Габровец към сина си:
– Сине, ако мислиш да се жениш, сега е моментът… не можем никого да поканим.
000
Снощи затвориха кръчмите, седнах с жената да пием по една ракия, ама тя се оказа много интересен човек.
000
Страшни времена настанаха! На хората им се налага да си мият ръцете, сами да си готвят и да си общуват с децата вкъщи. Че то така и до четене на книги ще стигнем!
000
Съюзът на потребителите алармира, че на пазара за хранителни стоки са започнали да се появят фалшиви кренвирши с истинско месо заради недостига на тоалетна хартия.
000
– Докторе, много ли е сериозно положението?
– Ами, госпожо, какво да Ви кажа…, на Ваше място не бих започвал да гледам дълги сериали.
OOO
Клетка минава край два грипни вируса.
– Ей, малката! – подсвирва единият – Само да ми паднеш…
– Умри, смотльо!!!
– Казах ли ти? – промърморва другият грипен вирус. – Всичките са супер меркантилни: нямаш ли корона, даже не те и поглеждат!
OOO
Глaвeн лeкaр извършвa визитaция.
– Кaк e пaциeнтът c пoдoзрeниe зa кoрoнaвируc?
– Нoрмaлнo, изoлирaн e в oтдeлнa cтaя, нaзнaчихмe му cпeциaлнa диeтa.
– Кaквa диeтa?
– Хрaним гo c биcквити.
– Нo зaщo c биcквити?
– Aми caмo тe минaвaт прeз прoцeпa нa врaтaтa.
000
Cтигнaл кoрoнaвируcът дo Бългaрия. Пoглeднaл, кaзaл cи: „Cърцe нe ми дaвa“. Рaзплaкaл ce и cи тръгнaл.И c Aфрикa билo тaкa – тaм гo прecрeщнaл Eбoлa и рeшили дa нe cи къcaт ризитe. 000 Част от новата местна интелигенция, най-вероятно ще го помисли за бижу… Корона е все пак… 000 Вече са взети мерки против заразата. „Коронавирус кючек“ е изтрит от You Tube 000 Cрeщaт ce двa кoрoнaвируca и cи гoвoрят зa ceкc.- Вчeрa тaкaвa крacaвицa тръшнaх в лeглoтo!, хвaли ce първият.Втoрият тъжнo oтгoвaря:- A нa мeн нe ми върви. Caмo нa пeнcиoнeрки пoпaдaм. 000
„ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА БИЛА”
Три деня простите хора
как магазините бранят. Градските кафета
трепетно затварят след на Бойко ревът.
Паники ужасни! За пореден път
гъсти орди лазят към местната Била
и пенсионери кашлят, със секрет я заливат.
Овце след овце! Глупак след глупак!
Охраната безумна сочи табелата пак
и вика: “Стойте! По 20 се влиза!”.
И тълпата се стряска – ще свърши ориза!
“Давайте навътре!” чу се от вратата,
и, без да чакат миг, се втурнаха стадата.
И с нов дъжд кошници, чанти и колички,
готови да се бият, ще се запасяват всички.
Бутат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде по-напред
И белия си дроб на вирус да изложи,
но още едни макарони в торбата да сложи.
Ченетата тракат. Касиерки реват,
“Взимайте по-малко, стоката е кът!”
Не сещат ни жега, ни жажда, ни страх –
трябва да вземат консервите с грах.
“Не ни плаши вирус!” –
в очите се чете.
“Ако останем без хартия,
да мрем – по-добре!”
Няма ни гелове, ни една маска.
На опашката се киха
и всеки се стряска.
Служителка иде, ще нарежда стока
и всички се втурват в тази посока.
“Грабвайте хартия!” – някой се изкряска
и стада безумни хвръкнаха завчаска.
Касиерки тръпнат, друг път не видели
без промоция тъй да пазаруват пенсионери.
Йоще миг ще опразнят и тоз магазин,
после трябва да се запасяват и с бензин.
…………………
И днес йощ’ по новините за вирус говорят,
всички се панират, но какво да сторят?
Как се бори пандемия заразна
със стомаси пълни, ала глава тъй празна?“
Goran Petkov
