- Развиването на безпросветен интерес към ретроградния Меркурий е епикриза
- Да изучаваш личния си хороскоп чрез интернет, е все едно да се самоподложиш на мозъчна операция в домашни условия, навигиран от тикток
- Истинските хора на духа стоят далеч от властта и институциите, а не се отъркват в тях. По това и ще ги познаете
- Всички мои филми – 63, съм финансирал със собствени средства и помощ от приятели, казва режисьорът
Стилиян Иванов е автор на 63 документални филма, сред които „Ванга“ (1996), „За кучетата и хората“ (2002), „Истината за Орфей“ (2007), „Траките“ (2008), „Болшой театър“ (2011), „Дервишите – мистиците на Изтока“ (2013), „Кентаврите“ (2025). През октомври е премиерата на най-новата му лента – „Спартак – неразказаната история“, с която ще отбележи 30 години в пътя на документалистиката.
Същевременно от 38 години Стилиян Иванов разработва собствена система по себепознание, която нарича „Асеман/ орфическа астрология“. Роден е на 29 август 1968 г. в Сандански. Завършва режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Хачо Бояджиев.
– Колко опасен е ретроградният Меркурий, г-н Иванов? До 23 юли планетата отново бе в обратен ход и много хора си обясняват несполуките точно с това. Защо масово хората следят периодите му – дали това не е психологическо успокоение за нещата, които не можем да си обясним?
– Хората следят и как живеят съседите им, но от това личният им живот не става по-добър. Развиването на безпросветен интерес към каквото и да е, включително към планетата Меркурий, е по-скоро епикриза. По-смислено ще бъда да знаем, че всяко наше действие или бездействие, казано и премълчано, има своите дълбоки и трайни последици в живота ни. А действията и думите задължително трябва да произтичат от разсъждение, мислене, чийто образ в астрологията е именно Меркурий.
– Защо българите толкова много вярват на звездите, но и на врачки, предсказания и пророчества?
– Математиката на звездите и пророчествата на хората с дарба са две диаметрално противоположни алтернативи на традиционните пътища за търсене на отговори. Уважавам всеки вдъхновен човек, мистик, който умее да надникне отвъд пелената на илюзията, наречена живот. Но тук се промъкват и много шарлатани, които използват наивитета на хората, за да натрупат лични облаги.
Системата “Асеман” обаче е чиста проба математика, която е абсолютно надеждна, стига да искаме да разберем кои сме ние и защо сме тук, а не как по-добре да живеем тук и сега. Като и тук дебнат в засада всякакви псевдозвездобройци. Според степента си на осъзнатост всеки човек търси пътя към светлината в собствения си урок, наречен живот.
Прорицатели е имало винаги в човешката история. Едни от тях изпадали в транс, за да отговарят на питащия, както правела жрицата Пития в светилището на Делфи, а други, по подобие на Орфей и по-късно Питагор, изчислявали верния отговор на зададения въпрос. Неслучайно в античната литература Орфей е сочен за “баща на астрологията”.
Ние, българите, не правим изключение от хората по света. Искаме да имаме още една гледна точка към решението на проблема, който ни занимава в даден момент, и затова се обръщаме към звездната математика или хората с необясними дарби.
– Споменахте системата за себепознание “Асеман”, която вие създавате. Какво представлява тя и защо се различава от общопознатата астрология?
– “Асеман/ орфическа астрология” е система по себепознание – път към себе си, разработена от мен. Думата е персийският еквивалент на по-късно появилата се гръцка дума “астрология” и означава “небето в мен” и “Аз в безкрая на небето”. Обединява хилядолетното познание за съзвездията и планетите с духовни практики от Изтока, шаманизма, орфизма и суфизма.
Системата се изучава в ежемесечни семинари и в целогодишната учебна програма “Академия”, водени от мен. Смисълът ѝ е да ни покаже кои сме, да ни помогне да приемем себе си и да ни научи да живеем според собствените си потребности.
“Асеман/ орфическа астрология” е комбинация от всичко научено, преживяно и осъзнато от мен в живота ми – сред необикновени хора и просветени учители: от ашрамите на Индия и мистиците на Иран и Азербайджан до индианските шамани в Канада; от суфите и дервишите в Египет, Турция и Сирия до боговдъхновените езотерици от Русия, Великобритания, Испания, Франция, Малта, Италия, Германия и Гърция.
– Кои са най-популярните и неизтребими вярвания и защо са се зародили?
– Вярването, че моето щастие зависи от някой друг, в т.ч. и от звездите, а не от мен самия. Това е така, защото никак не ни се иска да вземаме решения и да носим отговорност за тях. Като цяло хората сме мързеливи и търсим удобства, а удобството е символ на застой и примиренчество със случващото се с нас и около нас. Другото зловредно вярване е, че нечие щастие може да се гради върху чуждо нещастие.
– Как си обяснявате липсата на доверие към институции, специалисти, власт?
– Доколкото смисълът на институциите е да ни държи в зависимост, да обслужваме статуквото, матрицата, пробудените човешки души не им вярват. Хората не вярват на институции и власт, защото въпреки големите обещания на всеки запътил се към властта, веднъж попаднал в нея, той се корумпира.
В “Асеман” знаем, че именно властта, богатството, външната красота и славата са изпитания, а не награда. Изпитания, на които устояват малцина. Истинските хора на духа стоят далеч от властта и институциите, а не се отъркват в тях. По това и ще ги познаете.
– Напоследък има вълна от хора, които се самолекуват – не само четат в интернет какво им има, но и представят като аргумент препоръките от свои приятели – една приятелка ми каза да пия еди-какво си. На какво се дължи това – лошо образование, голямо самочувствие, че знаем всичко? И не е ли опасно и вредно?
– Болестта е израз на проблем не само на физическо ниво. Ако единствено пием хапчета, ние ставаме доживотни потребителски единици на фармацевтичните компании. Въпрос на баланс – медикаменти за стопиране на разрастването на здравословния проблем плюс основна ревизия на храненето, което изключва всички продукти с животински произход, плюс всекидневно движение, още и 7-часов сън, който да започва задължително преди полунощ, плюс изчистване на средата от токсични хора, плюс… Много са условията за здравословен живот, но първото от тях е да познаваме себе си, да се приемем и да живеем себе си.
Първа стъпка към здравословния живот е осъзнаването, че никой няма нужда от одобрението и още по-малко от позволението на другите, за да бъде себе си. Нашето себепознание, приемане и живеене на нашата автентичност е наша лична отговорност и единственото условие, за да бъдем физически, емоционално и умствено здрави!
Именно вътрешният конфликт със самите нас, а и неприемането ни от хората, които обичаме, е в основата на всяка болест, проявила се на физическо ниво.
Тук поставям една особено болезнена, но политизирана тема – сексуалното образование в училищата и публичните места. Не говоря за това шумно да се демонстрира интимният свят на когото и да е. Именно защото той е “интимен”, дълбоко личен, съкровен. Всеки опит да се надниква в интимните светове на другите или да се демонстрира е диагноза за липсата на такъв.
От друга страна, когато духът-душа се пробужда в този живот за пореден урок, логично търси прилики на вътрешния свят с външния.
Отражения, които изкривяват реалността, твърдейки, че само един сексуален модел е “правилен”, раждат страховете, комплексите и травмите в “различните” хора, които след това се връщат към света като чудовища под формата на фалшиви бракове, управляеми политици и журналисти, агресивни полицаи, истерични шефове, интригантстващи колеги и т.н. до степен неизлечимо болни хора, защото в опита си да угодят на “стандартните”, “нестандартните” са предали себе си.
И може би най-забавното твърдение е, че образователната система, която обяснява, че хората са различни не само по цвят на очите, ръст, пръстови отпечатъци и т.н., но и по сексуални предпочитания, създава “обратни”. Е де да беше така! Светът щеше да се състои от 8 милиарда академици и професори по математика, философия, физика и други дисциплини, които от сутрин до вечер се преподават назидателно в училищата на цялата планета.
Стигаме до безспорния научен факт, че както хромозомите XX и XY или сините очи, или ниският ръст, или степента на окосмяване не са избор, а са генетично заложени, така и сексуалните предпочитания са генетично предопределени и не могат да бъдат предизвикани, пък ако ще и най-витиеватите учители да преподават в училищата. Обратното на това твърдение е ненаучно и се застъпва от тези, които са си купили дипломите за висше образование или са завършили в някое учебно заведение в тундрата!
Обобщено да заявя – отхвърлянето на собствената ни същност предизвиква заболявания на физическо, емоционално, ментално и духовно ниво!

– Преди години изследване показа, че по-бедните народи са много по-склонни да вярват на “чудеса” в сравнение с по-богатите и задоволени нации. Така ли е? Имате ли наблюдения кога се засилва интересът към астрологията – казват, че това става в трудни времена, по време на световните войни, след ковид?
– Напротив! Интересът към астрологията винаги е бил огромен сред образованите хора на всяко едно общество. Някои от тях дори се изкушавали да превърнат това хилядолетно знание в скрито и достъпно само за избрани. Не е тайна, че именно будните умове са търсели себепознание чрез звездното небе – Питагор, Платон, Аристотел, Данте, кралица Елизабет I, Шекспир, Кеплер, Нютон, Гьоте, Юнг…
Само че! Важен е отговорът на кой въпрос търси днес всеки от нас. Астрологията се компрометира от евтините звездобройци, които, за да припечелят някой и друг цент, са петимни да съветват клиентите си не за това кое е истинската им потребност, а за това как да добавят по някое и друго допълнително кюфте в чинията си с боб.
– Православието не признава и не се занимава със зодии. Същевременно има и достатъчно много скептици, убедени, че няма как разположението на звездите и планетите да влияе върху човешкия живот. Защо тогава това знание продължава да е толкова популярно и устойчиво – първата астрологична система е датирана отпреди 2000 години?
– Много преди 2000 години. Първата писменост, която отбелязва себепознанието чрез звездното небе, е клинописът от Шумер и Акад преди 5000 г., въз основа на което знание съм построил системата “Асеман”. Колкото до църквата… хилядите осъзнати и будни жени и мъже, изгорени на кладите ѝ през вековете, са най-ясното доказателство за истинската същност на религията – съучастие във властта, потъпкване на духа и поддържане на всеобщ страх и невежество.
– Интернет улесни информацията на тема зодии и звезди и днес тези, които се интересуват от тях, знаят не само зодиакалния си знак, но и доста специфични подробности. Полезно ли е това, или е вредно? В мрежата все пак е пълно и с фалшификации, кога човек трябва да се съмнява?
– Да изучаваш личната си учебна програма, която масово се нарича хороскоп, чрез интернет, е все едно да се самоподложиш на мозъчна операция в домашни условия, навигиран от тикток. Нелепо, безотговорно и животозастрашаващо!
– Суеверията – черна котка, номер 13 и т.н., са нещо съвсем различно от астрологията, но пак са свързани с вярата. Как пречат те и възможно ли е човек да се освободи от тях?
– Възможно е, ако хората престанат да вярват, че този път Америка ще ни оправи, както преди ни оправяше СССР; ако престанат да вярват, че виновни за нещастния им личен живот са бежанците, гейовете… различните; ако престанат да вярват, че геноцидът в Палестина не ни касае, но театърът в Буча ни; ако престанат да вярват… мога да изброявам с часове.
Човек може да се освободи от всяко свое погрешно вярване, стига да започне да мисли, което явно е болезнено, травмиращо и непосилно занимание за милиони.
– Какво все пак ни очаква до края на годината?
– За тези, които знаят кои са, приели са се и живеят себе си – незабравими щастливи дни.
За тези, които не знаят кои са или знаят, но не живеят себе си – дни на празнота и болка, които ще опитат за пореден път да лекуват безуспешно с пари, слава, власт, храна, секс, сплетни, “щастливи” селфита и ровене в живота на другите хора.

– Един от последните ви документални филми, който снимахте преди 2 години, бе за поетесата Надежда Захариева, съпруга на големия поет Дамян Дамянов. Лентата ви “Изповед в стихове” се превърна и в спомен на прощаване, след като БНТ го излъчи дни след кончината ѝ. Какво искахте да покажете с този филм?
– Поредицата “Изповед” стартира през 2006 г. с филм за художника и духовен учител Лили Димкова. Последваха ленти за Нешка Робева, за фолклорния квартет “Славей”, за челиста Анатоли Кръстев и поетесата Надежда Захариева. Всички те са опровержение на студентската ми убеденост от времето във ВИТИЗ, че няма да се занимавам с документалистика, и потвърждение на думите на леля Ванга от онова време, която се смееше на казаното от мен: “Де море, ке праиш! И това ке праиш!”.
Оказа се права, защото освен за изброените по-горе учители и будители на днешна България снимах филми за Емил Димитров, Хачо Бояджиев, Валя Балканска, Надка Караджова, Теодоси Спасов, ансамбъл “Пирин”, Вера Кочовска, преподобна Стойна и др. Търсех тяхната гледната точка към смисъла на живота и причината да бъдем тук и сега. Търсех упование в житейската им мъдрост – въпреки несгодите и болката да останем верни на себе си; да не продаваме ценностите си срещу удобствата, които ни предлага матрицата в замяна на това да ѝ служим.
– Как избирате героите и темата на документалните си филми?
– Трябва да ме вълнува творчеството на човека и какво мисли не за политиката, спорта или модата, а за живота и смъртта, славата и позора, суетата и стойността, приятелството и предателството, ласкателствата и хулите, тленното и вечното, любовта и самотата.
Убеден съм, че моите разкази в картина и звук не само информират и забавляват, но и вдъхновяват зрителите да потърсят по-дълбоко в себе си светлината, която всеки от нас носи, но е свикнал да я търси извън себе си.
– Имате обаче намерение да спрете да снимате филми, защо?
– Всички мои филми, 63 на брой, съм финансирал със собствени средства и помощ от приятели и съмишленици. Никога не съм ползвал дори стотинка от държавния бюджет, обществени средства, в това число и за знакови мои филми като “Траките” и “Орфей”, които са представяни по света като визитна картичка на България, въпреки че е имало такива държавни ресурси, но за “правилните” хора.
А филмите ми за БНТ съм реализирал не благодарение на, а въпреки администрациите на обществената медия през годините. Националната телевизия е рупор на властта и там рядко или за кратко намират място тези, които не обслужват властимащите. Дори през 2011 г. разпалих огромен публичен скандал – разкритие за държавно финансиране на исторически филм за България, пълен с фактологични грешки, но реализиран от близки до властта културтрегери.
38-годишният ми опит на създател на филми показва, че у нас държавни пари получават само “нашите хора”. А аз никога не съм искал да бъда нечий човек, което си има цена. Платил съм я и не съжалявам. В същото време си давам сметка, че филмите ми, всички с безплатен достъп в YouTube канала на Dodofilm, се ползват от хора и техните деца и внуци, които предпочитат да финансират дейности далеч от моите интереси, от интересите на пробудената част от българите.




































