© |
Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в 44 НС, бивш командир на ВВС и началник на отбраната, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е българия“
Любопитна информация получихме в навечерието на 12 април, Международния ден на авиацията и космонавтиката. Според един от документите от свръхсекратен доклад на Пентагона, изтекъл в социалните мрежи, на 23 февруари България е изразила готовност да предостави безвъзмездно на Украйна своите изтребители МиГ-29. Това е предизвикателство, според доклада, защото подобна стъпка би оставила страната без бойни самолети, необходими за изпълнение на нейните патрули за охрана на въздушното пространство, така известния „Еър Полисинг“, поне до доставянето на американски самолети F-16, което може да се случи най-много след година. В позиция по въпроса Българското министерство на отбраната твърди, че на е имало разговор за безвъзмездно предоставяне на изтребители, но не отрича, че е разговаряло за триъгълни сделки. Какво всъщност се е опитвало да прави служебното правителство? Наш гост е генерал Константин Попов – председател на Комисията по отбрана в 44-ото Народно събрание, бивш командир на ВВС и началник на отбраната. Предлагам да започнем с това, г-н Генерал, че идващата от Пентагона информация силно контрастира с публично заявеното до скоро от президента Радев и военния министър Стоянов, че България няма по никакъв начин да дава изтребители на Украйна. Сега се оказва, че в същото време сме водили разговор за триъгълни сделки. В случая кое е полезното за държавата ни и кое обезпокоителното?
Всъщност трябва да кажем, че няма голямо разминаване между информацията, която има от изтеклите секретни документи в Пентагона, и това, което казва и нашето служебно правителство, защото нашето служебно правителство казва, че няма разговори за безвъзмездно предоставяне на МиГ-29, и всъщност казва, че разговори по т.нар. „триъгълни сделки“ е имало. Т.е. няма кой знае какво противоречие. Всъщност, най-важното според мен тук е друго. Другото е, че всъщност рухна мита за наивници, че даването на оръжие означава участие във война, рухна мита за наивници, че даването на оръжие на страната, която се защитава от агресия, означава повече жертви, повече загуба на човешки живот. Всъщност, въпросът е: този мит за наивници на кой беше разказан? Надали Кремъл е толкова наивен, надали нашите съюзници са толкова наивни, за да не виждат, че нашите заводи работят усилено, че се изнася оръжие, и че това оръжие не е за Папуа Нова Гвинея или за Горна Волта, а най-вероятно отива до Украйна. Наивниците най-вероятно сме някъде тук в България. Въпросът е: защо ни се разказва този мит? На този въпрос нямам някакъв отговор категоричен. Според мен тук отношение трябва да вземат политиците, а някак си, днес гледах и по други медии този разговор, тези, които са избрани в парламента, по темата ги нямаше в медиите. Защо?
Странното в ситуацията, ген. Попов, е, че са водени разговори и в същото време се съобщава, че такива не са водени. Това е странното. Изведнъж, като излиза сега тази информация от секретния доклад, изтекъл в социалните мрежи, започват признанията. По същия начин беше и с доставянето на боеприпаси. Не сме дали нито един куршум, обаче се оказа, че сме изнесли продукция за половин милиард.
Ами, да, и аз пак да кажа, тази приказка за наивници като че ли катастрофира. И сега опитваме някак си като че ли да заметем проблемчето под килимчето. Това поведение ми се струва не особено разбираемо. Според мен политическият елит във всичките му форми дължи малко повечко честност към нас, гражданите. Дължи по-ясна позиция и по-добро отношения. В края на краищата нека не ни считат за наивници, нека има уважение към народа, да има уважение към хората, и в края на краищата наистина да се даде заслуженото на нас, на тези, които слушаме тези приказки, а заслуженото е повечко доверие.
И честност.
И честност.
Да поговорим за състоянието на българската бойна авиация. В момента страната ни разчита само на съветските МиГ-29, а военният министър каза че България има общо 18 такива самолета. Какво е състоянието им, колко от тях реално могат да се използват?
Е, този въпрос не е към мен, този въпрос е към министерството. Предполагам, че то има много, много детайлна информация за това, колко самолета са в изправност. Тук за мен въпросът е по-скоро докога ще експлоатираме МиГ-29, как ще ги поддържаме, какви са вариантите за осигуряване на мисията по „Еър Полисинг“, защото минаха много правителства – мина първо служебно правителство на г-н Стефан Янев, мина второ служебно правителство на г-н Стефан Янев, мина редовно правителство с министър Стефан Янев и с министър Драгомир Заков, имаме следващо служебно правителство, още едно служебно правителство, и през тези всичките години, през всичките тези перипетии се мислеше, и съвсем основателно, затова какви трябва да се заместващите възможности, какво ще правим с МиГ-29, по какъв начин ще осигуряваме въздушния суверенитет на нашата държава. Очевидно се полагат усилия. И за съжаление трябва да кажем, че засега не е много ясен резултатът. Надявам се тези усилия да завършат с някакъв окончателен резултат, защото времето минава бързо.
Ясно е вече, че повече ремонти в Русия и Беларус няма да има. Според вашите експертиза оттук нататък какви са вариантите? Вие какво бихте предложили? Все пак до преди две години бяхте председател на Парламентарната комисия по отбрана.
А, аз какво бих предложил, аз бих предложил, ако съм в политиката, аз не съм, аз не участвам в разговори за сключване на договори за поддръжка на МиГ-29, не участвам в разговори за замяната на МиГ-29 с нови способности, не участвам и в много други разговори, така че аз нямам тази информация, надали мога да дам компетентно мнение. В момента би било дори малко наивно аз в тази си позиция да давам съвети на едно министерство, добре структурирано, каквото е Министерството на отбраната, добре работещо, с ясни правомощия и отговорности.
Какво е реалното състояние на българските ВВС?
Реалното състояние е това, което казва министерството на отбраната. Важното е за мене не какво е в момента. Това не можем да го променим, то е такова.
А какво може да бъде?
А какво може да бъде? И тука аз приветствам усилията на всички, които работят за придобиването на новите способности, а именно придобиването на F-16, подготовката на инженерно-технически осигуряващ летателен състав, подготовката на инфраструктурата, подготовката на по-нататъшните ни действия за поддръжката на тези самолети, така че този проект, който е започнат успешно, да бъде успешен и за в бъдеще. И това е една цяла система, която трябва много добре да се организира, много добре да се планира предварително, за да имаме положителен желан краен резултат. А крайният резултат всъщност би трябвало да бъдат добре екипирани, можещи способни български ВВС, с достатъчно добре мотивирани и обгрижвани хора, които работят във ВВС, и като цяло пък и в Българската армия.
През миналата година за охраната на въздушното ни пространство ни помагаха последователно Испания и Нидерландия. След това как се справяме?
Ами справяме се с колосални усилия на личния състав, на хората, извинете как звучи грубо – личният състав.
Да, наистина, студено, дистанцирано.
Студено. Но именно тези хора, които денонощно изпълняват задачите си. А задачите им са прекалено ясни: защита на родината. И на тези хора наистина трябва да дадем дължимото уважение и признание.
Какви са предизвикателствата пред гарантирането на въздушния суверенитет на България?
Вижте, предизвикателствата, пак като че ли ще се върна на предишните отговори, предизвикателствата са така да се изгради една цялостна система, която включва не само самолети, включва системи за комуникации, системи за управление, системи за наблюдение, и всичко това свързано с необходимата им поддръжка, с мотивирания личен състав, кой къде как ще се обучава, колко ще струва това, дали не трябва да се закупят допълнителни способности за подготовката на личния състав в България или ще плащаме да се обучават тези хора в чужбина? Ние трябва да гледаме много комплексно на всичките тези въпроси, и то не само във ВВС, не само за ВВС…
За цялата отбрана?
… за цялата отбрана, за видовете въоръжени сили, за силите за специални операции, пък и аз бих разширил и допълнително въпроса, защото отбраната не е задължение единствено и само на Министерството на отбраната и на хората в униформи. Сигурността, отбраната на държавата зависи от всички нас, зависи от много други ведомства, агенции структури, институции, каквото искате. Значи сигурността е икономика, и външна политика, и вътрешна политика…
И здравеопазване.
…и здравеопазване…
И образование.
… и образование, всичко това. И ако ние не оценим това, в какъв свят живеем и ще живеем, не го предвидим по правилния начин и не отреагираме своевременно, а тупаме топката и разправяме приказки за наивници, надали ще постигнем сериозни успехи във всички сфери, включително и в сферата на Министерството на отбраната.
Случайно ли е – може би е случайно, а може би не, като си има предвид професията и на президента Радев, че парламентът се открива на Деня на авиацията? Въпросът е накъде ще излети самолетът на българската политика, дали ще има правителство, дали няма да има – това е главоблъсканица след изборите от 2 април?
Ами това е една прекрасна дата. Дали и по какъв начин е избрана има някакви спорове дали трябваше да бъде след Великден така, както се казва, какво ще се спечели с два дена, защо точно тия два дена са толкова важни? Тук не мога да гадая. Важното е, че политическият елит като че ли не може да намери себе си. А елитът не само, че трябва да намери себе си, а трябва да може да води, трябва да може да убеждава, трябва да може да чертае ясни хоризонти, зад които ще застанат хората. И затова виждаме, че като че ли хората нямат особено желание да се намесват в политиката, което е страшно. Затова виждаме една апатия, виждаме едно недоволство, а това в едни смутни времена, когато светът се тресе, не е добре за държавата ни, не добре за нас. Защото включително и хората вътре в себе си като че ли загубиха своите ориентири, кое е правилно, кое е грешно, къде е мярата. И тука отговорността наистина трябва да се носи от тези, които искат да ни управляват, които ни управляват, и те трябва да кажат: „Да, сгрешихме“. И тука във времето на Страстната седмица хубаво е човек да се върне малко към изконните си ценности, и когато човек поиска прошка, може да му бъде дадена.
Г-н генерал, но само с прошка не се живее. Трябва да се върви след нея. Накъде, какво показва вашият компас, накъде трябва да тръгне българската политика? Тя като че ли зацикли от две години насам, а може би и от по-рано?
Очевидно е, че българската политика е в тупик, очевидно е, че новите времена изискват нови решения, и очевидно е, че този прозорец все повече се затваря, когато тези нови решени могат да произведат нещо положително за народа ни, за народа ми, моят, вашият, за нашит хора, на всичките, които живеем в тази прекрасна държава. Накъде трябва да вървим? Би трябвало да вървим към повече добронамереност един към друг, на взаимното уважение, на почит, на признание, на подаването на ръка. Само тогава, когато егото ни не е водещо, личните ни интереси са подчинени на общите интереси, тогава смятам, че всички ще заживеем по-добре и ще бъдем и по-щастливи.
По всичко изглежда поне засега, че пред първите две формации няма изгледи за обединение. Какво да очакваме в случай, че не се направи правителство?
Това, което пише в Конституцията: като не се направи, отново избори…
А България – накъде?
… не знам за кой пореден път, мисля че сме тръгнали да поставяме някакви световни рекорди, които надали ще ни донесат голямата чест. По-скоро, ако искаме да бъдем достойни, би трябвало да видим и да положим усилия как да намерим общия език, защото думите загубиха своето значение. И независимо от това какво говоря аз, какво говорят други хора, когато ние не се разбираме, и когато априори се отричаме, тогава няма как да вървим заедно. А когато ние не вървим заедно, а вървим в различни посоки, тогава има междуособици. И така, както съм го обявявал преди много години, междуособиците са най-кървави, с най-големи щети за всички нас, и изискват най-много време за възстановяване. Казвал съм много пъти и ще продължа да го казвам, трябва да го осъзнаем това. Ако не го осъзнаем, перспективата не е особено красива.
Разочарован ли сте от политиката?
Вижте, политиката има своята вътрешна логика, политиката има своя вътрешен живот, вътре има различни интереси. Въпросът е политиката да достига до хората.
Да не е абстрактна?
Да не е абстрактна и да не е сама за себе си. Тогава губи смисъл политиката. Какъвто и голям майстор да си на тактическия танц, това не е добре за държавата, която искаш да управляваш.
Т.е. политиците да не живеят в своята Вавилонска кула от слонова кост?
Да, и като казахте Вавилонска кула…
Всеки говори различни езици.
Как Господ е разрушил Вавилонската кула? Като е дал на хората различни езици. Затова ние трябва да можем да говорим на един език, политиците да могат да се разберат и да могат най-важното да се разбират с хората, да живеят с техните проблеми и да бъдат малко по-примирени, да не си вирят много носовете. Когато си във властта, властта означава да даваш, а не да консумираш.
След конституирането на комисиите в парламента какви приоритети са очертават пред Комисията по отбрана? Кое е актуалното сега за нея?
Първо да видим дали ще има Комисия по отбрана. Имахме и не особено положителен опит в това отношение. Имаше парламенти, в които нямаше Комисия по отбрана. Приоритет на комисията е наистина да се захванат с най-важното, а най-важното означава да се види реално състоянието на Българската армия, хората в комисията да го разберат и да могат да дадат цялостна идея, и да намерят отговора: а оттук накъде?
Ще ви задам един въпрос, който отдавна ме тормози: защо сме склонни да помагаме с оръжие и бойна техника на Украйна, но като търговски сделки, като търговци?
Нямам отговор на този въпрос. Всъщност трябва да кажем, че имаше положително решение на парламента, което ни постави в една малко по-различна ситуация…
Малко ни поизпра?
Да. Която даде възможност да бъде предоставено оръжие от българската държава по съвсем официален начин, с гласувано в парламента решение и ратифициран договор, ратифициран договор, което е много добре. А сега, разбира се, че тези, които изнасят оръжие, естествено е така да правят.
Това им е бизнесът?
Това им е бизнесът. И тук няма нищо осъдително.
Но къде е държавата, къде е нашето отношение? Защо се дистанцираме от партньорите, от съюзниците?
Да има дистанциране. Очевидно е това. По-скоро въпросът е лично към нас, нали, що за хора сме, като някак си нямаме достойнството и частта да кажем „Ето така ще правим“.
Защо е тази слабост? Толкова ли сме психологически смачкани?
Ами, да. Робува се на днешния ден. Днес решаваме въпроса за утре, някаква краткосрочност, търсене на кратко политическо величие.
И на финала стигаме до най-романтичния въпрос на нашия разговор.
Най-накрая, благодаря.
Празнуват ли българските ВВС 12 април, и вие как ще го празнувате?
Е, 12 април е международен ден, и той е на авиацията и космонавтиката. И това е ден, в който наистина като че ли човек може да погледне към небето, към простора, към амбицията да си някъде високо, там, където другите не са били. Това е амбицията да можеш да прескочиш притеглянето към всичко земно.
Да надскочиш и себе си?
Да надскочиш себе си. И в края на краищата да кажеш: да, да, имаме бъдеще, и бъдещето е високо, и е достижимо.
Липсва ли ви небето?
Мисля, че на всеки човек му липсва това да погледна нагоре.
А да се рее в него?
Е, липсва, разбира се. Но в края на краищата пък трябва да бъдем благодарни, че сме имали възможността да бъдем там.
Какво е това да бъдеш ас военен пилот? Най-добрите са там, това е известно, не ви правя комплимент.
Това е нещо велико, това е усещане, което трудно един обикновен човек, като мен, един летец може да разкаже. Тук трябва да имаш доста поетична душа и възможност да го изпишеш с думи. Трябва да си добър поет, трябва да можеш наистина чувството да го претвориш в думи, а аз не съм такъв. Но това не ми пречи да се чувствам прекрасно, облечен в тази дреха, в това си облекло, съзнание и душа на военен пилот.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
