Трус от 7,5 по Рихтер във Венецуела, има жертви и много срутени сгради (ВИДЕО+СНИМКИ)
„Камъни и парчета бетон излитаха като куршуми от сградите. Тътенът беше ужасяващ“, разказва местен жител
Вечерта на 24 юни. Каракас прилича на град на бегълци. Хората са навън – вървят по улиците с чанти, куфари, кучета, клетки с птици и котки, отчаяно търсейки място, където да прекарат нощта. Силни земетресения разтърсиха района, а страхът да се върнат в сградите, които все още стоят изправени, държи хората далеч от домовете им. Споменът за повече от 40 секунди непрекъснато люлеене оставя дълбока рана.
Двата мощни труса с магнитуд 7,2 и 7,5 удариха в рамките на едва 39 секунди около 18:00 часа местно време. Най-тежко засегнат е Каракас, но часове след бедствието официалната информация за броя на жертвите и мащаба на щетите остава оскъдна.
Епицентърът е бил в северозападната част на община Монталбан, в щата Карабобо, на едва 13 км дълбочина, което е усилило разрушителната сила на трусовете на повърхността. Земята се е разтресла от Трухильо до Ла Гуайра и е достигнала с особена сила столицата, разположена на около 300 км. Това е най-силното земетресение в Каракас след катастрофалния трус от 1967 г., когато загиват 236 души, а близо 2000 са ранени. Временно изпълняващата длъжността президент Делси Родригес обяви извънредно положение.
Трус с магнитуд 7,5 във Венецуела. Срутени са множество сгради, има загинали и ранени (ВИДЕО+СНИМКИ)
Снимка: ЕПА/БГНЕС
60-годишният таксиметров шофьор Андрес Ескобар току-що бил оставил свои пътници пред хотел в Каракас, когато земята под него започнала да се вълнува. Автомобилът му бил премазан от падащи отломки.
„Камъни и парчета бетон летяха като куршуми от сградите. Тътенът беше ужасяващ“, разказва той и показва окървавените си ръце.
Мощно земетресение във Венецуела причини щети на сгради (ВИДЕО)
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Само на няколко метра от него, на Първо авеню в квартал „Лос Палос Грандес“, една от кулите на жилищната сграда „Петуния“ се срутва напълно. Разрушението става почти на същото място, където преди близо 60 години други сгради рухват по време на предишното толкова мощно земетресение. Навсякъде в района има повредени конструкции, оголени стаи и паднали стени.
До купчините бетон и метал от „Петуния“ съседи и спасители без почти никакво оборудване отчаяно се опитват да достигнат до хората, останали под развалините. Искат въжета, фенери, вода. Но липсват дори стълби. Именно тази безпомощност прави гледката покъртителна.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Докато хора от съседните сгради се евакуират, а спукани водопроводи затрудняват бягството им, местните жители сами се превръщат в спасители. Майкъл Аликастро, който живее в една от напуканите сгради наблизо, успява да помогне за изваждането на петима души и един домашен любимец от 14-етажния блок, който вече е пълна развалина.
„Бяхме на улицата и трябваше да се държим за колите, за да не паднем“, спомня си той.
Край развалините се разиграват сцени на отчаяние и надежда. Роднини и приятели крещят имената на близките си. „Антонио е жив!“, извиква жена, успяла да се свърже с човек, затрупан под руините. Някои съседи сами влизат между разрушените конструкции, рискувайки живота си, за да търсят още оцелели.
След основния трус са усетени поне 20 вторични. При липсата на достатъчно спасителни екипи именно обикновените хора поемат тежестта на издирването. Пожарникари почти не се виждат в нощта.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
В квартал „Сан Бернардино“ човешка верига предава кофи с отломки от ръка на ръка. Всеки къс бетон, който се премахва, може да означава спасен живот. Под огромната маса руини лежат жителите на шестетажната сграда „Хувенал“, разположена в една от най-сеизмично рисковите зони на столицата.
Три часа след труса най-накрая пристига кран, който може да повдига тежките бетонни плочи на сградата, построена преди повече от шест десетилетия. Едва тогава започва истинската борба за изваждането на живите и мъртвите. По върха на планината от развалини съседи светят с фенери, отчаяно търсейки своите хора. Наоколо семейства чакат, плачат и се молят.
Една жена така и не успява да стигне до дома на дъщеря си. Когато разбира, че момичето е под развалините, рухва на земята в нервна криза, съкрушена от страх и безсилие.
Под руините има хора, които продължават да викат за помощ. И докато тези гласове се чуват, надеждата остава жива.
Редактор: Цветина Петкова
