и енциклопедии по биология. Интересна ѝ е и “Блясък” – биография на корейска актриса. Дара Ангелова пък в момента чете мемоарите на Матю Пери, които е написал година преди да почине.

“Десетокласниците и единадесетокласниците не са изгубили интереса си към четенето, както често се твърди. Напротив, много от тях четат, и то немалко. Сред децата има и такива, които

дори носят книги в училище и използват свободното си време, за да четат Предпочитанията им обаче са насочени към съвременната литература: трилъри, хоръри, романтични истории и фентъзи поредици”, разказа преподавателят по български език и литература от Хуманитарната гимназия в Пловдив Диана Стайковска. По думите ѝ днешните младежи са силно ангажирани, разполагат с ограничено свободно време и трудно намират мотивация да се потопят в текстове, които възприемат като далечни и неразбираеми.

“Трудно разбират произведения като “Индже” на Йордан Йовков или “Тютюн” на Димитър Димов. Например от общо 118 ученици едва двама са го прочели изцяло”, допълни литераторът. За голяма част от учениците понятия като символ, метафора, подтекст или ретроспекция остават трудни за разпознаване.

“Популярните сред тях хоръри и любовни романи обикновено разчитат на

по-пряко повествование и

по-лесно разпознаваем сюжет В тях рядко се срещат сложни символни пластове или многозначни художествени внушения”, разказа Диана Стайковска. 





Източник 24часа

ndt1.eu